РЕШЕНИЕ
№1650
гр. Пловдив, 13.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив Петър Петров, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2095 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, вр. ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на „Ламарина 2005“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление с. Болярци, обл. Пловдивска, ***, депозирана чрез
процесуалния представител адв. О., против Агенция Митници гр.София, с искане да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 14 982,05 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли
от незаконосъобразно бездействие на митническите органи, изразяващо се в
забавяне на обработката на подадена митническа декларация, продължило от
03.05.2019 год. до 07.05.2019 год., ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от 07.05.2019 год. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът се
представлява в съдебно заседание от пълномощника му адв. О., който моли за
уважаване на предявените с исковата молба претенции, както и за присъждане на
направените по делото разноски по представен списък. Представена е писмена
защита с подробно изложени съображения по съществото на делото и обсъждане на
част от събраните доказателства по него.
Ответникът – Агенция Митници, се представлява от упълномощения си процесуален
представител юрк. С.. В съдебно заседание и в писмено становище се оспорва
исковата молба и се навеждат твърдения за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Пловдивският административен съд, на първо място,
намира, че искът е допустим. С оглед
на съдържанието на исковата претенция се касае до иск с правно основание по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат
на незаконосъобразно бездействие на ответния административен орган при изпълнение
на административна дейност, като са предявени и претенции за законна лихва с
посочен начален и краен период. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена
сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник,
доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите. В случая ответникът е Агенция „Митници“,
а съгласно чл. 3, ал. 1 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“, последната е
юридическо лице. Съответно териториалните дирекции (сред които е и ТД „Тракийска“, сега ТД „Митница Пловдив“) са част от нейната
структура съгласно чл.7, ал.1 от същия правилник.
От приетите и приложени по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
На
03.05.2019 г. ищецът „ЛАМАРИНА 2005“ ЕООД внася от Турция на територията на
Република България 41395 кг. гв галванизирана ламарина от нелегирана стомана, с
широчина повече от 600mm, покрита с пластмаса, на рулони: 0.50x1250mm (RAL
9002), натоварена в четири камиона с peг. номера ***, ***, *** и ***, с
приложени и придружаващи ги Декларация MRN 19BG003009016515R6 /07.05.2019 г.,
Сертификат EUR1 №1 0023634, Анализен сертификат EN10204 и EN10204-2007, Фактура
№ MGE2019000000118 /02.05.2019г., Опаковъчен лист от 02.05.2019 г, Транзитна
декларация MRN 19TR34120000559107/02.05.2019 г. и CMR № 25523/02.05.2019г.
Процесната стока е с код по Комбинираната номенклатура 7210 70 80, с
декларирано мито 0,00 лв., видно от Декларация MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г.. подадена на 03.05.2019 г. с LRN 190000***Н970700.
Митническата декларация постъпила в системата на АМ на 03.05.2019 г. сутринта,
като била подадена от митническия посредник „Звезда Спед“ ООД. На 07.05.2019 г.
с митническа декларация MRN 19BG003009016515R6/07.05.2019 г. стоката била поставена под режим „допускане до свободно
обръщение с цел крайно потребление“ стока
– „ГВ галванизирана ламарина от нелегирана стомана с широчина повече от 600 мм,
покрита с пластмаса, на рулони – 0.50 х 1 250 мм (RAL 9002) – 41.395 т.“
Стоката била със страна на произход и изпращане Република Турция, като
регистрираната МД представлявала искане за ползване на непреферницална тарифна
квота с референтен номер 098614. Към момента на разрешаване на режима,
респективно приемането на декларацията от митническата администрация, квотата
не била критична и не било учредено обезпечение на публичните държавни вземания
при евентуален отказ за ползване на тарифната квота. След извършена проверка в
митническата информационна система за получените отговори от ГД „Данъчно
облагане и митнически съюз“ към ЕК относно разпределението на квотите на
10.05.2019 г., било установено, че искането за квота № 098614 по МД MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г. е разрешено за 20.40401% от исканото
количество, т.е. за 8 446.24 кг следва да се начисли мито със ставка мито 0%, а
за 32 948.76 кг следва да се начисли мито със ставка 25%. Отговорът от ИС на ГД
„Данъчно облагане и митнически съюз“ към ЕК към националната митническа ИС за
внос /МИСВ/ бил получен електронно на 10.05.2019 г. и автоматично МД MRN 19BG003009016515R6/07.05.2019
г. се трансформирала в две стоки. След трансформацията на МД MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г. за стока № 2 било определено възникването на
ново митническо задължение общо в размер на 14 982.05 лв., от които мито 12
485.04 лв. и ДДС 2 497.01 лв. на основание чл.77, пар.1 буква а) във връзка с
чл.85 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.54 от ЗДДС и автоматично от
МИСВ било изпратено електронно съобщение до модул „Митническо задължение“ /ММЗ/
с новите данни за митническо задължение по МД MRN 19BG003009016515R6/
07.05.2019 г. Също автоматично, от модул ММЗ е изпратено електронно съобщение
до търговеца, с което същият бил уведомен за размера на възникналото
задължение. Последното било впоследствие определено изрично по вид и размер с Решение
№ РТД – 3000-1596/26.06.2020/32-182333 на Директор на ТД Тракийска към АМ, след
обявяване от съда за нищожни на действията на административния орган по митническата
декларация по извършена корекция на декларацията, с което решение било
постановено ищецът да доплати допълнително суми за мито 12485,04 лв. и ДДС от 2497,01 лв., или общо 14982,05 лв. Сумите били взети под отчет и били
погасени към 09.07.2020 г. Решението на Директор на ТД Тракийска било оспорено
по административен ред пред Директор на АМ, който с Решение №
Р-398/32-226254/04.09.2020 г. отхвърлил жалбата на ищцовото дружество.
Решението за определяне на допълнителни митнически задължения било обжалвано и
пред Административен съд Пловдив, който с Решение № 2359/17.12.2020 г.,
постановено по адм. дело № 2113/2020 г. отхвърлил жалбата на „Ламарина 2005“
ЕООД, като това съдебно решение било и потвърдено с окончателно решение на ВАС
№ 7321/16.06.2021 г. по адм. дело № 2023/2021 г. В хода на съдебното производство по оспорване
на Решение № РТД – 3000-1596/26.06.2020/32-182333 на Дирекция на ТД Тракийска
към АМ от страна на ищеца бил наведен от ищеца и обсъден от съда довод за
незаконосъобразност - извършено забавяне в обработката на МД в периода от подаването ѝ 03.05.2019 г.
до приемането ѝ на 07.05.2019 г., довело до начисляването на допълнително
мито поради изчерпване на дължимите квоти.
Така установеното от фактическа страна съдът
намира въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включващи и приложеното
за послужване адм. дело № 2113/2020 г. по описа на Административен съд – гр.
Пловдив, ведно с касационно адм. дело 2023/2021 г. по описа на Върховен
административен съд, както и свидетелските показания и приетата
съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира показанията на разпитаната
свидетелка Ж., доколкото същите са логични и последователни, както в
по-голямата им част съответни на останалите доказателства по делото. Приетата съдебно–техническа
експертиза, съдът също кредитира, като компетентно и обективно изготвена.
От правна страна
съдът намери следното: За да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а
именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на
посочените предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца.
В разпоредбата на чл.
204 АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените
искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК,
иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и ал. 4, където
липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен
акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204, ал.4 АПК . незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. В случая се претендира именно причиняване на
вреди в резултат от бездействие, чиято незаконосъобразност следва да се
установи от ищеца пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Ищецът
основава исковата си претенция на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се
в забавяне на обработката на подадена митническа декларация, продължило от
03.05.2019 год. до 07.05.2019 г. Твърди се, че ако декларацията е била
обработена на датата на нейното подаване по електронен път, то ищецът би могъл
да се ползва от непреференциална тарифна квота с реф. № 098614 по отношение на
цялото количество по подадената МД, каквото искане е
заявил, а приемането на декларацията на 07.05.2019 г. е довело до разрешаване
на преференция със ставка 0% мито по квотата само за част от исканото по МД
количество, което според ищеца пък е довело до причиняване на вреда за него,
съставляваща заплатените допълнително определени митнически задължения за
килограмите от декларираната стока, за които не е приложена преференцията.
Съгласно теорията и съдебната практика на ВАС,
действието, респективно бездействието на администрацията по чл.203, ал.1 от АПК
следва да съставлява фактическо такова, като конкретно незаконосъобразното
действие е такова, което се предприема без правно основание, а
незаконосъобразното бездействие представлява неизпълнение на задължение
на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши
конкретно действие, свързано с прогласено от нормативния акт защитимо
субективно право. Незаконосъобразното действие /бездействие/ по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да е юридическо /правно/ действие и съставлява
фактически, а не юридически акт.
По делото се установява, включително и от приетата
техническа експертиза, че въпросната МД е депозирана по електронен път на
03.05.2019 г., като е постъпила в
електронната система на АМ. Съгласно Заповед №
ЗАМ-1203/32-254379 от 13.09.2017 г. за определяне на изискванията за обмена и
съхранението на информация посредством използването на средства за електронна
обработка на данни, издадена на основание чл.66б от ЗМ от Директора на АМ, информационните системи на Агенция „Митници“ работят в непрекъснат 24-часов режим.
Електронните документи и информацията, които са постъпили след края на
работното време на митническото учреждение, се обработват на следващия работен ден от постъпването им. Когато
обработването на документите и информацията е свързано със спазването на
законоустановени срокове: документите и информацията се считат за
постъпили към момента на постъпването им в информационната система на Агенция „Митници“;
сроковете за обработването на документите и информацията от страна на митническата
администрация, постъпили след края на работното време, започват да текат
считано от следващия работен ден; Приемането, обработката на подадената
информация и времето за отговор при обмена е в съответствие с разпоредбите
на митническото законодателство, правилата и условията, дадени в спецификациите
по т. 4.1 и 4.3 от заповедта за съответните електронни системи, като се отчита
спецификата и компетентността на митническото учреждение, към което е подадена
информацията. Предвид изложеното относно реда за обработка на постъпилата по
електронен път информация, може да се направи извод за това, че на практика
митническа декларация би могла да се подаде по всяко време, предвид 24- часовия
режим на работа на въведената електронна система / в случая МИСВ/, сиреч, както
в рамките на работното време на митническата администрация, така и извън него,
като в тази връзка и следва да се има предвид, че подаването на МД не
съставлява и не означава едновременно приемане на същата. С оглед на
характеристиките на системата, дадени по публикуваната на електронния портал на
АМ спецификация на същата, подаването на МД или друг документ в електронната
система МИСВ се свързва с изпращането на съобщение BG426A,
означаващо уведомяване за успешно подадена и регистрирана МД или ДВС. В случая е видно,
от писмените доказателства по делото и това се потвърждава и от ТЕ, че това уведомление
в електронната система МИСВ е било изпратено на икономическия оператор
/подателя на декларацията/ още на датата на подаването ѝ 03.05.2019 г. в 9:45:13 часа. Сиреч, обработката на
декларацията, противно на твърдението на ищеца, е започнала на посочената дата.
Регистрирането на декларацията обаче, което е вид обработка с даване на
съответен номер, не съставлява приемане на същата, включително и по смисъла,
вложен в цитираната от ищеца разпоредба на чл.50 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза
/по-надолу само Регламента за изпълнение/. Съгласно чл.49 от посочения
Регламент за изпълнение, уреждащ правилата относно еднаквото управление на
тарифните квоти, тарифните
квоти, открити в съответствие със законодателството на Съюза във връзка с
метода на администриране в член 49 и в членове 50—54 от същия
регламент, се управляват съгласно хронологичния ред на датите на приемане на митническите декларации за допускане за
свободно обращение. За да бъде приета обаче една МД, доколкото е възможно и
нейното отхвърляне, съгласно процесите, описани и във функционалната
спецификацията на МИСВ /митническа информационна система за внасяне/,
независимо, че е регистрирано подаването ѝ, както е станало в случая на
03.05.2019 г., е необходимо изпълнение на отделни процедури от митническия
служител, включително и осъществяване на контрол относно валидиране на данните
в декларацията, в резултат на което е възможно приемане или отхвърляне на
декларацията, както е разписано в процеса за стандартна митническа декларация.
Това, че на декларацията е даден номер /че е била регистрирана на 03.05.2019 г./
в тази връзка не означава, че същата следва да се счита за приета на посочената
дата, доколкото е възможно и това е предвидено за работата в електронната
система, да се провери налице ли са всички необходими документи, да се разменят
съобщения за това и да се искат и представят документи от декларатора. Както е
отразено в техническата спецификация, към която препраща цитираната Заповед на
Директор на АМ, като
общо правило, придружаващите документи към митническата декларация не трябва да
бъдат предоставени в момента на нейното подаване, но те трябва да се съхраняват
от декларатора и ако е необходимо, и при поискване, трябва да са на
разположение на митническите органи. В конкретния случай, от показанията на
свидетелката Венкова става ясно, че по
електронен път в посочената система е била изпратена МД, а придружаващите я
документи са били представени след това в съответния митнически офис. Действително, съгласно чл.172 от МКС „митническите декларации, които отговарят
на условията, предвидени в настоящата глава, се приемат незабавно от
митническите органи, при положение че стоките, за които се отнасят, са
представени пред митническите органи“. Извършването на проверка обаче, е
правомощие на митническите органи, предвидено в Кодекса /чл.179 от МКС/ и в
случая е видно, че в МИСВ е въведено именно съобщение 460А, обозначаващо
уведомление за извършен контрол.
Според чл.50 от Регламента за изпълнение, митническите
органи, освен всичко останало, проверяват и дали искането за ползване на
тарифна квота, направено от декларатора в митническа декларация за допускане за
свободно обращение, е валидно съгласно законодателството на Съюза, с което се
открива тарифната квота. Проверката на валидността на искането, според същия
регламент е на практика и основа за приемане на митническата декларация,
доколкото съгласно чл.50, §2 от Регламента за изпълнение, когато се приема
митническа декларация за допускане за свободно обращение, тя трябва да съдържа
валидно искане от страна на декларатора за ползване на тарифна квота и на
митническите органи да са представени всички придружаващи документи, необходими
за предоставяне на тарифната квота. Тогава, когато са налице посочените условия
и съответно декларацията е приета, митническите органи предават незабавно
въпросното искане на Комисията, като посочват датата на приемане на
митническата декларация /сиреч иска се тя да е приета/ и точното количество, за
което е направено искането. Видно от
изложеното е, че изискването за незабавно
предаване на обективираното в МД искане за ползване на съответна тарифна
квота, се отнася до вече приетата
митническа декларация, а както се каза вече, приемането ѝ не е
еднозначно с подаването ѝ, в който момент декларацията само се
регистрира. Сиреч, за да се приеме декларацията и от този момент вече да е
налице задължението за незабавно действие на митническите органи да предадат
искането за ползване на непреференциалната квота на Комисията, в чиято компетентност
е единствено разрешаване ползването на квота, е необходимо да е извършена преди
това проверка на валидността на декларацията, съответствие с изискванията за
поставяне под искания режим, придружаващи документи и най-вече валидност на
направеното искане за ползване на тарифна квота. Срок за извършване на тази
проверка не е изрично установен в Регламента за изпълнение, не е определен в
ЗМ, нито в цитираната по-горе заповед на Директор АМ. Според разпоредбата на
чл.55, §2 на основния Регламент /ЕС/№
952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато в митническото законодателство
не е предвидено друго, се прилагат правилата за срокове,
дати и крайни срокове, установени в Регламент (ЕИО,
Евратом) № 1182/71
на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове. Според чл.3 на посочения последно
регламент № 1182/71, когато период, изразен в дни,
седмици, месеци или години трябва да се изчислява от момента, в който възниква
едно събитие, или се осъществява едно действие, денят, през който възниква това
събитие или се осъществява това действие, не се счита за попадащ в рамките на
съответния период. В нормата на чл.2 от същия този регламент е посочено и че „по смисъла на настоящия
регламент „работни дни“ означава всички дни, различни от официалните празници,
неделите и съботите“, а „официални празници“ означава всички дни, определени
като такива в държавата-членка или в
институцията на Общността, в която предстои да се предприеме действие. В случая, както става
ясно от приетите по делото доказателства, на практика МД е била приета на
07.05.2019 г., когато е генерирано и съобщение 428А в МИСВ, означаващо такова
за приемане на декларацията, като това е станало след нейната регистрация на
03.05.2019 г., когато е била подадена и след изтичане на събота и неделя /04. и
05.05.2019 г./, както и на официалния празник в държавата-членка България
06.05.2019 г. В тази насока и с оглед на разпоредбата на чл.3 от Регламент №
1182/71, дори и да следваше незабавно обявяване на обстоятелството дали
декларацията е приета, или не, то този момент следваше да се отчете, без в него
да се включва денят на събитието подаване на митническата декларация
/03.05.2019 г./, съгласно цитираната норма на посочения чл.3 от Регламента от
1971 г. Тоест, в случая не може да се приеме, че е налице необосновано забавяне
на митническите органи по приемането на митническата декларация, доколкото това
действие е било сторено в първия работен ден след събитието на нейното депозиране, като именно
на същия ден 07.05.2019 г. и искането на ищеца за ползване на съответната
тарифна квота е било отправено до Комисията, компетентна да разпредели
количествата по тарифните квоти, тоест спазено е изискването за незабавно
предаване на искането, което е след приемането на декларацията, с посочване и
на датата на нейното приемане. При това положение и според съда не може да се
счете, че е доказано изобщо твърдяното незаконосъобразно бездействие, което е
соченото основание за ангажиране отговорността на ответника и поради това и
претенцията на ищеца се явява неоснователна.
Нещо повече, в случая не може изобщо да се
приеме за установено твърдението на ищеца, че в резултат от соченото от него
бездействие, дори то да бе установено, за ищеца е настъпила имотна по характера
ѝ вреда. Следва тук да се има предвид, че заплатената от ищеца сума за
мито и ДДС в общ размер от 14982,05 лева, за което действително заплащане не е
налице спор и която сума действително
съставлява направен от ищеца разход, не може да бъде определена изобщо като
имуществена вреда за същия, доколкото е сума, заплатена на конкретно правно
основание, а именно влязъл в сила акт на митнически орган за установяване на
митническо задължение. В тази насока категорично е установено, че Решението на Директор
ТД Тракийска, с което е определено митническото задължение на ищцовото
дружество, е преминало през административен и съдебен контрол и е била
потвърдена неговата законосъобразност, включваща и проверка за
законосъобразност на процедурата по установяване на това задължение и наличие
на основанията за неговото възникване. Впрочем, както се каза и по-горе, в
рамките на развилото се съдебно производство, доводите на ищеца за недължимост
на определеното му с въпросното решение мито и ДДС именно поради твърдяна
несвоевременна обработка на декларацията му, са били отхвърлени като недоказани
и по този въпрос е налице сила на пресъдено нещо. Не може да се счете, дори да
се приеме наличие на незаконосъобразно бездействие, че е налице причинна връзка
между него и заплащането на сумите за мито и ДДС, които се сочи да съставляват
вреда за ищеца, доколкото тяхното заплащане е станало като пряка последица на
влязъл в сила административен акт на митническата администрация, който е
признат и от съда за законосъобразен.
Отделно
от това, в рамките на настоящото производство изцяло недоказано остана
твърдението на ищеца, че ако декларацията би била обработена изцяло на
03.05.2019 г. и съответно искането му изпратено на тази дата на Комисията, то
за него не би възникнало задължение за заплащане на мито и ДДС, защото
тарифната квота би била достатъчна и не би била изчерпана. Посоченото
предположение на ищеца не бе подкрепено с категорични доказателства, като видно
е от развилата се процедура, че на 07.05.2019 г. по отношение на същия не е
било определено обезпечение на митнически задължения чрез внос на депозит, защото
не е било прието от Комисията към момента на отправяне на искането до нея, че е
налице критичност на статуса на съответната тарифна квота. Както става ясно и
от показанията на свидетеля по делото, изчерпването на квотите може да стане за
часове, но това зависи от броя на декларациите, които са предадени за
разглеждане от Комисията и съответно тяхното хронологично подреждане по дата на
приемане на митническата декларация. В тази насока, доколкото не са налице
ангажирани каквито и да било доказателства колко декларации са били на
разглеждане пред Комисията при извършените предходни разпределения на квотата
от нея, то не може да се направи и категоричен извод относно това, че
евентуално по-ранно приемане на декларацията
и
съответно изпращане на искането на декларатора за ползване на тарифна квота до
Комисията би довело до разрешаване на такава по отношение на цялото декларирано
количество стока, респективно до неначисляване на митнически задължения. В тази
връзка приетото от страна на ищеца в исковата му молба положение, че понеже на
07.05.2019 г. все още е имало квоти за разпределяне, то било очевидно, че не би
било налице основание за начисляване на мито и ДДС, не държи сметка за
обстоятелството, че съгласно чл.51 от Регламента за изпълнение Количествата по
тарифните квоти не могат да се разпределят по-рано от втория работен ден след
датата на приемане на митническата декларация, съдържаща искането на
декларатора да ползва тарифната квота. Затова и при липса на данни колко още
декларации са били приети за извършване разпределяне на тарифните квоти, не
може да се установи твърдяната от ищеца причинно-следствена връзка. Посоченото
е така, доколкото изчерпването на тарифната квота зависи от броя на заявилите
искане за ползване на такава и от количеството на вноса, а в случая, при липса
на доказателства за тези обстоятелства, недоказано, а само в сферата на
предположенията е твърдението на ищеца, че за него не би възникнало задължение
да заплати мито и ДДС за част от декларираната стока. Нещо повече, напълно
необосновано с оглед цитираната разпоредба на чл.51 от Регламента за изпълнение
се явява и твърдението по исковата молба, че разпределянето на квотите е могло
да се случи на 03.05.2019 г. и ищцовото дружество би получило облагане с 0%
защитно мито, като се има предвид, че Комисията взема предвид исканията въз основа на митнически декларации, приети до и включително
на втория работен ден, предхождащ деня на разпределянето.
Предвид изложените мотиви и според съда предявеният иск ще следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан, а в тази връзка и понеже
акцесорната претенция следва неговото разрешаване, ще се отхвърли и искането за
присъждане на законна лихва върху исканото обезщетение.
При
посочения изход на спора на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на ответната страна
се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То следва да се
присъди в размер на 100 лева, изчислено съгласно правилото на чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
По
изложените мотиви Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ламарина 2005“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление В с. Болярци, обл. Пловдивска, ****, иск срещу Агенция Митници – гр. София, за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 14982,05 лева от незаконосъобразно бездействие
на митническите органи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.05.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Ламарина 2005“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в с. Болярци, обл.Пловдивска,
***, да заплати на Агенция Митници гр .София сумата от 100 (сто) лева,
съставляващ размер на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: