Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 27.02.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
28.01. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1938 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу община Дупница, представлявана от Кмета инж. М.Ч., с адрес: ***, площад „Свобода“, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че през 1990г. закупил чрез неформална продажба земеделска земя, представляваща поземлен имот № 051011 в местността „Алачица“, в землището на с. Джерман, община Дупница, с площ от 5203 кв.м., трайно предназначение земеделска територия, представляваща нива, при съседи: имот № 000131 - за местен път, собственост на община Дупница; имот № 051010 - полски път, собственост на община Дупница; имот № 051012 - нива собственост на наследници на Димо Х. Симонски и имот № 000129 - за черна и цветна металургия, собственост на „Феникс Дупница“ ООД и към настоящия момент имотът представлява ПИ с идентификатор № 20763.51.11 по КККР на с. Джерман, община Дупница за 2018г., с площ 5203 кв.м., местност „Алачица“, при съседи: ПИ с № 20763.50.131; ПИ с № 20763.505.129; ПИ с № 20763.51.12 и ПИ с № 20763.51.10. Сочи, че от този момент - месец май 1990г., започнал да владее имота, като владението му продължава необезпокоявано и към момента. През 2016г. решил да се снабди с легитимиращ документ, който да удостовери правото му на собственост върху имота, поради което подал молба-декларация до община Дупница, чрез нотариус, която да удостовери, че имотът не е общинска собственост. Община Дупница удостоверила върху молбата-декларация, че описаният имот е общинска собственост, тъй като има издаден Акт за частна общинска собственост № 4321/ 16.06.2015г. Ищецът оспорва правото на собственост на община Дупница върху имота, като твърди, че издаденият АОС не легитимира общината като собственик. Оспорва валидността и законосъобразността на Акт за частна общинска собственост № 4321/ 16.06.2015г. Сочи, че в него е записано, че правното основание е чл. 56, ал. 1 ЗОС и протоколно решение № 1/ 04.06.2012 г., одобрено със заповед № РД-05-76/ 07.06.2012 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил и няма посочване на земите, че са ползвани по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, липсва приложение към преписката, липсва посочване на статута на имота по КВС. На следващо място сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за да има земеделска земя, останала след възстановяваното на правата на собствениците, следва процедурата по възстановяване на собствеността да с окончателно приключила, като твърди, че в настоящия случай, липсва завършила такава процедура, поради което не е и налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на възстановената собственост, поради което фактическият състав на нормата на чл. 19, ал. 1 не е осъществен, предвид това, че по силата на ал. 2 от същия текст определянето на имотите по ал. 1 се извършва от надлежна комисия, назначена от директора на ОД „Земеделие“, в която участват представители на ОСЗ, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски или ловни стопанства. Твърди, че картата на възстановената собственост за посоченото землище не е одобрена и не е влязла в сила, поради което не може да се провежда процедура по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Няма и план за земеразделяне. Процесният имот е с неприключила реституционна преписка. Относно посоченият в АОС административен акт - протоколно решение № 1/ 04.06.2012 г., одобрено със заповед № РД-05-76/ 07.06.2012 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, на Комисия по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, твърди, че не е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, с посочено правно и фактическо основание, като са допуснати съществени нарушения, които опорочават волеизявлението. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ не е в съответствие с определения в закона състав, която да е разгледала представените й извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин за възстановяване по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за процесното землище в с. Джерман, община Дупница, тъй като няма регистър на имотите към КВС, тъй като КВС липсва, както и такъв съставен регистър. На следващо място, решението не е взето и подписано от всички членове на комисията. Процесното решение, ако е на комисия по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, не е прието с оглед данните от КВС и плана за земеразделяне, които не са окончателни и не са влезли в сила, като е нарушена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Счита, че в случая директорът на ОД „Земеделие“-гр. Кюстендил не се е съобразил изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, тъй като такава липсва, както и с обстоятелството, че съществуват претенции за възстановяване на процесната земеделска земя, или за обезщетяване с такава. Картата на възстановената собственост, която не е създадена и не е влязла в сила, не с възпроизведена в протоколното решение на директора, още повече че това е правомощие на комисията но чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
От друга страна, доколкото съществува КВС, явно в същата има грешки и закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, поради което същата е незаконосъобразна.
Ищецът оспорва валидността на протоколно решение №1/04.06.2012г., одобрено със заповед № РД-05-76/ 07.06.2012 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, както и на КВС (ако е съставена такава за процесното землище), а при условията на евентуалност, оспорва законосъобразността на същото решение, на самата заповед, на КВС (ако е съставена такава за процесното землище), както и регистъра на имотите към нея. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае в отношенията между страните, че община Дупница не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор № 20763.51.11 по КККР на с. Джерман, община Дупница за 2018г., с площ 5203 кв.м., местност „Алачица“, при съседи: ПИ с № 20763.50.131; ПИ с № 20763.505.129; ПИ с № 20763.51.12 и ПИ с № 20763.51.10.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответната община счита предявеният иск за недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не разполага с документ, легитимиращ го като собственик на процесния имот. Оспорва изцяло иска като неоснователен, тъй като процесният имот е с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, поради което за него приложение намират разпоредбите на ЗСПЗЗ. Сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ всички земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост. С влизане в сила на ЗСПЗЗ на физическите лица е дадена възможност да заявят правата си върху земеделските земи по реда на чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ и глава трета от ППЗСПЗЗ, а ищецът не представя доказателства да е сторил това. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е осъществявал владение върху имота. Твърди, че след влизане в сила през 1991г. на ЗСПЗЗ, имотът е предоставен на община Дупница от ОСЗ-Дупница с протокол, като от тогава, до настоящия момент фактическа власт върху имота е осъществявана единствено от общината. В процесния имот, както и в съседни недвижими имоти, са извършвани мероприятия по учредяване на сервитути, отчуждаване, одобряване на планове и др., като по всички процедури, като участник или заинтересована страна, е участвала община Дупница, в качеството й на собственик на имота. В различни периоди от време в имота са извършване проверки от различни държавни органи и по никакъв начин не е констатирано присъствие на ищеца в този имот. Твърди, че на основание Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, на 01.10.2003г. бил е сключен договор за отдаване под наем на процесния имот. Община Дупница е осъществявала владение върху процесния имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, отдавайки го под наем и осъществявайки контрол върху начина на ползването му. Сочи, че ищецът не може да се позовава на придобиване на процесния имот по давност, тъй като давност в негова полза не е текла. Излага подробни правни съображения в тази насока. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните,
намира следното от фактическа страна:
С Акт за частна общинска собственост № 4321/ 16.06.2015г. процесният имот е актуван като такъв на основание протоколно решение № 1/ 04.06.2012 г., одобрено със заповед № РД-05-76/ 07.06.2012 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил.
Видно от писмо от трето – не участващо в процеса лице вх. № 26 – 00 – 281 (1) процесният имот, заедно с други такива се ползвал от 2003 г. от това трето – не участващо в процеса лице след отдаването им под наем като земеделски земи от ответната община, като с това писмо е заявено желанието му за закупуването им и в каквато връзка е налична приложена по делото кореспонденция между Община Дупница и третото лице, не участващо в процеса (л. 32 – 44) от делото, като в нарочно писмо от 17.02.2016г., изходящо от него предлага на ответника в процеса по търговски договор № НЗ-000137/01.10.2003г. за наем на земеделска земя вкл. и на процесния имот наемните му задължения за период 25.12.2013г. – 25.01.2016г. на обща стойност 674, 26 лева да бъдат заплатена съобразно предложен погасителен план.
С протоколно решение № 1/04.06.2012 г., одобрено със заповед № РД-05-76/ 07.06.2012 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил землището на с. Джерман – раздел I, т.1, буква „Б” съгласно приложение № 1 е определено като имот по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Камен Йорданов Кадийски и М. Сандев Коцев. В показанията си св. Камен Кадийски сочи, че знаел, че ищецът след 2000 г. за около 6 - 7 години владеел имота и отглеждал жито, сега не, имотът бил близо до асфалтовия път на около 400 – 500 метра. В показанията си св. М. Сандев Коцев сочи, че ходел да коси имот на ищеца С.С. до миналата година, ищецът му казал, че отглеждал жито преди там, мястото е до асфалтовия път, до мястото на „Феникс”, сега има варели от ХФК на това място, до миналата година нямало варели от ХФК.
След изискана от съда справка от ОСЗ – Дупница, видно от писмо, изпратено от и.д. Началник ОСЗ, ищецът не фигурира в базата данни като собственик или наследник на земеделски земи и гори в землището на с. Джерман.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Въпросът за допустимостта на
предявения иск е решен с определение, постановено по ч.гр.дело № 4019/2019г. по
описа на ВКС, с което е отменено определение № 555/01.08.2019г. по ч.гр.дело №
300/20189г. по описа на КнОС, както и потвърденото с него определение №
587/17.04.2019г. по гр.дело№ 1938/2018г. по описа на ДнРС в смисъл, че същият е
допустим.
По основателността на предявения иск, по който е образувано настоящото производство, съдът намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, съдът е указал на страните, че съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже обстоятелствата, с които обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника, както и фактите, от които произтича правото му на собственост върху процесния имот.
Ответникът следва да докаже фактите, които обосновават правото му на собственост върху процесния недвижим имот, като и възраженията си, направени в отговора на исковата молба.
При
отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания,
на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск
за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното
право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на
ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със
съдебното решение право. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е
призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем
защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен
установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез
отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право.
Ищецът оспорва собствеността на ответника по отношение процесния имот предвид изложени в исковата молба твърдения за липсата на предпоставки за възникването й на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, които предпоставки са именно следните: 1. определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от нарочна комисия, която се назначава от директора на ОД „Земеделие” и чието решение се одобрява също от този орган; издаване на решение от ОСЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността по чл. 45д; 2. установяване границите на имотите по смисъла на чл. 45е; 3. предоставяне на мотивирано искане от ОСЗ до кмета на общината – чл. 45ж, ал. 1; 4. издаване на заповед от кмета на общината /след изм. от 2011г. – решение на Общинския съвет/ и 5. решение на ОСЗ за възстановяване на право на собственост – чл. 45ж, ал. 3. Всеки един етап от процедурата приключва с издаване на акт от съответния орган, който подлежи на оспорване, като част от изброените по – горе предпостави се отнасят за хипотезата на § 27, ал.2, т. 1, 2, 3 от ПЗР от ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010г.) и не са приложими към настоящия правен спор, доколкото ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства той или негов наследодател да е заявил земи за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в землището на с. Джерман, общ. Дупница. В случая процедурата по чл. 19, ал. 1 ЗСППЗ приключва със заповедта на Директора на Областна дирекция „Земеделие”, с която е одобрено протоколното решение, при което твърденията на ищеца за липса на завършена процедура, поради което фактическият състав на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ не е осъществен, предвид това, че по силата на ал. 2 от същия текст определянето на имотите по ал. 1 се извършва от надлежна комисия, назначена от директора на ОД „Земеделие“, в която участват представители на ОСЗ, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски или ловни стопанства, е неоснователно. Видно от приложената по делото преписка в случая комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е определена по установения по закона ред и не е налице неприключила реституционна преписка в твърдения от ищеца смисъл предвид посоченото по – горе, касаещо разпоредбата на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Не са ангажирани никакви доказателства от друга страна относно обстоятелството процесният имот да не е правилно определен като подлежащ на предаване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. За пълнота следва да се отбележи, че начина на възстановяване на земеделски земи за землището на с. Джерман е в стари реални граници, което обстоятелство е служебно известно на съда, а не с план за земеразделяне.
Предвид оспорването от страна на ищеца на валидността и законосъобразността на Акт за частна общинска собственост № 4321/ 16.06.2015г., следва да се посочи следното: според чл. 5 ЗДС, актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата, без да я поражда, но трябва да е посочено конкретно фактическо основание. Съгласно чл. 114, ал. 1 ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Това означава, че на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти, а именно: че същият е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно лице; че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата; че вида и състоянието на имота са такива, каквито са описани в акта. Разбира се, на акта за държавна собственост, респ. общинска собственост както и на нотариалния акт, следва да се признае доказателствена сила относно съществуването на правото на собственост. Съдът обаче не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, а преценява материалната й легитимация по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона. По идентичен начин е уредено актуването на имотите общинска собственост, респ. доказателственото значение на актовете за общинска собственост (чл. 5, ал. 2 ЗОС и чл. 38, ал. 2 ППЗОС (отм.). Независимо от отмяната на ППЗОС (ДВ, бр. 23/18.03.2005 г.), с обвързваща доказателствена сила относно съществуването на фактите, констатирани в акта за общинска собственост, се ползват и актовете, съставени след отмяната на ППЗОС, тъй като по силата на чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ.
От събраните по делото гласни доказателства не се установява нито идентификацията на процесния имот, нито владението му от страна на ищеца явно трайно и необезпокоявано – само за пълнота се отбелязва. Предвид вида на предявения установителен иск – отрицателен такъв не следва да се обсъждат твърденията и ангажираните гласни доказателства от ищеца, че закупил имота чрез неформална сделка, респ. че владял същия и го придобил по давност.
По изложените съображения, искът –
предмет на настоящото производство следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид изхода от делото и на
основание разпоредбите на чл. 78 ГПК, на ищеца не се следват претендираните от
него разноски за адвокатски хонорар. Ответникът не е претендирал разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Община Дупница, представлявана от Кмета инж.
М.Ч., с адрес: ***, площад „Свобода“ отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване между
страните, че ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор № 20763.51.11
по КККР на с. Джерман, община Дупница за 2018г., с площ 5203 кв.м., местност
„Алачица“, при съседи: ПИ с № 20763.50.131; ПИ с № 20763.505.129; ПИ с № 20763.51.12
и ПИ с № 20763.51.10, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: