Определение по дело №4668/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4861
Дата: 31 декември 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530104668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   4861              Година  31.12.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесет и първи декември                                                                            Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4668 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, като предявява и възражение за съдебно прихващане, с което моли съда, в случай на основателността на главния иск, да го отхвърли поради компенсиране до размера на по-малкото от тях на вземането на ищцата по същия иск, със сумата от общо 2476.41 лева за претендирано от ответника насрещно вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане от ищцата на получено в повече без основание през стопанските години от 2012 г. до 2016 г. арендно плащане за обработваните по договора за аренда земеделски земи, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 8 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД допустими. С оглед обстоятелството, че възражението си за прихващане с вземането по главния иск ответникът е направил в срока за отговор, то е допустимо и следва за яснота да бъде прието за съвместно разглеждане със същия иск (чл. 298, ал. 4 ГПК).

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да бъде отхвърлено искането на ищцата в исковата й молба за допускане на двама свидетели, които ще води, защото обстоятелствата за постигнати с ответника споразумения за промяна на уговореното в договора за аренда плащане, които иска да доказва с показанията им, не могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК.

Следва обаче да се уважи искането на ищцата и назначи съдебно -икономическа експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси към същата в исковата й молба, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалата назначаването й ищца да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИЕМА за съвместно разглеждане с предявения по делото главен иск по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, възражението на ответника за съдебно прихващане до размера на по-малкото от тях, на вземането на ищцата по същия иск, със сумата от общо 2476.41 лева за претендирано от ответника насрещно вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане от ищцата на получено без основание през стопанските години от 2012 г. до 2016 г. арендно плащане за обработваните по договора за аренда земеделски земи.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищцата вземания, са посочени в поправената й искова молба и изразяват по същество в това, че като собственик на земеделски земи в землището на с. О., О., сключила с ответника договор за аренда на 16.08.2012 г., по който му предоставила за ползване притежаваните от нея земеделски земи за срок от 5 години, посочени в табличен вид в поправената й искова молба. За стопанската 2016-2017 г. предоставените му за ползване земеделски земи били с обща площ 24.673 дка и арендаторът обработвал само тях, отново посочени в табличен вид в поправената искова молба. За стопанската 2016-2017 г. ответникът не й платил договорената арендна вноска. Плащане не получила и до момента, въпреки многократните обещания от представляващия ответното дружеството, че щял да плати. Съгласно сключения договор, арендното плащане се дължало в натура за предоставените ниви по 100 кг на декар зърнени култури и от 0.5 до 1 л олио на декар - чл. 2, ал. 1 от договора. Арендното плащане можело да се извърши и в стойностно изражение, по взаимно съгласувани цени, но през времетраенето на договора ответното дружество не съгласувало с нея цена в натура. За предоставените за ползване 24.673 дка, ответникът й дължал възнаграждение в натура от 2960.76 кг зърнени култури годишно. При средна цена на зърнените култури по 310 лева на тон, или 0.31 лева на кг - задължението в зърно възлизало на 917.84 лева. Ответникът й дължал и 24.67 литра олио, което оценено в пари по 2.34 лева за литър, било в размер на 57.73 лева. Срокът за плащане бил след приключване прибирането на съответната култура - чл. 2, ал. 2 от договора. Приемала, че царевицата била зърнената култура, която се прибирала последна - през септември, като приемала, че крайният срок, през който ответникът трябвало да й плати арендната вноска, бил до края на стопанската 2016-2017 г., т.е. до 30.09.2017 г. Считано от 01.10.2017 г. бил в забава. Общо задължението му за зърно и олио за стопанската 2016-2017 г. било размер на 975.57 лева. Считано от 01.10.2017 г. бил в забава и до подаване на исковата й молба претендирала лихва за забава в размер на 190.51 лева, посочена в табличен вид в поправената искова молба.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищцата, по посочената в поправената й искова молба банкова сметка, ***.57 лева за главница от неплатена арендна вноска за стопанската 2016 – 2017 г. по договор за аренда от 16.08.2012 г., със 192.95 лева мораторна лихва от 01.10.2017 г. до 12.09.2019 г. и законна лихва върху главницата от 12.09.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск за неплатена арендна вноска - нормата на чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, а на предявения иск за мораторна лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените искове за дължима арендна вноска по договора за аренда от 16.08.2012 г. за стопанската 2016/2017 г., в размер на 975.52 лева и лихва за забава в размер на 192.95 лева, били допустими, но неоснователни. Съгласно договора за аренда се дължали арендни вноски, които за всяка стопанска година били в размер на 100 кг зърно и по една бутилка олио на декар. За стопанската 2016/2017 г., по силата на заповед № 5/01.09.2017 г., която била издадена от управителя на ответника във връзка с изплащането на дължимите ренти в паричната им равностойност, дължимото зърно в пшеница и ечемик се изплащало по 0.25 лева на килограм, а дължимото олио - на цена 1.60 лева на бутилка. Тази заповед била доведена до знанието на всички арендодатели, включително и на ищцата, която не била внесла в дружеството възражение по тези цени. С оглед на това била приела така посочените цени съгласно горната заповед и следвало да се приеме наличие на взаимно съгласувани цени. Или за стопанската 2016/2017 г., за предоставените от нея земеделски земи с обща площ от 24.637 дка, по договора за аренда, й дължал рента в пари за 2467.30 кг зърно по 0.25 лева на килограм, което било равно на 616.82 лева и олио за горните декари, изчислено по 1.60 лева на литър, което било равно на 39.42 лева. Или общо 656.24 лева. На 21.09.2019 г. й платил 300 лева рента за 2016/2017 г. Или дължимият остатък бил в размер на 356.24 лева. През периода от 2012 г. до 2016 г. обаче й плащал повече от дължимото. Вместо по 100 кг зърно на декар съгласно договора, й плащал за този период от време следното количество: за стопанската 2012/2013 г., през 2013 г., й било платено в лева и натура за 1546.62 кг ечемик – 494 лева, за 1546.62 кг пшеница, от които получени в натура – 250 кг и 200 лева в брой. Или общо за тази стопанска година й били платени 3098.24 кг зърно вместо дължимите по договора 2467.30 кг, или 625.94 кг зърно й били платени в повече, които изчислени по 0.25 лева, били равни на 156.48 лева. За стопанската 2013/2014 г., през 2014 г., й била предадена рента за 2780.27 кг пшеница, от които - в натура 150 кг и в лева 789 лева, ечемик за 2780.27 кг в лева 834.08 лева. Или общото й било предадено зърно 5560.54 кг вместо дължимите 2467.30 кг зърно, или получила в повече от дължимото в размер на 3093.24 кг зърно, които изчислени по 0.25 лева били равни на 773.31 лева; за стопанската 2014/2015 г., през 2015 г., й била предадена рента за 2780.27 кг ечемик, били й изплатени 834.08 лева пшеница за 2780.27 кг, от които в натура получила 300 кг и в брой 744.08 лева, или общо й било предадено зърно 5560.54 кг, вместо дължимите 2467.30 кг зърно, или  получила в повече от дължимото в размер на 3093.24 кг зърно, които изчислени по 0.25 лева били равни на 773.31 лева; за стопанската 2015/2016 г., през 2016 г., й била предадена рента за 2780 кг ечемик, били й изплатени 695.07 лева, пшеница за 2780 кг й били изплатени 695.07 лева, или общо предаденото й зърно било 5560.54 кг, вместо дължимите 2467.30 кг зърно, или получила в повече от дължимото в размер на 3093.24 кг зърно, които изчислени по 0.25 лева били равни на 773.31 лева. За горните стопански години получила в повече от полагащата й се рента в размер общо на 2476.41 лева. С оглед и на това правел възражение за прихващане на дължимия на ищцата остатък от рента за стопанската 2016/2017 г. в размер на 356.24 лева по неговите изчисления, а по нейните - 675.57 лева, от изплатените й в повече за горните стопански години в размер на 2476.41 лева.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в поправената й искова молба, тъй като на тях е основала предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове, включително и това за прихващане.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за аренда от 16.08.2012 г., начална страница на насрещен иск вх. № 18460/14.07.2017 г., разпечатка от интернет за начислени лихви – 2 бр., извлечение от TP, разпечатка от интернет за цени на зърнени култури на стоковите борси, РКО от 21.09.2019 г., заповед № 5/01.09.2017 г. и списъци за получените ренти от ищцата – 4 бр.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата в исковата й молба за допускане на двама свидетели, които ще води, защото обстоятелствата, които иска да доказва с показанията им, не могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ответника и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза в поправената искова молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищцата по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО Й УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а тя ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 05.02.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищцата на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: