Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 / 8.12.2021г.
гр. Перник, 08.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова адм.д. № 5 по описа
на съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба с вх. № 960/18.03.2021 г. от ЗКПУ „Единство – 92“,
представлявана от председателя Любомир Александров, чрез адв. К. Б., против писмо
изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, с
което писмо е определено жалбоподателят да заплати на Министерство на
земеделието, храните и горите /МЗХГ/, сумата в размер на 60 954.36 лева –
наем за поземлен имот с идентификатор 55871.14.503 с площ от 10026 кв.м. по
КККР на гр. Перник, общ. Перник за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г.,
начислен на основание § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
С жалбата се
иска оспореният акт да бъде отменен като постановен при съществени нарушения на
административно производствените правила, нарушения на материалния закон и
необоснованост, като преписката бъде върната на директора на ОД „Земеделие“ –
Перник за законосъобразно определяне на наемната цена. Претендират се
разноски.
В жалбата се
твърди, че процесното писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на
ОД „Земеделие“ – Перник представлява индивидуален административен акт,
доколкото е издадено в хода на образувана преписка по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ за
закупуване на поземлен имот с идентификатор 55871.14.503. В тази връзка се
посочва, че с писмото пряко се засягат интересите на кооперацията, доколкото в
нейната тежест се възлагат задължения.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че определянето на посочения наем било
извършено незаконосъобразно. Жалбоподателят обосновава този си извод на първо
място с обстоятелство, че наемът бил определен едностранно от административния
орган като не били съобразени възраженията на кооперацията. На следващо място се твърди, че наемът бил
определен за целия имот, а не за единица площ. Освен това не ставала ясна и
оценката, върху която е определен наемът. В тази връзка се твърди, че
жалбоподателят сам бил поръчал оценка от независим оценител, която обаче не
била съобразена от административния орган. Не ставало ясно и каква е данъчната
оценка на имота. На последно място се прави възражение за погасяване по давност
на част от претендирания наем като се твърди, че такъв можело да се иска само
за три години назад – а именно само за периода от 07.10.2017 г. до 07.10.2020
г. съобразно с чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. С тези аргументи се иска жалбата
да бъде уважена.
С жалбата са
представени: писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Перник, писмо изх. № РД-10.02.1401/24.02.2021 г. на директора на
ОД „Земеделие“ – Перник, копие от кадастрална карта, оценителски доклад за
пазарна стойност. Иска се допускане на експертиза, както и задължаване на
административния орган да представи преписката, въз основа на която е издаден
оспореният акт.
Ответникът
по жалбата не е изразил писмено становище по същата, независимо от дадената му
за това възможност.
В съдебно
заседание, проведено на 27.09.2021 г., ответникът по жалбата оспорва
възражението за погасяване по давност на част от процесните суми. В тази връзка
излага подробни доводи, че процесните вземания не подлежали на погасяване по
давност, доколкото ЗСПЗЗ бил специален закон по отношение на ЗЗД и спрямо тях
не се прилагала давност. С допълнителна молба в отговор на задължаването му да
представи документи ответникът по жалбата твърди, че наемът бил определен въз
основа на закона. Представя два броя нотариални акта, вече представените от
жалбоподателя две писма, както и известия за доставяне.
В съдебно
заседание, проведено на 15.11.2021 г., процесуалният представител на жалбоподателя,
счита твърденията в жалбата за основателни и иска същата да бъде уважена.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в заседанието на 15.11.2021 г. С подадена
писмена молба изразява становище за отхвърляне на жалбата.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт № 93, том I, рег. № 2088,
нот.дело 51/2012 г. от 12.09.2012 г. ЗКПУ „Единство – 92“ е
призната за собственик по давност на пет сгради с поземлен имот с идентификатор
55871.14.201
по КККР на гр. Перник /съставляващи
имущество на прекратено ТКЗС-кв. Църква/. От нотариален акт № 95, том I, рег. № 2131,
нот.дело 91/2020 г. от 07.10.2020 г. се установява, че ЗКПУ
„Единство – 92“ е продало посочените сгради на трето лице „ЛМ Спед“ ООД – като
е налице промяна в идентификатора на поземления имот, където се намират
сградите, като същият е 55871.14.503 по КККР на гр. Перник.
По делото е представено заявление от ответния
административен орган, от което се установява, че дружеството „ЛМ
Спед“ ООД е направило искане за закупуване на поземлен имот с идентификатор 55871.14.503
– частна държавна собственост с площ от 10026 кв.м., който терен е прилежаща
площ към петте сгради, описани в цитираните нотариални актове.
Видно от писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на
директора на ОД „Земеделие“ – Перник по подаденото от „ЛМ
Спед“ ООД заявление е образувана преписка по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Предвид предстоящото закупуване на имот с идентификатор 55871.14.503
според писмото бил изготвен оценителски доклад за пазарна оценка на недвижим
имот, използван за определяне дължимата сума по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
Въз основа на определената пазарна оценка дължимият наем бил изчислен по реда
на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. и
възлизал на 60954.36 лева.
На следващо място по делото е представено и писмо изх.
№ РД-10.02.1401/24.02.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник. Според
същото при подаване на заявлението за придобиване на поземления имот с
идентификатор 55871.14.503 като прилежащ към сградите, част от прекратеното ТКЗС следва
от заинтересованото лице да се представи документ за заплащане дължимата сума
за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите. В тази връзка и
пред административния орган бил представен оценителски доклад за пазарната
стойност на имот с идентификатор 55871.14.503.
Същата обаче била по-ниска от актуалната данъчна оценка на имота. Поради това и
като основа за начисляване на наема била ползвана данъчната оценка съгласно чл.
90 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост /ППЗДС/.
По делото е представен оценителски доклад, извършен по
възлагателно писмо от 11.01.2021 г. от ЗКПУ „Единство – 92“. Съгласно
същия към 12.01.2021 г. пазарната оценка на поземлен имот с идентификатор № 55871.14.503
възлиза на 91 095 лева.
На последно място по делото е изготвена и приета
съдебно оценителна експертиза и допълнителна съдебно оценителна експертиза.
Съгласно същите към м. 09. 2021 г. пазарната оценка на поземлен
имот с идентификатор № 55871.14.503 възлиза на 101 470 лева. В тази
връзка наемът на същия за периода от 09.02.2011 г. до 06.10.2017 г. възлиза на
33 781.05 лева, а за периода от 07.10.2017 г. до 07.10.2020 г. на
15 220.50 лева.
Изготвената експертиза /основна и допълнителна/ следва
да бъде кредитирана, доколкото вещото лице е отговорило на поставените въпроси
изчерпателно, а за същото липсват данни за евентуална заинтересованост от
изхода на делото.
Съдът, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице
с активна процесуална легитимация в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Видно от съдържанието на оспорвания акт – писмо на директора на
ОД „Земеделие“ – Перник, същото съдържа разпореждане
за заплащане от жалбоподателя в полза на МЗХГ на сумата в размер на 60 954.36
лева – наем за поземлен имот с идентификатор 55871.14.503 с площ от 10026 кв.м.
по КККР на гр. Перник, общ. Перник за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020
г., начислен на основание § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.
27а от ЗСПЗЗ собствениците на сгради и на съоръжения
от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР /в случая
ТКЗС/ дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на
собственост върху застроените и прилежащите площи. Лицата, придобили право на собственост върху сградите и
съоръженията по ал. 1 до 09.02.2011 г., дължат сумите за ползване на земята
след тази дата. При разпореждане със
собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за
платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или
съоръженията. От своя страна § 16 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците на сгради и на съоръжения от
имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР, придобити
след влизането в сила на този закон, при подаване на заявление за придобиване
на право на собственост върху застроените и прилежащи площи към сградите и
съоръженията представят документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума
за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или
съоръженията.
Според чл. 56д от ППЗСПЗЗ директорът на областната дирекция „Земеделие" е сред лицата, които
издават заповед за продажба на имотите, когато преписката отговаря на
изискванията на ЗСПЗЗ и правилника. В тази връзка и Областната
дирекция "Земеделие" писмено уведомява заявителя по преписката по
реда на ГПК за стойността на имота, размера на дължимите данъци,
такси, разноски и други плащания, сроковете за плащане и за сключване на
договора и последиците при неспазването им. Съгласно ал. 6 на същия текст размерът
на дължимите суми по § 16 от ПЗР на ЗИД към ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015
г.) се определя като произведение от цената на имота, определена по чл. 90
от ППЗДС, и броя на месеците за времето от настъпването на дължимостта на
сумите съгласно чл. 27а от ЗСПЗЗ до датата на разпореждане със сградите/съоръженията,
разделено на 240. От своя страна съгласно чл. 90 от ППЗДС при
продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи
собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, цената се
определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде
по-ниска от данъчната оценка на имота.
В настоящия случай се касае именно за хипотеза, попадаща под описаната
по-горе нормативна уредба, доколкото жалбоподателят се е разпоредил със сгради,
чиято собственост е придобил /видно от посочения по-горе нотариален акт за
придобиване на собственост по давност/, но които някога са принадлежали на
прекратено ТКЗС. От своя страна новият собственик е предприел действия по
закупуване на прилежащата към тези сгради земя, която е частна държавна
собственост. За придобиване на същата обаче директорът на областната дирекция
„Земеделие" е изискал заплащане цената на ползване на земята в периода от
09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. /датата на нотариалния акт за продажба/ - в
размер на 60 954.36 лева.
Мотиви за начина на определяне на размера на този наем обаче липсват в
оспорения индивидуален административен акт, обективиран в процесното писмо, а
върху каква стойност е определен наемът също е неясно. Това е така, доколкото в
писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021
г. се твърди, че наемът е определен въз основа на пазарната стойност на имота,
установена чрез оценителски доклад. Същевременно в писмо изх. №
РД-10.02.1401/24.02.2021 г. /отново на директора на ОД „Земеделие“ – Перник и
то от същата дата/ се твърди, че доколкото оценителският доклад дал заключение
за пазарна оценка на имота по-ниска от данъчната оценка на същия, то наемът бил
определен именно по актуалната данъчна оценка.
В тази връзка и за съда не става ясно върху каква основа в крайна сметка
е определен наемът – дали върху пазарна цена на имота или върху данъчната
оценка на същия. Освен това от административния орган не е представен и
документ /удостоверение/ за стойността на въпросната „актуална“ данъчна оценка.
Нещо повече същата дори не е упомената в процесното писмо. Поради това и съдът
не може да установи дали е налице хипотезата на чл. 90 от ППЗДС.
Независимо от основата за изчисляване на
претендираната сума липсват и мотиви относно размера й. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че се претендира цена на ползване на имота за период от
около девет години. През този период, както пазарната, така и данъчната оценка
на имота вероятно са се променяли многократно. Така например от изготвената по
делото експертиза и наличния оценителски доклад се установява, че към началото
на 2021 г. /12.01.2021 г./ пазарната оценка на имота е била
91 095 лева, а към м. 09. 2021 г. същата вече възлиза на 101 470
лева. В тази връзка и не може да се направи категоричен
извод, за това до каква степен актът е съобразен с нормативната уредба и в
частност чл. 90 от ППЗДС. Действително съгласно последния като основа за
определяне на процесния наем се ползва пазарната оценка на имота. Но
разпоредбата на чл. 90 от ППЗДС предвижда пазарна оценка, определена към
момента на продажбата. Това води до извод и че се касае до съответно
препращане, тъй като не може да се приеме за законосъобразно наем за период от
9 години да се определя по една единствена и последната пазарна цена на имота
респ. актуалната данъчна оценка в годината на определянето му – в случая на
искането за придобиване на терена. В тази връзка и в случая административният
орган е следвало да изложи мотиви дали и защо ползва за основна именно
актуалната данъчна оценка респ. пазарна оценка на имота, каквито мотиви обаче
липсват.
В случая липсата на фактически основания за издаване на акта, мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че оспорваният акт е незаконосъобразен на
основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 35 от АПК.
Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на
административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването.
Съдът преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата
на съдържащите се в него фактически основания за издаването му /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се
осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни
последици, т.е. законосъобразността на административния акт се преценява въз
основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя.
Липсата на фактически основания в оспорвания отказ е нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт.
Неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на
административния акт, т. к. мотивирането на административните актове е
изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания
контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по
издаването на акта / по аргумент на чл. 145, ал. 1 от АПК/. Административният акт, следва да съдържа на първо място фактическите
основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е счел, че са
налице материалноправните предпоставки за упражняване на
предоставената му от закона компетентност – в случая да определи размера на
съответното задължение. Нарушаването на императивното изискване за форма на
акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е абсолютно
основание за неговата отмяна.
На основание гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
преписката следва да се върне на ОД „Земеделие“ гр. Перник за законосъобразно и
мотивирано определяне на дължимия от жалбоподателя наем.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни, но предвид изхода на делото
такива се дължат само на жалбоподателя. Видно от представен списък същият
претендира разноски в размер на 600 лева адвокатски хонорар и 320 лева разноски
за съдебна експертиза. Същите са действително извършени, видно от платежни
нареждания и договор за правна защита и съдействие, поради което и следва да
бъдат присъдени изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. №
ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, в частта, с
която е определено ЗКПУ „Единство – 92“, представлявана от
председателя Любомир Александров, да заплати на Министерство на
земеделието, храните и горите /МЗХГ/, сумата в размер на 60 954.36 лева –
наем за поземлен имот с идентификатор 55871.14.503 с площ от 10026 кв.м. по
КККР на гр. Перник, общ. Перник за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г.,
начислен на основание § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката
за ново разглеждане в отменената част и законосъобразно и
мотивирано определяне на дължимия от жалбоподателя
ЗКПУ „Единство – 92“ наем с идентификатор 55871.14.503 с площ
от 10026 кв.м. по КККР на гр. Перник, общ. Перник в съответствие с мотивната
част на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА ОД „Земеделие“ – Перник ДА ЗАПЛАТИ на ЗКПУ
„Единство – 92“, представлявана от председателя Любомир Александров, сумата от 920 лева разноски за адвокатски хонорар
и възнаграждение за вещо лице в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.