Р Е Ш Е Н И Е
№ 1497/16.7.2021г.
Град Пловдив, 16.07.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на осми юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1468 по описа за на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.65, ал.4 ЗОС.
Образувано е по жалба на С.А.С. *** срещу заповед №
ЖИ-4 от 27.05.2021 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която е
наредено да се изземе част от недвижим имот – частна общинска собственост,
находящ се в град Пловдив, ********, а именно: апартамент № 8/28, със застроена
площ 46,30 кв.м, който се държи без правно основание от С.А.С..
Според жалбоподателката оспорената заповед е
незаконосъобразна поради нарушение на процедурата и неизясняване на фактите.
Твърди, че след сключване на допълнителното споразумение на 06.10.2020 г.
редовно плаща наема и консумативите за процесното жилище. Иска се отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна, защото жалбоподателката
държи общинския имот през правно основание, което е безспорно доказано от
приложената заповед от 17.09.2020 г., с която е прекратено наемното
правоотношение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са
неблагоприятно засегнати с оглед разпореденото изземване на общинския имот, от
който жалбоподателката се ползва. Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен
срок от съобщаването, извършено на 28.05.2020 г. чрез залепване на входната
врата на имота. Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно
чл.65, ал.4 ЗОС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесният
апартамент № 8/28, вх.Б, ет.2, бл. 4005, находящ се град Пловдив, *****, е
частна общинска собственост, актуван с акт за частна общинска собственост № 138 от 11.05.1998 г. (л.12). Със заповед № Ж-Н-94 от
10.07.1998 г. на кмета на район „Източен“ жалбоподателката е била настанена в
общинското жилище. На 07.07.2005 г. между Община Пловдив и жалбоподател-ката е
сключен безсрочен договор за наем (л.11) на същото общинско жилище.
С писмо от 29.05.2020 г. (л.17) жалбоподателката е
уведомена, че в качеството си наемател на общинско жилище има задължения за
наем в общ размер на 3 835,23 лева или общо над 110 месеца просрочие и
задължения за консумативи в размер на 3 296,55 лева, съответно в 1-месечен
срок следва да погаси дължимите суми, като в случай на неизпълнение ще бъде
издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Писмото е получено
от жалбоподателката на 14.08.2020 г. Няма данни задълженията да са били
погасени.
Със заповед № ЗРИ-575 от 17.09.2020 г. на кмета на
район „Източен“ (л.19) е прекратено наемното правоотношение за общинското
жилище на адрес: *****, възникнало въз основа на настанителна заповед № ЖН-94
от 10.07.1998 г. и договор за наем № И-1264 от 07.07.2005 г. Заповедта е
връчена на жалбоподателката на 18.09.2020 г. и е влязла в сила, доколкото по
делото нито се твърди, нито се доказва тази заповед да е била оспорена пред
съд.
На 06.10.2020 г. между ОП „Жилфонд“ и С.С. е било
сключено допълнително споразумение, с което на основание чл.86 ЗЗД С.С. се е
задължила да заплати дължимите наем и такса битови отпадъци ведно със законните
лихви в общ размер на 2 821 лева, на разсрочено плащане, с месечна
погасителна вноска в размер на 78,36 лева, за период от 06.10.2020 г. до
06.10.2023 г., както и да заплаща текущите месечни задължения за ползване на
общинското жилище.
На 21.10.2020 г. е съставен констативен протокол № 27,
удостоверяващ, че от служители на районната общинска администрация е извършена
проверка и е констатирано, че С.С. държи без правно основание процесния
апартамент, тъй като със заповед № ЗРИ-575 от 17.09.2020 г. на кмета на район
„Източен“ наемните правоотношения са прекратени поради неплащане на наем и
консумативи. Констативният протокол е връчен на жалбоподателката при отказ. На
04.11.2020 г. С.С. е подала писмено възражения срещу този констативен протокол.
С писмо от 26.10.2020 г. на основание чл.26 АПК
жалбоподателката е уведомена, че кметът на район „Източен“ започва процедура по
издаване на заповед на основание чл.65 ЗОС за изземване на общинско жилище на
адрес: *****, и е поканена жалбоподателката в 14-дневен срок от получаване на
писмото доброволно да освободи общинския имот. Писмото е получено на 28.10.2020
г. Няма данни общинското жилище да е освободено.
Въз основа на съставения констативен протокол е издадена
оспорената заповед № ЖИ-4 от
27.05.2021 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
При тези факти съдът намира, че заповедта е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.65, ал.1 ЗОС общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. А съгласно чл.65, ал.2 ЗОС в Столичната
община и градовете с районно деление заповедите по ал.1 могат да се издават и
от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.
Общински съвет
Пловдив е уредил случаите и реда за изземване на общински имоти в Наредбата за
реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ),
чийто чл.80 разпорежда, че изземването на общински имоти се извършва със
заповед на кмета на района по местонахождението на имота (ал.1), която заповед
се издава въз основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал.1,
съставен от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района (ал.2).
Следователно, кметът на район „Източен” има компетентност да издаде заповед за
изземване на процесния общински имот, тъй като същият се намира на територията
на район „Източен”.
За да упражни правомощията си по чл.65, ал.1 ЗОС, във
връзка с чл.80, ал.1 НРПУРОИ кметът на района следва да установи наличието на
предпоставките, визирани в цитираната норма. Т.е., по
силата на чл.65, ал.1 ЗОС, преповторен в нормата на чл.80, ал.1 НРПУПОИ,
заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните
предпоставки: първо, да се касае за общински имот, и второ, този имот да се
владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала. Втората предпоставка предвижда няколко
хипотези, като е необходимо и достатъчно поне една от тях да е осъществена.
Няма спор по делото, че процесният апартамент
е частна общинска собственост и че към момента на издаване на оспорената заповед
жалбоподателката държи без правно основание общинския имот, защото договорът за
наем е бил прекратен на 17.09.2020 г. и няма данни по делото да съществува
друго валидно основание за държане и ползване на общинския имот. Тези факти не се
оспорват от жалбоподателката.
Т.е., в настоящия случай по безспорен начин е доказано
наличието и на една от хипотезите на втората предпоставка на чл.65, ал.1 ЗОС и чл.80, ал.1 НРПУРОИ – процесният имот, частна
общинска собственост, се държи и ползва без правно основание. Следователно
изискванията на чл.65, ал.1 ЗОС, във връзка с чл.80,
ал.1 НРПУРОИ са изпълнени, налице са елементите от хипотезата на
правната норма, представляващи основания за изземване на имота, и издадената в
този смисъл заповед е законосъобразно издадена при правилно приложение на
материалния закон.
Нормата на чл.65, ал.1 ЗОС и съответстващата й норма
на чл.80, ал.1 НРПУРОИ са императивни, кметът на района действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде заповед за изземване,
а е длъжен да я издаде при констатиране на наличието на визираните в цитираната
правна норма предпоставки.
Сключеното на 06.10.2020 г. споразумение между
жалбоподателката и ОП „Жилфонд“ не представлява правно основание за ползване на
общинския имот, защото това споразумение урежда единствено погасяването на вече
възникнали задължения за неплатени наеми
и консумативи по прекратения договор за наем, както и задължението за плащане
на обезщетение за продължаващото ползване на общинското жилище след прекратяването
на договора за наем. Това споразумение не представлява нов договор за наем,
доколкото в ЗОС и НРПУРОИ е уредена специална процедура за отдаване под наем на
общински имоти, каквато не се е развила. Именно защото след прекратяването на
договора за наем липсва ново правно основание за ползване на общинския имот,
жалбоподателката дължи обезщетение за продължаващото ползване, а не уговорена
между страните наемна цена.
В този смисъл възраженията на жалбоподателката, че не
е нарушила сключеното споразумение, са без правно значение на настоящия спор и
за законосъобразността на оспорената заповед, доколкото съществуването на това
споразумение не може да замести липсата на договор за наем за общинското
жилище. Затова и беше отхвърлено искането на процесуалния представител на
жалбоподателката за приемане на неопределен брой касови разписки за плащане на
наем и консумативи за неопределен период, представени в насипен вид, без опис в
съдебното заседание. Липсата на опис прави невъзможно приемането на самите писмени
доказателства. От друга страна, доказването на изпълнението на задълженията по
това допълнително споразумение няма значение за правилното решаване на делото.
Правно значение би имало единствено доказването на факта, че между
жалбоподателката и общината все още съществува договор за наем, но такива
доказателства не бяха представени. Както вече се каза по-горе, жалбоподателката
не оспорва факта, че договорът за наем е прекратен.
Оспорената заповед е издадена при спазване на
процедурата по чл.80, ал.2 НРПУРОИ, въз
основа на констативен протокол, съставен от длъжностни лица в общинската
администрация на район „Източен”, с който протокол е констатирано
осъществяваното държане и ползване на процесния общински имот без правно
основание.
В
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателката е била уведомена за
започване на производство по издаване на заповед за изземване на процесния имот
по реда на чл.65 ЗОС, с което е било гарантирано правото й на участие в
административното производство и правото й на защита.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив,
І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С., ЕГН **********,*** срещу заповед № ЖИ-4 от 27.05.2021 г.
на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която е наредено да се изземе
част от недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в град Пловдив,
********, а именно: апартамент № 8/28, със застроена площ 46,30 кв.м, който се
държи без правно основание от С.А.С..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: