Р
Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
20.07.2023 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
На |
21.06 |
Година |
2023 |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Членове |
Айгюл
Шефки Мария
Божкова |
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Прокурор |
Георгиева |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
КАН |
дело
номер |
57 |
по
описа за |
2023 |
година. |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Янев
83“ ЕООД ***, против Решение № 40/24.02.2023 г., постановено по АНД № 27/2023
г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 09-2200309 от 14.10.2022 г., издадено от директор на дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Янев 83“ ЕООД ***, ЕИК ***, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение
на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. С
решението е осъдено едноличното дружество да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв.
Сочи, че решението на Районен съд – Кърджали е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния
съд, с които е приел, че процесното нарушение на чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ е доказано в
процеса.
Релевира доводи, че за доказване на нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ е
необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са
налице основните елементи на трудово правоотношение, както следва: престиране на работна сила, работно място, уговорено
трудово възнаграждение, работно време и полагането на този труд да се
осъществява без сключен трудов договор между страните по правоотношението. В
конкретния случай, от показанията на свидетелите, разпитани в производството
пред районния съд, както и от останалите събрани по делото доказателства не се
установявало по безспорен и категоричен начин, че лицето е престарало работна
сила в полза на дружеството, без да има сключен писмен договор между страните.
Най - вече, че по време на проверката се е установило, че лицето не изпълнявало
трудова дейност в полза на дружеството. Установявало се също така, че не били
налице елементи от трудовото правоотношение, а именно престиране
на труд, място на работа, наименование на конкретната длъжност и характера на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, трудово
възнаграждение с постоянен характер, периодичност на заплащането, както и не е
определена продължителност на работния ден. При това положение следвал изводът,
че АНО не е събрал доказателства за съставомерността
на административното нарушение.
Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който
да отмени Решение № 40/24.02.2023 г., постановено по АНД № 27/2023 г. по описа
на Районен съд – Кърджали, след което да отмени Наказателно постановление №
09-2200309 от 14.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Кърджали.
В съдебно заседание се представлява
от пълномощника адв. Г. Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по
касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, се представлява
от юрисконсулт К. Пълномощникът оспорва изцяло жалбата по основание. Моли съда
да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа
на доводите си представя писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита,
че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да
бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно. Излага съображения, че
административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни
основания не са налице.
Административен
съд - Кърджали, в настоящия съдебен
състав, след като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни
основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно
и като такава е процесуално
допустима.
Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния
закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил
Наказателно постановление № 09-2200309 от 14.10.2022 г., издадено от директор
на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Янев 83“ ЕООД ***,
ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.
61, ал. 1 от КТ.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към
състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено
и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се
установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на
посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че „Янев 83“
ЕООД *** не е сключило в писмена форма трудов договор с лицето В. Д. К., преди
постъпването му на работа в дружеството. Изложил е съображения, че извършването
на административното нарушение се
установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени
доказателства.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите
за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната
жалба на законния представител на пълномощника на „Янев 83“ ЕООД *** са неоснователни
и релевираните отменителни
основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение
е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа
и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.
Съгласно чл. 414, ал. З
от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена
санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с
„глоба“ от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно
от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с
сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а
съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения.
Правилно и в съответствие със събраните в
производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на
19.08.2022 г. лицето В. Д. К. е престирало работна
сила в обект на „Янев 83“ ЕООД ***, което дружество, в качеството си на „работодател“, не е
сключил трудов договор с лицето преди постъпването му на работа.
Видно
от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни
доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, В. К. е престирал
труд – организирала е занимания с деца в детски парти център „***“, стопанисван
от дружеството. При извършената проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали, К.
е потвърдила в съставената писмена декларация, че няма сключен трудов договор, работи
в дружеството от 04.04.2022 г. на длъжност „***“, при
работно време от 09.00 до 21.00 часа, с почивни дни по график, при месечно възнаграждение
от *** лв. Като е приел за установено това
обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по
делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно
отношение, районният съд е постановил
обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на
свидетелите Е. Ю., К. С. и Н. Н., като логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния
акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени
доказателства по административната преписка.
Предоставянето на
работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ. Изложеното от
работника в релевантната декларация разкрива трудови правоотношения между
страните. Декларацията представлява частен документ, който не се ползва с
формална доказателствена сила, обвързваща съда, но
цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични
доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения
между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като
трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при предоставяне на
данните, отразени в декларацията, разкриващи конкретните елементи на трудово
отношение, В. К. е действала под натиск, грешка или при предварително оформени
отговори.
В
конкретния случай, по по-гореизложените съображения, според настоящия състав е
налице наличието на трудово правоотношение между „Янев 83“ ЕООД *** и В. Д. К.,
с данни за всички основни елементи на това правоотношение и със съответните
конкретни параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и
специфика на съответната престация/труд/.
За така осъщественото административно нарушение е
наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма
е относима към извършеното нарушение, тъй като
предвижда наказание „глоба" или
„имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.
Съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на КТ „Янев 83“ ЕООД *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната
разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ,
като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в
посочената норма.
С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, като процесният акт е съставен
в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира,
че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е
стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован
акт.
Изложените от касатора
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО, са
неоснователни. В тази връзка по делото няма никакви доказателства,
удостоверяващи възпрепятстване на дружеството, чрез неговия законен
представител, да заяви възраженията си във връзка с констатациите при
проверката, да представи релевантни доказателства, респ. да осъществи
процесуалните си права в хода на административно наказателното производство. В
този смисъл възраженията на пълномощника на касатора,
че административнонаказателния процес бил опорочен,
тъй като АУАН и НП били връчени на лице, което не е било управител на
санкционираното търговско дружество, не се споделят от съда. От представената справка
в Търговския регистър се установява, че на 12.09.2022 г. е била заявена промяна
в управителя на търговското дружество, която обаче е била вписана на 16.09.2022
г. в 12.22 часа. При връчването на АУАН на същата дата, както и при връчването
на НП, предишният управител на търговското дружество не е заявил това
обстоятелство на служителите на ДИТ и неизменно е водил действия от името и за
сметка на юридическото лице. Нещо
повече, на 23.12.2022 г. с молба с вх. № 22К5434 изрично е поискал да му бъдат
връчени, в качеството му на управител на „Янев 83“ ЕООД, копия от АУАН №
09-2200307 и 309 от 16.09.2022 г., за които е посочил, че са загубени /л. 18 от АНД № 27/ 2023 г. на Районен съд –
Кърджали/.
Предвид горното и с оглед обстоятелството, че към
момента на осъществяване на проверката от служителите на ДИТ и нейното
приключване е присъствал действащия управител на дружеството, то в настоящия
случай, обстоятелството, че АУАН и НП са връчени на лице, което към тези дати
не е било вече вписано като управител на „Янев 83” ЕООД ***, не е нарушило
правото на дружеството да организира защитата си, като упълномощи и адвокат,
който да го представлява.
В
случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за
съставомерността му не е необходимо възникването на
вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност,
респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази
на други нарушения от същия вид.
В заключение, правилно и в съответствие с относимата към датата на постановяване на решението норма
на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП
и предвид изменението на обжалваното наказателно постановление, в
частта му относно размера на наложената санкция, районният съд е присъдил в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, разноски в
размер на 120 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, като е съобразил проведеното съдебно заседание по делото, в което
е взел участие пълномощникът/юрисконсулт/ на директора на ДИТ – Кърджали, която
дирекция е част от структурата на ИА „Главна инспекция по труда“ със седалище
гр.София, юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на ИА.
По изложените съображения и изводи,
настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от
пълномощника на „Янев 83“ ЕООД *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение
на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено
при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
и с оглед надлежно заявеното в представената
писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл.
от АПК във
вр. с чл.
37 от ЗПП във
вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, следва да бъде
осъдено „Янев 83“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/24.02.2023 г., постановено по АНД № 27/2023 г. по описа на
Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Янев 83“ ЕООД ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.