РЕШЕНИЕ

 

                                                    гр.София, 15.02.2023 г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Иванова

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                          Йоана Генжова

при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа в.гр.дело N: 14 222 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 23593 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 63 974/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав са отхвърлени предявените от Д.И.С., ЕГН ********** срещу „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК ********* искове с правно основание чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.12 НСОРЗ за заплащане на сума в общ размер от 12 562,00 лева, от които:11 512,00 лева – допълнително индивидуално трудово възнаграждение - годишен бонус за 2016 г. и 1 050,00 лева – колективно допълнително трудово възнаграждение – колективен годишен бонус за 2016 г., ведно със законната лихва от 13.09.2017 г. до окончателното плащане, като неоснователни. 

              Със същия акт Д.И.С. е осъден да заплати на „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 100,00 лева – разноски по делото.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Д.И.С.,***. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъоб-разно, че същото е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения – не са обсъдени всички наведени от жалбоподателя-ищец доводи относно дължимостта на претен-дирания бонус, нито приложимостта на съдебната практика, цитирана в исковата молба, като не са допуснати своевременно направени искания, от значение на делото. Поддържа се и че е допуснато нарушение и на материалния закон, тъй като в случая става въпрос за едностранна промяна от работодателя на условията относно престиране на допълнително трудово възнаграждение на работника, уговорено във Вътрешните правила за работната заплата, имащо постоянен характер, което е в разрез с установените в чл.118 и чл.119 КТ принципи, израз на които правила е и нормата на чл.5, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, както и чл.22 от същата. Посо-чено е и че доколкото от уговореното в договора се извежда, че бонусът се отнася за годината, предхождаща изплащането му, то той изпълнява неговата цел като стимулира служителя да изпълнява своите трудови задължения и да бъде лоялен през съответния период. Посочено е и че с оглед на факта, че процесното задължение възниква всяка година при еднообразни изисквания, следва да бъде определено като с постоянен характер; че  възнаграждението се окачествява като променливо не защото не се изплаща всяка година, а защото изплащането му зависи от едно условие /бъдещо несигурно събитие/ и в зависимост от резултата се определя размерът му; че не би следвало получаването на стимулиращо възнаграждение да се свързва с бъдещи правопрекратяващи факти; че вътрешният акт на главния изпълни-телен директор Б.Л.в тази му част е незаконосъобразен, тъй като  противоречи на правилата, установени в КТ, НСОРЗ, вътрешните правила за работната заплата и договор-ното начало. Релевирани са твърдения, че в случая са налице предпоставките за изплащане на търсения бонус; че последващото едностранно изявление за определяне на датата, на която трябва да се изплати бонусът, е ирелевантно; че в случай на неуважаване на иска би се стигнало до неправилно разместване на блага – работодателят би се обогатил неправо-мерно за сметка на обедняването на ищеца, което обедняване конкретно се изразява в извънредния положен труд за получаване на допълнителното трудово възнаграждение, който труд може да остане незаплатен в противоречие с принципа за забрана на неоснова-телното обогатяване. Наведени са съображения и че в случая не се иска заместване на волята на работодателя, тъй като последният е оценил качествата на ищеца като го е атести-рал със 100 % постигнати резултати и е налице издадена на 03.04.2017 г. заповед за изпла-щане на годишен бонус на всички служители, както и че решението на първоинстанцион-ния съд е в противоречие с редица други съдебни решения по аналогични случаи. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове и да му присъди направените по делото разноски.

              Ответникът по жалбата – „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, като счита съща-та за неоснователна, а атакуваното решение – за правилно и законосъобразно. В отговора се поддържа, че инвокираните в жалбата оплаквания по същество са напълно неоснователни, предвид това че в хода на делото е установено, че спорът касае заплащане на допълнително възнаграждение с непостоянен характер, което не е уговорено с трудовия договор на ищеца; че това възнаграждение е дължимо само по волята на работодателя след издаване на заповед за това; че към момента на определяне на допълнителното трудово възнаграждение – 03.04.2017 г. ищецът не е бил служител на „Б.П.П.Ф.”, с оглед на което липсва правно основание за разглеждане на възможността за определяне на такова възнаграждение, като за работодателят никога не е възниквало задъл-жение за определяне и изплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12. 2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи, от които е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК. 

              При условията на обективно съединяване съдът е сезиран с искове с правно основа-ние чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.13 Наредбата за структурата и организацията на работ-ната заплата /НСОРЗ/.

              В подадената искова молба на ищеца Д.И.С. са наведени твърдения, че въз основата на трудов договор от 21.12.2005 г. с анекс към него от 01.05.2017 г.  същият е изпълнявал длъжността „мениджър – дигитални решения и подобрения“ в „Б.П.П.Ф.“ ЕАД с основно трудово възнаграждение в размер на 4 605,00 лева, което правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие на съконтрагентиге със заповед № 6 213/ 24.02.2017 г., считано от 10.03.2017 г. Посочено е и че по силата на приети в банката вътрешни правила от 01.06.2015 г. с оглед постигнатите от ищеца резултати в работата му през 2016 г. – представяне на 100 %, на същия се дължи годишен бонус под формата на допълнително трудово възнаграждение в размер на две заплати и половина, платим до средата на 2017 г., както и че освен това индивидуалното трудово възнаг-раждение е било уговорено и колективно такова в размер на 1 050,00 лева за постигането на определени резултати на екипно ниво, които в случая са били осъществени. Поддържа се и че след отправяне на предложение за прекратяване на трудовия договор от страна на ищеца, в банката е издаден вътрешен акт, с който е въведено правилото, че допълнителният годишен бонус, като стимулиращо възнаграждение с постоянен характер, се заплаща само на тези работници и служители, чиито трудови правоотношения не са прекратени към 01.05.2017 г., като са релевирани доводи, че в случая се касае за едностранна промяна от работодателя на условията относно получаването на уговореното допълнително трудово възнаграждение с инвокирани съображения за неприложимост на това правило спрямо ищеца.

              Заявено е искане ответната страна да бъде осъдена да му заплати сума в общ размер от 12 562,00 лева, от които: 11 512,00 лева – допълнително индивидуално трудово възнаграждение - годишен бонус за 2016 г. и 1 050,00 лева – колективно допълнително трудово възнаграждение - колективен годишен бонус за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба: 13.09.2017 г. до окончателното плащане.

              Претендира присъждането на разноски по делото.

              В депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника „Б.П.П.Ф.“ ЕАД предявените искове са оспорени като неоснователни. Инвокирани са доводи, че от Вътрешните правила за организация на работната заплата – раздел ІV и от трудовия договор на ищеца следва, че не се касае за допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, като в случая на Д.С. не било определено заплащане на допълнително трудово възнаграждение, не е издавана заповед за определя-нето на такова и по отношение на него не е налице основополащият правен белег на „служител”, считано от 10.03.2017 г., поради което и такова не му се дължи. В отговора изрично е заявено, че ответникът не оспорва оценката от представянето на ищеца, обекти-вирана в представената професионална атестационна форма.               

              В процеса не се спори между страните, което се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства: трудов договор от 21.12.2005 г. и анексите към него от 21.12.2008 г., 01.01.2008 г., 01.06.2012 г., 01.11.2013 г., 01.09.2016 г., че ищецът и „Б.П.П.Ф.” ЕАД са били в трудово правоотношение, по силата на което от 01.11.2013 г. ищецът е заемал длъжността „мениджър разработване на дигитални решения“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4 605,00 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж /т.1.1 от анекса, сключен на 01.01.2008 г./.

             Безспорно е и че на 09.02.2017 г. ищецът Д.С. е отправил до работодателя му заявление за прекратяване на съществуващото между тях трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и че със заповед № 6213/24.02.2017 г. на „Б.П.П.Ф.” ЕАД същото е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 10.03.2017 г.

              От представените в производството Вътрешни правила за организацията на работ-ната заплата в „Б.П.П.Ф.” ЕАД, в сила от 01.06.2015 г., е видно, че в клаузата на чл.12, ал.1 е предвидено, че работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение могат да получават допълнителни възнаграждения, както следва: 1. за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година прослужено време в компанията и 2. други допълнителни възнаграждения, регламентирани в нормативни актове – размерите /минимални или фик-сирани/ и условията за получаването им са тези, определени в съответния нормативен акт или в Кодекса на труда /КТ/.

              Съгласно ал.2 на същата клауза за постигнати резултати и/или изпълнение на служебните задължения на месечна, тримесечна или годишна база със заповед могат да бъдат определени допълнителни възнаграждения за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение. Критериите за оценка на резултатите и размерът на допълни-телното възнаграждение се определят с допълнителен вътрешнофирмен документ /бонусна схема/ за всеки отдел в зависимост от спецификата на работата, като в бонусната схема е определен и периодът на изплащане на това възнаграждение. Отразено е и че изменението на критериите за оценка и размера на допълнителното възнаграждение на служителите става по предложение на ръководителя на отдела и одобрение от Директор „Човешки ресурси” /или упълномощено от него лице/, както и че съгласно т. 3 от тази алинея допъл-нителните годишни трудови възнаграждения се изплащат с трудовите възнаграждения до средата на годината, следваща годината, за която са постигнати определени резултати.

             В чл.12, ал.4 от разглеждания акт е установено, че допълнителните трудови месечни възнаграждения за постигнати резултати и/или изпълнение на служебните задължения на месечна, тримесечна или годишна база са с непостоянен характер.

              Във връзка с предмета на спора е прието и заверено копие от Процедура за изплащане на възнаграждения на служителите в „Б.П.П.Ф.” ЕАД – в редакцията, одобрена на 10.02.2016 г. В т.4 на раздел „Описание на процеса“ – „Определяне на ДТВ за индивидуално представяне” е предвидено, че в зависимост от заеманата от служителя длъжност в компанията, мениджърът на отдела определя получаването на ДТВ за индивидуално представяне, съгласно утвърдените от Директор „Човешки ресурси” бонус схеми за съответния отдел.

              Ангажирани са и Основни правила и принципи. Променливо възнаграждение /бонуси/ – в редакцията, одобрена на 18.08.2015 г. От т.1.1 на същите е видно, че максимал-ният размер на променливото възнаграждение е максималният бонус, който един служител може да получи и че той е различен в зависимост от длъжността и отдела, а от клаузата на т.1.2 – и че целевият размер на променливото възнаграждение е бонусът, който се получава при 100 % изпълнение на целите, като се допуска целевият и максималният размер да бъдат еднакви. В т.3 на този вътрешен акт на банката е установено и че честотата на изплащане на бонуса се определя от ръководителя на отдела и зависи от целите – дали те могат да бъдат поставяни и измервани и постигани на месечна, тримесечна или годишна основа, като е посочена и препоръчана периодичност, която за служители от подпомагащи функции/ отдели /ИТ, Финанси, Нормативно съответствие, Администрация, Човешки ресурси, Изма-ми, Статистика/ е тримесечно или годишно. Съгласно т.4 бонусите могат да се изчисляват като процент от основната заплата или процент от продукция или друг бизнес резултат, а в т.6 е установено, че служителите, които нямат право на бонус са: ▪ служителите в отпуск 1 месец и повече – за периода на отсъствие; ▪ служителите с дисциплинарни наказания /докато наказанието е в сила/ – по преценка на прекия ръководител, а ▪ служителите с просрочени вноски по вътрешни кредити, по преценка на директор „Човешки ресурси” не получават бонус до издължаване на просрочените вноски. Съгласно т.12 изчисляването на бонусите се извършва от ръководителя или упълномощено от него лице. Бонусите се одобряват от мениджъра на отдела, а изплащането на бонусите се извършва от ТРЗ.

              Не се спори в процеса, което е видно и от приложеното копие от електронно изгот-вената от банката на 07.02.2017 г. професионална атестационна форма за 2016 г. за ищеца Д.И.С., че за представянето на същия през 2016 г. е определена положителна оценка. От атестационната форма се констатира, че по отношение на оценката на основните компетенции, необходими за позицията за 2016 г., е посочено че отговаря на очакванията /2/, а за изпълнение на целите е определена обща оценка от 100 %.  

              По делото е представената и заповед № 33549-1/03.04.2017 г. на прокуристите на „Б.П.П.Ф.” ЕАД. Със същата на основание чл.107м, предл. посл. от КТ във връзка с чл.22 НСОРБ и чл.12, ал.2 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в това дружество от 01.06.2015 г. за 2016 г. е определено допълнително трудово възнаграждение /годишен бонус/ на служителите на банката за общата сума от 1 702 161,00 лева, както следва: т.1 на служителите експариати от групата на БНП Париба и т.2 на служителите, които са определени от групата на БНП Париба, като „material risk takers“, размерът на бонуса да бъде съгласно инструкциите, получени от Централното управление на човешките ресурси на Б.П.П.ф. С.А. Съгласно т.3 на същата заповед – за всички останали служители бонусът да бъде изчислен съгласно утвър-дена бонусна схема от 09.01.2017 г. и да се изплати на 05.05.2017 г.

              Безспорно е в производството, че „Б.П.П.Ф.” С.А., Репуб-лика Франция е универсален правоприемник на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, Република България.

               В първоинстанционното производство са представени и Правила за годишни бону-си за 2017 г., одобрени от Б.Л., главен изпълнителен директор. В т.1.1 на същите е отразено, че целта на този бонус е да възнагради служителите за тяхната индивидуална работа през 2016 г.; в т.2 са посочени изисквания за допустимост на бонуса за индивидуал-на работа, едното от които е към първи май служителят все още да работи в дружеството /не е напуснал и няма да напусне до края на април/. По отношение на размера на бонуса е предвидено, че максималната сума е 3 заплати; че бонусът се изчислява въз основа на постигането на индивидуалната цел, като при постигната цел 100 % – размерът на бонуса е 2,5 заплати, при ˃ 100 % постигната цел – % от 2,5 заплати /отговарящ на постигнатата цел/, максимум 3 заплати; при 50 – 100 % постигната цел – % от 2,5 заплати /отговарящ на постигнатата цел/ и ˂ 50 % постигната цел – 0 % бонус, като за хората, които са работили по-малко от 1 година, индивидуалният бонус се изчислява пропорционално.

              Посочено е и че индивидуалният бонус да се изчислява от Човешките ресурси въз основа информацията за оценка на работата и други критерии, като индивидуалният бонус се потвърждава от ръководителя на съответния отдел, а изключенията се одобряват от директора „Човешки ресурси“ и от Главния изпълнителен директор.

              Относно годишния бонус за резултатите на дружеството /бонус за колективно постигане на целите/ в т.2 от правилата е установено, че това е колективно възнаграждение за резултатите на дружеството, като е предвиден размер на същото от 1 050,00 лева, като в случай че служителят е работил по-малко от една година през 2016 г. – бонусът се изчис-лява пропорционално. Въведени са условия за допустимост, част от които съвпадат с тези за индивидуалния бонус. Въведените допълнителни критерии са: служителят да е работил в БНП Париба ПФ през 2016 г. поне три месеца, а тези, които са в отпуск по майчинство или друг вид дългосрочен отпуск – ако са работели поне месец пред 2016 г.; служителят да няма действащо наказание към края на април 2016 г. Ако служителят е в забава по кредит от дружеството, просрочената сума се удържа от бонуса за покриване на забавата.

              Установено е, че този вид бонус се изчислява от отдел „Човешки ресурси“ въз основа на критериите за допустимост, като бонусът за резултатите на дружеството следва да се потвърди от ръководителя на отдела въз основа на индивидуалната работа и поведението на служителя. Ако служителят има много ниски резултати или некоректно поведение, ръководителят на отдела следва да предложи намаление.

              На основание чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство е допусната и изслу-шана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Й.. Съгласно приетото заключение на същата, неоспорено от страните, размерът на допълни-телното индивидуално трудово възнаграждение /годишен бонус/, съгласно приложените по делото правила възлиза в размер на 11 512,50 лева /2,5 х 4 605,00 лева – последната основна заплата на ищеца/, а този на колективното допълнително трудово възнаграждение – на стойност от 1 050,00 лева.

              Не се спори между страните в производството, че процесните суми не са заплатени на ищеца, вкл. и след размяната на приложената по делото кореспонденция по този въпрос.

              При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

              Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове.

              За разлика от основното трудово възнаграждение допълнителните такива се изплащат за специфични условия, свързани с полагания труд, като една част от тях са изрично установени в КТ и в НСОРЗ, а други – в съответствие с чл.13, ал.1 НСОРЗ могат са бъдат определяни с колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с индивидуалния трудов договор.

              Посочените в чл.11 и чл.12 от НСОРЗ допълнителни трудово възнаграждения – за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“ и за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно чл.15, ал.1 от наредбата са с постоя-нен характер, като в нормата на чл.15, ал.2 от същия акт е предвидено, че за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнагражде-ние и са в зависимост единствено от отработеното време.  

              Допълнителното премиално възнаграждение /бонус/ за постигнати резултати – индивидуални или колективни, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд, не е с постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от НСОРЗ /в т.см. и решение № 55/12.03.2014 г. по гр.д.№ 4256/2013 г. на ВКС, ­ІV ГО и др./.

              Съгласно установените условия в обсъдените по-горе Вътрешни правила за органи-зация на работната заплата в ответното дружество тези допълнителни възнаграждения могат да се изплащат периодично – на месечна, тримесечна или годишна база, като по своята правна същност същите представлява целева награда, целева премия. Целевите награди и премии поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграж-дения с постоянен характер и тяхното престиране не е безусловно. Определянето на критериите, при които служителите да имат право на допълнително премиално възнаг-раждение, размера на същото и решението дали да се изплаща такова възнаграждение или не изобщо или по отношение на даден служител зависи изцяло от преценката на работода-теля, която не подлежи на съдебен контрол. Доколкото в разглежданата хипотеза критерий за заплащането на премията, бонуса съгласно регламентацията на вътрешните правила е и извършената работа – постигнатите резултати, а не само времето, през което работникът е престирал работната си сила, заплащането на това възнаграждение с непостоянен характер на ищеца зависи изцяло от преценката на работодателя и се дължи само ако работодателят го е определил като основание и размер. 

              В своята съвкупност изложеното обуславя извод, че претендираните годишен индивидуален и годишен колективен бонус, установени във вътрешен акт на работодателя, представляват допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 НСОРЗ.

             В съответствие с вътрешната уредба на „Б.П.П.Ф.” ЕАД в дадения казус е издадена заповед № 33549-1/03.04.2017 г. на прокуристите на същата, с която на основание чл.12, ал.2 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата в дружество е определено изплащането на допълнително трудово възнаграждение /годишен бонус/ на служителите на дружеството за 2016 г., като от съдържанието на акта се констатира, че негов предмет е определянето на индивидуално допълнително трудово възнаграждение на служителите на банката за 2016 г. По отношение на служителите по т.3, в чийто кръг попада и ищецът, в заповедта е постановено бонусът да бъде изчислен съгласно утвърдената бонусна схема от 09.01.2017 г.

              При постигната цел от 100 % изпълнение, каквато оценка е определена на Д.С. от работодателя му в професионалната атестационна форма за 2016 г., в схемата е предвиден точен размер на бонуса от 2,5 заплати. При този определен отнапред точен размер на годишния целеви бонус за тази група служители, както и липсата на твърдения и доказателства в производството ищецът да е работил по-малко от 12 месеца през календар-ната 2016 г., на последния се дължи допълнително индивидуално премиално трудово възнаграждение /индивидуален годишен бонус/ за тази година в размер на 2,5 заплати.

              Предвид изложеното и с оглед данните от неоспореното заключение на изслушана-та съдебно-счетоводна експертиза от 23.02.2021 г. на вещото лице Е. Й., което съдът кредитира като пълно, обективно и обосновано, относно последната работна заплата на Д.С., дължимото се на същия допълнително индивидуално премиално трудово възнаграждение /годишен бонус/ за 2016 г. се явява доказано по размер за сумата 11 512,50 лева, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес на Д.С. следва да се присъди само претендираната сума от 11 512,00 лева.

              Настоящата инстанция намира за неоснователни наведените от ответника доводи във връзка със субективния и обективен обхват на заповед № 33549/93.04.2017 г. С оглед предмета на заповедта, адресати на същата са правоимащите служители на банката, работили в нея през 2016 г., а не тези през 2017 г.

              Принципно правилни са съображенията на ответното дружество, че съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи или не и евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение, което не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение, но тази хипотеза в дадения казус не е налице. В случая има издадена заповед от законните представители на работода-теля, в която ищецът не е изключен като част от служителите, попадащи в т.3 от нея, като от друга страна в заповедта, вкл. и в т.3 от нея, не е предвидено приложението на всички клаузи от Правилата за годишни бонуси за 2017 г., одобрени от Б.Л., а препраща-нето е само по отношение на изчислението съгласно утвърдената бонусна схема.

              Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че заявеното от него индивидуал-но допълн.възнаграждение е с постоянен характер. Освен по изложените по-горе съображе-ния по този въпрос, следва да се посочи и че в сключения между Д.С. и банката трудов договор с последващите му изменения не е установено заплащането на разглежда-ното вземане, както неправилно се поддържа от негова страна, с оглед на което по отноше-ние на същото не се прилагат и разпоредбите на чл.118 чл.119 КТ и чл.5, ал.1 НСОРЗ.

              Ирелевантна към дължимостта на обсъжданата претенция е и цитираната в иско-вата молба и във въззивната жалба практика на районни и окръжни съдилища, тъй като последната не е задължителна за другите съдилища в страната и е постановена при различ-на фактическа обстановка от тази по конкретното дело.   

              Неотносими към спора са и инвокираните в жалбата съображения за неправилно разместване на блага. Полагането на извънреден труд не е предвидено като критерий за определянето на годишното индивидуално премиално възнаграждение, нито като показател за оценката на постигнатите от служителя резултати. Ако такъв труд е бил положен за служителя биха се породили права за неговото възмездяване по реда на чл.262 КТ.       

              По отношение на втората от заявените с исковата молба претенции – за заплащане на допълнително колективно трудово възнаграждение - колективен годишен бонус в раз-мер на 1 050,00 лева, решаващият състав на СГС намира същата за неоснователна.

              До приключване на устните състезания пред първа инстанция ищецът Д.С. в съответствие с изискванията на чл.154, ал.1 ГПК не е ангажирал доказателства, с които при условията на пълно и главно доказване да установи предпоставките, обуславящи  престирането на това вземане, в т.ч., че са постигнати колективно предвидените цели за дружеството през 2016 г.; че са налице всички критерий за допустимост относно това вземане и че са издадени съответните вътрешни актове на ръководителя на отдел „Човешки ресурси“ и на ръководителя на отдела на ищеца за неговото определяне като основание и размер и за потвърждаването му или на законен представител на банката.

              Поради не съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд във връзка с изхода от разглеждането на спора по отношение на претенцията за индивидуален годишен бонус за 2016 г., като неправилно в тази му част решението на СРС следва да бъде отметено и вместо него да се постанови друго, с което на Д.С. да се присъди дължимия му се индивидуален бонус за 2016 г. в размер на 11 512,00 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

              При приетия изход на спора първоинстанционно решение следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с ал.8 ГПК за разликата над сумата от 8,36 лева до сумата от 100,00 лева.

              В останалата част – първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           С оглед уважената част от жалбата на жалбоподателя-ищец се дължат разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 831,06 лева – адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 ГПК на същия следва да се присъдят и разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 374,62 лева – адвокатско възнаграждение.

            Размерът на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е определен при условията на чл.78, ал.5 ГПК с оглед своевременно наведеното възражение за преко-мерност от ответника, което съдът намира за основателно, с оглед действителната  факти-ческа и правна сложност на спора, обема на осъществената защита, вкл. изготвяне и депози-ране на въззивна жалба, на молби и писмени бележки по същество, без представителство в открито съдебно заседание, като размерът е съобразен с предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС за минималните размери на адвокатс-ките възнаграждения – в актуалната за спора редакция до измененията с ДВ бр.88/04.11. 2022 г. На въззиваемата страна съобразно отхвърлената част от жалбата на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК следва да се присъди сумата 12,54 лева – юрисконсултско възнаграждение.

              На основание чл.78, ал.6 ГПК ответната банка следва да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата 460,48 лева – дължима се държавна такса за уважения иск, както и по бюджетната сметка на Софийски градски съд – сумата 230,24 лева – дължима се държавна такса за уважената част от жалбата.   

              Воден от горното, Съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И:

 

              ОТМЕНЯ решение № 23593 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 63 974/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав – в ЧАСТТА, с която е отхвърлен заявеният от  Д.И.С., ЕГН ********** срещу „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК ********* иск с правно основание чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.12 НСОРЗ за заплащане на сумата 11 512,00 лева – допълнително индивидуално трудово възнаграждение – годишен бонус за 2016 г., ведно със законната лихва от 13.09.2017 г., както и в частта, в която Д.И.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК разноски по делото за разликата над сумата от 8,36 лева до сумата от 100,00 лева, като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

              ОСЪЖДА „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК *********,  с адрес: гр.София, ж.к.”*******”, Безнес парк „София”, сгр.14, да ЗАПЛАТИ на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.12 НСОРЗ сумата 11 512,00 лева – допълнително индивидуално трудово възнаграждение – годишен бонус за 2016 г., ведно със законна лихва върху нея от датата на предявяване на иска – 13.09.2017 г. до окончателното й заплащане.

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 23593 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 63 974/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав  в останалата обжалвана част.

 

              ОСЪЖДА „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК *********,  с адрес: гр.София, ж.к.”*******”, Безнес парк „София”, сгр.14 да ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата 460,48 лева /четиристотин и шестдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ – държавна такса по гр.д.№ 63 974/2017 г. по неговия опис. 

 

              ОСЪЖДА „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК *********,  с адрес: гр.София, ж.к.”*******”, Безнес парк „София”, сгр.14 да ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата 230,24 лева /двеста и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/ – държавна такса за въззивното производство.

 

              ОСЪЖДА „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК *********,  с адрес: гр.София, ж.к.”*******”, Безнес парк „София”, сгр.14, да ЗАПЛАТИ на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 374,62 лева /хиляда триста седемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 831,06 лева /осемстотин тридесет и един лева и шест стотинки/ – разноски за въззивното производство.

           

              ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК *********,  с адрес: гр.София, ж.к.”*******”, Безнес парк „София”, сгр.14, на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 12,54 лева /дванадесет лева и петдесет и четири стотинки/ – разноски за въззивното производство.

 

              Решението в частта относно уважения иск за сумата 11 512,00 лева може да се обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба при наличието на предпостав-ките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

              В останалата част решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.