Р
Е Ш Е
Н И Е № 260271
гр.Хасково, 28.05.2021
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 143 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.Т.С.,***
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр.София, иск с правно основание
чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен.
В исковата молба се твърди, че
със Заповед за изпълнение № 12592/2011г. по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д.
№ 2162/2011г. по описа на Районен съд-Хасково, било разпоредено длъжникът М.Т.С.
да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сума от 1051.95
лева, дължими по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX 01955796 от 28.11.2008г., от
които 755.10 лева – главница; 83.89 лева – възнаградителна лихва за периода от
28.11.2008г. до 28.08.2009г.; 212.96 лева – мораторна лихва за периода от
30.12.2008г. до 26.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.07.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 125 лева. Възоснова на издадения изпълнителен лист
и заповедта за изпълнение било образувано изп. дело № 20118750401513 по описа
на ЧСИ З. З., рег. № 875, с район на действие – Окръжен съд-Хасково. Поради
неизвършване на действия по образуваното изпълнително дело по същото настъпила
перемция и било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва се
още в исковата молба, че с Договор за цесия през 2015г. вземането по
изпълнителното дело било прехвърлено на ответника по настоящото дело „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. На 21.12.2015г. възоснова на същия изпълнителен
лист било образувано ново изпълнително дело под № 20158750401951 по описа на
ЧСИ З. З.. По първоначално образуваното изп. дело № 20118750401513 по описа на
ЧСИ З. З. били извършени справки, но към принудително изпълнение не се
пристъпило. Реално изпълнителни действия спрямо ищеца в периода от образуване
на изпълнителното дело през 2011г. до 2015г. не били извършени, което довело до
перемция. Ищецът счита, че към настоящия момент е изтекла погасителна давност
на основание чл.110 от ЗЗД по отношение на задълженията, за които е издаден
този изпълнителен лист. Твърди, че това обстоятелство е настъпило поради
следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друго. Давността, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането станало
изискуемо не след издаването на изпълнителния лист на 14.09.2011г., а преди
това, като това се установявало от изявлението на кредитора, обективирано в
съдържанието на самия изпълнителен лист, с оглед посочените в същия суми и период
на възнаградителната лихва, дължима към 28.08.2009г. и това би следвало да е
началната дата на изискуемост. Поради това вземанията, описани в изпълнителния
лист, се погасявали с изтичането на петгодишната давност, т.е. на 28.08.2014г.,
към който момент не били предприети действия по принудително изпълнение, които
да прекъсват давността на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД, доколкото не били
изпълнителни действия, които да прекъсват давността, образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение. В този смисъл моли за
решение, като претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът подава отговор с твърдения, че искът е допустим, но е неоснователен, като излага съображения в тази
насока. Твърди се също, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия. На следващо място излага мотиви, че не е изтекла в полза на ищеца
петгодишна погасителна давност и че същата е прекъсната с извършването на
редица принудителни действия по искане на взискателя. Ответникът моли съда да
отхвърли иска и му присъди разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първият
въпрос, който следва да бъде обсъден по делото, е въпросът за пасивната
материална легитимация на дружеството ответник, а именно – възможността
дружеството да отговаря по предявения иск. Това е така, тъй като в случаите на
материално правоприемство на вземането поради прехвърлянето му чрез договор за
цесия, при предявен иск по чл.439 от ГПК, въпросът дали ответникът по иска е
кредитор или не на длъжника е въпрос по съществото на спора и следва
задължително да се разгледа от съда / в този смисъл Определение №
504/18.10.2016г. по ч.т.д. № 1819/2016г. на II т.о.
на ВКС/. Ако се установи, че договорът за цесия не е породил правно действие по
отношение на длъжника, това е достатъчно основание предявения иск да се
отхвърли като неоснователен поради липсата на пасивна материална легитимация на
ответника по иска. По делото е представено Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от
стария кредитор до длъжника за прехвърляне на вземането. Уведомлението е
направено от цесионера по пълномощие на цедента. Уведомлението е изпратено чрез
пощенска пратка по куриер на адрес на кредитополучателя, който не е посочен в
договора за кредит – в договора за кредит е посочен адрес на кредитополучателя
– гр.*************, а уведомлението за цесията е изпратено на адрес – гр.***************,
т.е. уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е достигнало до длъжника. Съгласно
практиката на ВКС обаче /Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г. на I т.о. на ВКС, Решение №
78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г. на II т.о.
на ВКС, съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД може да бъде извършено от цесионера и
в хода на съдебното производство по висящо правоотношение между страните, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. Ищецът не оспорва факта, че с отговора на
исковата молба, връчен с проекта за доклад, е получил от цесионера и
приложените към отговора договор за цесия и уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
При тези данни съдът прави извода, че цесията е породила правно действие по
отношение на длъжника, при което цесионерът е пасивно легитимиран да отговаря
по предявения иск. Следва да се отбележи още, че в настоящия процес ищецът не
оспори истинността на посоченото Известие за доставяне, а и както вече бе
посочено, съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД може да бъде извършено от цесионера
и в хода на съдебното производство по висящо правоотношение между страните и
същото следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК, в
каквато насока е и актуалната практика на ВКС.
Следващият
спорен по делото въпрос е относно погасяване на вземането по давност.
Видно
от приетото като доказателство копие на изп. дело № 1513/2011г. по описа на ЧСИ
З. З., рег. № 875, с молба, вх. № 23523/25.11.2011г. старият кредитор на
длъжника „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подал молба за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ З. З., рег. № 875. След образуване на
изпълнителното производство ЧСИ е пристъпил
към проверка на имущественото състояние
на длъжника, проверка за налични публични задължения, наличие на банкови сметки
и др.
На 04.01.2012г. и на
28.02.2012г. на длъжника са били изпратени Покани за
доброволно изпълнение, като
няма данни същите да са били получени.
С Молба
от 30.06.2015г. настоящият ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” е поискал да
бъде конституиран в качеството на взискател по изпълнителното дело. С Постановление
от 07.08.2015г. ЧСИ З. З. е уважил молбата и е конституирал настоящият ответник
като взискател по делото на мястото на първоначалния взискател „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
С
Постановление от 29.10.2015г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдия-изпълнителят
е прекратил изпълнителното производство.
По Молба на
взискателя на 21.12.2015г. е било образувано ново изпълнително дело
при ЧСИ З. З. - № 1951/2015г.
Няма спор още, че
след образуването му, същият е изпратил Уведомление за
доброволно изпълнение до ищеца, като няма данни същото да е било връчено. ЧСИ е продължил да извършва
проверки и изисква данни за имущественото състояние на длъжника, както
и да налага запор в банкови клонове, за които е имало
данни за налични вземания на длъжника и запор върху трудовото
възнаграждение. Бил е насрочен и опис на движимо имущество за
датата 02.08.2016г., който обаче не е бил извършен. Видно от делото е, че не е настъпило
изпълнение по същото, поради което взискателят не
е удовлетворен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, който е процесуално
допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно изтекла погасителна давност
на процесните вземания.
Разгледан по
същество, искът е неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б.
“в“. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т.10 е
посочено и че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането възоснова на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В настоящия казус
прекратяването на изпълнителното производство - № 1513/2011г. по описа на ЧСИ З.
З., е настъпило поради т. н. „перемпция“, т.е. бездействие на взискателя в
продължение на две години. При настъпило по силата на закона прекратяване, съдебният
изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
В случая съдът приема, че давносттта
е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист - на 14.09.2011г. /доколкото
няма данни кога самата заповед за изпълнение е влязла в сила/, тъй като само по
себе си образуването на изпълнителното дело, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки и изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността. В този смисъл
съдът намира, че е настъпило прекратяване по силата на закона на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото взискателят в
продължение на две години от образуване на изпълнителното производство на 25.11.2011г.,
не е поискал извършването на изпълнителни действия. Т.н. „перемция“ е настъпила
по силата на закона на 25.11.2013г. и всички, предприети по изпълнителното дело
изпълнителни действия се обезсилват по право. След прекратяване на изпълнителното
производство /№1513/2011г./ по силата на закона – на 25.11.2013г., на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е било образувано ново такова /№1951/2015г. от
21.12.2015г. при ЧСИ З. З./ възоснова на същото изпълнително основание, което
второ изпълнително дело е било образувано преди да изтече давностният срок за
самото вземане /същият изтича на 14.09.2016г./. По това изпълнително дело на 02.08.2016г.
е насрочен опис на движими вещи, което изпълнително действие е прекъснало
давността, независимо, че такъв реално не е извършен. На 20.10.2016г. е наложен
запор в „ПИБ“ АД, а на 05.05.2017г. в „Търговска банка Д“ АД. На 30.04.2019г.
отново са изпратени запорни съобщения в „ПИБ“ АД и „Търговска банка Д“ АД. На 28.11.2019г.
в Служба по вписванията – гр.Хасково е вписана възбрана върху недвижим имот,
собственост на ищеца, а на 11.02.2021г. е бил насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника.
Съгласно разпоредбата
на чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането на действия по принудителното
изпълнение давността се прекъсва, а според чл. 117 ЗЗД от прекъсване на
давността започва да тече нова давност. Такива действия са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. В случая последно предприетото валидно изпълнително
действие, годно да прекъсне давността, е наложената на 28.11.2019г. възбрана
върху недвижим имот на длъжника. От този момент, съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, започва да тече нов давностен срок,
който е петгодишен и който срок не е изтекъл към датата на исковата молба. От
изложеното се налага извод, че спорното вземане не е погасено по давност и същото може да бъде
предмет на принудително изпълнение. Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът ще следва да заплати на ответника направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.Т.С., ЕГН **********,***,
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.София,, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин –
6“, ет.2 иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че
М.Т.С. не дължи изпълнение по изп. дело № 20158750401951 по описа на
ЧСИ З. З., рег. № 875, с район на действие Окръжен съд-Хасково, относно
вземането, посочено в издадени по Ч.гр.д. № 2162/2011г. на Районен
съд-Хасково Заповед за изпълнение № 1312/07.07.2011г. и Изпълнителен
лист от 14.09.2011г. за сумата 1051.95 лева, дължима сума по Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-01955796 от 28.10.2008г., от които 755.10
лева – главница, 83.89 лева – възнаградителна лихва за периода от 28.11.2008г.
до 28.08.2009г. и 212.96 лева – мораторна лихва за периода от 30.12.2008г. до
26.04.2011г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011г. до изплащане на
вземането и направените по делото разноски в размер на 125 лева, от които 25
лева за ДТ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
като – неоснователен.
ОСЪЖДА М.Т.С., ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,,
бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2 направените по
делото разноски в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С