МОТИВИ
КЪМ АНД 130/20:
Производството
е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от РП п.с
предложение Т.З.К., ЕГН: **********- да
бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно
наказание за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а именно
за това, че на 04.08.2019 г., в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, на ул.
„Деветдесет и девета“, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: нанесла
е удари в областта на лицето на малолетния С.С.Л. ***, с което му е причинила
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата със сътресение на
мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване,
обърканост, сънливост, но не и с пълна загуба на съзнание до степен комоционна
кома, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Производството
по делото се проведе по реда на гл. 28 от НПК.
Представителят
на РП дава становище, че обвинението не е доказано и обосновава решение, с
което предаденото на съд лице да бъде оправдано. .
Защитникът
настоява за оправдателно решение.
Обвиняемата
дава обяснения по случая и моли за справедливост.
Съдът,
след като анализира по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
, по свое вътрешно убеждение , ръководейки се от закона , установи:
На 04.08.2019 г. малолетният
пострадал св.С.Л. ***, където играел с други деца. Едно от децата била и
дъщерята на обвиняемата Т.К. - св. И.Т.(на девет години ). Децата карали
велосипеди.
По някое време на играта св. С.Л.
и св. И.Т.се сблъскали, като момичето паднало лошо от колелото си и си ударила,
крака, коляното и лицето. Разплакана тя си тръгнала, като отишла при майка си -
обв. Т.К. и й казала, че С.я блъснал .
Виждайки състоянието на дъщеря си
и узнавайки от нея, че го е причинил св.
С.Л., обв. Т.К. тръгнала да го търси из селото, за да го предупреди да внимава.
Когато го намерила той вече бил тръгнал да се прибира към дома си, управлявайки
велосипеда си. К. настояла няколко пъти момчето да спре, при което то спряло и
след като слязло от велосипеда, захвърлило телефона, който държало в ръка и
демонстративно показало среден пръст на обвиняемата. К. го прихванала в горната
част на лявата ръка и леко я разтърсила с призиви да престане, но момчето й
казало, че я обвини пред майка си как тя му е счупила телефона и я заплашило,
че бъде съдена от родителите му .
Когато се прибрало вкъщи момчето разказало
на баба си - св. С.С., че било бито от майката на И.и тъй като било му течала от
носа му кръв, очите му били зачервените очи, а нослето- подуто , бабата повярвала на казаното от него. Освен
това то било напикано и й споделило, че е от страх.
По-късно вечерта се прибрали и родителите му и
бабата преразказала случилото на майката - св. Т.С., която го отвела до спешна
помощ. Направени били рентгенова снимки на главата и се оказало, че носът му не
бил счупен.
На следващия ден св. Л. бил
отведен и в съдебна медицина, където му издали медицинско удостоверение за обективираните
увреждания.
Седмица по -късно момчето било заведено на преглед при психиатър
в МБАЛ - Здраве д-р П., която изписала лекарства.
Междувременно св. Т.С. подала и
жалба в Районна прокуратура - Пазарджик, с която се стигнало и до образуването
на настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена медицинска
експертиза, която определила, че следните леки телесни повреди на пострадалия Л.
- контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло със степенно
разстройство на съзнанието - зашеметяване, обърканост, сънливост, но не и с
пълна загуба на съзнание до степен комоционна кома, представляващо временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
ПК; кръвонасядания по лицето - по клепачите на двете очи, по носната пирамида и
по дясната буза, чиито размери били 3 на 3 см., довели до болка и страдание по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за срок от два до четири дни от датата на
травмата.
По делото била изготвена и
психологично-психиатрична експертиза на пострадалия С.Л., по която било
заключено, че същият не страдал от психическо заболяване и не се водел на
психиатричен отчет. Към инкриминираната дата св. Л. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като имал
изградена и запазена свидетелска годност по този случай. Състоянието му към
момента на провеждане на експертизата му позволявало да участва в наказателното
производство и правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, като
можел да дава достоверни показания за тях. Отправените закани и нанесените
удари от страна на обв. К. били отключили у пострадалия Л. остра реакция на
стрес, която продължила за около седмица след извършването на деянието, като
заканите били възприети като действителни от страна на пострадалия.
Установената била от прокурора различна
от изложената фактическа обстановка, а именно такава, при която К. бутнала от
велосипеда С. и след падането му нанесла няколко директни удара в лицето, които
му причинили експертно квалифицираните телесни увреждания. При това държавният
обвинител с процесното постановление, въз основа на което е образувано
настоящото дело, приел, че с престъпната
си деятелност обв. Т.К. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл. 325, ал. 1 от МК. защото на 04.08.2019 г., в с. Мало
Конаре е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: нанесла е удари в областта
на лицето на малолетния С.С.Л. ***, с което му е причинила лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло
със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, обърканост, сънливост,
но не и с пълна загуба на съзнание до степен комоционна кома, представляващо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от МК.
Съдът възприе споделените горе
факти като взе депозираните пред съда обяснения на обвиняемия и събраните на
ДСП доказателства, ценени на основание чл. 378, ал.2 от НПК, както и
непосредствено събраните такива в хода на проведеното съдебно следствие, вкл.
експертното заключение по поставената нова задача по СППЕ.
Възприетата от прокурора
фактическа обстановка, изложена в обвинителното постановление по чл. 242, ал.1,
пр. ІІІ НПК има в основата си един доказателствен източник - твърдения на
малолетния пострадал. Вярно е, че те са
съответни с тези на неговата майка и баба св. С., но техните разкази
практически преразказват споделеното от него, което те възприели като
достоверно, предвид вида на детето - течащата кръв от носа, отока на носа,
счупения телефон, напиканите панталони. Вярно е, че за тези близки родственици
тези непосредствено възприети обстоятелства потвърждавали казаното от момчето,
но те не са присъствали към момента, когато са били получени тези увреждания и
не могат да гарантират техния причинил. За такъв те приели този, който Станислав посочил - обвиняемата. И не
поставили под съмнение тези негови твърдения.
Непосредственият разпит на детето
обаче смути с възникналите съмнения
относно достоверността на събитията, които представи. Трябва да се признае, че
детето беше смутено и дори изглеждаше леко уплашено, но това лесно може да се
отдаде на участието му по делото в Съдебната палата, където се намира
инцидентно и където се предполага, че съществува институционален респект.
Затова и самото поведение на детето при разпита не даде сериозни гаранции дали
казва или не истината.
Самото то обаче, както в разпита
си в ДСП, така и пред Съда, твърди категорично, че по време на твърдения
побой над него от леля Т. присъствали
приятелчетата му - А. и С.у които „седяха там …. и си тръгнаха, когато и аз си
тръгнах…(л. 24). Двете момчета са били разпитани в ДСП, но Съдът чу и
непосредствените им разкази и така има възможност се убеди на първо място в
достоверността на изреченото от тях и неговата еднопосочност . Както А.П. ( л.
76, гърба) ,така и св. С.С. ( л. 78) категорично отричат да се присъствали на
ситуация, в която обвиняемата да е бутала и/или удряла пострадалия.
Впоследствие последният споделил на А.П., чу бил „удрян от леля Т.“ , но тези
твърдения също произтичат от създадената от малолетния пострадал различна
действителност.
Все пак той самият представи като
свидетели на ситуацията, която твърди, че се е случила - побой над него от
страна на обвиняемата А.П. и Ст. С. . Но
присъствието на тези две деца се опроверга по един категоричен начин.
Това, на свой ред, разобличи
версията на малолетния пострадал и установи като недостоверни твърденията му за
упражнена спрямо него физическа агресия от обвиняемата, който да му е причинила
процесните увреждания.
За да се провери тя по всички възможни начини,
доколкото се касаеше, евентуално, все
пак до насилия над дете, бе поставена нова задача на психолог и психиатър с цел
да открият възможностите определени външни фактори да са оказали влияние върху
детето, за да представи описаната в показанията му ситуация. За целта
експертите, по разпореждане на съда, присъстваха непосредствено на разпитите на пострадалия и на А.П. и Ст. С.. Като резултат , присоето изследване
те са обсъдили всички подробности при депозиране на твърденията и са ги
поставили в основата на своите конкретни изводи, обосновали крайното
заключение, според което с най -
голяма степен на достоверност може да се приеме, че върху детето С.Л. реално са
повлияли както фактори от лично естество - неговите характерологични
индивидуални особености /те до голяма степен са продукт на възпитанието/, така
и фактори свързани с най - близкото семейно обкръжение, относно възпроизвеждане
на процесната ситуация в разказа в съдебното заседание и този от ДСП.
Пълноценно е обоснован този
извод, който съвпада и с извода на Съда. Експертите са обяснили как още с влизането в кабинета, ги впечатлило, че момчето е притеснено и не
осъществява очен контакт с водещите беседата. В хода на изследването била снета
тревожността у детето и то постепенно се успокоило. Правело обаче впечатление,
че в частта, в която е необходимо да отговаря на въпроси, свързани с
инкриминираната ситуация - отговорите му
са лаконични. Необходимо станало да се задават допълнителни въпроси, за да се
изясни преживяното от него. Наблюдавали експертите, че при обсъждане на
инкриминираното деяние, С. започнал да отговаря нервно. Проявил дори и вербална
агресия.
При зададени въпроси, извън
контекста на изследването и споделяне историята на своя живот, С. осъществявал
очен контакт с водещите беседата и отговарял с различен темп - ясен глас и
ведро настроение.
Бил емоционално напрегнат към
момента на обследването. Установено било при изследването, че допускал до себе
си хора, макар и непознати за него. Ориентиран бил за време, място и собствена
личност. Психомоторните реакции били спокойни. На моменти позата била удобна,
непринудена, със свободни жестове. Проявявал желание за сътрудничество и
контакт, имал добра концентрация и разпределение на вниманието върху съдържанието
на задаваните въпроси; появявал интерес към предоставените му заниманията, имал
адекватни социални оценки, бил социализиран. Възприятно - представната и
мисловно - речевата му дейност били установени съответни за възрастта. Говорел
с чиста, ясна, слята и логична реч. Не се доловили характерови и личностови
особености.
Проведените беседи с детето и
майка му са пресъздадени дословно по
своето съдържание на отправените към тях въпросни и депозираните отговори.
Споделени са впечатленията от разговора със С.Л. -
стремял се е да изглежда външно спокоен, но в същото време личностовата
и ситуативна тревожност у него били в завишени стойности - видно било от устните, които се лепят при
изказ; премереност в отговорите на задаваните въпроси; пръстите на ръцете,
които непрекъснато пречупвал; въртеливите движения върху стола, на който седял
и липсата на визуален контакт с водещите беседата на моменти.
От проведеното изследването на
Станислав относно обследване нивото на неговия интелект - дал добър резултат,
който по скалата на IQ е в средните стойности.
Поведен анализ на коректурните
проби на вниманието установил , че при момчето има устойчивост на вниманието от
100%, а концентрацията на вниманието му е 0.75%, устойчивост, голям обхват и
бърза превключваемост - нямало данни за наличие на отклонения в тази сфера.
Към момента на изследването при
паметовите процеси се установило, че няма нарушение на фиксационната памет и
репродукцията. Наблюдавали се целенасоченост и бързо запомняне.
Възпроизвеждането било пълно, паметта -услужлива, запаметявал без особени
трудности.
Мисловните процеси били добре
развити и организирани. Силно изразено било логическо мислене, лесно обобщава,
бързоподвижност на мислите, лесно изказва своите съждения. Имало последователност
на разсъжденията, непрекъснатост на мислите.
Относно резултата от приложения
въпросник за агресия на Бъс- Дюрки се наблюдавало, че при лицето има тенденции
към агресивни прояви като: вина след агресия и социална желателност. Това са
маркери, които характеризирали С.Л. като човек, който смята, че постъпва като
лош човек и впоследствие съжалява. Срамувал се от себе си, от собствените си
постъпки и поведение и впоследствие имал угризения на съвестта. Стремял да се
хареса на другите и се нуждаел от тяхното одобрение. Стремял се да дава
отговори и мнения, каквито смята, че другите биха харесали.
След проведен анализ на
многофакторния личностен въпросник се констатирали завишени стойностите на
раздразнителност, общителност и уравновесеност. Раздразнителността, която
проявял, била маркер за емоционална устойчивост в критични за него ситуации.
Високите оценки говорели за потребност от общуване и постоянна готовност за
удовлетворяване на тази потребност. Уравновесеността отразявала неговата
устойчивост на стреса. Високите оценки свидетелствали за добра защитеност от
въздействието на стрес-фактори в ежедневните житейски ситуации, базиращи се на
самоувереност, активност и оптимизъм. Екстравертен тип личност бил. Не се
наблюдавали тенденции към невротизъм и депресия. Емоционалното състояние е
отчетено норма.
След проведен анализ на
въпросника на Айзенк се констатирало, че С.Л. е с екстравертна насоченост на личността.
Това било видно и по отговорите на определени айтеми от въпросника. Склонен бил
към поемане на рискове, „търсач на силни усещания”. Ползвал се от благоприятна
за себе си ситуация. Активен, подвижен, инициативен. Демонстрирал социална
желателност - в общуването с околните си служи с лъжи.
Относно резултата от въпросника
за агресия и депресия се виждало, че при лицето няма тенденции към агресивни
прояви и депресивни маркери на личността.
При анализ на проективна
рисувателна методика - С. нарисувал къща
и в нея човек от мъжки пол, която е оцветена с червени и оранжеви тонове. В
разговор споделил, че това е неговата къща. Не определил човека в нея. /Човекът
в къщата е с нисък ръст. Несъзнавано е нарисувал себе си./. Несъзнавано момчето
е отразило своето емоционално състояние в дома си. То е отражение на силна
фрустрация, свързана с отношения в семейството. Показва претенциозност и
натрупан гняв към някой от родителите си. Оранжевият цвят бил преобладаващ в
рисунката, той е маркер за изострена чувствителност. Червеният цвят в случаял
символизира потиснатост, вътрешно безпокойство.
Със С.Л. била проведена
проективна методика с довършване на изреченията. От нея било видно, че
несъзнавано желанието на момчето е да прекарва повече време в семейна среда с
родителите. Несъзнавано се открива стремеж към общуване с тях.
С проведена проективна методика
относно анализиране отношенията в семейството, след анализа й се констатира, че
С. несъзнавано предпочита да бъде в среда на приятели, отколкото в среда на
близки и роднини.
Направен бил анализ на
допълнителната тестова методика на Рене-Жил, която се фокусира върху
междуличностните отношения в семейството, извън него, както и някои личностни
характеристики на детето.Констатирало се, че С. предпочитал да бъде извън
обкръжението на родителите си. В определени ситуации предпочитал да споделя с
майка си. Рядко играел с брат си, поради възрастовата разлика между тя. Избягвал
общуването и с бабите си. Предпочитал да е в обкръжението на приятелите си. В
определени ситуации, учителите били авторитет за него. Предпочитал да е
доминиращ в отношенията с околните. Рядко проявявал любознателност. Предпочитал
по-малко да общува с околните. По-скоро бил човек на действията. Склонен бил
към прояви на вербална и физическа агресия.
Тестът „Омагьосано семейство“ -
разкривал особеностите на детската личност в контекста на семейните
взаимоотношения, както и евентуални конфликти и психологически проблеми,
свързани със семейната ситуация. При неговия анализ С. омагьосал членовете на
семейството си по следния начин: Баща - куче; Майка - котка; Пра баба - слон;
Баба Сонче - диван; Баба С.- клетка за кучета, за да вкарвам вътре тате; Брат
му - телефон. Правило впечатление, че С. не се омагьоса в нищо, което е маркер,
че е подтиснат и е с ниска самооценка. Трудно се вписвал в семейната среда и
принадлежност. Децата, които живеят в семейства с уравновесени взаимоотношения,
представят членовете на семейството си като животни или предмети от един и същ
вид. В рисунката на С. животни и предметите били от различно естество.
Рисувателните методики спадали
към най-тънката страна в психологическата диагностика. Детската рисунка е представена
от експертите като психодрама на детето - визуално графична проекция на
вътрешния му свят.„Къща, дърво, човек“ - по тях се оценка на личностовите
особености, преценява се нивото на развитие на индивида, жизнената му
активност, способността му за интеграция в социума и характера на
взаимоотношенията с околните.
Анализът на рисунката е: Къща:
Отражение на пълна фрустрация, свързана с отношения в семейството. Показва
претенциозност и натрупан гняв към някой от родителите. Къща без прозорци -
враждебност, отчужденост. Къща без врата - трудности в общуването с околните.
Неспособност за разкриване пред другите и допускането им до другите. Социална
изолация. Висока тясна къща-трудно съжителство с повече хора, индивидуализъм.
Крушка - жълтата крушка показва очакване на враждебно отношение от околните и
желание индивидът да се скрие от тях. Дърво - „Схематично дърво“, нарисувано било
без подробности, само с овална корона, показвало силни враждебни импулси и
демонстрирало несъгласие за тестване; ннежелание за разкриване, затвореност; липса
на корени - слаба връзка със социума; човек - коса - защитна агресивност; липса
на уши - дистанцираност от мнението на околните; очи като точици - затвореност,
отчужденост.
С. нарисувал своето семейство
като целта била да се разкрие начина, по който детето преживява и възприема
своето място в семейството; неговото отношение към семейството като цяло и към
отделните му членове, както и някои психологически особености на изследваното
дете. Момчето нарисувало майка, баща
брат, двете баби и прабабата. Той самият липсва в цялата картина на семейството
и отношенията в него. Правило впечатление, че фигурата на майката е по-голяма
от тази на бащата, което е маркер за доминиращи отношения в семейството.
Фигурата на брат му е най-голяма от всички останали в рисунката. Това е маркер,
че С. се чувства детрониран. В семейството му се обръща повече внимание на
малкото дете.
При анализ на рисунката правило
впечатление, че всички фигури, които са нарисувани са с малък размер, спрямо
общата големина на листа. Това било обикновено свързани с висока тревожност,
ниска самооценка и чувство за дискомфорт. По-дребни фигури рисували
по-затворени в себе си, неуверени деца, по-притеснителни, такива, които се
чувстват по- незначителни, не харесвани, дори отхвърляни. С. пропуснал да
нарисува себе си, което индикатор за липса на чувство за принадлежност към
семейството - „душевен сирак“. Враждебно отношение към определен член от
семейството се изразява чрез груба щриховка при рисуване на лицето му,
пропускане на части от лицето му или на цялата глава. С., рисувайки майка си и
нейната коса, направил груба щриховка на лицето й. Липсвала нарисувана уста.
Когато детето рисува всички
членове на семейството, но „забравял“ да изобрази себе си, по символичен начин
то показва чувството си на непълноценност и дистанцираност от близките. Детето
се чувствало самотно, непотребно и отхвърлено и отделя себе си от другите, т.
е. от семейството като общност. Такива рисунки се срещали повече при изоставени
емоционално или физически деца, но не били изключение и при деца на пръв поглед
в нормални семейства. В детската природа била заложена изключителна потребност
от обич и привързаност и стремеж за сигурност. Липсата на чувството за
приобщеност към близките, ниската себеоценка и потиснатост в някои случаи можела
да е породена от прекалената взискателност и критичност на родителите към
детето, от вечното им недоволство и сравнение с други деца в семейството или
извън него. Начинът на изобразяване на семейството без Аз-фигурата, е
показателен за посоката и характера на детските емоционални стремежи. Липсата
на Аз-фигурата е демонстрация на протест или отмъщение. Ако семейството е
нарисувано в тъмни цветове, замазано, задрасквано с малки, неясни или непълни
фигурки, липсата на Аз-фигурата е показател за страх, който вероятно там тлее
или пък вече се разгаря и от който детето макар и символно, иска да избяга.
Детето било поставено и пред
тест.метода „Нарисувай човек!“, който разкрива някои особености на личността на
изследваното дете, като Аз-образа, чувствата, нагласите, вътрешните конфликти и
компенсаторни реакции. Последвалият анализ : голяма глава - присъства в
рисунките на деца, които биха искали да са по-умни и с по-добри постижения, дълги
ръце - деца, желаещи да контролират или стремящи се към сила и власт, големи
стъпала - означават потребност от сигурност и опора, малки крака - израз на
усещане за липса на опора и сигурност, очи - страхово-тревожна зареденост.
Пропуснат нос - онагледявал прекомерна предпазливост и неискренност в
отношенията. Пръсти без длан - грубост, примитивизъм, импулсивност,
агресивност. Тялото било нарисувано едноизмерно, което било характерно за
момчетата на възрастта на С. /до 12 години/ До този тип изображение се прибягва
тогава, когато изследваното лице бързало или не желаело по някаква причина да
рисува.
Проведени били проективни
методики, като :
В първата методика, С. следвало да се
представи, че е роза. Беше необходимо да се уточни: Какъв цвят е розата? Има ли
аромат? Има ли бодли? Къде е посадена? Кой се грижи за нея? Момчето сподели, че
е бяла роза, която няма аромат. Има много бодли. Посадена е пред къщата и сам
се грижи за нея.Анализът от нея : С. се преживявал като добър човек, но на
моменти не приема постъпките си. Самооценката на детето - ниска. Склонно към прояви на агресия. Трудно се вписвало в
семейната среда. Усещането му било, че се грижи сам за себе си.
Във втората методика С. следвало
да си представи, че е на необитавано до сега място. Да усети миризми и звуци.
След това да си намери безопасно за него място. Как се чувства в него и с кого
се намира там. Момчето разказва, че се намира на място, където има много лед.
Намира се на замръзнало езеро и е сам. Студено му е. Анализът: Ледът бил
типичен символ на самота и усещане на дефицит на значими емоции в семейството.
Страхът на детето от разпадане на семейството.
На горната база е направено
подробно обсъждане, което в известна степен повтаря изводите от горните
анализи. Обобщено е, че всяко дете е
непълноценно за живота и не би могло да просъществува, ако няма силно развито
чувство за общност с близките си, което да ограничи изявата на чувството за
малоценност. Чувството за общност провокирало и тенденцията детето да придобие
модела на наблюдаваното поведение, да се приспособи, да се адаптира, при това
много по-успешно от възрастните, поради липсата на житейска обремененост. За
едно дете във възрастовата група, в която е и С., било реално и достоверно
всичко, което го впечатлява и е значимо за живота му. Възприемането на модела
зависил от особеностите на модела - доколко съдържащото се в него поведение е
ясно и представено опростено. Вниманието много по-лесно ще бъде привлечено от
един ясен модел и ако съществували преддиспозиции и способности за наблюдение.
Вниманието зависило от силата, с която моделът бил представен. Ако един
агресивен модел постоянно заобикалял детето, вероятността да привлече
вниманието му ще бъде много по-голяма. Вниманието също се повлияе и от това
дали наблюдаваното поведение съдържа в себе си наблюдаван ефект - доколко едно
поведение има своите външни видими заслуги. Привлекателните модели имали много
по-силно влияние върху вниманието на детето. Всяко съчетание от характеристики,
което привлича вниманието върху модела продължително време и е свързано с
някакво поощрение, увеличава вероятността за неговото възпроизвеждане. Когато
постиженията водят до успех, вероятността за повторение е неоспорима. Когато
детето открие, че поведението в модела е наказано, то ще се въздържи от
неговото възпроизвеждане. Когато контролът на дадено поведение е външен,
неговата сила ще бъде зависима от непосредственото присъствие на този, който
упражнява контрол. Когато той не присъства, силата на контролиращото
въздействие ще отслабне. Модел с висок статус и сила ще има много по-силно
въздействие върху детето. Атрибутите на модела засилват своето влияние, когато,
независимо че поведението е наблюдавано, резултатите остават неизвестни. Но ако
резултатите от поведението са незадоволителни, тогава моделът може да загуби
част от привлекателността си за детето и ще има по-слабо влияние.
При този коментар е заключено впечатлението,
че отношението на родителите към възпитанието на детето и отношението им към
случилото се онагледяват със споделеното за процесния случай от обвиняемата
отношение на майката : ,,...С нея се
видях на улицата и казах, че съм възмутена от С.и постъпката му и от
безотговорността на неговите родители и защо е нужно при всяка такава случка да
се търсим и да се обясняваме, че той пак е сгрешил или се е провинил, а те не
искат от дума да вземат.... „ ...Майката на С.ми отговори по телефона „Не ме
интересува нищо, не искам да слушам нищо “.. Моделът в семейството е зададен: „
... Бабата се обърна към мен и ми каза: „ Ще видиш като се върнат от почивка
какво ще те правят, баща му колко е откачен и какво ще те прави, ще те съдим до
дупка и ти ще плащаш. ...Имам изпратено съобщение от нея по телефона, че ще ми съсипе
живота, ще ми скапе живота. ... „
...След малко дойде една от бабите и майка му и ми казаха, че ще ме съдят. ...
”.
Тази информация от обвиняемата
правилно е била възприета за достоверна от експертите, тя е съответна на
формирания аналогичен извод на Съда . И е обосновала следния експретен извод: С.
е наясно, как реагират членовете на семейството му в подобни ситуации и той е готов
да реагира по същия начин. Експертите споделя впечатление, че С. в пет беседи,
проведени в различен период от време, давал противоречиви показания, като
конкретно са ги представили в изложението си. след това са споделели , че следва
се обърне внимание на начина на изказ на
С. относно стореното му. Предвид обстоятелството, че той разполагал с
достатъчно добър речников запас, съотносим към възрастта му, изпитвал
затруднения да обясни случая с едни и същи думи по начин, възможен за възрастта
му. Многократно споделените фрази с разнороден характер са показали на
експертите наличие на реплики и фрази, които са чути от негова страна в
коментар на значими за него възрастни в различен период от време. Затрудненията
на С. да изкаже едно и също събитие, преживяване или емоция били единствено и
само по отношение на обсъжданото деяние. На въпроси с еднороден характер от
друго естество била установена възможност да се разкаже дадено нещо със
същият набор от думи, което определя неговата възможност да разказва едно и
също нещо с едни и същи изразни средства. Поарди това е направен и обоснованият
извод, че преживяното травматично събитие за С. било коментирано от значими за
него възрастни. Те претрансформирали събитието от своя гледна точка и под
въздействието на емоции и от опита, който имали преекспонирали случилото се.
Тези разкази стигнали до съзнанието на детето, то ги преработило и при разговор
с него, детето затова се обърквало- защото било повлияно от тях и давало различни
показания. /Все пак те се грижат за него и представляват авторитет, са
посочилиуекспертите ./
Обсъдено и анализирано било поведението
на майката г-жа Т.С. от подаване на жалбата до настоящия момент. Под влияние на
афект, емоции и заучен модел на поведение, нейните показания варирали, според
експертите, във времето. Най-силни са
били в началото, като и тя имала склонност към преекспониране на събитията.
Направените анамнези в лечебните заведения пред специалисти били по нейни
сведения. Конкретно са цитирани обсъжданите пасажи от твърденията й .
Очакванията са определени като
интегритет, осигуряващ връзка между всички психологически явления, способност
да се вземат различни решения и да се действа с предугаждане в пространството и
времето на определено очаквано събитие /С. очаква да бъде наказан и осъден от
страна на значими близки за действията си./ Очакванията се създават на основата
на натрупан опит /Използвани закани; Случаят с магарето и оплакване в полицията
за този случай./ и реализират готовност за действие „ ... Отиваш при д-р Златар
ев, защо то се съмняваш, дали му е счупен носа. Разбираш, че носа му не е
счупен. Успокояваш се. Белезите са по- малки, няма синини и тогава ти взи.маш
решение да ги съдиш. - „Защото ма заболя и факта, че го е набила. Затова.
Въпреки всичко, аз реших, че няма да ходя у тях, а тя точно тва искаше. Да
ходим у тях. Да са караме, да са разправеше, да са стигне до незнам къде. Щото
това не е нормално, да са биеш с комшиите, заради децата. ” Ако тя все пак е
удряла и го е била твоето дете, тя има чувство за вина, защото е незаконно да
биеш чуждо дете, как тогава тя ще иска да си изясните отношенията и да ходи да
се разправя с Вас? - „Вечерта, когато е говорила, тя въобще не е подозирала, че
аз ша подам жалба. ” Тя като виновна е трябвало да се скрие, а не да се
разправя. — „ На нея не й пука. Тя като беше ядосана, ти не знаеш. ”... „ ... До сега водили ли сте някакви дела? -
„Досега? Не.Абсурд. Нищо. Само кога го беха набедили за едно магаре, там на
един възрастен човек, пито дело съм водила, нито нищо. Просто отидох и казах на
наште кварталните да го предупредът, да ни го бие, щото той е все пиян тоя
човек. То са оказа, че тва магаре изобщо не бичо негово, но пред магазина го
фанал заушото, изтряскал му един шамар. Реве. Вика ма една жена. Отивам аз, той
са напил като Децата фърляли там
камъни. Аз не мога да си обясна, как с един камък ша отрепе толчаво магаре? И
го напуал там. Ма не е го отрепал магарето. Не е. Те дойдоха полицаите. Той
даже възрастен човек, извини се на С.в трезво състояние и каза, че нема повече
проблем да има. И аз просто спрях да вода дела. За кво да се занимавам. ” .../
Споделените очаквания на майката
обаче са оценени като такива без нямат инстинктивна природа или вроден
характер, а се формирали в процеса на натрупан личен опит. Паметта имала
способността да запечатва причини, довели до определени следствия, както и
честотата на този процес в конкретни измерения и ситуации. Това помагало да се
извършват такива действия, в които потребностите да бъдат удовлетворени. Хората
имали критерии, установени в семейството, чрез които правят заключението — сбор
от прояви, действия, думи, закани които водят до определени модели на
поведение. Пораждал се мотив за действие в определено направление. Актуалната
потребност /Взето решение./ Споделено е изследването : Да развием една
хипотеза. Не значи, че се е случила. Връщаш се в къщи и виждаш детето си. Той
не веднъж те е поставял в подобни ситуации. Възможно ли е да си го ударила
тогава, защото ти е писнало да се занимаваш с него? - „Ядосах се на Т., щот го
е набила точно в тоя момент. Първия момент исках да говорим, да видим що така,
да са разберем, но после си викам, по-добре на лекар да идем. ”... Тогава ли
реши да си търсиш правата? Кога реши да ги съдиш? - Същата вечер взех решение,
че ще ги съдя, иначе трябваше да ходя до тях да се разправяме. ... ” .
Потребността и ситуацията за
нейното задоволяване представени като условие за възникване на всяко поведение
и преди всичко на готовност и предразположение за него. Очакванията съдържали в
себе си социални нагласи, стереотипи, оценки, вярвания и други и отразяват
начина на живот. Семейството определяло начините на поведението. То формирало
такъв тип личност, каквато му е необходима, за реализация на семейни функции. В
този процес се осъществявали съгласуваност на минали навици и настоящи ролеви
очаквания. Така всеки член от семейството приемал роля и се взимало решение и
се правел избор, съобразно изградената лична ценностна система. Семейството се
определя като институция, която принуждава индивида да прави компромиси с
желанията си, оценява качеството и определя и променя съдържанието на
потребностите му, най-често от любов, от постижения, признание, принадлежност. Така е заключено, че С. се старае да запази
добрия тон с майка си и членовете на семейството. В началото наричал Т.К. „леля
Т.”, а в последствие „Теда”, „ Т. ”, защото е повлиян от поведението, изказа и
действията на майката и обкръжаващите го значими близки. Детето било объркано,
нямало опит и не знаело как да постъпи в тази ситуация, защото от децата се
очаква да бъдат послушни, да уважават родителите си, да учат уроците си, да
бъдат добри и други. От майките се очаква да бъдат грижовни, внимателни, да
изслушват, да купуват играчки, татковците да бъдат строги, да се грижат за
семейството.
Децата в средното детство - 9-12 години,
в голяма степен познавали поведението на своите родители. Родителите в много
малка степен прогнозирали точно поведението на децата си. В определени ситуации
се оказвало дори, че те знаят как се чувстват децата им, но не знаят защо. В
други ситуации, отнесени не към преживяванията, а към поведението на детето,
очакванията се разминавали съществено с реалното поведение на детето. За разлика
от родителите, децата били по-склонни да променят поведението си в значими
ситуации според адаптивните си възможности. Те използвали различни защити като
адаптивен механизъм за снижаване на емоционалното напрежение, дискомфорт. Те
умеели да променят ситуации, когато знаят как ще постъпят родителите , но не
разбират причините и не могят да се справи с възникналия дискомфорт и в
ситуации, когато желаят да отхвърлят, онова, което очакват. Наблюдавани били
реакции на отрицание, заместване, въображение и фантазия, преувеличаване,
преобразуване на значението и съдържанието на ситуацията, бягство,
идентификации, обръщане към някой друг за помощ. Очакванията на тези деца били
да ги накажат, да ги отхвърлят, да не им обърнат необходимото им внимание, да
не ги накажат, когато имат нужда от това, да не ги одобрят, да не ги защитят,
да им припомнят, че с нищо не могат да се справят, че са глупави и други. Тези
деца променяли съдържанието на ситуацията така, че да получат, онова, което им
е необходимо - подкрепа, разбиране, приемане, съдействие, одобрение, а понякога
и наказание. Често всичко това се случвало поради неразбиране поведението на
родителите. Особени трудности преживявали онези деца, чиито родители имат
непостоянни и неясни изисквания и противоречиво поведение. За разлика от
децата, родителите не се осланяли толкова на потребностите си. Те били по -склонни
да казват, че детето си е такова, носител на определени качества и така
постъпва. / майката - „... Като цяло си е по-палав и още двама-трима от неговия
клас, което аз не мога да го съда него, защото всичко тва с времето ша си го
израсте. Играят, беснеят, катерат се по някаква сграда отзад и те за тва
най-много им мрънкат учителите, да не върват там да не паднат, да са ударат
нещо. В стремежа си да се представят
като идеални, родителите казвали, че децата не постъпват по определен начин,
въпреки, че знаят, че не е така. Когато разговорът е по- настоятелен и
продължителен с тях, те вече споделяли ситуации, в които децата им са имали
ниски самооценки или са ударили дете, но причината за това са били или в
учителката или в другото дете. Ако те приемат ситуацията, /...,,Аз не хода да
се разправам с никой. Такива скандали, разправии, глупости. Говора с него и
нали ти викам, оная жена като ми се обади, отивам там, тоя реве, оня са напил
като щур, а бе една камара простотии ти казвам и аз му викам: „Ма кой ти дава
на теб право, да го биеш ти? Къде видя, че той ти е утрепал магарето?”.... ” то
е само за да покажат, че друг ги провокира и е бил виновен. Трудност при децата
на тези родители е, че те знаят или усещат очакването на родителите си да бъдат
„идеални“. Това ги притеснява. Те не знаят, какво да направят-да се държат по
начин,а по който постъпват или по този, който се очаква от тях. Друга трудност
при децата била, че те разбират, как въпреки всичко родителите им ги представят
като идеални и оправдават поведението им. Тогава за тях нито ниската оценката,
нито удареното дете е проблем.
Противопоставени при обсъждането
са съдебномедицинското заключение, респ. данните от експерта по него и информацията от детето и майката, че през
следващите два дни белезите от кръвонасядане засилили и увеличили своята
интензивност, което пък и на експертите направило впечатление, че се отрича в
други гласни доказателствени средства.
Коментирано е и посещението, три
дни по-късно,при психиатър - Д-р П., от който С. е диагностициран с остра реакция
на стрес, чиито критериите за времетраене били от няколко часа до няколко дни. Поради
това е прието, че С.Л. към края на психиатричното си разстройство е бил на
преглед и затова консултиращият лекар е предписал хранителна добавка Алора 2x1
т. дн. В същността си предписаният медикамент не е лекарство, а хранителна
добавка и има по - скоро плацебо ефект. С.споделил на експертите че имал страхове от паяци нощно време, което
обаче било фобийно състояние и нямало
нищо общо със случая.
От направеният анализ на някои
медицински съображения, отново е отчетен стремеж за преувеличаване,
хиперболизиране и симулиране. Симулацията /преструване/ била съзнателно
целенасочено представяне картината на несъществуваща телесна или психична
болест или на отделни симптоми, съответно синдроми с цел избягване на наказание
за извършено престъпление, отклоняване от някакви задължения, облекчаване
режима в затвора или постигане на лична материална или друга изгода -
получаване компенсация за нанесена телесна повреда
или психична вреда Симулацията била и индивидуално „ творчество и затова само частично се подчинява на общи
закономерности. Изборът на симулираните симптоми зависил главно от знанията и
опита на симуланта, неговата професия и осведоменост по психиатричните въпроси.
В нашият случай се касаело за проста или груба симулация, касаеща по -
посредствени личности с ниска обща култура, които представят един или няколко
симптома, но в такова съчетание, каквото съществува в представите на симуланта,
но не и в действителност. Умелата, квалифицираната симулация е възможна при
добра осведоменост на симулиращия за психичните прояви, получени от учебници по
психиатрия и други източници. Симулацията изисква от симуланта голямо
напрежение, усилия и умения, които довеждат до автоматизация на симулативното
поведение, т.е. изработва се динамичен стереотип с верига от свързани помежду
си условни рефлекси. Всяка симулация в крайна сметка се разкрива, защото дори и
лекари запознати със симптомите на заболявания, не могат да ги представят
винаги точно, последователно и с нужната емоционална оцветка. В нашият случай ,
е заключено, че се наблюдава друг подвид на симулацията, а именно агравация. Тя
представлявала умишленото засилване и хиперболизиране на вече съществуващи и
добавянето към тях на други симптоми със същата цел, а именно извличането на
някаква рента.
Това експертно заключение
потвърди възприетото от Съда, като обаче вещо обоснова причините за него. Така
се прие за установено, че твърденията
на малолетния пострадал за нанеси му от обвиняемата удари и блъскане, които да са причинили процесните
увреждания , са недостоверни, както и възпроизвеждащите ги други гласни
доказателствени сродства ( на неговите
сродници и приятел, на който споделил ). Тоест не се установи по делото
обвиняемата да е автор на приписаните й телесни увреждания на малолетното дете.
Не се установи и в разговора, който водила с него, за да изясни инцидента между
него и дъщеря й , да е проявила такава вербална агресия, която да очертава
инкриминирания престъпен състав. Въобще, в рамките на инкриминираните
фактически обстоятелства, не се установиха по делото такива, които да изпълват
състава на инкриминираното хулиганство.
В резултат - Съдът постанови своето
решение, с което призна за невиновна в това, че на 04.08.2019 г., в с. Мало
Конаре, обл. Пазарджик, на ул. „Деветдесет и девета“, е извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а именно: нанесла е удари в областта на лицето на малолетния С.С.Л.
***, с което му е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата със сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на
съзнанието - зашеметяване, обърканост, сънливост, но не и с пълна загуба на
съзнание до степен комоционна кома, представляващо временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което я
оправдава по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: