Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
гр.Добрич, 19.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3158 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Л.Б.Л., ЕГН **********
***
против Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********, със седалище гр. Добрич, ул. „М.
Горки” №12 обективно кумулативно съединени искове (съгласно изменение, допуснато с определение от о.с.з. от 19.05.2020г.):
за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1849,32 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен
извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен в периода от 04.09.2016г. до 04.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 245,98 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главното задължение за възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 04.09.2016г. до 04.09.2019г.
Претендират се и сторените по делото
разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът е служител на ОД на МВР - Добрич. В
периода от 04.09.2016г. до 04.09.2019г. е заемал длъжността „Полицай“ и „Старши
полицай“ - мл.инспектор, група „ООР“ в Първо РУ - Добрич. Трудовата си дейност
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3
от ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет
часа седмично. От месец 08.2016г. са издавани протоколи от Директора на ОД на
МВР - Добрич и графици от Началник Първо РУ - Добрич за дежурствата и отчитане
на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на
работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън
установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от
2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период (съгласно Наредба №
8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в нормативната уредба на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с
последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. В исковата молба са посочени дните положен
нощен труд през процесния период и е описан начинът, по който ищецът е формирал
претенцията си. Претендира и обезщетение за забава.
Ответникът е подал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Противопоставените от ответника възражения
се основават на следните обстоятелства: През процесния период ищецът е бил
служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР,
поради което в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 178, ал. 1 и чл.
179, ал. 1 от ЗМВР за изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат
на държавните служители. В чл. 179, ал. 4 от ЗМВР законодателят изрично е
посочил, че извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски
органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ.
В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се
допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.
ЗМВР е специален закон, който урежда
изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По отношение на държавни
служители - полицейски органи е неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях
в процесния период е действала друга наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в
която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може
да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.
В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за
работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл.
187 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Но извънреден труд е
налице само ако работникът или служителят действително е работил извън
установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Тъй като за
ищеца е установено сумарно отчитане на работното време, той следва да докаже,
че е изработил за съответния отчетен период повече от нормативно установеното
работно време. Само в този случай за преобразувания труд от нощен в дневен може
да се претендира за зачитането му за извънреден труд и съответно за заплащането
му. Всеки положен от ищеца час труд своевременно му е заплащан, което се
доказва от приложените платежни бележки. Установява се от графиците за
дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за
него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент
1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на
извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от
другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен
труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се
получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се
извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8
ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд. Ограничението в Наредба №
8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени,
да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не
на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия
към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба,
която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени
от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че
за всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители
се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред.
Ответникът счита, че за дата 04.09.2019г.
искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода 02.09.2016г. -
03.09.2019 г. искът е неоснователен и недоказан. Изтъква, че третото тримесечие
на 2019г. - месеците юли, август и септември, не е приключило, което не може да
даде пълна представа за отработените часове по смисъла на чл. 187, ал. 3,
изречение първо от ЗМВР. Ответникът навежда и довода, че ищецът не може да
претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен
труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове. Счита,
че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като нощен,
както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Претендират се и сторените по
делото разноски и юрисконсулско възнаграждение.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Безспорен между страните по делото е
факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника ОДМВР - Добрич,
възникнало на основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжността полицай и ст.полицай – мл. инспектор
в група ООР Първо РУ – ОДМВР – Добрич. Безспорен между
страните по делото е и факта, че ищецът през процесния период - 04.09.2016г. до 04.09.2019г. е престирал труд по утвърдени
протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при
режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период. По делото са приети като писмени
доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и
06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници от държавните служители, работещи на смени в Първо РУ-Добрич, в т.ч. и ищеца, през исковия период.
По делото е назначена ССчЕ,
като видно от писменото заключение на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и
обосновано, ищецът през исковия период от 04.09.2016г. до 04.09.2019г. е отработил по график и положил нощен труд
по представените по делото Протоколи за отчитане на отработеното време между
22,00ч. и 6,00ч. в общ размер 1872 ч.
От справка с графици за действително
положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време и обобщени
протоколи, съставени съгласно Наредба №
8121з-919/13.07.2017 г., както и платежни бележки за начислени и изплатени
възнаграждения на ищеца, се установява, че през процесния период няма
преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане от работодателя на
сумираното работно време. Вещото лице е преизчислило реално положения нощен
труд от ищеца от общо 1872 часа,
съобразно чл.9, ал.2 от НСОЗРЗ – с приравнен с коефициент 1.143 в
дневен труд и е получило общо 2140 часа
дневен труд / таблица 2 към експертизата/. При съобразяване нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР от 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/
и правилото по чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. , при
сравнение на общия брой реално отработени часове по график след превръщане на
нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един отчетен тримесечен
период, се установи следното: за периода от 04.09.2016 г. до 04.09.2019 г., е
положен извънреден труд от общо 852
часа, от които отчетени и заплатени по протоколи са 584 часа или неотчетеният положен извънреден труд след
превръщане на нощните часове в дневни е общо 268
часа. При съобразяване часовата ставка
на ищеца, експертизата е изчислила за процесния период паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден
труд след преобразуване на нощния към дневен, в размер на 1849,32 лв., които не са начислени към заплатата на ищеца и
съответно не са изплатени. Експертизата е изчислила мораторна лихва върху всяко
едно от възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването към дневен,
начиная от месеца следващ тримесечието до крайната дата посочена в исковата молба - 03.09.2019 г., в размер на общо 245,98 лв./ таблица 5 /.
Вещото лице е изготвило и втори вариант на
заключението си, съобразявайки чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, съгласно който отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда
на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни. Посочената разпоредба е действала в периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г.
При съобразяване часовата ставка на ищеца
и посочената разпоредба, експертизата е изчислила, че за процесния период паричната равностойност на часовете положен и
неотчетен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен, е в размер
на 1534,99 лв., а размерът на мораторната лихва
възлиза на 204,64 лева.
Спорът между страните е изцяло правен и се
свежда до въпроса подлежи ли на преобразуване положения нощен труд от
държавните служители в МВР, работещи на смени, при сумирано изчисляване на
работното време, в дневен с коефициента от 1,143 по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и
получената разлика брой часове след преобразуването съставлява ли извънреден
труд и води ли до възникване на задължение на ответника за неговото заплащане,
съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в специалната
уредба, регламентираща статута на държавните служители в МВР, досежно полагания
от тях нощен труд и следва ли същата да бъде запълнена от общата трудова норма
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима при твърдяна липса на специален регламент за
служителите на МВР, отговорът на който правен въпрос според настоящия състав е положителен.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР
сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.
1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед.
Разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Според настоящата редакция
на чл.187, ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано
за тримесечен период. В ал.5, т.2 е посочено, че работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. Редакцията на нормата до 16.10.2016г. предвижда
сумирано изчисление за едномесечен период.
По силата на изрична законова
делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., всички на министъра на вътрешните работи. С всяка от тях се
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В
първата наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 1.143 – чл.31, ал.2. Този нормативен акт е
отменен с Наредба № 8121з-592, обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В
периода от отмяната /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба №
8121з-776 /02.08.2016г./ отново е била приложима Наредба № 8121з-407. В
последващите две наредби няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. В тази връзка
ищецът се позовава на НСОРЗ. Съдът намира доводът за основателен.
Липсата на изрична
норма не следва да се тълкува като
законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в
дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а същевременно представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две
наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Следва да се отбележи, че съгласно т. 23
на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Освен това, съгласно чл.46, ал.2
ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време. Съгласно чл.67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служител,
размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за
получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Ето защо, съдът намира за
неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на
установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Във връзка с
направеното възражение в отговора на
исковата молба, че на ищеца му е
заплатен нощния труд в размер
на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се
прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите
тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, както и редакцията й от 01.01.2018 г., която предвижда отпадане на
израза „без превръщане на нощните часове в дневни“, няма отношение при
преценката за начина на начисляването положения труд и дължимостта на
претендираното възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната
разпоредба касае само отчитането на същия пред Инспекцията по труда.
С оглед
гореизложеното исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за периода от 04.09.2016г. до 04.09.2019г.,
получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът е положил 752 часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд възлиза общо на 268
часа действително положен извънреден от нощен труд. Дължимото възнаграждение
според заключението на вещото лице – вариант I възлиза на размер от 1849,32 лева.
С оглед основателността на претенцията за
главница в предявения й размер, следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част от
вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение за
положен извънреден труд за дата 04.09.2016г. Същото е неоснователно по следните
съображения: Към посочената дата редакцията на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвиждала
отчитане на работното време на едномесечен период, поради което следва да се
приеме, че възнаграждението на ищеца за месец септември 2016 г. е било дължимо до 31.10.2016 г. Тригодишната погасителна давност по
чл. 111, б. „а” от ЗЗД по отношение на това възнаграждение е изтекла на 31.10.2019 г.,
а исковата молба е подадена на 03.09.2019г.
Искът за лихва за забава е акцесорен по
отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск
подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за периода на забавата от
момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са
станали изискуеми, до заявената дата /03.09.2019г./ възлиза според заключението на вещото лице –
вариант I в размер на 245,98 лева. На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
главната претенция от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2019г. до
окончателното изплащане.
Ответната страна не е ангажирала
доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния размер
за положения от него извънреден труд, поради което исковите претенции са основателни и следва да се уважат изцяло.
Относно отговорността за разноски:
На основание на чл.78, ал.6 ГПК във връзка с чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС
дължимата държавна такса в общ размер на
123,97 лв. (73,97 лв. по главния иск и 50 лв. по акцесорния иск), както
и сумата от 100 лв. - изплатено на вещото лице възнаграждение от бюджетните
средства на Районен съд – Добрич.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от ответната
страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 600.00
лева, който се претендира от ищеца. Това възнаграждение е договорено при
първоначално посочен материален интерес от 1919,03 лева за главницата и 289,88 лева - за лихвата. В процеса на делото ищецът е изменил размера
на исковите си претенции. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за
прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Така дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение по главния иск за сумата от 1849,32 лева, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 250,96 лева, а
разноските по иска за лихва за забава съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
възлизат на 100.00 лева. В случая е приложима Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й с оглед решение № 5419 на ВАС от 08.05.2020 год. по адм.д.№
14384/2019 год.,5-членен състав,обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020
год. В случай, че в хода на делото
настъпи промяна в нормативната уредба, с влизането на която в сила бъде установен друг минимален размер
на адвокатското възнаграждение, именно новия размер следва да бъде съобразяван при произнасяне по
искане за разноски и възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК. Съдът следва да
приложи Наредба №1/2004 год. съобразно изменението й, тъй като се касае за
материално-правна норма, която става действащо право и намира приложение с
влизането й в сила занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и
даване ход на делото по същество, когато страните правят искане за разноски,
съответно - възражение за прекомерност, при определяне на разноските, съдът
прилага нормативната уредба, действаща
към този момент, а не нормативната уредба, действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение - така определение №
782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о., ТК и
определение № 185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№ 3492/2017 год. на III г.о. Без да подценява високоотговорния
труд на адвоката, съдът отчита не голямата правна и фактическа
сложност на спора и обстоятелството, че делото е част
от многобройна група идентични по предмет дела,
при което възражението по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно. Така адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено и присъдено такова в минимално предвидения размер от общо 350,96 лв. по двата иска.
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за процесуалния представител на ответната страна в размер на 100
лева. Ищецът на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да заплати на ответника 5,14 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
с прекратената част от производството за разликата от 1849,32 лева до първоначално
предявения размер от 1919,03 лева за главницата и за разликата от 245,98 лева до
първоначално предявения размер от 289,88 лева
за обезщетението за забава.
С
оглед гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********, със
седалище гр. Добрич, ул. „М. Горки” №12 да заплати на Л.Б.Л., ЕГН ********** ***, на основание чл.
150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата
от 1849,32 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен
извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен в периода от 04.09.2016г.
до 04.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 245,98 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главното задължение за възнаграждение за положен извънреден труд, считано от месеца следващ
тримесечието до 03.09.2019г., както и сумата от 350,96 лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4
ГПК,
Л.Б.Л., ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********,
със седалище гр. Добрич, ул. „М. Горки” №12 сторени по делото разноски в размер на 5,14 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********, със седалище гр. Добрич, ул.
„М. Горки” №12, да заплати в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на
Добричкия районен съд държавна такса
в общ размер на 123,97 лева
и възнаграждение за вещо лице в
размер на 100 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: