Р E Ш Е Н И Е
№ 419
гр.Плевен, 07.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 393 по описа
за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а б.А от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба от Г.В.Х.
*** против Заповед за прилагане на ПАМ №20-0938-000518/26.04.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че през
м.май 2019г. е положил изпит за придобиване на категория А за управление на
мотоциклет/мотор, който е издържан успешно. Сочи се, че на 26.04.2020г. при
управление на мотоциклет е спрян за проверка и е констатирано, че в СУМПС не е
отбелязано категория А, за което му е съставен АУАН. В тази връзка се твърди,
че не е неправоспособен водач, тъй като правоспособността не се поражда от
притежаването на свидетелство, а от наличието на съвкупност от
правно-регламентирани факти – възраст, образование, физическа годност, издържан
изпит. Счита се, че при осъществяване на тези факти лицето придобива
правоспособност, а СУМПС удостоверява този факт. В заключение се моли за отмяна
на заповедта и възстановяване на регистрацията.
С придружителното писмо за изпращане на
административната преписка е изразено становище за неоснователност на жалбата и
е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В съдебно заседание оспорващия се явява лично и с адв.Т.К.
***, която счита, че заповедта е постигнала преследваната от закона цел, а
именно дисциплиниращ ефект, но с оглед разпоредбата на чл.142 ал.2 от АПК и
предвид факта, че само четири дни след налагане на мярката, оспорващият е с
издадено СУМПС с посочена категория, то е налице ново обстоятелство, което е
основание за отмяна на ПАМ. Представя писмени бележки и моли за присъждане на
разноски в размер на 160лева, съобразно представен списък.
За ответника по делото в съдебно заседание не се явява
представител.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 29.04.2020г. лично на
оспорващия, а жалбата е подадена на ръка при административния орган на 08.05.2020г.
Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно
чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С АУАН фабричен №240151 от 26.04.2020г. (л.9),
съставен от М.П.Н.– младши автоконтрольор при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен,
на Г.В.Х. *** е вменено нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП за това, че на 26.04.2020г.
в 11:30часа в община Плевен, на път II-35 при
2+500км в посока към с.Гривица, управлява мотоциклет „******“ с рег.№ ******,
като не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категорията,
към която спада управляваното от него МПС /неправоспособен/. В АУАН е посочено,
че с акта се изземват контролен талон №**********, СРМПС №********* и 1брой
регистрационна табела № ******. Отразено е, че няма възражения.
Във връзка с горното, на 26.04.2020г. от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а б.А от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №20-0938-000518,
с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца, като е отразено, че са отнети СРМПС №********* и 1брой регистрационна
табела № ******. В заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването
й е съставен АУАН фабр.№240151/26.04.2020г. за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, като е преповторено съдържанието на акта.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От фактическа страна по делото се установява още, че
въз основа на АУАН фабр.№240151 от 26.04.2020г., на основание чл.177 ал.1 т.2
от ЗДвП е издадено НП №20-0938-001921/04.05.2020г. срещу Г.Х. (л.20), против
което е подадена жалба в РС-Плевен.
Видно от приложено на л.27 Свидетелство за регистрация
част 1 е, че като собственик на мотоциклет „******“, с рег.№******, в
регистрите на ПП-КАТ е отразен Г.Х..
От приложен на л.21 Протокол за провеждане на
практически изпит на 20.06.2019г. и от Справка за нарушител на л.22-24 се
установява също, че на 20.06.2019г. Х. е положил успешно изпит за категория „А“,
но за същата към дата 26.04.2020г. не е издадено СУМПС с посочване на тази
категория.
Установява се още от фактическа страна, че на 30.04.2020г.
на Х. е издадено ново СУМПС, със срок на валидност до 30.04.2025г., в което
вече е вписана и категория „А“ (л.22, л.30). Това обстоятелство също не се
оспорва от административния орган.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Правното основание, на което е издадена процесната
заповед е чл.171 т.2а б.А от ЗДвП,
съгласно която за срок от шест месеца до една година се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в
случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
както и се изземват и табелите с регистрационен номер.
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото на л.12 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която
Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди
за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, като фактическите
основания за нейното издаване се съдържат и в АУАН фабр.№240151 от 26.04.2020г,
който изрично е посочен като основание за издаване на процесния административен
акт. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва
установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
По отношение съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
За да е приложима нормата, на което основание е
издадена заповедта – чл.171 т.2а б.А от ЗДвП, е необходимо в конкретния случай
да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно
лицето да е водач, който управлява собствено МПС и да не притежава свидетелство
за управление на МПС за съответната категория.
Мотивите на административния орган за налагане на ПАМ
са управление от Х. на собственото МПС, без да притежава свидетелство за
управление на МПС от категорията към която спада управляваното от него превозно
средство.
По делото не се спори, че процесното МПС е собственост
на Х., както и че на 26.04.2020г. той е управлявал същото, без да притежава
СУМПС за категория „А“, към която спада
мотоциклет „******“, с рег.№******. Безспорно е установено още, че оспорващият
е положил успешно изпит за категория „А“ на 20.06.2019г. Спорът е правен и
касае въпроса може ли водач на МПС, който е преминал успешно изпит за съответна
категория, но не му е издадено СУМПС за
тази категория, да управлява МПС от същата категория и счита ли се, че
притежава валидно СУМПС за съответната категория.
И в оспорената заповед и в АУАН, послужил за нейното
издаване, се сочи, че е нарушена нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, т.е. тази
норма е и причината за налагане на мярката. Съгласно последната разпоредба, за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. СУМПС се издава от органите на МВР
при наличието на предвидени в закона условия (чл. 151
и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява,
че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. В
горният смисъл е и нормата на чл.155 ал.1 от ЗДвП, съгласно която всеки водач
има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която
притежава свидетелство за управление. Следва да се посочи, че успешното
издържане на изпита за водач на МПС за определена категория не е единствената
предпоставка за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал.1
от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, при придобиване на нова категория на водача се
издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен
от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален
протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал.
1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на
МПС. Анализът на разпоредбата сочи, че издаването на СУМПС за нова категория не
се основава единствено на служебно изпратения от органите на ДАИ оригинален
протокол за успешно положен от лицето изпит, а е обвързано и с представяне на
редица документи от страна на кандидата за водач на МПС от съответната
категория. Т.е., за да придобие едно лице качеството на водач за съответна
категория МПС следва не само да е успешно положило изпит за това, но и да
докаже, че отговаря и на другите, определени от закона изисквания, като последното
се осъществява чрез представяне от страна на кандидата за водач на съответните
документи, които удостоверяват, че тези законови изисквания по отношение на
него са налице. По аргумент от разпоредбите на чл.3 ал.3
и чл.50 ал.1
и ал.2 от ЗБЛД,
свидетелството за управление на моторно превозно средство има две
удостоверителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и
същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските
граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция
по чл. 3, ал.3
и чл. 50, ал.1
от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е
официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена
сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето,
на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от
съответната категория. Ето защо не може да се приеме, че Х. е бил правоспособен
водач за категория „А“ само въз основа на успешно положен за тази категория
изпит, след като законът регламентира, че притежанието на СУМПС е задължителна
предпоставка, за да може водачът да управлява МПС от съответната категория.
След като към датата на извършване на нарушението оспорващият не е притежавал
издадено СУМПС за категория „А“, то към 26.04.2020г. са били налице материално-правните
предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.
Неоснователно е възражението за приложение на чл.142
ал.2 от АПК. Безспорно е, че съгласно тази
разпоредба установяването на нови факти от значение за делото след
издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания, но въпросът е кои са тези нови факти, които са от значение за
делото. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един
индивидуален административен акт съгласно чл.146 т.3 от АПК съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и
обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата
на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a
posteriori. За това нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези,
които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят
правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си,
или отменят съществуването на тези факти. Правното значение на един факт може
да бъде променено от правни норми, на които законодателят е придал изрично обратно
действие или от съдебно решение, което отменя с обратна сила един факт или при
отмяна при условията на чл. 99 от АПК
на един административен акт, който е фактическо основание за издаване на
оспорения акт. В тази връзка издаването на свидетелство за управление на
моторно превозно средство с посочена категория А на Х. след издаването на оспорената заповед не е нов
факт по смисъла на чл. 142 ал.2 от АПК. Този факт би могъл да има отношение към
изпълнението на приложената принудителна мярка, тъй като с издаването на
свидетелството фактически е отпаднала възможността за извършване на
правонарушението, за преустановяването на което е приложена оспорената мярка,
т. е. адресатът на мярката би могъл да иска органът да прекрати действието на
мярката. Но този факт няма отношение към законосъобразността на приложената
принудителна мярка. Законосъобразността на мярката съдът е длъжен да прецени в
съответствие с правилото на чл.142 ал.1 от АПК. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е
безспорно, че е налице визираното в правната норма административно нарушение -
управление на превозно средство без свидетелство от съответната категория. Това
прави оспорената заповед законосъобразна и съответна както на чл.171, т.2а б.А
от ЗДвП, така и на чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл решение № 7441 от 5.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 14590/2017 г.
Ето защо жалбата на Х. като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Х. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ №20-0938-000518/26.04.2020г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/