Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 77

                                         гр. Видин , 06.07.2011г.

 

                                    В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Видин          административно отделение ,  в публичното

заседание на четиринадесети юни

през две хиляди и единадесета година в състав :             

                                                                                Председател: Антония Генадиева

                                                                                      Членове :  

при секретаря                К. Б.                                           и в присъствието на

прокурора                  К. Кирилов                              като разгледа докладваното от

                                 съдията Генадиева                                адм.д.  № 114   по описа

за 2011 год.   и за да се произнесе , съобрази следното : 

                   Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.100,ал.4 от ЗДСл..

                   Делото е образувано по искова молба на С.С.К. *** с ЕГН: ********** ***– Белоградчик, представлявана от Кмета на Община – Белоградчик за обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 2353 лева, представляващи обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му отстраняване от длъжността „Главен архитект” на община Белоградчик, в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода от 25.03.2010г. до 25.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба - 16.05.2011г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

                    Направено е и особено искане за допускане на предварително изпълнение на решението.

                   Ответната страна – Община – Белоградчик, представлявани от Кмета на Община – Белоградчик, редовно призовани не са взели становище по исковата молба и не са ангажирали доказателства….

                   Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Видин е, че искът е неоснователен, тъй като евентуалната вреда не е в пряка и непосредствена връзка с временното отстраняване на ищеца от заеманата от него длъжност. Твърди се, че при висящо наказателно производство работодателят му – не е имал възможност за преценка дали да го отстрани или не от длъжност, а е бил длъжен да го направи, съответно и действията му в тази връзка са законосъобразни. Поради това и правилно е издадена както първата заповед, с която е отстранен временно от длъжност, така и последващата такава – от 25.06.2010г., с която първата е отменена и същият е възстановен. Поради това и искът следва да бъде отхвърлен.   

                   Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

                   Безспорно е, че ищецът С.К. е изпълнявал длъжността „главен архитект” на община Белоградчик.

                   Не се спори по делото, че срещу ищеца е било образувано наказателно общ характер дело № 366/ 2008г. по описа на Окръжен съд – Видин за извършено от него, в качеството му на длъжностно лице, престъпление по чл.254б,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК.

                   С присъда № 13/ 29.04.2009г. по НОХД № 366/ 2008г. ищецът е признат за виновен и осъден по повдигнатото срещу него обвинение по чл.254,ал.2 от НК. Престъплението, което се твърди, че е извършил в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93,ал.1,б.”а” от НК е от 19.06.2006г. и 15.07.2006г.

                   По време на досъдебното производство, както и след постановяването на осъдителната присъда К. е изпълнявал длъжността „главен архитект” и не е отстранен.

                   Присъдата на Окръжен съд – Видин е обжалвана пред Апелативен съд – София. Въззивната инстанция е постановила нова присъда № 59/ 26.10.2009г. по ВНОХД № 492/ 2009г., с която изцяло е отменена осъдителната такава и подсъдимия С.К. е признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.254б,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК.

                   Оправдателната присъда е протестирана от Софийска апелативна прокуратура, във връзка с което е образувано нак.д. № 117/2010г. на Върховен касационен съд, ІІІ – то нак. отд. и делото е разгледано в открито съдебно заседание на 23.03.2010г.

                   След постановяването на оправдателната присъда и в срока за произнасяне на ВКС е издадена Заповед № 275/ 25.03.2010г. на кмета на община Белоградчик, с която К. е отстранен временно от работа на основание чл.100,ал.2 от ЗДСл. В заповедта като причина за отстраняването му е посочено образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл.254б,ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК, по НОХД № 366/ 2008г. на ВОС, присъдата по което не е влязла в сила. Други мотиви не са посочени.

                   След издаването на заповедта, с която ищецът е отстранен временно от работа той е подал до кмета на община Белоградчик възражение, входено под № 1683 от 30.03.2010г. Няма доказателства да са предприемани някакви действия във връзка с това възражение или да има какъвто и да било отговор от страна на кмета на община Белоградчик.

                   С решение № 193/ 19.04.2010г. по нак.д. № 117/ 2010г. ВКС е оставил без разглеждане касационният протест на Софийска апелативна прокуратура и производството по делото е прекратено. Решението на ВКС е окончателно, т.е. същото е влязло в сила на посочената дата – 19.04.2010г.

                   След постановяване на решението на ВКС и влизане в сила на оправдателната присъда, К. е изпратил жалба до областен управител на област Видин, с вх. № 94СС/ 23 от 12.05.2010г., в която посочва, че е подал молба до кмета на община Белоградчик на 26.04.2010г., с която го е уведомил за решението на ВКС, но няма отговор.

                   Изпратена е и последваща молба за съдействие до областния управител на област Видин с вх. № 94СС/ 28 от 16.06.2010г.

                   Със заповед № 730/ 25.06.2010г. кметът на община Белоградчик е отменил заповедта си с № 275/ 25.03.2010г. за временно отстраняване на ищеца от работа.

                   Като мотив за отмяната на първоначалната си заповед кметът на община Белоградчик е посочил постановяването на решението на ВКС. Посочено е също, че с писмо от 14.05.2010г. от страна на общината е изискана информация за движението на делото, а ВКС с писмо от 17.05.2010г. са представили препис от влязлото в сила решение. Според същата заповед кметът на община Белоградчик се е самосезирал, тъй като до момента на постановяването и С.К. не се е явил на работното си място и не е заявил обстоятелствата във връзка с оправдателната присъда.

                   С последната заповед № 730/ 25.06.2010г. е постановено и възстановяването на К. на работа.

                   За периода от 25.03.2010г. до 25.06.2010г. ищецът К. не е полагал труд както по трудово, така и по служебно правоотношение, като не е бил и в граждански правоотношения, в която връзка се установява, че за същия период той не е имал никакви доходи.

                   По делото е представена и заповед № 05/ 01.07.2008г. на Кмета на община Белоградчик, от която е видно, че основната заплата на К. е била в размер на 608 лева и 176,32 лева – допълнително възнаграждение за прослужено време, съответно цялата сума е в размер на 784,32 лева. След извършване на прости аритметични операции, като се умножи посочената сума по три / за периода от трите месеца/ се установява, че за период от три месеца сумата, която ищецът би получил, ако беше останал на работа, не беше отстранен и беше изпълнявал служебните си задължения, е в размер на 2 352,96 лева / 784,32 х 3/.

                   Тези обстоятелства се доказват от приложените и приети по делото писмени и доказателства, които не са оспорени от страните. Следва да се посочи, че част от писмените доказателства, изхождат именно от ответната страна.

                   Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.  

                  При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

                  Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1,ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ  Общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и / или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

                  В случая от доказателствата по делото се установи наличието на  всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – община Белоградчик. Т.е. налице е незаконосъобразен административен акт на община Белоградчик, който е отменен по съответния ред и от който пряко и непосредствено са причинени вредите, за които се иска заплащане на обезщетение.

                   Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, като е насочил иска си към община Белоградчик, представлявана от кмета на община Белоградчик, като представител на същата. Счита, че ответникът следва да отговаря, тъй като е бил временно отстранен от работа и не е получавал доходи във връзка с образувано против него наказателно производство, по което впоследствие е постановена оправдателна присъда.

                   Начинът, по който е бил отстранен временно от работа, а именно огласяването на този факт в публичното пространство и психическото състояние на ищеца във връзка с тези действия, са ирелевантни за спора, тъй като пред настоящия съд е предявен иск само за претърпени имуществени вреди, поради което и съдът намира, че не следва да обсъжда тези доводи на страните.

                   Данните по делото сочат, че Апелативен съд – София е постановил оправдателна присъда, която впоследствие е оставена в сила от касационната инстанция, съответно и ищецът е признат за невинен за извършено престъпление по чл.254б,ал.2 от НК, в качеството му на длъжностно лице.  Изводът, който следва от това е, че повдигнатото обвинение е незаконно. Ищецът обаче е бил временно отстранен от работа, на основание чл.100,ал.2 от Закона за държавния служител, от своя работодател – община Белоградчик, а не по реда на чл.69 от НПК, т.е. с определение на съда по искане на прокурор. Съгласно чл.100,ал.2 от ЗДСл. във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления в качеството му на длъжностно лице, органът по назначаването го отстранява временно от работа”. Разпоредбата е императивна, за разлика от чл.100,ал.1 от ЗДСл., където е предвидена възможност отстраняването да стане по преценка.

                   Следователно, временното отстраняване на ищеца от работа не е поради извършени конкретни действия от страна на прокуратурата във връзка с висящото наказателно производство и наличието на основания да се счита, че служебното му положение би могло да създаде пречки за изясняването на обстоятелствата по делото, а въз основа на издаден индивидуален административен акт на Кмета на община Белоградчик.

                   Както вече беше посочено по-горе, отстраняването на ищеца от работа е въз основа на индивидуален административен акт на кмета на община Белоградчик. По делото липсват данни дали същия го е обжалвал по надлежния ред.

                   Заповедта от 25.03.2010г. е издадена във връзка с висящото наказателно производство и на основание чл.100,ал.2 от ЗДСл. На практика, тя е отменена със заповедта от 25.06.2010г., към който момент наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда и ищецът отново е възстановен на работа. Незаконното обвинение против него, за което е водено наказателно производство, прави отстраняването от работа незаконно.

                   Както бе посочено и по – горе в настоящото решение отговорността на общините по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, без да е необходима вина у съответното длъжностно лице, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.

                   В тази връзка е неоснователно възражението, че община Белоградчик не е имала възможност за преценка дали да издава или не заповедта, с която ищецът е отстранен от работа.

                   Следва да се посочи също така и че издаването на заповедта за временно отстраняване от работа на 25.03.2010г. , в момент, в който вече е била постановена оправдателната присъда на ищеца, а не в един по – ранен момент противоречи на основните принципи, заложени в АПК за законност и съразмерност - чл.4 и чл.6. Целта на отстраняването от длъжност при наличието на наказателно производство, се извършва, когато има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата в наказателното производство / арг. от чл.69,ал.1 от НПК/. Логично е такива основания да са налице още при досъдебното производството или в началото при образуването на наказателното дело пред съда, в случая през 2008г., а не след постановяване на оправдателната присъда от въззивната съдебна инстанция и в срока за произнасяне от касационната такава. От приложените доказателства се установява, че при образуването на наказателното производство ищецът е работил и не е бил отстранен. В същия чл.69,ал.5 от НПК е посочено, че когато отпадне нуждата от взетата мярка, тя се отменя. В заповедта, с която е отстранен ищеца на 25.03.2010г. не става ясно дали изобщо е имало нужда от отстраняването му от работа и каква е била тя, за да бъде постановена такава заповед. Няма доказателства той да е възпрепятствал по какъвто и да било начин разследването и да е създал пречки във връзка с изясняване на фактите по наказателното дело. При това положение според съда с издаването на тази заповед не е била изпълнена целта на закона.

                   Ето защо, законодателят е предвидил в чл.100,ал.4 от ЗДСл., че „държавен служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и реда на ЗОДОВ”. И тази отговорност следва да се поеме от ответника, който е извършил незаконното отстраняване. Според съда, претенцията намира правно основание в чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. В настоящия случай, не е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ.

                   По делото не се спори, че в резултат от временното отстраняване от работа за периода 25.03.2010г. до 25.06.2010г. ищецът е бил лишен от възможността да получава следващото му се възнаграждение. Съдът намира, че е налице пряка причинно – следствена връзка между дейността на ответника и настъпилите за ищеца вреди.

                   Според съда и предвид представените писмени доказателства за размера на възнаграждението на ищеца, общият размер на възнаграждението на ищеца за процесния период от време е сумата 2 352,96 лева. Това са действителните имуществени вреди, които той е претърпял в резултат от незаконното отстраняване от работа.

                   С оглед на изложените до тук съображения, съдът намира, че община Белоградчик следва да заплати на ищеца сумата 2 352,96 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.05.2011г. до окончателното издължаване, като до пълният му предявен размер от 2 353 лева, искат следва да бъде отхвърлен. 

                   По отношение на направеното искане за допускане на предварително изпълнение на решението, съдът намира, че същото не следва да бъде уважено, тъй като не са налице основанията на чл.144 от АПК вр. с чл.242,ал.1 и 2 от ГПК. Макар и размерът на обезщетението по чл.100,ал.4 от ЗДСл. да се изчислява въз основа на размера на възнаграждението на ищеца, то това обезщетение не е такова за работа по смисъла на чл.242,ал.2 от ГПК. Не са налице и основанията на ал.2 от същия текст, тъй като присъденото вземане не се основава на официален документ, не е признато от ответника и по делото няма доказателства, че от закъснението на изпълнението може да последват значителни и  непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се затруднило.

                   Водим от горното, Административният съд

 

                                           Р     Е     Ш     И:

 

                   ОСЪЖДА Община Белоградчик, представлявана от Кмета на Община – Белоградчик, да заплати на С.С.К. *** с ЕГН: **********  сумата от 2 352,96 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи възнаграждението, което би получил ищеца за периода от отстраняването му от длъжност на 25.03.2010г. до възстановяването му на 25.06.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2011г. до окончателното издължаване, като в останалата му част до пълния предявен размер от 2 353 лева – отхвърля, като недоказан.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.С.К. за допускане на предварително изпълнение на решението. 

                   Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

       

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :