НОХД № 15/2020 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението срещу подс. А.К.П., ЕГН: ********** е за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК затова, че на 09.10.2019г. в с.Ю., обл.Пазарджишка, без надлежно разрешително по чл.7 от ЗКНВП е държал в себе си високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 3.87 грама със съдържание на амфетамин във веществото 14.7 тегловни % на стойност 116,10лв., съгласно Приложение №2 на член единствен към Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание ЛС и приложението на чл.68 ал.1 от НК, досежно наложено наказание по предишно условно осъждане на подсъдимия.

         Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като  дава обяснения, с които практически признава за извършеното от него престъпно деяние. При упражняване на правото на лично защита заявява, че не било доказано, че наркотикът е негов. При последната си дума иска да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия пледира за преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК и налагане на наказание глоба.

         Съдът обсъди събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното: 

Подсъдимият А.П. не притежавал надлежно разрешително за придобиване и държане на наркотични вещества по смисъла на чл.7 от ЗКНВП.

Към инкриминираната дата подсъдимият имал навършени 22 години, живеел при родителите си в с.Ю., обл.Пазарджишка.  Бил криминално проявен и осъждан.

По НОХД № 396/2019г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 08.05.2019г. подсъдимият бил осъден за престъпление по чл.354а ал.3, т.1 от НК – държане на високорискови наркотични вещества, извършено на 04.12.2018г., като му бил наложено наказание от три месеца, чието изтърпяване било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за  изпитателен срок от три години.

Само пет месеца след влизане в сила на горепосочената присъда, подс.П. отново придобил и държал наркотични вещества.

На инкриминираната дата – 09.10.2019г., вечерта, подс. А.П., заедно със св.А.А. и лицето С.Д.К. ***. Пътували с автомобил м.“М.“, управляван от последния. Пристигайки в града, в района на спортното училище, качили в автомобила неустановено по делото момче.  След това отишли в кв.“Запад“, където неустановеното момче слязло от автомобила. Не след дълго същото това момче се върнало в автомобила и предало на подс.П. и лицето С.К. наркотик – амфетамин.

Междувременно, в РУ на МВР-Пазарджик постъпила оперативна информация, че въпросната вечер подс.П. ще придобие и държи наркотици, както и че ще се придвижва с М.а на С.К.. Понеже подс.П. вече бил познат на служителите на РУ на МВР-Пазарджик, работещи по линия на противодействие на разпространението на наркотични вещества, то незабавно свидетелите Т.И., Г.Т. и Г.С., предприели издривателни мероприятия.

На 09.10.2019г. около 20.30 часа, полицейските служител от РУ на МВР Пазарджик се намирали в с.Ю., обл.Пазарджишка, като в близост до ОУ “Васил Левски“ те засекли въпросният автомобил. В момента на доближаването им до автомобила, от него слязъл подс. А.П., който седял на предната пасажерска седалка до шофьора.  Веднага след това подс. П. изхвърлил зад оградата на училището прозрачен плик, в който бил държаният от него наркотик. След като полицейските служители осветили плика полицаите видели, че в него има бучка бяло вещество. След това полицейските служители попитали подс.П. какво е изхвърлил, респ. какво има в плика, при което той заявил, че в плика има наркотик – амфетамин, както и че го бил закупил от непознато му лице. Пояснил, че го изхвърлил, защото се изплашил да не бъде заловен с него, след като видял полицаите да се приближават към автомобила.

За случая полицейските служители уведомили дежурния в РУ МВР-Пазарджик  и изчакали пристигането на оперативно-следствена група. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, при който изхвърления от подсъдимия прозрачен плик със съдържимото в него, бил иззет като веществено доказателство. При направения полеви наркотест веществото реагирало на амфетамин с общо тегло 4.14 грама.

По този повод било отпочнато наястоящото наказателно производство.

Тук само следва да се вметне, че наказателно производство било започнато и спрямо лицето С.К., у когото също бил намерен амфетамин, като в последствие той бил признат за виновен в извършване хна престъпление по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и освободен от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК с решение по АНД № 2395/2019г. на ПзРС.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото  съдебнохимическа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,  представения за изследване обект /описаното по-горе веществено доказателство – бел. моя/ е с нето тегло 3.87 грама. При извършеното изследване се установило, че бялото на цвят прахообразно вещество - обект на експертизата съдържа 14.7 тегловни % амфетамин.

Амфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 към чл. 3 т.1 от Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. То е с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба и е забранено.

Стойността на държаното инкриминирано наркотично вещество била определена според разписаното в Приложение №2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като възлиза на сумата от 116.10 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на подсъдимия, с които той на практика направи самопризнания, от показанията на свидетелите Т.И., Г.Т. и Г.С. /дадени в съдебната фаза на процеса, а също от тези на св.А.А. /дадени в съдебната, но и в досъдебната фаза на процеса, като последните бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, а също от  заключението на горекоментираната химическа експертиза, както и от писмените и веществените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства и доказателствени средства, т.к. същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се, хронологично точни и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Поради непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният подробен анализ и обсъждане. Тук си струва само да се маркира, че в своите обяснения подс.П. посочи, че действително е купил процесният наркотик от неустановено по делото лице в гр.Пазарджик и след закупуването му, до появяването  на полицейските служители, го е държал в себе си, а след появата им го е изхвърлил в двора на училището по описания вече начин. Тези негови обяснения напълно кореспондират на показанията на изброените по –горе свидетели. Кореспондират и на приобщените по делото писмени и веществени доказателства. В този смисъл остана непонятно за съда защо при упражняването на правото си на лична защита П. заяви, че не било доказано, че въпросният наркотик е негов, респ. защо поиска при последната си дума да бъде изцяло оправдан.

При така установената  фактическата обстановка, с поведението си подс. А.П., от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като на 09.10.2019г. в с.Ю., обл.Пазарджишка, без надлежно разрешително по чл.7 от ЗКНВП е държал в себе си високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 3.87 грама със съдържание на амфетамин във веществото 14.7 тегловни % на стойност 116,10лв.

Деянието е извършено виновно съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК, под формата на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал правната запретеност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК, доколкото е бил наясно, че държи забранени от закона вещества - наркотик и няма издадено разрешение за това по реда на чл.7 ал.1 от ЗКНВП, т.е. предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието и пряко е целял настъпването им. 

Казано с други думи, умисълът на подсъдимия е обхващал  обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично вещество от вид и със съдържание, подробно посочени по-горе и по описания вече начин, което е станало без да има надлежно разрешение за това.

Според настоящия съдебен състав не са налице основания за преквалифициране на престъплението извършено от подсъдимия от такова по чл.354а ал.3, т.1 от НК, в такова по чл.354а ал.5 от НК – държане на наркотици в маловажен случай и искането на защитата в този смисъл не може да бъде удовлетворено. При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на престъплението, при условията на чл. 93, т. 9 от НК и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай, законодателна воля, съдебната практика категорична и константна, че следва да се интерпретират в кумулативна даденост ,както относимите към тежестта на престъпното деяние обстоятелства /времеви и пространствени измерения на престъплението, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението/, така и тези досежно личността на автора на неправомерното посегателство. Маловажност на престъпния акт е налице, само когато извършеното, ценено при съблюдаване на очертания комплекс от правнозначими фактори, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В конкретиня казус следва да се има предвид, че независимо от това, че количеството и стойността на държаното наркотично вещество не са високи, то те не са и пренебрежимо ниски. За да е налице привилегирования състава на държане на наркотици в маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК също така не е достатъчно количеството и стойността на съответния наркотик да са ниски. Казано с други думи, количеството и стойността не са единствения и водещ критерий, за квалифициране на деянието като маловажен случай. Необходимо е още наличието и на други смекчаващи обстоятелства, които да очертават престъплението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния   вид. В настоящият казус обаче такива смекчаващи обстоятелства не са налице.  Вече бе посочено, че подсъдимият е с обременено съдебно минало, като е осъждан за същото по вид престъпление с присъда, влязла в сила само пет месеца преди извършването на настоящото деяние. Отделно от това по местоживеене е негативно охарактеризиран, като сприхав младеж, който на моменти се държи непристойно и влиза в конфликти. Не е без значение и това, че подс.П., макар и да даде обяснения, с които призна вината си, не прояви никакво критично отношение и разкаяние за стореното. Очевидно е за съда, че миналото условно осъждане на П. за държане на наркотични вещества не е постигнало своя принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект, щом като на инкриминираната по настоящото дело дата той е демонстрирал, че няма никакво намерение да се откаже да придобива, държи и употребява наркотици и най-вече амфетамин. Всичко това са отегчаващи обстоятелства, които завишават обществената опасност на извършителя и на деянието по настоящия казус.

При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложат на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК - относно тяхната индивидуализация.

Обществената опасност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК е относително ниска с оглед това, че наркотичното вещество държаното от подсъдимия е неголямо количество.

Подсъдимият обаче е с висока степен на обществена опасност предвид миналото осъждане, а също и за това, че по местоживеене е негативно охарактеризиран.

Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, свързан с контрола и боравенето с наркотични вещества.       

Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание, оказаното съдействие на полицейските органи на инкриминираната дата, младежката възраст на дееца, както и неголямото количество на държаното наркотично вещество.

Отегчаващи отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало, негативните характеристични данни и фактът, че настоящото престъпно деяние е извършено от подсъдимия само пет месеца след влизане в сила на предишна осъдителна присъда за същото по вид деяние.

Предвид изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната  тежест на всяко едно от тях, съдът намери, че по отношение на подсъдимия е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелств- - младежката му възраст, при наличието на което и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.

С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона и не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба. На тази база съдът осъди подс. П. на девет месеца лишаване от свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

Предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че той е осъждан за престъпления от ОХ на лишаване от свобода, то спрямо него е неприложим институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

Както вече се посочи и по-горе, преди настоящото деяние, подс. П. е осъждан по НОХД № 396/2019г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 08.05.2019г., на три месеца ЛС, чието изтърпяване било отложено за  изпитателен срок от три години. Настоящото деяние е извършено в рамките на изпитателния срок. По тази причина съдът приложи като законова последица разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и постанови подс.П.  да  изтърпи изцяло и отделно  наказанието от три месеца лишаване от свобода,  наложено му по горецитираното дело.

На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, т.к. не е налице никоя от хипотезите на чл.57 ал.1 от ЗИНЗС.

При този изход от делото и на основание чл.354а ал.6 съдът постанови вещественото доказателство: 3.70 грама със съдържание на амфетамин във веществото 14,7 тегловни % - остатък след химическа експертиза, предадено на съхранение в ЦМУ – София с приемо-предавателен протокол № 66551/19.11.2019г., да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.П. да заплати сторените по делото разноски в размер на 95 лв., платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик в размер на 28 лв. – пътни разходи и възнаграждение за явяване на вещото лице.

         По тези съображения съдът  постанови присъдата си.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: