Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
924
14 юли 2022 година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ІІІ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия : Чавдар Д.
Секретар
И.Л.
Прокурор
Д.Х.
като разгледа административно дело номер 461 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ вр. с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
искова молба на С.Д.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и съдебен адрес
***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София към министъра на
правосъдието, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на
100 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправни
действия и бездействия на ответника спрямо ищеца за периода от 22.12.2008г. до
21.05.2021г., ведно със законна лихва от датата, следваща датата на
освобождаването му – 22.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба
ищецът заявява, че предявеният от него иск е за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от причинено жестоко, нечовешко и унизително отношение спрямо
лицето през посочения период, през който ищецът е изтърпявал мярка за
неотклонение в Арест-Бургас и наказание лишаване от свобода в Затвора – Бургас
и затворническо общежитие от открит тип „Житарово”. Акцентира се на
невъзможността за проветряване на помещенията, липсата на санитарен възел и
течаща вода в килиите, малката площ на спалните помещения, липсата на
достатъчно осветление, достъп на свеж въздух, липса на редовен достъп до топла
течаща вода и до помещенията за хигиена, ограничен престой на открито, като
обяснява, че ползването на санитарен възел се осъществява в спалните помещения
- в кофи, пред погледа на останалите обитатели в помещението. Отделно от това,
ищецът счита, че са били нарушени трудовите му права, тъй като първоначално не
му е осигуряване работа, а е впоследствие е работел двойно – изпълнявал е
трудовите задължения на „поне още двама
човека“.
Ищецът счита, че
с непредприемане на действия от страна на затворническата администрация да му
осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
наложената мярка за неотклонение, в съответствие с вътрешното и международното
право, са му причинени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена
връзка с твърдяните бездействия, респ. действия и ангажират отговорността на
държавата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по
иска, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, оспорва
иска като неоснователен и недоказан в писмен отговор на исковата молба. Счита,
че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял и които
вреди да са пряка последица от незаконосъобразни действия или бездействия на
орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Излага
доводи, че дори да са
налице неудобства по повод изтърпяването на наказанието лишаване от свобода,
същите откъм характер, интензитет и период на въздействие, не са от величината
да кореспондират с посочените в чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС и не са такива, че да
бъдат квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството”. По
отношение на твърдението за нарушени трудови права на ищеца, излага възражения,
че полагането на труд от лишените от свобода е на доброволен принцип, като С. е
полагал труд при осемчасов работен ден и по свое осмотрение е подавал молби за
отказ от ползване на годишна почивка. Изложени са доводи, че лишеният от
свобода сам е декларирал готовност да работи на 6-дневна работна седмица, в
съответствие с предвидената чл.79 от ЗИНЗС възможност. Отделно
сочи, че в периода декември 2008г. до август 2009г.
ищецът е бил с мярка за неотклонение, изтърпявана в следствения арест в
сградата на ОДМВР-Бургас, а не в пенитенциарно заведение на ответната ГДИН. Излага
подробни доводи относно битовите условия в заведенията, където ищецът е
изтърпявал наказанието си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в случай на отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание ищецът лично и с процесуален представител – адв. С., поддържа
исковата молба, ангажира гласни доказателства и пледира за уважаване на
исковата претенция. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по
иска, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
М.Г., оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е
недоказана и необоснована и следва да бъде отхвърлена. По
съществото на спора прави и възражение за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл.110 ЗЗД, касателно периода предхождащ 2016г., когато според
прокурора, заради започнал ремонт в Затвора Бургас, като назначен на работа към
домакинския щат на длъжността „отговорник на вещеви склад“, ищецът е бил
преместен в спално помещение в самия склад, където е работил и пребивавал до
01.11.2018г.
Административен
съд - Бургас, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните,
прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Съгласно
представената по делото справка за С.Д.С., изготвена от инспектор Н. С. от
администрацията на Затвора гр. Бургас, лишеният от свобода е постъпил в затвора
на 22.07.2009г., за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от 18
години, при първоначално определен строг режим. На 10.12.2014г. първоначално
определеният режим е променен от строг на общ. На 01.11.2018г. С. е преместен
от корпуса на Затвора – Бургас в ЗООТ „Житарово“. На 30.04.2019г. режимът му е
заменен от общ на лек, като на 21.05.2021г., същият е освободен
условно-предсрочно, с остатък от наложеното наказание в размер на 3 години и 10
дни.
Видно от
справка, издадена от П. Леков -
инспектор „СДВР“, ищецът е бил настаняван в Затвора Бургас и ЗО „Житарово“
както следва:
- 22.07.2009г. –
27.07.2009г. - в приемно отделение, като ответникът твърди, че не се съхранява
информация относно помещенията, в които е бил настанен С. през този период;
- 27.07.2009г. -
19.05.2010г. - в зона за повишена сигурност, като според ответника не се
съхранява информация за номерацията на помещенията, в които е бил настанен С.
през този период. Представена е информация относно размера на помещенията,
които са идентични по размери: ширина - 1.90 м., дължина — 3.20, жилищна площ -
6.08 кв. м. При настанени 2 лишени от свобода, жилищната площ за едно лице е
било 3.04 кв. м.;
- 19.05.2010г. -
30.06.2010г. - в 9-та група, 5-ти етаж,
помещение №508, с размери на помещението, както следва: ширина - 3.45 м.,
дължина - 5.40 м., обща жилищна площ от 18.63 кв. м., като е посочено, че не се
съхранява информация относно броя на настанените в помещението;
- 30.06.2010г. -
22.10.2011г. - в 3-та група, 2-ри стаж, като отново не се съхранява информация
за номерацията на помещенията, в които е бил настанен С. през този период респ.
с колко лишени от свобода;
- 22.10.2014г. –
24.02.2015г. - в 6-та група, като след 24.02.2015 г. е бил назначен на работа
към домакинския щат на Затвора-Бургас на длъжността „отговорник на вещеви
склад“, където работи до 01.11.2018 г.;
Посочено е, че
на 19.02.2016г. е изменена номерацията на групите в Затвор-Бургас, като 6-та
група е преименувана на 3-та група. По време на пребиваването си в 6-та група и
в последствие в 3-та група, С. е бил настанен в следните помещения:
- помещение №
209 със следните размери: ширина - 4.30 м., дължина — 4.83, жилищна площ —
20.77 кв. м. съвместно с други 8 лица. При настанени общо 9 лишени от свобода,
жилищната площ за едно лице е била 2.3 кв. м.
- помещение № 201 със следните размери: ширина
- 3.96 м., дължина - 4.05, жилищна площ - 16.04 кв. м. съвместно с други 5
лица. При настанени общо 6 лишени от свобода, жилищната площ за едно лице е
била 2.67 кв. м.
От 01.11.2018г.
до 21.05.2021г. С. е бил настанен в затворническо общежитие от „открит тип“
„Житарово“, в 1-ва жилищна зона. Общата жилищна площ на помещението е била 55
кв. м., където са били настанени 10 лишени от свобода. В помещението е имало
наличие на течаща вода и санитарен възел.
По отношение на
периода от 22.10.2008 г. до 22.07.2009 г. в справката е посочено, че лишеният
от свобода С. не е пребивавал на територията на Затвор Бургас в посочения
период, а е бил задържан с мярка за неотклонение в Арест - гр. Бургас,
разположен в Областна дирекция на МВР — гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, с
оглед на което администрацията на Затвор - Бургас не разполага с информация
относно размера на помещенията и битовите условия на Арест - Бургас към този
период.
По отношение на
битовите условия в Затвора – Бургас в справката е посочено, че спалните
помещения, които е обитавал л. св. С. са били обзаведени с отделни легла, броят
на които отговарял на броят на настанените лица. Помещенията са били обзаведени
със спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, маси и
отоплителни тела. В спалните помещения е имало извод за ползване на кабелна
телевизия и стенен електрически контакт.
Хигиенизирането на помещенията се е извършвало от дежурни по хигиената,
като хигиенните материали са били осигурявани ежемесечно от администрацията на
Затвора – Бургас. Проветряването на помещенията, в
които е бил настаняван С. се е осигурявало от 2 бр. двукрилни прозорци, изработени
от дървесина, а в последствие от PVC дограма с размери 120 х 80 см., като
лишените от свобода, настанени в помещенията сами са избирали режима на
проветряване.
В периода от
22.07.2009 г. до 20.12.2017 г. жилищните помещения са били оборудвани с 4 бр.
електрически осветителни тела със съответния брой електрически крушки,
мощността на които е била 60 вата. След този период
в помещенията се е осигурявало необходимата светлина от LED осветление.
През зимния
период отоплението на спалните помещения се е осъществявало от радиатор,
захранван от парната инсталация на затвора, която работи на природен газ. Според
ответника, през процесния период не са били констатирани прекъсвания на
топлоснабдяването. Преди началото на зимния сезон, прозорците на помещенията са
били проверявани за наличие на счупени стъкла или рамки, като са отремонтирани
своевременно.
В справката е
посочено още, че до стартирането на ремонта в корпуса на Затвора-Бургас на
08.09.2016 г. продължил до 20.12.2017 г., в помещенията, в които са се
настанявали лишените от свобода, не е бил обособен санитарен възел и не е имало
течаща вода. След вечерна проверка и заключване на помещенията в 20:00 часа
вечерта, до 06:00 часа на следващия ден, лишените от свобода ползвали
индивидуални шишета с вода за пиене, но са нямали достъп до санитарните възли, за
естествените физиологични нужди са се използвали специално обособени изолирани
кофи, които своевременно се почиствали и дезинфекцирали. След приключване на
ремонта на корпуса на затвора, на 20.12.2017 г., С. е бил настанен в спално
помещение с отделен санитарен възел към него и течаща вода.
На лишените от
свобода в Затвор-Бургас е осигурено къпане два пъти седмично, като това е
залегнало в графика за подаване на топла вода в корпуса на Затвора. Помещенията
в отделните групи, обособени като бани, през процесния период са разполагали с
3 броя душове. Посочено е, че относно къпането и поддържането на личната хигиена
С. е бил поставен при равни условия с всички останали лишени от свобода,
настанени в корпуса на Затвора-Бургас. През периода от 30.06.2010 г. до
17.10.2011 г. С. е бил трудово ангажиран към др. „Екопласт“, с оглед на което е
имал възможност да ползва баня отделно от останалите лишени от свобода,
настанени в посочените групи, които не са били ангажирани в работен процес.
Според
справката, прането и простирането на личните дрехи на лишените от свобода се е
извършвало самостоятелно от тях, като лицата сами са преценяли къде да
простират дрехите си - в спалните помещения, в банята на групата или на мястото
за престой на открито, обособено за сушене на дрехи.
Посочва се, че
престоят на открито в Затвора-Бургас се е извършвал съобразно графика за
разпределение на времето, като за процесния период лишените от свобода са имали
възможност да ползват два пъти престой на открито с обща продължителност от 1
час и 45 минути. Местата за престой на открито — каре „А“ и каре „Б“ са се
ползвали от лишените от свобода в определен час за съответната група, като обособените
зони за престой на открито са разполагали с необходимото пространство,
съоръжения и екипировка за провеждане на мероприятия, за поддържане и
насърчаване на добро физическо здраве. Твърди се още, че местата за престой на
открито разполагат с пейки, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка, като на
лишените от свобода по време на престой на открито е било разрешено да се
обединяват за участието им във физически упражнения или спортни игри. По време
на престой на открито не се е отчитало наличие на пренаселване на мястото
определено за спортни дейности или струпване на голям брой лица.
По отношение на
престоя на ищеца в ЗО „Житарово“ в справката е посочено, че от 07.11.2018 г. същият
е назначен към домакински щат на длъжността „огняр и водопроводчик“, на каквато длъжност
работил до освобождаването му. На 30.04.2019г., режимът на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода е заменен от „общ“ на „лек“. Предвид
спецификата на работата през отоплителния сезон, С. нощувал в помещението,
където се намира отоплителната инсталация на първа жилищна зона. Ответникът
посочва, че жилищната част на помещението там е 10 кв. м., настанен е само
работещият като „огняр“, осигурена е и течаща вода и санитарен възел. През
светлата част на деня, на С. е била предоставена възможност да се храни в
столовата на първа жилищна зона, да ползва банята, спортната площадка и да
простира. През периода, в който парното на първа жилищна зона не работи,
осъденият С. е бил настанен в нея. Същата разполага с жилищна площ 55 кв. м.,
отделно баня - 4 кв. м. и санитарен възел - 4 кв. м. Настанените лишени от
свобода в първа жилищна зона са били 10 човека, включително и през процесния
период, като капацитетът е за 16 човека. Отделно от него има столова - 23 кв.
м., зона за поддържане на физическото здраве, място за простиране. Жилищната
част разполага с три прозореца, а столовата - с един. Лишените от свобода
настанени там са имали свободен достъп до баня и до течаща вода, без
ограничения във времето. Разполагали са и с възможност за пране и простиране.
Помещението се е проветрявало по естествен начин - чрез отваряне на врати и
прозорци. По желание лишените от свобода, обитаващи спалното помещение, са
оставяли прозорците постоянно отворени, за да се повишава естествената
вентилация.
Хигиената в
спалното и общите помещения се е поддържала ежедневно от самите лишени от
свобода - хигиенист и дежурни по поддържане на чистотата и хигиената. В
началото на всеки месец те получавали необходимите материали за поддържане
хигиената в помещенията и коридора.
Ответникът е
представил молби от ищеца за ползване на годишна почивка, респ. заповеди на
началника на Затвора – Бургас, с които се разрешава ползване на такава, заповед
№ 134/11.03.2021г. за награждаване на С. с ползване на годишна почивка извън
ЗООТ „Житарово” за срок от 10 дни, декларация от лишения от свобода за отказ от
ползване на почивка, справки за заплатените трудови възнаграждения, както и
таблици за отработените дни в периода ноември 2018г. до май 2021г., молба от С.
за назначаване на длъжност „огняр, той и водопроводчик ” , респ. заповед №
73/06.11.2018г. на началника на сектор ЗО „Житарово” за назначаване на ищеца на
посочената длъжност, длъжностна характеристика, подписана от С.. Представени са
също така декларации от 19.01.201г. и 06.11.2018г., подписани от ищеца, че
същият е съгласен да работи на 6-дневна работна седмица.
В хода на
съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани свидетелите И.Т.А,
М. К.Н.
и Г.К.Д..
Според
показанията на св.А. същият е пребивавал с ищеца в Затвора Бургас през 2018г. за три месеца. Обяснява, че
първоначално ищецът е бил в килия на първия етаж, а по-късно е станал
склададжия, като е пребивавал самостоятелно в складовото помещение, където е
имал отделна тоалетна с достъп и през тъмната част на денонощието. Свидетелства
за липсата на жилищна площ, достъп до тоалетна, ниската хигиена ,
недостатъчната площ и недостатъчна осветеност на килиите в затвора Бургас.
Твърди, че е бил най - мизерният от всички затвори, в които е пребивавал.
Според свидетеля
Н., в Затвора Бургас имало два вида килии
- по-малки и по-големи. Килията на ищеца била от по-големите килии. Около 24
човека били вътре с легла на два и на три етажа. Банята и тоалетната били общи
на етажа. Тоалетната била с 4 клекала за 70-80 човека сутрин. В банята два пъти
седмично пускали топла вода за къпане по килии. Според същия свидетел 20 човека
не можели да се изкъпят навреме, не можели да се изперат. За 15-20 минути
нямало как да се случи това и всеки бързал, защото след 4 часа не било възможно
човек да се къпе или пере. Килиите били пълни с легла. Леглата били около
стените, на три етажа били около 3-4 легла. Подредени били така, че да може
само да се минава и тук-там имало шкафчета, не за всички. Затворът бил
пренаселен. Нощно време нямали достъп до тоалетна, имали кофи – по голяма и
малка нужда се ползвала една кофа от 25 човека. Вечер след проверката след
20:00 часа били затваряне, сутрин до 06:00ч. Хигиената се осъществявала, като
всеки ден имало дежурен от килията. Имало една стирка, кичето й било направено
от одеялата на затворници. В банята имало мивка и там измивали стирката, като
нямало препарати. Затворниците били без гардероби. Шкафчета имало тук-там.
Дрехите били в сакове под леглата. Свидетелят не помни коя година е изтърпявал
наказанието лишаване от свобода, но си спомня, че същото било с продължите;ност
от 5 месеца, като видно от допълнително представена служебна справка на затвора
бургас, същият е изтърпявал наказанието си за времето от 12.12.2013г. до
12.05.2014г.
Свидетелят Д. е
бил заедно с ищеца в Затворническото общежитие Житарово за около 9 месеца през
периода 2019г. - 2020г. , като е излязъл от затвора на 10.01.2020г. Обяснява,
че ищецът е бил „параджия“, но се е занимавал и с много други дейности по
техническа поддръжка. Като бил постоянно на мястото си. Не ползвал почивни дни
и отпуск. Ня разполага с информация дали му е заплащана допълнителна сума за
полагания непрестанен труд.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта
на иска:
Искът е
процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, намиращи се
в пряка връзка с условията в Арест-Бургас, където ищецът е изтърпявал мярка за
неотклонение в периода декември 2008 – август 2009г., както и затвора
в гр.Бургас и затворническо общежитие от открит тип "Житарово",
където ищецът е търпял наказание лишаване от свобода както следва: в периода от
22.07.2009г. до 31.10.2018г., респ. от 01.11.2018г. до 21.05.2021г.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ЗИНЗС. Последната в ал.1 въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 ЗИНЗС за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
С оглед
изложеното, съдът счита, че искът е предявен
от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите,
съгласно чл.12, ал.3 ЗИНЗС,
т.е. срещу пасивно легитимирания ответник, представляващ държавата, чиято
отговорност по чл.284, ал.1 АПК е обективна.
По
основателността на иска:
Съдът счита
исковата молба за частично основателна.
На първо място,
според съдебния състав периода от 22.12.2008г. до 22.07.2009г. касае времеви
отрязък, през който ищецът е пребивавал в помешения на следствения арест. Надлежен
ответник по исковата претенция за този период се явява ОД на МВР Бургас, която
организационно е отговаряла и на чието подчинение са били тези помещения. Предявяването
на исковата претенция против ненадлежен ответник - ГДИН, под чийто контрол и
управление помещенията на следствения арест по това време не са се нимирали, се
явява основание за отхвърляне на иска в тази му част.
Съдебният състав
не е отправил указания по чл.205, ал.2 АПК до ищеца, доколкото е намерил, че ответникът
е надлежно посочен от страна на процесуалния му представител, при условията на
чл.205, ал.1 АПК, т.е. посочно е юридическо лице, от действията на чиито органи
се сочат да са причинени вредите, като даване на указания от съдебния състав на
ищеца да предяви втори иск, против различен ответник за времевия период от
01.12.2008г. до 01.06.2009г. излиза извън смисъла и целения с разпоредбата на
чл.205, ал.2 АПК резултат.
На следващо
място следва да бъде допълнено и това, че по делото липсват каквито и да е
гласни и писмени доказателства, сочещи на унизителни условия на живот в
помещенията на следствения арест, което се явява допълнително основание за
отхвърляне на исковата претенция, както в тази й част, така и до 22.07.2009г.
вкл.
Що се отнася до
претенцията след 01.06.2009г., съдебният състав намира същата за правилно
насочена против ГДИН, предвид следните обстоятелства.
Съгласно чл. 12,
ал.1 от ЗИНЗС /Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е на бюджетна издръжка. Затворите и областните служби "Изпълнение
на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията". Посоченото правно основание, ведно с фактите изложени от
ищеца в исковата молба, сочат на извода, че ответникът в производството - ГДИН
при Министерство на правосъдието, е юридическото лице, което следва да репарира
вреди, при евентуална доказаност на исковата претенция, за периода от
01.06.2009 г. до 21.05.2021г.
След преценка на
събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира за доказани твърденията на ищеца
за периода 22.07.2009г. - 01.11.2018г.,
свързани с битовите условия в Затвора – Бургас.
Държавата е
отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието. Тя има задължението да спазва
забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ,
че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение
на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване
наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до
доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284,
ал.5 ЗИНЗС.
Следователно отговорността на държавата
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Видно от заявените основания на исковата
претенция ищецът твърди, че вследствие на лошите битови условия в затвора в
гр.Бургас той е претърпял неимуществени вреди през периода
22.07.2009г. - 01.11.2018г., а през
периода 01.11.2018г. - 21.05.2021г. в Затворническо общежитие Житарово, т.е че
е налице нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа /ЕКЗПЧОС/, поради
което счита, че следва да получи обезщетение за причинените от него вреди.
Европейският съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи
принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим
могат да достигнат до третиране на лишения от свобода в нарушение на чл.3 от
Конвенцията. ЕСПЧ счита, че чл.3 от Конвенцията налага на държавата
задължението да гарантира, че всеки затворник е задържан в условия, които са
съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на
наказанието или мярката не го подлага на мъки и изпитания, надхвърлящи
неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането, и че предвид
практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно
състояние е гарантирано по адекватен начин. При преценяване на условията на задържането,
следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на
задържането. Такова разрешение на
въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и
други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения, както и
решението по делото Нешков се отнасят до нарушения на чл.3 ЕКЗПЧОС в различни
затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за
липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух,
ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при
използване на тоалетната. В редица решения на ЕСПЧ, като например Йовчев срещу
България - Решение от 2.02.2006 г. констатацията за условията в затворите се
основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/.
Същите критерии
са актуализирани в обобщаващото решение Муршич с-у Хърватска (жалба №7334/13,
Решение 20.10.2016г.). В него е препотвърден теста от делото Ананиев и др. с-у
Русия за пренаселеност, според който всеки лишен от свобода следва да разполага
с 1. Лично място за спане в помещението; 2. Пространство от 3 кв.м.; 3. Общата
площ на помещението да е такава, че да позволява на лишените от свобода да се
движат свободно между отделните предмети. Според същият тест липсата на кой да
е от тези елементи създава силна презумпция , че условията достигат до нивото
на унизително отнасяне, в нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ. Припомнено е,
че наред с този текст значение за преценката за достигане прага на жестокост,
водещ до унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл.3 ЕКПЧ след делото
Ирландия с-у Великобритания, имат и всички обстоятелства по случая, като
продължителността на пребиваването в такива условия, физическият и психически
ефект върху пострадалия, а в някои случаи пола, възрастта и здравословното
състояние на жертвата. Според същото решение се сочи, че преценката на площтта
не може да бъде преценяна чисто механично, без да се държи сметка за всички
останали условия, но силна презумпция за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.3 ЕКПЧ е налична в случаите, когато личното пространство за лишен от свобода
е под 3 кв.м. в условията на групово настаняване. На следващо място според
цитираното решение отношение при извършване на преценка за нечовешко отнасяне
следва да се взема и за наличието на свободното движение в пространство извън
килията за извършване на различни дейности, както и условията на пребиваване,
като според съобразяваните от ЕСПЧ стандарти на комитета за предотвратяване на
изтезанията достъп на открито следва да бъде осигурен за поне един час на ден и
като част от по-обхватна програма от дейности на открито за работа,
възстановяване и образование, в подходящо пространство и където е подходящо с
осигурен навес в хипотезите на неблагоприятни климатични условия.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват унизителните
условия, в които е пребивавал ищеца в корпуса на Затвора - Бургас. Видно от
представена по делото справка, изготвена от инспектор
„СДВР“ към Затвора – Бургас, през
процесния период ищецът е бил настаняван в различни помещения, като за
основната част от тях не е представена информация относно площ и брой настанени
лишени от свобода. Единствено по отношение на помещение № 209 и помещение № 201
е посочена конкретната жилищна площ, с която е разполагал С., а именно –
2,3кв.м., респ. 2,67 кв.м. В този смисъл, съдът приема, че през периода на
пребиваване в Затвора-Бургас, ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в
размер на 4 кв.м, като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той
(доколкото е представена информация от ответника) е разполагал средно с около
2-3 кв.м., в зависимост от броя на лишените от свобода, настанени в същото
помещение през съответния период, т.е. под допустимия според стандартите на КПИ
при Съвета на Европа жизнен стандарт.
В
случая безспорно е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника по отношение на осигуряването на хигиенична и
здравословна среда на изтърпяване на наложеното им наказание, защото органите,
на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността
по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни
да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки
за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията
на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме,
че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява
всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е
ограничена с наложеното им наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквито са процесните, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които е настаняван ищеца в Затвора-Бургас, както
и всички килии на етажа, не отговарят на посочените изисквания, тъй като за
обитателите им е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода всяко
денонощие и те, в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне,
са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в обща кофа, която се
намира в същото помещение. Ищецът заедно с останалите затворници е бил принуден
да облекчава тези свои биологични нужди пред погледите на другите затворници и
не в индивидуално средство за това, а в общи такива, които съхраняват до
сутринта фекалиите и урината на всички изтърпяващи наказание лишаване от
свобода в съответното помещение. В тези помещения, по данни на ищеца и
свидетелите, са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от
лишените от свобода ежедневно, като спане, хранене, простиране. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради
липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение,
несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да
спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си
нужди в кофи без наличието на течаща вода, посредством която да се хигиенизират
непосредствено след това.
Не
на последно място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на
достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване на
помещенията поради наличие на следните кумулативни фактори: малки по размер
прозорци, които трудно се отварят поради пренаселеността на килията или не
биват отваряни с цел осигуряване на жизнено-благоприятна температура през
зимата. Дневната светлина, видно от
събраните доказателства е била възпрепятствана и от нивата на леглата - третото
ниво за спане практически ограничава разпространението и на изкуствената
светлина вечер.
Горните
обстоятелства съдът преценя комплексно, като взема предвид това, че настоящият
случай не се отличава от обичайните такива характерни за разглежданата
затворническа среда. От една страна, поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране
способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и
безпокойство, каквито той твърди. Независимо от липсата на по-конкретни
доказателства относно изживените отрицателни емоции, липсата на елементарен
битов стандарт, свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди
в кофи в същото помещение, където спи, пред погледите на всички останали
обитатели на килията, липсата през същия период на течаща вода вечер и
пренаселеността на помещението, ведно с липсата на осигурена най-обща хигиена в
средата за живеене, констатирана в релевантните доклади на Комитета за
предотвратяване на изтезанията и унизителното и нечовешко отнасяне са от такова
естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество
твърдяните от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила
неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по
делото Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов
срещу България и др.). Валидна разбира се в случая е и разпоредбата на чл.284,
ал.5 ЗИНЗС.
Като
се вземе предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни
за ищеца условия в Затвора-Бургас, чието осъществяване пряко накърнява
човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране,
както и установеният факт, че килиите, които е обитавал ищеца са били
прекомерно пренаселени, освен това и факта, че през времето, когато ищецът е
имал достъп до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен
поради обстоятелството, че всички затворници от етажа е следвало да ползват
обща тоалетна и баня, където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък
времеви отрязък, което заради ограничения брой душове възпрепятства нормалното
протичане на хигиенния процес, следва да се направи извода, че ищецът
действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
От
събраните доказателства се установява още, че площта, която е обитавал ищеца в
помещенията, в които е бил настанен през цялата част от времето, прекарано в
Затвора Бургас е била по-малка от минимално допустимия размер за релевантния
период - 3 кв.м. Този факт сам по себе си също е достатъчен, за да се направи
извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения
и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата
жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно
лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и
хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща
изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за
изисквания, които самото биологично съществуване на човека налага като
необходими. Въпреки, че не е проведено специално нарочно доказване на
емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца,
съдът счита, че самият факт установен по делото, сочещ на непредоставяне на
такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при всяко психично
здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му
позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните емоционални
преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би обосновал извод за
наличие на унизително отнасяне. Отново е валидна и разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Съгласно
чл.43, ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на
изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпа до санитарни възли и
течаща вода, както и минимума обзавеждане на спалните помещения се определя с
правилника за прилагане на закона.
Според
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Според
съдът, площта на килията и пренаселеността едновременно водят до извода, че
възможността за адекватно проветряване и осветляване е силно ограничена.
Изискването на закона е за пряк достъп на светлина и свеж въздух до всяка част
от помещението, което при описаните условия е непостижимо. Следва да се
подчертае, че длъжностните лица - служители на Затвора Бургас носят отговорност
само за обективната липса на адекватна възможност за проветряване, поради
недостатъчната площ на прозореца спрямо площта на помещението и поради
пренаселеността на килията. Администрацията няма отношение към честотата на
фактическото ежедневно проветряване на килията, което следва да се извършва от
нейните обитатели.
Съдът
отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е
представил никакви доказателства, с които да се установи осигуряването на
нормални битови условия за изтърпяване на наказанията в Бургаския затвор. Нещо
повече, събраните гласни доказателства сочат на обратното и напълно подкрепят
изложените от ищеца твърдения. Твърденията, изложени в исковата молба по
отношение на битовите условия в корпуса на Затвора – Бургас се подкрепят и от
констатациите, обективирани в доклада на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/,
съставен в резултат на посещения на делегация на КПИ в няколко затвора в
България, сред които и затвора в гр.Бургас през месец май 2012 г. Същият е
публикуван на интернет страницата на Министерство на Правосъдието.
От доклада от
2012 г. става ясно, че затворът в гр.Бургас е посетен в периода от 04.05.2012
г. до 10.05.2012 г. В същия е посочено, че пренаселването остава основен
проблем за българската пенитенциарна система. Делегатите са наблюдавали
обезпокоителни равнища на пренаселване във всички отделения на затвора. Към
момента на посещението в бургаския затвор са били настанени 940 лица при официален
капацитет 371. В същия доклад е отбелязано, че там жилищната площ на един затворник
често е под един квадратен метър, не всеки затворник има легло, някои са
принудени да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. В доклада е направен извод, че само по себе си това
възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и
унизително от физическа гледна точка. Посочено е, че
затворът е в напреднал етап на рушене и нехигиеничност, а килиите са заразени с
всякакви видове хлебарки и други паразити. В доклада е отбелязан факта, който
се установява и от другите писмени доказателства по делото, както и от гласните
доказателства, а именно, че през нощта затворниците нямат
достъп до санитарните помещения и за удовлетворяване на естествените си
потребности използват кофи, сложени в килиите. В доклада се сочи, че помещенията
с душовете в затвора са разнебитени, на места със счупени прозорци, повечето
душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни.
В заключение е посочено, че
материалните условия в бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се
считат за нечовешки и унизителни.
Аналогични са
данните и от доклада на КПИ за посещението в периода от 13 до 20.02.2015 г.,
който е публикуван на страницата на Министерство на Правосъдието. Заключението,
дадено в т.40 от доклада е, че материалните условия в затвора в гр.Бургас
продължават да демонстрират все по-влошаващо се
и напреднало състояние на разруха и нехигиеничност, въпреки някои
козметични усилия, положени в последната минута. Според доклада повечето части
на затвора не са годни за обитаване от хора и представляват сериозен риск за
здравето, както на затворниците, така и на персонала. Въпреки многократните
критики, не е забелязан напредък по отношение на изпълнението на препоръките на
КПИ, направени след посещенията му през
2010, 2012 и 2014 г. в резюме по мнение на КПИ само материалните условия в
трите посетени затвора, сред които и затвора в гр.Бургас могат да се считат
като равнозначни на нечовешко и унизително отнасяне.
При преценка
основателността на исковата претенция през целия коментиран период, съдът взема
предвид и наличната на сайта на Министерството на Правосъдието информация, че
през периода 13-20 февруари 2015г. е извършена последна проверка на
представители на Комитета по предотвратяване на изтезанията, с проведена заключителна
среща на 06.10.2017г. в Министерството на правосъдието, където делегацията е
установила, че във всички ремонтирани места условията са добри, особено в
затворите Бургас Дебелт и Варна, като затвора Бургас е бил посочен и като
изключение от ниското ниво на медицинско обслужване в местата за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Т.е. става ясно, че след 06.10.2017г.
официално е признато обстоятелството, че условията на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора Бургас при комплексната им преценка
не са унизителни и увреждащи човешкото достойнство на изтърпяващите съответното
наказание.
Касателно ищеца,
същият е бил преместен в такава отремонтирана килия на 20.12.2017г., според
представената по делото справка от ответника, неоспорена от страните и
кредитирана от съдебния състав. Такапосочената дата съдебният състав възприема
като дата на прекъване на противоправното поведение на ответника.
Във връзка с
направено възражение от страна на представителя на БОП за по-ранно прекъсване
на поставянето на ищеца в унизителни за човешкото достойнство условия, а именно
2016г., съдът намира, че по делото липсват преки доказателства за това
твърдение. Посоченото обстоятелство според свидетеля А. се е случило през
2018г., когато той е пребивавал там и е изтърпявал наказание Лишаване от
свобода, а в самата справка, изготвена от ответника липсват изобщо твърдения за
преместване на ищеца в качеството му на „склададжия“ в помещение на самия склад
на Затвора Бургас. Самият прокурор също не индивидуализира, а и не доказва
конкретна дата, от която би следвало прекъсването да се счита налично през
2016г., което прави невъзможно изчисляването на самия срок.
Предвид
изложеното, Съдът намира възражението на представителя на Окръжна прокуратура Бургас,
че предявения иск е неоснователен, като погасен по давност за периода
22.07.2009г. до 2016г., поради изтекла давност, а последвалия период от 2016г.
до 22.05.2021г. като неоснователен заради подобрените условия, за недоказан.
Съобразно т.4 на
тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
при незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане, е моментът на тяхното
преустановяване. От установеното по-горе съдебния състав намира, че такова
прекъсване по отношение на ищеца е налично считано от 20.12.2017г., когато ищецът
е бил преместен в обновена килия със собствен санитарен възел и отговаряща на
изискванията за площ, осветеност, достъпност, хигиена и т.н. В тази връзка
следва да бъде посочено, че началният момент на давностния период за
предявяване на иска е 20.12.2017 г.- датата на преустановяване на незаконните
действия и бездействия на ответниците да осигурят на ищеца благоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас. Този
погасителен давностен период изтича на 20.12.2022г., следователно исковата
претенция е депозирана пред надлежен орган преди изтичане на петгодишния
давностен срок.
Отделно от така
изложеното, съдът не намира за допустимо и пораждащо целения правен ефект
позоваването на погасителна давност от страна на представителя на Прокуратурата
на Република България, тъй като не е надлежно релевирано в производството. Направено е от лице, което не е страна по
материалното правоотношение и не разполага с правото да прави възражения,
произтичащи от това правоотношение. По своята същност възражението за изтекла
погасителна давност е материалноправно възражение и със същото разполага
единствено длъжникът по правоотношението, от което произтича спорното право.
Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ЗИНЗС, делата за обезщетения за вреди,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, се
разглеждат със задължително участие на прокурор, но в това производство
прокурорът има функцията на контролираща страна и се ползва с правата по чл.
26, ал. 3 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК, като не може да
извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
Именно такова действие представлява възражението за изтекла погасителна
давност, тъй като същото води до разпореждане с предмета на делото - в случай
на неговата основателност, се погасява притезанието относно материалното право.
С
оглед на всичко изложено, съдът намира, че ответникът не успя да обори законово
въведената презумпция с нормата на чл. 284, ал.5 ЗИНЗС.
Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл. 284, ал.5
във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл. 3, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС,
налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през
което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови
условия в корпуса на затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените
вреди, които е претърпял. Поставянето на ищеца в описаните по-горе
неблагоприятни материални условия в затвора в Бургас за посочения период
съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3,
ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили
неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното
ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
Предвид
изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание
за периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора-Бургас
от 22.07.2009г.
- 20.12.2017г.
Съдът
намира за неоснователен иска в частта, касаеща периода от 20.12.2017г. до
01.11.2018г. в Затвора бургас, поради констатираното прекъсване на поставянето
му в условия на унизително и нечовешко отнасяне, както и от 01.11.2018г. до
21.05.2021г., през който период ищецът се е намирал в ЗООТ „Житарово“.
Твърдения за лоши битови условия, относими към посочения период в исковата
молба не са изложени. Напротив , липсват констатации в тази светлина за
Общежитието, които да са направени от Комитета за предотвратяване на
истезанията, като от ищеца се твърдят единствено нарушени трудови права.
Съдът
намира претенцията базирана на твърдението за нарушаването им за неоснователна
по следните съображения:
Не
се доказва твърдението на ищеца, че са били нарушени трудовите му права. Съгласно
разпоредбата на чл.79 от ЗИНЗС „Със
съгласието на лишените от свобода главният директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" може да разреши отделни групи лишени от
свобода да работят на 6-дневна работна седмица. В тези случаи работата през
6-ия работен ден не се смята за извънреден труд.“ Видно от представените по
делото таблици за отработените дни, в периода ноември 2018г. до май 2021г. С. е
работил 6 дни в седмицата по изрично негово желание, обективирано в представени
по делото декларации от 19.01.2019г. и 06.11.2018г. Осигурена му е била и законоустановената
междудневна и междуседмична почивка съгласно разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗИНЗС и предвид характера на заеманата от същия длъжност. По делото са
представени множество молби за разрешаване на годишна неплатена почивка, респ.
заповеди на началника на Затвора – Бургас, с които е разрешено ползването
ѝ. Следва да се има предвид, че представените от ответника официални и
частни диспозитивни писмени документи – заповеди, справки, графици, таблици и
др. не са били оспорени от ищеца по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК в
преклузивните за това срокове, с оглед на което същите се ползват с обвързваща
за съда материална доказателствена сила. Отделно от изложеното, ако ищецът е
смятал, че са нарушени трудовите му права, то същият е разполагал с
възможността да ги защити по общия ред пред съответните общи съдилища.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя
обезщетението по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието извършено, респ. допуснато от
служителите на ответника и на увреждането - предимно психическо, както и от
естеството и степента на претърпените морални страдания, среднопродължителния
престой на ищеца в Затвора-Бургас, за основателната част от исковия период (около
осем години и половина), както и съобразно размера на обезщетенията, които
Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на
процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България;
решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.) и като взе
предвид обстоятелството, че размерът на обезщетенията по коментираните казуси
цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който в България липсват
правни средства за защита (констатирано и по Пилотното дело Нешков и др. с-у
България.), каквито към процесния период на изтърпяване на наказанието и към
настоящия момент са налични и приложими, съдът счита, че справедливото
обезщетение следва да е в размер на 8 500,00
лв.
В
случая се претендира и присъждане на законна лихва от датата, следваща датата
на освобождаването му – 22.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото
в настоящото производство се установи противоправно бездействие на ответника в
периода 22.07.2009г. - 20.12.2017г., съдът приема, че на ищеца се дължи
обезщетение в общ размер на 8 500,00 лв., ведно със законната лихва върху
обезщетението от 20.12.2017г. (датата на
преустановяване на незаконосъобраните действия и бездействия) до датата на депозиране
на исковата молба включително. Предвид това, че вредите са причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и съгласно
т.4 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, вземането става изискуемо
от момента на преустановяването им, от който момент ответникът изпада в забава
и дължи лихва.
Разноски следва
да се присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска, доколкото такива
са претендирани от процесуалния му представител. На
основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, при частично уважаване на иска, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Доколкото е претендирано единствено присъждане на внесената
държавна такса и не са били представени доказателства за наличие на
обстоателствата по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата по отношение на
ищеца, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца заплатенаъа държавна
такса в размер на 10,00 лева.
Поради
частичната основателност на исковата претенция
следва да бъде оставено без уважение искането на ГД „ИН“ за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът
бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на
чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.3 ГПК,
съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас, III-ти
състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на С.Д.С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обезщетение в размер на 8 500,00 (осем
хиляди и петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди – преживяно
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНСЗ за
периода от 22.07.2009г. - 20.12.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 20.12.2017г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за периода от 22.12.2008г. до 22.07.2009г. и за периода от
20.12.2017г. до 21.05.2021г., както и за сумата над 8 500,00 лева до размера от
100 000,00 лева като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на С.Д.С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата в размер на 10 /десет/ лева представляваща
внесена по делото държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Бургаски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: