Р Е Ш Е Н И Е № 371
гр.Пещера,
28.05.2014 г.
Пещерският районен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година,
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГЕРГАНА КИРОВА
при участието на
секретаря С.Я., като разгледа докладваното от съдия Кирова гражд.дело №
608/2013 г. по описа на Пещерския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявен е иск с
правно основание чл.75 от ЗС от С.М.А., ЕГН **********,***, против П.К.В., ЕГН **********,***,
с искане да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението на владението
върху имота на ищеца.
В исковата молба
се твърди, че ищецът владее недвижим имот – УПИ VІІІ в кв.131 в кв.20 и
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Сочи се, че ответникът
нарушил владението върху част от имота, когато започнал да измерва имота и да
изгражда ограда, с което навлязъл във владения от ищеца А. недвижим имот като
се твърди, че това навлизане е неправомерно и се моли съда да уважи иска и да
възстанови владението върху имота.
Ответникът П.К.В.
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, тъй като ответникът не е
извършил действия, които да нарушават закона, респективно да нарушават
владението на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Пещерският
районен съд, като взе предвид изразените от страните становища и обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното :
Видно от
нотариален акт от 22.01.1982 г., С.М. Х. се легитимира като собственик по
давностно владение на имот пл.№ 140 с площ от 842 кв.м., за който са отредени
парцели VІІ-140 в кв.9,ведно с построената в него паянтова къща и паянтова
плевня, целият със застроена и незастроена площ от 340 кв.м., при неуредени
регулационни сметки, както и на парцел VІІІ-140 в кв.9 с площ от 235 кв.м.,
целият незастроен.
Според
удостоверение от кметство Фотиново УПИ *** в кв.20 по регулационния план на
Фотиново е идентичен с УПИ VІІІ-140 в кв.9 и УПИ VІІ-140 в кв.9, както са
описани в нотариален акт от 22.01.1982 г. УПИ VІІІ-131 в кв.20 граничи от изток
с УПИ VІІ-ресторант, от юг улица „10-та”, от запад – УПИ ІХ-129 и от север –
УПИ VІ-129 и УПИ ІХ-129.
Съгласно
удостоверение за идентичност на лице с различни имена С.М.А., И. М. Х., С. М. Х.
и С.М. А. са имена на едно и също лице.
С нотариален акт
от 22.06.2009 г. „***”ООД се легитимира като собственик съгласно сключен
договор за продажба с РПК „Батак” на 380,77/590 кв.м. от поземлен имот 130, за
който е отреден УПИ VІІ-ресторант в кв.20 по плана на Фотиново, заедно със
самостоятелен обект в сграда – ресторант със застроена площ от 310
кв.м.,находящ се на първи надземен етаж, самостоятелен обект в сграда –
складово помещение № 1 и самостоятелен обект в сграда – складово помещение № 2.
Приет е протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа от 30.05.2013 г. с възложител „Вълчановата къща”ООД.
Установява се от
разрешение за строеж № 12/29.04.2013 г. на община Батак, че на „***”ООД е разрешено
да изгради ограда в имот УПИ VІІ-ресторант в кв.20 по плана на с.Фотиново.
В хода на
производството по делото са събрани гласни доказателства – от разпита на
свидетеля О. се установява, че в имота на С. има две къщи – старата съща се е
намирала в имота през 1961 г., когато С. е купил имота и в нея се живели 16 или
17 години, а през 1982 г. е построена новата къща. Според свидетеля О. мястото
на С. е около половин декар. Свидетелят О. в края на месец май 2013 г. видял,
че има разправия като дошла полиция и започнало изграждане на ограда. Според
свидетеля О.оградата е изградена на място, където имало насаждения на картофи.
Свидетелят О.знае, че когато С. се нанесъл в новата къща през 1984 г.
ресторантът вече е бил построен, но свидетелят не знае да е имало ограда между
двата имота. От разпита на свидетеля О. се установява, че когато строили
ресторанта са взели от имота на С.. Свидетелят О. е казал, че градината на С.се
намира между старата къща и ресторанта, а след събаряне на старата къща
градината била разширена. От показанията на свидетеля Ч. се установява, че
знае, че С. има имот в центъра на Фотиново от около 1960-1961 г., като в имота
имало стара къща. Според свидетеля Ч.през месец май 2013 г. започнали да слагат
ограда на съседния имот, където се намира ресторантът, при което на мястото,
където е изградена оградата се достигнало до изкореняване на насаждения.
Свидетелят Ч.знае, че когато са строили ресторанта, което е било отдавна, част
от имота на С. е взет. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Герджиков е
казал, че е бил председател на РПК „Батак” от 1987 г. и знае, че кооперацията е
стопанисвала ресторант във Фотиново, който е част от сграда, представляваща
универсален магазин. От разпита на свидетеля Г. се установява, че към
ресторанта имало двор, при което било възможно да влезе камион, за да бъдат
разтоварвани дърва, а и там били държани касите. Според свидетеля Г.в дворчето
зад ресторанта имало телена ограда, съществувала до към 2009 г., а зад оградата
имало натрупани камъни към другия имот. Свидетелят Г.е казал, че камъните са
зад оградата в съседния имот. На свидетеля Г.не е известно да е развивана
земеделска дейност в мястото,където са струпани камъните. От разпита на
свидетеля Грозданов се установява, че ищецът А. е говорил с него миналата
година,когато А. го питал дали дворът е продаден на „***”ООД и тогава
свидетелят разбрал, че към двора на ресторанта има претенции. Свидетелят Г. е
казал, че от всички страни на ресторанта имало място, за да влезе
камион,свидетелят не е виждал в съседния имот да има градина. Разпитан в
съдебно заседание,свидетелят Г.е казал, че познава П.В. и знае, че в съдружие
със С. Б.е купил сграда, представляваща бивш ресторант, както и прилежащото
място – според свидетеля застроената площ е около 300 кв.м., а мястото е 500
кв.м. При първото си посещение на имота свидетелят Г. е казал, че мястото зад
ресторанта изглеждало необработвано от доста време. На свидетеля Г. е известно,
че за поставянето на оградата е извършено геодезическо заснемане, към момента
на поставяне на оградата е имало насаждения до самата сграда, от които след
поставяне на оградата към ресторанта попаднали около 5 кв.м.
Според
заключението по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, се установява, че оградата, изградена на място, е на
регулационната линия и съответства на предвиждането по плана.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
С иска с правно
основание чл.75 от ЗС се предоставя защита на владелеца срещу всяко
неправомерно извършено действие, с което се нарушава владението му. В този смисъл
в тежест на ищеца е да докаже, че е владелец на имота, да установи, че
насрещната страна е предприела действия, с които накърнява възможността на
ищеца да реализира фактическа власт върху своя имот. Материалноправните
предпоставки за уважаване на исковата претенция са да бъде доказано, че е
реализирано владение върху имота, да бъде доказано, че има неправомерно
действие, с което се нарушава владението, да бъде установено, че неправомерното
действие е предприето от ответната страна. За да бъде уважен иск с правно
основание чл.75 от ЗС, необходимо е кумулативното наличие на всички предвидени
от закона материалноправни предпоставки, а при липса на някоя от тях исковата
претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне. В конкретния случай от
твърденията в исковата молба се установява, че ищецът А. претендира защита на
владението си, което е нарушено с предприети действия по поставяне на ограда от
ответника В.. Това означава, че от значение за преценка основателността на
исковата претенция е да бъде изследван въпросът дали извършеното действие –
поставяне на ограда е предприето лично от ответника В. и дали това действие
представлява неправомерно нарушаване владението на ищеца А.. Макар по делото да
са депозирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Чалиев и Онбашъ,
че градината на ищеца се намира между старата къща и ресторанта и в тази
градина ищецът отглежда картофи и фасул, като при поставяне на оградата част от
насажденията са засегнати, това не представлява достатъчно основание да се
счита, че предявеният иск с правно основание чл.75 от ЗС е доказан по
основание. Както беше посочено, владелецът на един имот има право на защита на
владението си от всяко неправомерно действие, което накърнява владението му. В
конкретния случай от представените писмени доказателства, както и от
заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че за
поставяне на оградата е издадено разрешение за строеж, както и същата се намира
на регулационната линия, считана за имотна граница. Предприемането на действия
от страна на юридическо лице – „Вълчановата къща”ООД по поставяне на ограда на
регулационната линия представлява действие, позволено от закона, спазено е
изискването за издаване разрешение за строеж и е извършено геодезическо
заснемане, при което с поставяне на оградата дружеството, собственик на имота,
в който се намира бившият ресторант, реализира свои законовоустановени права,
при което предприетите действия не са неправомерни и не могат да бъдат
санкционирани. Самостоятелен аргумент за отхвърляне на иска е и липсата на
проведено доказване, че ответникът В. е извършил действията, с които е нарушено
владението на ищеца А.. В хода на производството по делото от събраните
доказателства се установи, че възложител на строежа е „Вълчановата къща”ООД, на
чието име е издадено разрешението за строеж и не бе проведено доказване
ответникът В. лично да е предприел действия по материализиране на оградата.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход
на делото в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника
разноски в размер от 870 лева съгласно списък по чл.80 от ГПК, от които 150
лева депозит за експертиза и 720 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.75 от ЗС,
предявен от С.М.А., ЕГН **********,***, против П.К.В., ЕГН **********,***, за
преустановяване действията на ответника по изливане на бетон и поставяне на
ограда, с които нарушава владението на С.А..
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН **********,*** да заплати на
основание чл.81 от ГПК, вр. чл.78, ал.3 от ГПК на П.К.В., ЕГН **********,***,
сумата от 870 ( осемстотин и седемдесет ) лева – сторени съдебноделоводни разноски
и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :