Решение по дело №253/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260255
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20204110100253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р Е Ш Е Н И Е

      

                        гр. Велико Търново, 05.11.2020г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на пети октомври две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 253 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният е иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД вр. чл. 15 ал. 3 ЗУТ.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. В. Търново, както и че ответникът притежава съседния имот с идентификатор ***. Ищецът сочи, че на 21.04.2015г. между страните е бил сключен предварителен договор по чл. 15 ал. 3 ЗУТ, по силата на който ответницата се задължила да му прехвърли реална част от имота си с площ от 10, 10 кв.м., разположена на северната му граница, която част се придава към неговия имот, след изменение на ПУП. Ищецът твърди, че насрещното му задължение по предварителния договор било да изгради масивна бетонна стена на границата между неговия имот с имоти с идентификатори ***и ***. Уточнява, че страните са се задължили да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт след изменение на ПУП и промяна на границите на имотите. Ищецът изтъква, че през 2015г. е построил масивна бетонна ограда на границата между имотите, както и че със Заповед № РД 22 – 854/28.05.2019г. на Кмета на Община В. Търново е одобрено частично изменение на ПУП – ПР, съгласно което процесната част от имота на ответницата се придава към неговия имот. Ищецът твърди, че е заявил за отразяване в КККР на гр. В. Търново извършените промени и че му е била издадена скица – проект от 23.07.2019г. Посочва, че ответникът отказал да сключи окончателен договор под формата на нотариален акт, поради което иска от съда да обяви за окончателен сключения между тях предварителен договор от 21.04.2015г. за покупко – продажба на недвижим имот, който съгласно КККР на гр. В. Търново е с проектен идентификатор ***с площ от 10 кв.м., при съседи идентификатор ***, ***, ***, ***, ***и ***и който на основание Заповед № РД 22 – 854/28.05.2019г. на Кмета на Община В. Търново се придава към поземлен имот с идентификатор ***. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ГПК.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 727, том IV, рег. № 6717, дело 322 от 2014г. на нотариус ***се установява, че ищецът е закупил от трети за делото лица поземлен имот в идентификатор ***по КККР на гр. В. Търново, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” № 40, с площ от 195 кв.м., заедно с построените в него сгради, които имот по предходния регулационен план представляващ дворище пл. № 591 в кв. 268.

От нотариален акт за покупко – продажба № 99, том 1, дело № 164/1954г. на съдия при ВТРС се установява, че родителите на ответницата /удостоверения за наследници № 94ГГ-4785-1 и № 94ГГ-4785-2, двете от 09.06.2020г./ са закупили недвижим имот, находящ се в гр. В. Търново, кв. „Св. Никола”, незастроено място от 167 кв. метра и къща засторена на 87 кв.м., съставляващо парцел II-1028 в кв. 150 по регулационния план на града. От посочените удостоверения за наследници е видно, че родителите на ответницата са починали на 08.12.1995г. и на 24.01.2000г. и че тя е единствен техен наследник.

От удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ изх. № 1358/24.06.2020г. на Община В. Търново е видно, че част от парцел II-1028 в кв. 150 по регулационния план от 1907г. представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново.

От предварителен договор по чл. 15 ал. 3 ЗУТ, сключен между страните на 21.04.2015г., с нотариална заверка на подписите им, се установява, че ответницата като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново се задължава да прехвърли на ищеца правото на собственост върху част от своя поземлен имот, представляваща ивица с площ от 10, 10 кв.м., разположена на северната граница на имота й, която част след реализиране на процедурата по промяна на границите и частично изменение на ПУП-ПЗ се придава към поземления имот на ищеца с идентификатор ***срещу задължението на последния да изгради масивна бетонна стена на границата между имотите с идентификатори ***, *** и ***, с цел укрепването им. Страните се поели задължение след уговорената промяна на границите да се явят пред нотариус за окончателно прехвърляне на предаваемата част с нотариален акт.

С влязла в сила Заповед № РД22-854/28.05.2019г. на кмета на Община В. Търново е одобрено частично изменение на ПУП – ПР за бивш ПИ № 591 от кв. 268 , като е променена улично – регулационната линия и е създаден нов УПИ VI-591, включващ бивш ПИ № 591 и части от бивш ПИ № 603 и бивш ПИ № 604 от кв. 268 /листи 9 и 10/. Съгласно скица – проект № 15-667691/23.07.2019г. придаваемата от имота на ответницата към имота на ищеца част представлява поземлен имот с проектен идентификатор ***с площ от 10 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***

От показанията на разпитаните свидетели ***се установява, че през 2015г. по възлагане от ищеца на границата между имота му и тези на ответницата и на трето неучастващо по делото лице е изградена железобетонна подпорна стена.

Видно от покана отправена чрез ЧСИ М. Глушкова и констативен протокол на нотариус Т. Братванова ответницата не се явила на 24.01.2020г. за сключване на окончателен договор, въпреки настъпване на уговорените с процесния предварителен договор условия.

От заключението на изслушаната СТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че имота на ответницата с идентификатор *** е образуван от имот с пл. № 1028 и част от имот с пл. № 1027 в кв. 150 по регулационния план от 1907г., както и че имот с проектен идентификатор ***е образуван чрез разделяне на имот с идентификатор *** на два нови имота. Установява се още, че имота с проектен идентификатор ***е идентичен с предвидената за предаване част от имот с идентификатор *** към имот с идентификатор ***, съгласно Заповед № РД22-854/28.05.2019г. на кмета на Община В. Търново. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че имота предмет на предварителния договор между страните е част от имота на ответницата с идентификатор ***.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да бъде надлежно упражнено преобразуващото право по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, предварителният договор следва да съдържа всички съществени елементи на окончателния договор, както и да са налице условията за прехвърляне собствеността върху вещта, в това число продавачът по предварителния договор да е собственик на имота, предмет на сделката.

По делото безспорно се установи, че страните са сключили предварителен договор по смисъла на чл. 15 ал. 3 ЗУТ, имащ за предмет прехвърлянето на собствеността върху реална част от имота на ответницата с идентификатор ***, с площ от 10, 10 кв.м., която след изменение на ПУП се придава към имота на ищеца с идентификатор ***. Процесният договор от 21.04.2015г. валидно обвързва страните, тъй като отговаря на предвидените за него изисквания за форма и съдържания. Същият е с нотариална заверка на подписите на страните и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателната продажбена сделка – предмет и насрещни задължения.

В него предмета на бъдещата сделка е достатъчно индивидуализиран, чрез посочване на местонахождението на процесния обект, площта му, границите му и т.н. Безспорно се установи, че ответницата е носител на правото на собственост върху него на основание наследствено правоприемство от своите родители. От заключението на изслушаната СТЕ категорично се установи, че поземлен имот с идентификатор *** е образуван от имота описан в титула за собственост на родителите на ответницата, както и че спорната предаваем площ е част от този имот. Следователно ответницата при подписването на предварителния договор, както и към настоящият момент се легитимира като собственик на имот с идентификатор ***, част от който е процесната предаваема площ.

На поетото от ответницата задължение да прехвърли собствеността върху нея на ищеца, съответства насрещната му престация – да изгради масивна бетонна подпорна стена на границата на имоти с идентификатори ***, *** и ***, с цел укрепването им. От събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че ищецът е изпълнил поетото от него задължение и е изградил подпорната стена на уговореното място. Освен това сбъднало се е и предвиденото в договора отлагателно условие, тъй като с влязла в сила Заповед № РД22-854/28.05.2019г. на кмета на Община В. Търново е одобрено частичното изменение на ПУП относно предаването на процесната част от имота на ответницата към имота на ищеца и същата е заснета в КККР на гр. В. Търново, като имот с проектен идентификатор ***. Последното обстоятелство, съгласно волята на страните, дава началото на срока, в който те следва да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт. Въпреки сбъдването му и отправената до ответницата покана за това до сключване на окончателен договор не се е стигнало.

По изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 363 ГПК настоящият състав на ВТРС намира, че са налице всички предпоставки за прехвърляне на собствеността върху спорната част по нотариален ред, включително и обстоятелството продавачът да е собственик на отчуждаваната част от имота. В тази връзка предявеният иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважен, като сключеният на 21.04.2015г. предварителен договор по чл. 15 ал. 3 ЗУТ бъде обявен за окончателен.

Уважаването на исковата претенция по чл. 19 ал. 3 ЗЗД поражда задължението на ищеца да заплати следващите се разноски по прехвърляне на имота, в съответствие с разписаното в чл. 364 ал. 1 ГПК. В тази връзка на основание чл. 50 ЗМДТ ищецът следва да заплати в полза на бюджета на Община В. Търново сумата в размер 6, 14 лв., представляваща дължимия на основание 47 ал. 2 ЗДМТ вр. чл. 34 ал. 2 Наредбата за определяне и администриране на местните данъци на територията на Община В. Търново местен данък при придобиване на имущества по възмезден начин, който е изчислен в размер на 2, 5 на сто върху данъчната оценка на прехвърляната част от имота. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТРС нотариална такса, изчислената съобразно т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, в размер на 32, 18 лв. Съгласно чл. 364 ал. 1 ГПК следва да се впише възбрана върху процесния имот до изплащането на разноските по прехвърлянето му. На основание чл. 115 ал. 2 вр. ал. 1 ЗС следва да бъде даден 6 месечен срок на ищеца, в който същият да извърши отбелязване на влязлото в сила съдебно решение по представен препис от същото в Службата по вписванията гр. В. Търново. След изтичането на този срок вписването на исковата молба по чл.114 б. "б" ЗС губи действието си.

На основание чл. 364 ал. 2 ГПК и чл. 115 ал. 3 ЗС следва да се укаже на ищеца, че докато не докаже плащане на разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, няма да му се издава препис от решението.

На основание чл. 78 ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в производството за държавна такса за образуването му в размер на 50 лв., за вписване в размер на 10 лв., за съдебни удостоверения в размер на 15 лв., за издаване на удостоверения за наследници, данъчна оценка и идентичност на имот в размер на 99 лв., за депозит за вещо лице в размер на 380 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. или общо 1154 лв. Разходите сторени от ищеца за връчване на покана чрез ЧСИ и за изготвяне на констативен протокол от нотариус нямат характера на разноски за производство, извършени са преди него и не могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. За тяхното събиране има друг ред.  

Водим от горното Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД, сключения на 21.04.2015г. предварителен договор по чл. 15 ал. 3 ЗУТ, по силата на който Н.Ц.Р., ЕГН: **********, с адрес *** прехвърля на Д.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес *** собствеността върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново, която част е с площ от 10, 10 кв.м. и е разположена на северната граница на имота, а съгласно скица – проект № 15-667691/23.07.2019г. на СГКК гр. В. Търново представлява поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ 10 кв. м. и съседи: ***, ***, ***, ***, който поземлен имот на основание Заповед № РД22-854/28.05.2019г. на кмета на Община В. Търново за частично изменение на плана за регулация се придава към поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. В. Търново, срещу задължението да се изгради масивна бетонна подпорна стена на границата на имоти с идентификатори ***, *** и ***, което е изпълнено от преобритателя преди образуване на настоящото производство.

ОСЪЖДА Н.Ц.Р., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от 1154 лв. /хиляда сто петдесет и четири лева/, представляваща общ размер на сторените от него разноски за производството.

ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на ОБЩИНА В. ТЪРНОВО СУМАТА от 6, 14 лв. /шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължимия местен данък при придобиване на имущество по възмезден начин.

ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 32, 18 лв. /тридесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща дължимата нотариална такса по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

НАРЕЖДА, на основание чл. 364 ал. 1 ГПК, да се впише възбрана върху гореописания недвижим имот до изплащане на разноските по прехвърляне на имота.

На основание чл. 115 ал. 2 вр. ал. 1 ЗС определя на Д.Р.Д. шестмесечен срок за отбелязване на настоящото съдебно решение след влизането му в сила по представен заверен препис от същото в Службата по вписванията гр. В. Търново, КАТО МУ УКАЗВА, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

НАРЕЖДА, на основание чл. 364 ал. 2 ГПК, заверен препис от съдебното решение да се издаде на страните след представяне на доказателства за плащане на дължимите местен данък и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: