Решение по дело №461/2018 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 260008

Поморие, 07.04.2022 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 24 ноември   през две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова  , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 461 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното.

 

Производството е образувано по искова молба от ищеца Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП Бургас, офис  Ямбол против  ответниците „ДИКС2001” ЕООД  със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол и Г.Я.И. ***.  В молбата се твърди, че със заповед от 22.08.2011 г. на началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП е възложено извършване на ревизия  на ответника „ДИКС2001” ЕООД  гр.Ямбол, като заповедта му е била връчена на 25.08.2011 г. Така образуваното производство е завършило с ревизионен акт  от №*********/07.03.2012 г. връчен на ответника на 02.04.2012 г., влязъл в сила на 24.02.2015 г., с който са установени публични вземания  в особено големи размери, а именно 689 639, 25 лв. Твърди се, че след установяването на публичните задължения на ответника „ДИКС 2001” ЕООД гр.Ямбол, същият с цел да осуети възможността за принудителното им събиране чрез публична продажба на активи собственост на ревизирания ответник, последният е продал  на ответницата Г.И. следните свои недвижими имоти, а именно: с нотариален акт №23/20.07.2016 г., том ІІ, нот.дело №203/2016 г. по описа на нотариус Хр.Р. - двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ....5.435.33 находяща се в комплекс „Флорал Медоуз” построена в поземлен имот с идентификатор ....5.435 по КККР на гр.К., общ Поморие и с нотариален акт №24/20.07.2016 г.  ІІ, нот.дело №204/2016 г. по описа на нотариус Хр.Р. поземлен имот-нива  с площ 5,770 дка  с идентификатор ....3.188 по КККР на гр.К., общ.Поморие, находяща се в местността „Праматаря” съставляваща имот №003188 по плана за земеразделяне на гр.К.. Иска се да се приеме за установено по отношение на държавата, на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, недействителност на сделките обективирани в нотариален акт №23/20.07.2016 г., том ІІ, нот.дело №203/2016 г. по описа на нотариус Хр.Р. и нотариален акт №24/20.07.2016 г.  ІІ, нот.дело №204/2016 г. по описа на нотариус Хр.Р., сключени между „ДИКС2001” ЕООД  със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол и Г.Я.И. ***, поради това, че са сключени с намерение да се увреди публичния взискател. При условията на евентуалност се иска отмяната на горепосочените сделки сключени между ответниците на основаниe чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК поради това, че даденото по тях значително надхвърля по стойност полученото, а в случай че не бъде уважен този иск се иска отмяната на същите сделки на основание чл.216, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.135 от ЗЗД, поради това, че сключените възмездни сделки увреждат кредитора - публичен взискател. Представят доказателства.

Правното основание на предявеният иск е по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, а  при условията на евентуалност с този иск са съединени искове  по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК и по чл.216, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен за отговор на ответниците. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ДИКС 2001” ЕООД (с ново наименование „КиД 60“ ЕООД гр.Ямбол)  е подал отговор на иска. Оспорва иска, като сочи, че процесните сделки не са сключени  с намерение да увреди държавата. Моли за неговото отхвърляне. Сочи  доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Г.Я.И.  също е подала отговор на иска. Оспорва иска, като сочи, че  при сключването на процесните сделки не е знаела, че другия ответник има публични задължения и му е извършвана  ревизия и не е имала намерение да уврежда ничии интереси, а заплатената от нея цена е била съответна на състоянието на процесните имоти.  Сочи доказателства.

С решение № І-268/14.01.2021 г. постановено по в.гр.д. №402/2020 г. по описа на БОС е обезсилено постановеното по делото първоинстанционно решение №230/31.10.2019 г. по настоящото дело и същото е върнато за ново разглеждане за произнасяне по главния иск с правно основание по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.

В насроченото с.з. се явява публичния изпълнител, поддържа иска и моли за неговото уважаване.

Ответникът „КиД 60“ ЕООД гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в с.з.

Ответникът Г.И., редовно призована, не се явява в с.з.

Пристъпвайки към разглеждане на делото по същество съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и съобрази относимите разпоредби на закона, при което прие следното.

Представена е заповед за възлагане на ревизия от 22.08.2011 г. връчена на ответното дружество „Дикс 2001” ЕООД на 25.08.2011. Представен е и  препис от ревизионен акт №*********/07.03.2012 г., с който са установени задължения на ответника „Дикс 2001”  ЕООД за довнасяне в размер на 155861,96 лв. за ДДС и 48284,40 лв- лихви. Ревизионният акт е връчен на ответното дружество на 02.04.2012 г., видно от разписката към същия.  Признава се от ищеца, че главницата по ревизионния акт е платена, а дължими са останали лихвите в размер на 48284,40 лв. С представеният нотариален акт №23/20.07.2016 г., том ІІ, нот.д.№203/2016 г. на нотариус Р., ответното дружество е продало на ответницата И. двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ....5.435.33 по КККР на гр.К., находяща се в гр.К., местността „Давалий” №30, заедно с басейн от 40 кв.м., която сграда се намира в комплекс „Флорал медоус” състоящ се от 39 бр. двуетажни жилищни сгради за сумата от 18200 лв.  при данъчна оценка на имота посочена в същия нотариален акт и съгласно представеното удостоверение в размер на  8719 лв.,  Представен е и нотариален акт № 24/20.07.2016 г., томІІ, нот.д. №204/2016 г. на нотариус Р., с който ответното дружество е продало на ответницата И. поземлен имот с идентификатор ....188 по КККР на гр.К., с площ от 5770 кв.м. с трайно предназначение земеделска земя, начин на трайно ползване – нива за сумата 1780 лв., при посочена данъчна оценка в същия н.а. и удостоверението за данъчна оценка размер от 669,90 лв.  По делото е извършена съдебно техническа експертиза, видно от заключението, на която към датата на сключване на сделката имотът е със степен на довършеност груб строеж, без да е въведен в експлоатация и няма акт обр.16. Към 20.07.2016 г. пътна инфраструктура не е изградена, площадков водопровод не е изграден, площадкова канализация е изпълнена, както и трафопост, но с временно ел.захранване. Пазарната стойност на двуетажната еднофамилна къща е 32800 лв., а на земеделската земя е 20 400 лв.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи: По естеството си исковете по чл. 216, ал. 1 от ДОПК са вид обезпечение за фиска, тъй като чрез тях кредиторът на публични вземания-държавата чрез НАП, респ. общините реализира потестативното си право, определени увреждащи сделки да се считат за недействителни по отношение само на него, но в отношенията на страните по тях да запазят обвързващото си действие (решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о. ВКС).

В чл.216, ал.1, от ДОПК е предвидено, че недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, т. 2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото и  т.4  сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. В чл.216, ал.3 от ДОПК пък е предвидено, че  извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по ЗЗД могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

По предявеният иск с правно основание по чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК съдът прие следното: За да е основателен този иск е необходимо да се установи, че длъжникът по публични задължения след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения е е сключил сделка с намерение да се увредят публичните взискатели. Относно съдържанието на понятието намерение за увреждане на кредитора в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК в съдебната практика, е прието, че самото намерение за увреждане като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е. наличието на  съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 от ЗЗД/. Следователно като вътрешно мисловно - емоционално състояние на длъжника/ респ. на неговите управителни органи/, то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по - често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от преценката на конкретните факти материализиращи субективното намерение за увреждане в какъвто смисъл е  решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Съобразно с това разрешение понятието "намерение за увреждане на кредиторите" в хипотезата на иска по чл.216 ал. 1 т. 4 ЗОП, означава, че увреждането следва да е включено в целта, за чието осъществяване е сключена сделката, съответно извършено действието. Увреждането може да е крайна цел или неизбежен резултат, но при всички случаи следва да е налице съзнание за сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните последици за кредиторите като пряк резултат от сключването на сделката или извършването на действието.

Намерението за увреждане не се предполага, а трябва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от  ищеца. То не следва от самото увреждащо действие, а от обкръжаващите обстоятелства, при които действието е извършено. В тази връзка следва да се прецени като относима и практиката, формирана с решение № 153/03.02.2017 г. по т. д. № 3372/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно, което законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства и за да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.

Настоящият иск е с правно основание чл. 216, т. 4 ДОПК, според която разпоредба недействителна спрямо държавата е сделка сключена от страна на длъжник по публично задължение, ако е сключена след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизията и при това длъжникът я е сключил с намерение да се увреди публичния взискател. Следователно самият субективен елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия последиците на относителната недействителност фактически състав на хипотезата в правната норма на чл. 216, т. 4 ДОПК. В случая безспорно се установява, че процесните сделки са сключени след 25.08.2011 г. -датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, както и след връчване на самия ревизионен акт, с който са установени публични задължения в размер на 155861,96 лв. за ДДС и 48284,40 лв. лихви. От тази сума към 20.07.2016 г. момента на процесните сделки дължими са били 48284,40 лв. лихви, а останалата сума е била погасена от ищцовото дружество. По повод възражението, че задължението за заплащане на лихви е  погасено по давност , съдът намира, че същото е неоснователно предвид това, че в случая тригодишния давностния срок по чл.111в.  от ЗЗД, на който се позовават ответниците е започнал да тече след влизане в сила на решение №2014/24.02.2015 г. по адм.дело №6044/2014 г. на ВАС, с което е потвърдено решение №296/28.02.2014 г. по адм.дело №1627/2012 г. на БАдм.С, с което е отхвърлена жалбата на ответното дружество срещу процесния ревизионен акт и към 20.07.2016 г. не е изтекъл три годишен давностния срок на задължението за лихви. Отделно от това обстоятелството дали вземането е погасено по давност е ирелевантно в настоящия спор, предвид това, че предмет на производството не са самите вземания, а специфичните им обезпечения предвидени в ДОПК, респ. в ЗЗД, като елемент от фактическия състав, в който не е включено самото вземане.  От доказателствата по делото не може  да се направи извод за наличие на намерение за увреждане на публичния изпълнител към момента на сключване на процесните сделки между ответниците. Твърдяното обстоятелство, че по повод сключване на сделките представляващия дружеството длъжник е подал декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК, в които декларирал, че представляваното дружество няма непогасени задължения  за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, само по себе си не сочи на намерение за увреждане на кредитора, доколкото в  случая съобразно с  разпоредбата на чл. 87 ал. 6 ДОПК, органът по приходите е издал удостоверение за наличието или липсата на зъдължения по искане на задълженото лице, представено по делото,  като в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила съдебни актове,както и разсрочени , отсрочени или обезпечени задължения /каквото е това на първия ответник/.Така, че само на това основание, не може да се предполага, а още по-малко да се счита за доказано наличието на намерение у представляващия дружеството да увреди публичния взискател с процесните сделки, още повече, че вземането срещу дружеството е било обезпечено и със запор. Поради изложеното, съдът прие, че не се доказва намерение за увреждене на публичния взискател, поради което и не е налице твърдяната хипотеза на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК поради което и искът за обявяване на процесните сделки за недействителни спрямо публичния взискател на това основание е останал недоказан и  следва да се отхвърли.

Предвид отхвърлянето на главния иск заявен на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, съдът пристъпи към разглеждане на първият от предявените при условията на евентуалност искове, а именно този предявен на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, по който съдът прие следното:    Съгласно чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Както бе посочено по-горе по повод обсъждането на главния иск, установява  се безспорно, че процесните сделки са сключени след 25.08.2011 г. -датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, както и след връчване на самия ревизионен акт, с който са установени публични задължения в размер на 155861,96 лв. за ДДС и 48284,40 лв- лихви , като  към 20.07.2016 г. момента на процесните сделки дължими са били само 48284,40 лв. лихви, тъй като останалата сума е била погасена от ищцовото дружество.  За да е налице основанието по чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК, следва да се установи, че ответното дружество е сключило възмездна сделка, с която се е разпоредило със свои имуществени права, като даденото от него значително надхвърля получената насрещна престация. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и правилно се установява, че пазарната стойност на двуетажната еднофамилна къща е 32800 лв., а на земеделската земя е 20 400 лв. Оспорваните сделки са извършени от ответното дружество на цена 18200 лв. за двуетажната къща и 1780 лв. за земеделската земя, за които суми тези имоти са продадени на ответницата. При съпоставяне на общата стойност, за която  са  сключени атакуваните сделки -19980 лв. и общата пазарна стойност - 53200 лв. е видно, че пазарната стойност на имотите премет на атакуваните сделки надвишава с повече от 2,5 пъти стойността, на която са сключени сделките. Атакуваните сделки са възмездни и имат за предмет имуществени права на длъжника и при установеното  значително разминаване между даденото и полученото по всяка от тях,  същите следва да се приемат за относително недействителни спрямо държавата на основание чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК. Поради това искът да се приемат за относително недействителни спрямо държавата на основание чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК процесните сделки сключени между ответниците е основателен и следва да се уважи.   В случая по повод възраженията на ищцовото дружество, следва да се отбележи това, че обстоятелството дали  органите по приходите са наложили  обезпечителни мерки по реда на чл. 121 от ДОПК , които да обезпечат вземането на фиска е напълно ирелевантно, доколкото предпоставките за недействителност на разпоредителните действия изчерпателно са посочени от закона и всякакви други обстоятелства са без значение за правото на държавата да иска обявяване за недействителни спрямо нея на сделките сключени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, респ. ревизионния акт.

Поради уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът намира, че не следва да бъде разглеждан следващия предявен при условията на евентуалност иск  по   чл.216, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 167лв. , от които 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и 17 лв. командировъчни разходи, като от тази сума всеки от ответниците следва да заплати 83,50 лв.. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на Районен съд гр.Поморие и д.т. 199,80 лв.

 

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обявяване за относително недействителен на основание чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК  по отношение на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при Териториална дирекция Бургас, офис Ямбол на Национална агенция по приходите с адрес за призоваване гр...., на  договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №23/20.07.2016 г., том ІІ, нот.д.№203/2016 г. на нотариус Хр.Р. с район на действие РС-Поморие с който „Дикс 2001” ЕООД (с ново наименование Кид 60“ ЕООД)  със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ЕИК128056432, представлявано от Д.С. е продало на Г.Я.И., ЕГН********** двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ....5.435.33 по КККР на гр.К., общ.Поморие  одобрени със Заповед №РД-18-37/27.07.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.К., местността „Давалий” №30, комплекс „Флорал Медоус”, построена в имот с идентификатор ....5.435 по КККР на гр.К., заедно с правото на собственост върху техническо съоръжение- басейн с площ от 40 кв.м..

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обявяване за относително недействителен на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК  по отношение на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при Териториална дирекция Бургас, офис Ямбол на Национална агенция по приходите с адрес за призоваване гр...., на  договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №24/20.07.2016 г., том ІІ, нот.д. № 204/2016 г. на нотариус Хр.Р. с район на действие РС-Поморие с който  „Дикс 2001”ЕООД(с ново наименование Кид 60“ ЕООД) със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ЕИК128056432, представлявано от Д.С. е продало на Г.Я.И., ЕГН**********, поземлен имот с идентификатор ....3.188 по КККР на гр.К., общ.Поморие, одобрени със Заповед№РД-18-37/27.07.2015 г. на Изпълнителния директор на АГККс площ от 5770 кв.м. с трайно предназначение на територията-земеделска земя, начин на трайно ползване-нива. 

 

ОБЯВЯВА  за относително недействителен на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК  по отношение на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при Териториална дирекция Бургас, офис Ямбол на Национална агенция по приходите с адрес за призоваване гр...., на  договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №23/20.07.2016 г., том ІІ, нот.д.№203/2016 г. на нотариус Хр.Р. с район на действие РС-Поморие с който „Дикс 2001” ЕООД (с ново наименование Кид 60“ ЕООД) със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ЕИК128056432, представлявано от Д.С. е продало на Г.Я.И., ЕГН********** двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ....5.435.33 по КККР на гр.К., общ.Поморие  одобрени със Заповед№РД-18-37/27.07.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.К., местността „Давалий” №30, комплекс „Флорал Медоус”, построена в имот с идентификатор ....5.435 по КККР на гр.К., заедно с правото на собственост върху техническо съоръжение- басейн с площ от 40 кв.м..

ОБЯВЯВА  за относително недействителен на основание чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК  по отношение на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при Териториална дирекция Бургас, офис Ямбол на Национална агенция по приходите с адрес за призоваване гр...., на  договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №24/20.07.2016 г., том ІІ, нот.д.№204/2016 г. на нотариус Хр.Р. с район на действие РС-Поморие с който „Дикс 2001” ЕООД (с ново наименование Кид 60“ ЕООД) със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ЕИК128056432, представлявано от Д.С. е продало на Г.Я.И., ЕГН**********, поземлен имот с идентификатор ....3.188 по КККР на гр.К., общ.Поморие, одобрени със Заповед №РД-18-37/27.07.2015 г. на Изпълнителния директор на АГККс площ от 5770 кв.м. с трайно предназначение на територията-земеделска земя, начин на трайно ползване-нива. 

ОСЪЖДА „Кид 60“ ЕООД  със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ЕИК128056432, представлявано от Д.С. и  Г.Я.И., ЕГН**********  да заплатят на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при Териториална дирекция Бургас, офис Ямбол на Национална агенция по приходите сумата 83,50 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кид 60“ ЕООД и  Г.Я.И. да заплатят в полза на държавата по сметка на РС-Поморие д.т.199,80 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :