Р Е Ш Е Н И Е
№ 260887,
17.12.2020
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в
открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Недялка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 5419 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422
от ГПК
Образувано е по искова
молба от „Централна кооперативна банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Слатина“, бул. „Цариградско шосе“ №87 срещу
Г.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***. за установяване съществуването на
следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 7841/ 2018г., дължими по договор за издаване и използване на
международна кредитна карта Visa от 21.07.2006г. : 381,33 лв. - дължима главница, 31,64
лв. - договорна лихва за периода 01.11.2015г. - 30.10.2018г., 219,83 лв. -
наказателна лихва за забава за периода 01.12.2015г. - 30.10.2018г., 67,65 лева
- просрочена такса; както и на следните парични задължения по заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 168/ 2019г. : 7,42 лв. – законна лихва за забава върху
главницата от 381,33 лв. за периода 31.10.2018г. – 08.01.2019г. и законната
лихва върху същата главница от подаването на заявлението на 09.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането- иск по по реда на чл. 422 от ГПК вр.
чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86 ал.1, чл.92 ал.1 и чл.240 и
сл. от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по
силата на Договор за издаване и използване на международна кредитна карта VISA
от 21.07.2006 г. е отпуснал на ответника кредит в размер
на 1 000 лв., като сумата е усвоена лично от Г.А.В. на 21.07.2006 г. Сочи се,
че на 01.12.2015г. длъжникът е изпаднал в просрочие, като за процесния период от 01.12.2015 г. до30.10.2018 г, не е заплатил
9 описани в исковата молба месечни вноски със падежи и размери: 30.11.2015 г. –
25.76 лева; 31.12.2015 г. – 27.46 лева, 31.01.2016 г. – 27.21 лева; 29.02.2016
г. – 26.66 лева; 31.03.2016 г. – 26.38 лева; 30.04.2016 г. - 25.77 лева; 31.05.2016 г. - 25.02 лева; 30.06.2016
г. – 25.22 лева; 30.07.2016 г. – 203,49 лева.
В срока по чл.131 ал.1
от ГПК ответницата представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че
липсват доказателства за усвояването на кредита. Оспорва се твърдението, че
ответницата е изпаднала в забава на 01.12.2015г. Твърди, че е изпаднала в
забава още през 2006г., но не по-късно от 31.07.2008г., когато е изтекъл срокът
на валидност на картата и договорното правоотношение е прекратено. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Прави и възражение за неравноправност на
клаузите на чл.46, изр.1, предл.1, чл.23 и чл.53 от Общите условия на основание
и нищожност на същите – позовава се на чл.143, т.8а, т.6 и т.16, предл.2 от
ЗЗП. Възразява и по размера на претендираната договорна лихва, който не
отговаря на определения в договора размер. Оспорва и наличието на основание за
начисляване на наказателна лихва и такси. Твърди неизпълнение на договорното
задължение на банката по чл.21 от Общите условия.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на предявения иск като
доказан по основание и размер. Оспорват се като неоснователни възраженията на
ответната страна.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответницата оспорва иска. Сочи,
че не е доказано получаването и използването на процесната кредитна карта от
ответницата. Твърди погасяване на вземанията по давност.
Въз основа на събраните в производство писмени
доказателства, както и изслушаната ССЕ, съдът приема за установено следното:
Видно от представеното искане за издаване на
кредитна карта/ л. 113-114 от делото/,
на 19.07.2006 г. Г.А.В. е
поръчала стандартно издаване на персонална карта VISA „Фаворит“ по левова
сметка в „Централна кооперативна банка“. Банковият служител е попълнил в
искането международния номер на банкова сметка /***/ ***. В заявлението е направено отбелязване, че карта
Виза Фаворит с номер *** е получена, ведно с ПИК код в запечатан плик на
25.07.2006 г.
На 21.07.2006 г. между „Централна кооперативна
банка“ АД и Г.А.В.- картодържател е сключен Договор за издаване и използване на
международна кредитна карта VISA с кредитен лимит/ същият заедно с ОУ към него на л. 9-10
от ч.гр.д.168/19 на БРС и на л. 9-11 от ч.гр.д. 7841/18 на БРС/. Съгласно
договора банката издава на картодържателя международна кредитна картаVISA Фаворит с кредитен лимит в размер на 1000 лева
по разплащателна сметка в лева с IBAN: ***, като
кредитният лимит е банков кредит предоставен за ползване чрез карта.
В т. 4 от договора е
посочен начинът на олихвяване на ползваната част от разрешения кредитен лимит,
а именно:Частта, формирана от плащания при търговци, не се олихвява през
гратисния период, който е до последно число на месеца, следващ месеца, в който
е осчетоводена транзакцията по картата. Ползването на нов гратисен период става
само след погасяване на целия размер на задълженията по картата, формирани до
края на предходния месец.;В случай,че до изтичане на гратисния период
картодържателят не погаси всичките си задължения, формирани до края на месеца,
предхождащ този, в който изтича гратисния период, частта, формирана при
плащания при търговци се олихвява с лихва в размер на 14.75 % годишно от датата
на осчетоводяване на транзакцията по картата.; Частта формирана от теглене на
пари в брой, парични преводи, различни от посочените и от такси и комисионни,
се олихвява с лихва в размер на 14.75 % годишно.
Съгласно т. 12 при карта
„Фаворит“ картодържателят се задължава
най-късно в последния работен ден на текущия месец да осигури по
разплащателната си сметка сума, не по-малка от минималната месечна вноска в
размер на 60 лева или общата сума на задълженията му до края на предходния
месец, ако същата е по-малка от минималната месечна вноска.
Съгласно т. 13 от
договора при неизпълнение на задължението по т. 12 банката начислява такса
върху просрочения размер на минималната месечна вноска.
По
делото да представени извлечения от банкова сметка/***. 34-82 от делото/ с IBAN: ***: ***,
съответстващ на. „Централна кооперативна банка“ АД, като в приложените
извлечение е посочен титуляр на сметката Г.А.В.. Същите са приложени на 115-155
от делото с заверка от банката и отбелязване, че са извлечени от счетоводните
регистри на същата.
Приета е
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.А.. В заключението
вещото лице е установило, че задълженията по кредитната карта към 31.12.2015
г. са в размер на 396.55 лева, от които
362.63 лева-дължима главница и 33.92 лева- лихви за просрочие. Вещото лице е
посочило, че през периода 2006 г. – 2012
г. картодържателят е ползвал средства от кредитната си карта и текущо е
погасявал, както редовните си, така и просрочени задължения, като към 31.12.2012
г. не е имал задължения.
Вещото лице е
установило, че последните
транзакции/плащания и тегления от ATM устройства/ от картата
са извършени в периода от 29.06.2013 г. до 26.08.2013 г., като изтеглените суми
в брой са в размер на 650 лева, а извършените покупки са в размер на 269.70
лева. Констатирано е, че са начислени и задължения в размер на 101.72 лева/
44.22 лева- такси и 57.50 лева- лихви/.
Така общо начислените задължения по процесната кредитна карта към 31.12.2013 г.
са определени в размер на 1021.42 лева.
Посочено е, че
задължението по кредитната карта към съответните дати е както следва: към
31.12.2014 г. – 629.35 лева/ главница-
597.80 лева и лихва 31.55 лева/, Към
31.12.2015 г. -396.55 лева/ главница –
362.63 лева и лихва 33.92 лева/. През
2016, 2017 и 2018 г. са начислявани такси и лихви.
Вещото лице е установило, че през 2014,2015.
2016, 2017 и 2018 г. няма движение по кредитната карта, не са извършвани
покупки на ПОС терминали и не са осъществени
тегления на банкомат.
Приета е допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице С.А., като в представеното заключение е
посочено, че титуляр на банкови сметки с
IBAN:
***: **** и IBAN: *** Г.В.. Вещото лице е приело, че осчетоводените от банката
суми за договорна и наказателна лихва са
съобразени с уговореното в процесния договор и общите условия към него.
Вещото лице е посочило
и, че последната усвоена сума с кредитната карта е станала изискуема на
30.09.2018 г. на основание т. 12 от договора.
Видно от заключението на
вещото лице и от приложените извлечения от банковата сметка на ответницата за
2013 г. / л. 57-60 от делото/, претендираната главница от 381,33 лв. е
формирана от извършени плащания и тегления от ATM устройства от картата в
периода от 29.06.2013 г. до 26.08.2013 г. Съобразно т.4 от процесния договор за
издаване и използване на международна кредитна карта Visa от 21.07.2006г.
главницата за ползваната част от разрешения кредитен лимит става дължима и
започва да се олихвява на последното число на месеца, следващ месеца, в който е
осчетоводена транзакцията по картата. В процесния случай извършените транзакции
по картата в периода от 29.06.2013 г. до 26.08.2013 за месеците юни, юли и
август са станали изискуеми съответно на 31.07.2013 г., 31.08.2013 г. и
30.09.2013 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, т.е. в конкретния случай давността е започнала да тече за
вноските, формиращи главницата на 31.07.2013 г., 31.08.2013 г. и 30.09.2013 г. Следва
да се отбележи, че вземанията по договора за кредит /заем/ се погасяват с
изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като същите не
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД,
вземането на кредитора е неделимо и разсрочването на задължението на отделни
погасителни вноски е само израз на волята му да приеме изпълнение на части. Предвид
това, в случая, общият петгодишен давностен срок, който е започнал да тече от
31.07.2013 г., 31.08.2013 г. и 30.09.2013 г. е изтекъл съответно 31.07.2018 г.,
31.08.2018 г. и 30.09.2018 г., т.е. преди датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК - 31.10.2018 г. При това положение, съдът намира за основателно
направеното от ответника възражение за недължимост на процесните суми, поради
погасяване на вземането по давност.
Вземането на „Централна
кооперативна банка“ АД за сумата от 381,33 лв., представляваща дължима главница
по договор за издаване и използване на международна кредитна карта Visa от
21.07.2006г. е било погасено още към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Горните съображения налагат
извод за неоснователност на установителния иск за дължимост на главницата по
договора, поради погасяване на вземането по давност и на това основание искът
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главния дълг се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, дори давността за тях да не е изтекла. Тъй като
обезщетението за забавено плащане е обусловено от съществуване на вземането за
главницата, то с оглед установената недължимост на главния дълг, поради
погасяване на вземането по давност, съдът намира, че на това основание е
погасено и недължимо от ответника и присъденото в полза на ищеца обезщетение за
забава в размер на 31,64 лв. - договорна лихва за периода 01.11.2015г. -
30.10.2018г., 219,83 лв. - наказателна лихва за забава за периода 01.12.2015г.
- 30.10.2018г., 67,65 лева - просрочена такса, явяваща се по съществото си също
лихва., както и сумата от 7,42 лв. – законна лихва за забава върху главницата
от 381,33 лв. за периода 31.10.2018г. – 08.01.2019г. и законната лихва върху
същата главница от подаването на заявлението на 09.01.2019г. до окончателното
изплащане на вземането
На същото основание се явяват недължими и
присъдените в полза на „Централна кооперативна банка“ АД разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 7841/ 2018г. и по ч.гр.д. № 168/ 2019г. по описа на БРС.
По изложените
съображения предявеният иск за приемане за установено спрямо ответника, че
същият дължи на ищеца исковите суми, по които са издадени заповеди за
изпълнение по ч.гр.д. № 7841/ 2018г. и
по ч.гр.д. № 168/ 2019г. по описа на БРС следва да бъде отхвърлен,
поради погасяване вземанията по давност.
На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска и
такива следва да му бъдат заплатени в размер на 540 лева, съобразно
представения списък. Не следва да се присъжда сумата от 2.42 лева - такса за
банков превод.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск на „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Слатина“, бул. „Цариградско
шосе“ №87 срещу Г.А.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, предл.1, чл.86 ал.1, чл.92 ал.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД, за приемане за установено между страните,
съществуването на следните парични задължения по заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7841/ 2018г., дължими по договор за издаване
и използване на международна кредитна карта Visa от 21.07.2006г. : 381,33 лв. - дължима главница, 31,64 лв. - договорна лихва за периода
01.11.2015г. - 30.10.2018г., 219,83 лв. - наказателна лихва за забава за
периода 01.12.2015г. - 30.10.2018г., 67,65 лева - просрочена такса; както и
на следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 168/ 2019г. : 7,42 лв. –
законна лихва за забава върху главницата от 381,33 лв. за периода 31.10.2018г.
– 08.01.2019г. и законната лихва върху същата главница от подаването на
заявлението на 09.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Слатина“, бул.
„Цариградско шосе“ №87 да заплати на Г.А.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
540 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД