Решение по дело №224/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на М.Й.Х. *** против Решение № 1040-05-24/08.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-502-3/27.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателя , че незаконосъобразно е отказано правото му на обезщетение. Иска се от съда да отмени оспореното решение          .

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е депозирал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ с вх. № 051-00-502/19.04.2021 г. В заявлението жалбоподателят е декларирал, че трудовото правоотношение, в което се е намирал на територията на друга държава - Великобритания, е прекратено.

Видно от Справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. № 051-00-502- 1/20.04.2021 г., към горепосоченото заявление, жалбоподателят е приложил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със структуриран електронен документ /СЕД/ U002 и U004 - Великобритания, заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със структуриран електронен документ /СЕД/ U002 и U004 - Германия и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. С Разпореждане № 051-00-502-1/23.04.2021 г., издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин, е постановил спиране на административното производство във връзка с произнасяне по депозираното от жалбоподателя заявление, до получаване на структуриран електронен документ /СЕД/ U002 от компетентните институции на Великобритания и Германия с данни за осигурителен стаж, които следва да се вземат в предвид при преценка на правото на парично обезщетение по чл. 54а от КСО. В резултат на постъпил СЕД U017 от компетентната институция на Германия и СЕД U017 от компетентната институция на Великобритания чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, с Разпореждане № 051-00-502- 2/26.08.2021 г., издадено на основание чл. 55 от АПК, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин е възобновил производството по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на ПОБ, а в обжалваното разпореждане, жалбоподателят е получил отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив, че със завръщането си в България на лицето е прекъсната трансграничната ситуация в която се е намирало то и не попада в хипотезите на чл. 30 от Споразумението за оттегляне.

С обжалваното решение въз основа на горната фактическа обстановка и доказателства , директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане. Приел е, че  считано от 31.01.2020 г. е в сила Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за оттегляне). Разпоредбите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 в зависимост от обстоятелството в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица и че жалбоподателя не попада в чл. 30 от Споразумението.  

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма. Установените факти не са спорни.Осигурителните периоди са правилно определени времево.

Спорно по делото е попада ли жалбоподателя в хипотезите на чл. чл. 30 от Споразумението или не, за да може да се ползва от правото на обезщетение съобразно координацията на правни норми между националното законодателство и регламенти и договори по които България е страна.    

Съобразно чл.126 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия е предвиден преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на споразумението/31.01.2020г./ и приключва на 31 декември 2020 г., като съобразно чл.127, §.1 от Споразумението за оттегляне по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство освен ако не е предвидено друго в споразумението. Съобразно чл.127,§.3 от Споразумението, по време на преходния период правото на Съюза, приложимо съгласно §.1, поражда по отношение на Обединеното кралство и в него същите правни последици като тези, които поражда в Съюза и неговите държави членки, и се тълкува и прилага в съответствие със същите методи и общи принципи като тези, приложими в Съюза, а съобразно §.6 освен ако в споразумението не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно §.1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство. В този смисъл е и Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна,/обн. в публикувано в Официалния вестник на ЕС на 31.12.2020г./, съобразно което в Четвърта позиция, дял I: координация на социалната сигурност е прието , че държавите членки и Обединеното кралство координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола за координация на социалната сигурност, за да гарантират социално-осигурителните права на лицата, обхванати в тях. Протоколът за координация на социалната сигурност се прилага за лицата, законно пребиваващи в държава членка или в Обединеното кралство/§.1/ , като съобразно §.2 параграф 1 от настоящия член не засяга правото на парични обезщетения, свързани с предходни периоди на законно пребиваване на лицата, обхванати от член SSC.2 [Персонален обхват] от Протокола за координация на социалната сигурност.

Жалбоподателя е лице-български гражданин, а България е страна членка на ЕС, и е лице , което е упражнявало трудова дейност в друга държава-членка / с оглед преходния период на оттегляне  на Великобритания/, поради което същия попада в персоналния обхват на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване ,съгласно чл. 2, § 1 от същия, приложим съобразно посочените по-горе споразумения . Съгласно чл. 3, § 1, б. "з" от същия законодателствата по отношение обезщетенията за безработица попадат в материалния му обхват.

Съгласно чл. 11, §. 1 от Регламент (EО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял от регламента-дял II . Съобразно чл. 11, §.3, б."а" от регламента , спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка, а съобразно чл. 11, § 3, б. "в" спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с чл.65 съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка. Съобразно чл.1,б.“т“ от Регламент (EО) № 883/2004 „компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция.

Съгласно чл.1,б.р от Регламент (EО) № 883/2004 "компетентна институция" е: i) институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или iii) институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или iv) в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 - или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка. Съгласно чл.1,б.“с“ от Регламент (EО) № 883/2004 "институция по място на пребиваване" и "институция по място на престой" е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице, и съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция - институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка.

В случая, съобразно горната разпоредба, компетентна институция може да бъде както институцията в държавата, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; така и институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията,т.е или държавата по последното осигуряване – в случая Великобритания, или държавата, в която лицето пребивава. Съгласно чл. 65,§.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В случая жалбоподателя не е продължил престоя си във Великобритания, а след като е останал безработен, се е върнал в България и се е поставил на разположение на службите по заетостта в България.  Видно е , че с посочените регламенти се цели пълна координация на системите за социална сигурност съгласно и според чл. 30 от Споразумението идентификацията на засегнатите лица, спрямо които ще се прилагат правилата съгласно дял III от част втора на Споразумението, ще се извърши в съответствие с описаните ситуации в чл. 30 от Споразумението. Персоналният обхват условно може да бъде разделен на два вида: основен и „субсидиарен". В основния персонален обхват - чл. 30, § 1-2 от Споразумението са бенефициентите (носителите на основните права) и членовете на техните семейства, които се намират в непрекъсната трансгранична ситуация между ОК и държава-членка в края на преходния период. Бенефициентите и техните фамилни членове ще продължат да черпят права по Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 и след края на преходния период в съответствие със „защитата през целия живот" съгласно чл. 39 от Споразумението, при изричното условие че изпълняват предписанието на чл. 30, § 2 от Споразумението: да продължават да се намират без прекъсване в една от трансграничните ситуации между ОК и държава-членка. описани в чл. 30, § 1 от Споразумението. В чл. 30, § 1 от Споразумението са посочени следните категории лица:

- граждани на ЕС - граждани на държавите-членки на ЕС;

- граждани на ОК - съгласно определението за тях в националното му законодателство;

- лица без гражданство и бежанци, които обичайно пребивават в държава-членка на ЕС, или в ОК;

- граждани на трети държави, които пребивават законно в държава-членка на ЕС, или в ОК;

- членове на семействата и преживели лица на лицата, посочени в горните категории.

 По тези критерий жалбоподателят попада в първата точка „граждани на ЕС – „граждани на държавите-членки на ЕС“.

Субсидиарният персонален обхват е уреден в чл. 30, § 3-4 от Споразумението и се прилага за бенефициенти, които не попадат или вече не попадат в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението, но попадат в приложното поле на чл. 10 от Споразумението, както и за членове на техните семейства и преживелите ги лица. Член 10, § 1, букви а)-г) от Споразумението обхваща следните категории лица:

- граждани на ЕС, които са упражнили правото си на пребиваване в ОК в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това;

- граждани на ОК, които са упражнили правото си на пребиваване в държава-членка в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това;

- граждани на ЕС, които са упражнили правото си като погранични работници в ОК в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да го упражняват след това;

- граждани на ОК, които са упражнили правото си като погранични работници в една или повече държави-членки в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да го упражняват след това.

 И тук жалбоподателят попада в първата точка – „граждани на ОК, които са упражнили правото си на пребиваване в държава-членка в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това“.

Независимо дали е според основния или субсидиарния обхват Х. попада в хипотезата на чл. 30 от Споразумението по дефиниция.

Отделно от това следва да се отговори на въпроса кога е прекъсната трансграничната ситуация. Според настоящия състав това е с изтичането на договора на 02.03.2021г. При всички случаи обаче при трансграничните ситуации изразът „без прекъсване" трябва да се тълкува гъвкаво, така че кратки периоди между две ситуации да не оказват вредоносно въздействие върху наличието на съответното право. С оглед на това, всеки конкретен случай следва да се разглежда индивидуално съгласно разпоредбите в чл. 30 от Споразумението за оттегляне, а това не е направено в достатъчна степен от административния орган. Индиция в това отношение е и направеното в жалбата оплакване, че в  решението административния орган недостатъчно детайлно е разгледал случая и повърхностно е възприел и преповторил текста от оспореното разпореждане.

Предвид горното жалбата е основателна и обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин, за ново произнасяне по същество по подаденото от Х. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, при съблюдаване на дадените с настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Видин

 

 

                                           Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-05-24/08.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-502-3/27.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ-Видин, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 051-00-502/19.04.2021 г. , подадено от М.Й.Х., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ-Видин да заплати на М.Й.Х. направените деловодни разноски в размер на 10 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

               Съдия :