№ 184
гр. Пазарджик, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220102587 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.327, ал.1 и чл.309а,
ал.1 ТЗ, вр. чл.101 ЗЗД.
Ищецът „ф“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. Я**,
твърди да е в трайни търговски отношения със „З**“ АД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: г**, произтичащи от сключени между тях договори за
търговска продажба на фолио. Твърди, че в изпълнение на същите е доставил
на купувача стоки на обща стойност 30012.58 лв. с вкл. ДДС, както следва:
На 04.07.2022г. – на стойност 12156.48лв., съгласно фактура и стокова
разписка № 4227 от 04.07.2022 г.;
На 29.09.2022г. - на стойност 4067.42лв., съгласно фактура и стокова
разписка № 4358 от 29.09.2022 г.;
На 22.11.2022г. - на стойност 4196.88лв., съгласно фактура и стокова
разписка № 4461 от 22.11.2022 г.;
На 12.01.2023г. - на стойност 9591.80лв., съгласно фактура и стокова
разписка № 4531 от 12.01.2023 г.;
Твърди, че стоките са приети от купувача без възражение, но цената не е
1
заплатена в уговорения срок. Поддържа, че ответникът „** ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление: гр. б, обл. Пазарджик, ул. ** отговаря
солидарно с купувача за изпълнението на това негово задължение въз основа
на тристранно писмено споразумение, сключено между ответника и страните
по договорите за продажба. Твърди, че в изпълнение на споразумението на
05.12.2022г. ответникът доброволно е заплатил частично 11500лв., с които е
погасена част от задължението на купувача по първата фактура. Претендира
от ответник /тъй като купувачът е обявен в несъстоятелност/ да му заплати
останалата дължима цена в размер на 18512.58 лв., ведно със законната лихва
за забава от подаването на исковата молба в съда на 13.07.2023г. до
плащането, както и обезщетение за забава в размер на 1791.70 лв.,
представляващо законната лихва върху просрочените главници от датата на
всяка фактури до 12.07.2023г., респ. до датата на частичното изпълнение –
05.12.2022г. Претендира и съдебни разноски в исковото и обезпечителното
производство.
Ответникът не оспорва договорите за продажба и цената, но твърди, че
не отговаря солидарно с купувача за нейното заплащане. Твърди, че
споразумението за встъпване в дълг е нищожно поради липса на съгласие, тъй
като е подписано и от трите страни /кредитора, длъжника и третото лице/,
както и поради включеното в него условие кредиторът да търси изпълнение
първо от длъжника и после от третото лице. Твърди, че условието не спазено,
поради което не дължи изпълнение. Не оспорва да е платил част от цената на
стоките, но не като солидарен длъжник, а в изпълнение на чужд дълг – този на
купувача. Моли исковете да се отхвърлят и претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал.1, пр.1 вр. чл.327, ал.1 ТЗ:
Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение по
договор за продажба от встъпилия в дълга солидарен длъжник. Ето защо в
тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за продажба и
договора за встъпване в дълг, както и предаване на стоките, предмет на
продажбата.
При установяване на горното ответникът следва да докаже
положителния факт на изпълнението.
2
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
Сключването на договорите за продажба между ищеца и купувача „З**“
АД не се оспорва от ответника и се установя от представените от ищеца
фактури, подписани и за двете страни по сделката. Предаването на стоката
също е безспорно и се установява от стоковите разписки към фактурите,
които също са двустранно подписани.
Представено е тристранно писмено споразумение между ищеца,
купувача и ответника, с което ответникът се е задължил да отговаря
солидарно с купувача за плащането на цената по договорите за продажба.
Възражението на ответника за нищожност на споразумението е
неоснователно. При служебната проверка на валидността не се констатираха
пороци от вида на посочените в чл.26 ЗЗД. Изтъкнатият от ответника факт
/подписване и от трите страни/ не засяга действителността на споразумението.
Съгласно чл.101, изр. 2 ЗЗД, съглашението за встъпване в дълг между
длъжника и третото лице може да бъде одобрено (подписано) и от кредитора,
при което третото лице не може да се оттегли от задължението без съгласието
на кредитора. Уговореното в споразумението условие, че кредиторът трябва
да претендира цената първо от купувача и после от третото встъпващо лице
не изключва отговорността на ответника, тъй като е твърде общо и не
фиксира конкретен момент или наличие на формален отказ от изпълнение,
след който възниква отговорността на солидарния длъжник. Затова
уговорката следва да се тълкува с оглед на общото правило, че отговорността
на третото встъпващо лице възниква от момента на встъпването, особено ако
то е одобрено от кредитора – чл.101 ЗЗД.
От заключението на ССчЕ е видно, че процесните фактури към „З**“
АД са отразени счетоводно от ищеца и са включени в дневника за продажба и
справките по ЗДДС. Отразени са частични плащания по фактурите в общ
размер на 10225.75 лв., направени от ответника „** ЕООД съответно на
05.12.2022г. – 8425.75 лв., на 21.02.2023г. – 1000 лв. и на 27.02.2023г. – 8000
лв. Непогасената част от дълга е 19786.83 лв. Сумата е отразена в
счетоводството на купувача „З**“ АД като непогасено задължение към
доставчик „ф“ ЕООД.
Установява се непогасено вземане на ищеца по процесните договори за
3
продажба, за чието изпълнение ответникът носи солидарна отговорност на
основание чл.101 ЗЗД. Размерът на вземането е 19786.83 лв. Претенцията на
ищеца е за 18512.58 лв., поради което главният иск следва да се уважи в
предявения размер.
По иска по чл.309а, ал.1 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Първото условие е налице,
доколкото съдът установи непогасено задължение по представените фактури.
Падежът на фактурите е настъпил в срока по чл.303а, ал.3 ТЗ, тъй като между
страните по договора не е уговорен срок за плащане.
Съгласно заключението на СИЕ, размерът на законната лихва за забава
от падежа до дата на исковата молба – 13.07.2023г., възлиза на 1923.54 лв.
Ищецът претендира обезщетение за забава в по-малък размер, поради което
искът следва да се уважи в предявения размер от 1791.70 лв.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца
съдебни разноски в настоящото производство и в производството за
обезпечение на иска по ч. гр. д. №22/2023г. на ОС – Ямбол, които са в общ
размер на 4602.17 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „** ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. б, обл. Пазарджик, ул. **, да заплати на ищеца „ф“ ЕООД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. Я**, сумата от 18512.58 лв. -
цена на стоки по фактури № 4227 от 04.07.2022 г., № 4358 от 29.09.2022 г., №
4461 от 22.11.2022 г. и № 4531 от 12.01.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 13.07.2023г. до плащането,
както и сумата от 1791.70 лв. – обезщетение за забава от падежа до
12.07.2023г.
ОСЪЖДА „** ЕООД да заплати на „ф“ ЕООД съдебни разноски в
размер на 4602.17 лв.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5