Решение по дело №57/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 72
Дата: 20 юли 2023 г. (в сила от 20 юли 2023 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20237120700057
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

20.07.2023

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

21.06

                                          Година

2023

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Айгюл Шефки

Мария Божкова

 

 

 

 

Секретар

Мелиха Халил

 

 

Прокурор

Георгиева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

57

по описа за

2023

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Янев 83“ ЕООД ***, против Решение № 40/24.02.2023 г., постановено по АНД № 27/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2200309 от 14.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Янев 83“ ЕООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. С решението е осъдено едноличното дружество да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Сочи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.  

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е приел, че процесното нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ е доказано в процеса.

Релевира доводи, че за доказване на нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице основните елементи на трудово правоотношение, както следва: престиране на работна сила, работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време и полагането на този труд да се осъществява без сключен трудов договор между страните по правоотношението. В конкретния случай, от показанията на свидетелите, разпитани в производството пред районния съд, както и от останалите събрани по делото доказателства не се установявало по безспорен и категоричен начин, че лицето е престарало работна сила в полза на дружеството, без да има сключен писмен договор между страните. Най - вече, че по време на проверката се е установило, че лицето не изпълнявало трудова дейност в полза на дружеството. Установявало се също така, че не били налице елементи от трудовото правоотношение, а именно престиране на труд, място на работа, наименование на конкретната длъжност и характера на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, трудово възнаграждение с постоянен характер, периодичност на заплащането, както и не е определена продължителност на работния ден. При това положение следвал изводът, че АНО не е събрал доказателства за съставомерността на административното нарушение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 40/24.02.2023 г., постановено по АНД № 27/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да отмени Наказателно постановление № 09-2200309 от 14.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали.

В съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Г. Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, се представлява от юрисконсулт К. Пълномощникът оспорва изцяло жалбата по основание. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200309 от 14.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Янев 83“ ЕООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че „Янев 83“ ЕООД *** не е сключило в писмена форма трудов договор с лицето В. Д. К., преди постъпването му на работа в дружеството. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на законния представител на пълномощника на „Янев 83“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба“ от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

 Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 19.08.2022 г. лицето В. Д. К. е престирало работна сила в обект на „Янев 83“ ЕООД ***, което дружество, в качеството си на „работодател“, не е сключил трудов договор с лицето преди постъпването му на работа.  

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, В. К. е престирал труд – организирала е занимания с деца в детски парти център „***“, стопанисван от дружеството. При извършената проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали, К. е потвърдила в съставената писмена декларация, че няма сключен трудов договор, работи в дружеството от 04.04.2022 г. на длъжност „***“, при работно време от 09.00 до 21.00 часа, с почивни дни по график, при месечно възнаграждение от *** лв. Като е приел за установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно отношение,  районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Е. Ю., К. С. и Н. Н., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ. Изложеното от работника в релевантната декларация разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при предоставяне на данните, отразени в декларацията, разкриващи конкретните елементи на трудово отношение, В. К. е действала под натиск, грешка или при предварително оформени отговори.

В конкретния случай, по по-гореизложените съображения, според настоящия състав е налице наличието на трудово правоотношение между „Янев 83“ ЕООД *** и В. Д. К., с данни за всички основни елементи на това правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация/труд/.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.  

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Янев 83“ ЕООД *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Изложените от касатора доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО, са неоснователни. В тази връзка по делото няма никакви доказателства, удостоверяващи възпрепятстване на дружеството, чрез неговия законен представител, да заяви възраженията си във връзка с констатациите при проверката, да представи релевантни доказателства, респ. да осъществи процесуалните си права в хода на административно наказателното производство. В този смисъл възраженията на пълномощника на касатора, че административнонаказателния процес бил опорочен, тъй като АУАН и НП били връчени на лице, което не е било управител на санкционираното търговско дружество, не се споделят от съда. От представената справка в Търговския регистър се установява, че на 12.09.2022 г. е била заявена промяна в управителя на търговското дружество, която обаче е била вписана на 16.09.2022 г. в 12.22 часа. При връчването на АУАН на същата дата, както и при връчването на НП, предишният управител на търговското дружество не е заявил това обстоятелство на служителите на ДИТ и неизменно е водил действия от името и за сметка на юридическото лице.  Нещо повече, на 23.12.2022 г. с молба с вх. № 22К5434 изрично е поискал да му бъдат връчени, в качеството му на управител на „Янев 83“ ЕООД, копия от АУАН № 09-2200307 и 309 от 16.09.2022 г., за които е посочил, че са загубени /л. 18 от АНД № 27/ 2023 г. на Районен съд – Кърджали/.

Предвид горното и с оглед обстоятелството, че към момента на осъществяване на проверката от служителите на ДИТ и нейното приключване е присъствал действащия управител на дружеството, то в настоящия случай, обстоятелството, че АУАН и НП са връчени на лице, което към тези дати не е било вече вписано като управител на „Янев 83” ЕООД ***, не е нарушило правото на дружеството да организира защитата си, като упълномощи и адвокат, който да го представлява.

В случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.  Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. 

В заключение, правилно и в съответствие с относимата към датата на постановяване на решението норма на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид изменението на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на наложената санкция, районният съд е присъдил в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, разноски в размер на 120 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е съобразил проведеното съдебно заседание по делото, в което е взел участие пълномощникът/юрисконсулт/ на директора на ДИТ – Кърджали, която дирекция е част от структурата на ИА „Главна инспекция по труда“ със седалище гр.София, юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА. 

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Янев 83“ ЕООД *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Янев 83“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/24.02.2023 г., постановено по АНД № 27/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА  „Янев 83“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:         1.                                                                                                                                                                                     2.