Определение по дело №60/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 21.03.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 60 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 312, ал. 1, вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146 ГПК.

            Ищцата Е.Т.П. твърди, че е работила при ответното дружество „Кю Ес Серт България“ ЕООД на длъжността „ръководител/мениджър качество“ по силата на Трудов договор № 001/18.01.2016 г. при договорен месечно възнаграждение в размер на 700 лв., платен годишен отпуск – 20 работни дни и срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор – 90 дни.

            Твърди, че на 12.11.2018 г. работодателят й връчил предизвестие и Заповед № 009/12.11.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на предприятието.

            Ищцата оспорва извършеното уволнение, тъй като не е налице закриване на предприятието, а същото продължава да функционира.

            Твърди, че в резултат от незаконното уволнение търпи имуществени вреди за периода от 12.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.01.2019 г. за неполучено трудово възнаграждение в размер на 1 400лв., че не й е заплатено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2 100 лв., че не й е заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 938,56 лв. за 53 работни дни, както следва: за 2016 г. – 16 дни, за 2017 г. – 20 дни и за 2018 г. – 17 дни, както и обезщетение за оставането й без работа, но за не-повече от един месец в размер на 700 лв.

            Поради това моли да бъде постановено решение, с което уволнението да бъде обявено за незаконно и да бъде отменено; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.11.2018 г. до 07.01.2019 г. в размер на 1 400 лв.

            В случай на отхвърляне на първия иск моли да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 1 938,56 лв. за общо 53 работни дни през 2016 г., 2017 г., и 2018 г.; обезщетение в размер на 2 100 лв. за неспазен срок на предизвестие от 90 дни и обезщетение в размер на 700 лв. за оставане без работа след уволнението за периода от 12.11.2018 г. до 12.12.2018 г.

            Сумите претендира ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

            Претендира разноски.

            Представя писмени доказателства: трудов договор, предизвестие, заповед, декларация, трудова книжка, писмо, молба, банкова сметка, ***.

            Моли да бъде назначено вещо лице-счетоводител, което да се запознае с доказателствата по делото и да извърши проверка в предприятието на ответника, след което да даде заключение за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ, както и за размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2016 г. до 2018 г.

            Моли да бъде извършена в съдебно заседание констатация на трудовата книжка за оставането без работа.

            Ответникът „Кю Ес Серт България“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

            Съдът на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК съобщава на страните следния доклад по делото:

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.

За да бъде отхвърлен главният иск – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, в тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразността на извършеното уволнение, в т.ч. факта на закриване на предприятието и спазването на изискванията за форма, съдържание и мотиви на уволнителната заповед.

            По обусловените искове – за възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, в тежест на ищцата е да установи факта, че след уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение, дължимо за този период, и причинно-следствената връзка между уволнението и оставането й без работа.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за уважаването на който в тежест на ищцата е да установи посредством пълно и главно доказване валидно съществуващо трудово правоотношение с ответника през периода от 2016 г. до 2018 г., което е прекратено, както и размера на дължимото обезщетение, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че през този период ищцата е ползвала платен годишен отпуск.

Кумулативно съединен с този иск е осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, за основателността на който в тежест на ищцата е да установи посредством пълно и главно доказване уговорения между страните срок на предизвестие и прекратяването на трудовото правоотношение, а в тежест на ответника – спазването на срока на предизвестието.

Кумулативно съединен с последните два иска е осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок не по-дълъг от един месец при уволнение поради закриване на предприятието. За основателността на този иск ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване оставането си без работа след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, а ответникът може да проведе насрещно доказване, че ищцата е работила по друго трудово правоотношение в периода от 12.11.2018 г. до 12.12.2018 г.

Предвид липсата на отговор от ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на същия следва да бъде указано, че не сочи доказателства за законността на уволнението и по-конкретно за факта на закриване на предприятието.

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Като основателно следва да бъде уважено искането на ищцата да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

            На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски, поради което възнаграждението на вещото лице следва да се заплати от бюджета на съда.

            Искането на ищцата за извършване на констатация в трудовата й книжка е основателно, поради което следва да й бъде указано да представи в първото по делото заседание оригинала на трудовата си книжка за констатация от съда.

            На основание чл. 312, ал. 2 ГПК на страните следва да бъде указано в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответни процесуални действия, като на основание чл. 313 ГПК бъдат предупредени, че ако в този срок не изпълнят указанията на съда, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор помежду си по начин, удовлетворяващ и двете страни.

            Воден от горното и на основание чл. 312, ал. 1, вр. 146 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 03.05.2019 г. от 13,15 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с доказателствата по делото и извършване на проверка в предприятието на ответника да даде заключение за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ, както и за размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2016 г. до 2018 г.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Любенов Бараков, възнаграждението на когото на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да се плати от бюджета на съда.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за законността на уволнението и по-конкретно за факта на закриване на предприятието.

            УКАЗВА на ищцата в първото по делото съдебно заседание да представи оригинала на трудовата си книжка за констатация от съда.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в този срок не изпълнят указанията на съда, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: