Р Е Ш Е Н И Е
№ 3118
гр. Варна, 02.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5145 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника ѝ адв.А.Д. срещу „Т.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове, с които се иска:
- Да бъде признато за незаконно
уволнението извършено със Заповед № ***г. на управителя на „Т.“ ООД и да бъде
отменено същото на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
- Да бъде възстановена ищцата на
предишната работа – на длъжност „***“ с място на работа *** в ответното
дружество на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата твърди, че работила като стоковед в ответното
дружество с място на работа *** в гр.Варна, *** с първоначално сключен между страните
трудов договор № ***г., сключен на основание чл.67, ал.1, т. КТ – за
неопределено време във връзка с чл.70 КТ – със срок за изпитване 6 месеца в
полза на работодателя.
Твърди още, че на ***г. между страните било сключено
допълнително споразумение № ***, съгласно което считано от ***г. трудовия
договор със съгласието и на двете страни се променял – премахвал се уговорения
в полза на работодателя срок за изпитване и договора ставал безусловно
безсрочен, а трудовото възнаграждение се увеличавало от 780 лева на 900 лева
месечно.
С нотариална покана, връчена на ищцата на
19.03.2018г., тя била уведомена, че трудов договор № ***г. ще бъде прекратен на
основание чл.71, ал.1 КТ – прекратяване на изпитателния срок, като към
нотариалната покана била приложена заповед № ***г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и трудовата книжка на ищцата.
Ищцата поддържа, че извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразно. С подписаното между страните
допълнително споразумение трудовият договор между страните се превърнал от
такъв със срок за изпитване в окончателен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ,
т.е. в безсрочен трудов договор. Уговореният в полза на работодателя
изпитателен срок бил прекратен, но не с издадената заповед за уволнение, а с
подписване на допълнителното споразумение между страните, в което изрично било
посочено, че се променят трудовото възнаграждение на ищцата и срокът на
договора, поради което и трудовия договор можел да бъде прекратен след това
само на общите основания посочени в Кодекса на труда, но не и на основание
прекратяване по време на изпитателния срок.
Ищцата моли за
уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва сключването на
трудовия договор между страните, сключването на допълнително споразумение към
същия на 04.10.2017г., както и издаването на оспорваната заповед за уволнение и
връчването и на ищцата. Поддържа, че със сключването на допълнителното
споразумение към трудовия договор не е
договаряно прекратяването на изпитателния срок. Променен бил единствено
размерът на трудовото възнаграждение на ищцата, а в т.3 бил посочен видът на
трудовия договор – безсрочен, какъвто бил и при сключването му.
Моли за отхвърляне на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц.
представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и
претендират присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С
протоколно определение от 18.06.2018г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили трудов договор № ***г., по
силата на който ищцата изпълнявала длъжност „****“, с място на работа „***“,
като в трудовия договор е уговорен изпитателен срок в полза на работодателя 6
месеца; на 04.10.2017г. между страните било сключено допълнително споразумение,
с което е променен трудов договор № ***г. по отношение размера на получаваното
от ищцата трудово възнаграждение; със Заповед № ***г. на управителя на „Т.“ ООД
трудовото правоотношение между страните било прекратено, на основание чл.71,
ал.1 КТ –прекратяване на изпитателния срок; както и че заповед № ***г. на
управителя на „Т.“ ООД е връчена на ищцата на 19.03.2018г.
Между
страните не съществува спор относно фактите по сключването на трудовия договор,
подписването на допълнително споразумение на 04.10.2017г., издаването на
заповедта на управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото
основание обоснована с възползване правото на работодателя да прекрати
правоотношението по време на уговорен в негова полза изпитателен срок, както и
достигането на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение до ищцата.
Основен
спорен момент между страните е дали със сключеното допълнително споразумение от
04.10.2017г. е изменен трудовия договор не само по отношение на получаваното от
ищцата трудово възнаграждение или със същото споразумение е прекратен и
уговорения в полза на работодателя изпитателен срок, в който може да прекрати
трудовото правоотношение.
Сключеният
между страните трудов договор от 23.08.2017г. Срок за изпитване може да бъде
уговорен както при сключването на безсрочен, така и при сключването срочен
трудов договор. Уговорката за изпитване не прави трудовия договор срочен, а
дава право на едната или на двете страни да го прекратят с едностранно
изявление в рамките на срока за изпитване. Обстоятелството, че тече срок за
изпитване не е пречка страните да се съгласят да изменят трудовия договор, като
променят характера на работата. Наред с това за новата длъжност страните могат
да уговорят и нов – по-дълъг или по-кратък срок за изпитване. Страните могат да
уговорят също, че за новата длъжност няма да има срок за изпитване. При промяна
само на характера на работата не е необходимо в допълнителното споразумение да
се уговаря изрично или да се посочва по някакъв начин (напр. чрез позоваване на
чл. 70 КТ), че първоначалния изпитателен срок продължава да обвързва страните.
Когато
в срока за изпитване страните са постигнали изрично съгласие само за промяна на
характера на работата, първоначалната уговорка за изпитване важи и за новата
длъжност и продължава да обвързва страните до изтичането на първоначалния срок,
ако в допълнителното споразумение не е постигнато изрично съгласие за нов
изпитателен срок за новата длъжност или за отпадане на уговорения изпитателен
срок.
За
изясняване дали страните са постигнали съгласие за отпадане на предвидения в
полза на работодателя срок за изпитване следва да се изследва действителната
воля на страните при сключване на допълнителното споразумение от 04.10.2017г.
На
основание чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
При
тълкуване на сключеното на 04.10.2017г. допълнително споразумение към трудов
договор следва да се сравнят съдържанието на трудовия договор от 23.08.2017г. и
посочените в допълнителното споразумение изменения на трудовия договор.
В
допълнителното споразумение е посочено, че страните са се споразумели за
следните изменения на трудовия договор:
Място
на работа: Т. ООД, ***, код по ЕКАТТЕ 10135 – Варна;
От
длъжност „***“ на длъжност „***“, с код по НКПД: 43212018, при категория
персонал „***“;
За
срок: Безсрочен трудов договор;
За
пълно/непълно работно време 8 часа;
Основно
трудово възнаграждение 900 лева.
Сравнявайки
посочените като изменения условия по трудовия договор от 23.08.2017г.се
установява, че мястото на работа е посочено като „Трънчев“ ЕООД – гр.Шумен, ***,
длъжността отново е „***“ с код по НКПД: 43212018, категория персонал „***“,
работното време е 8 часа. За срок на договора е посочен – ТД за неопределено време, във връзка с чл.70 КТ със срок за изпитване 6
месеца в полза на работодателя
Въпреки,
че в допълнителното споразумение след „изменения в трудовия договор“ са
посочени място на работа, длъжност и работно време, то в тези условия страните
не са уговаряли промяна спрямо първоначално уговореното с трудовия договор от
23.08.2017г. Изменение е извършено по отношение размерът на договореното
основно месечно трудово възнаграждение. При извършеното сравнение в
съдържанието на трудовия договор и допълнителното споразумение към него следва
да се приеме, че е налице изменение по отношение уговорения с трудовия договор
срок за изпитване в полза на работодателя и отпадане на същият. След като по
отношение на място на работа, длъжност и работно време в допълнителното
споразумение същите са изписани по същия начин, по който са посочени в трудовия
договор от 23.08.2017г., а по отношение срок на договора в допълнителното
споразумение има различие спрямо посоченото в трудовия договор, то следва да се приеме, че условието, което не
е възпроизведено в допълнителното споразумение повече не е било част от трудовото правоотношение – уговорения
в полза на работодателя изпитателен срок. Тезата на ответната страна, че
изменение е извършено само по отношение размерът на трудовото възнаграждение
принципно е възможна, но би могла да се сподели само ако в допълнителното
споразумение бе предвидена единствено промяна размерът на трудовото
възнаграждение или ако срокът на трудовия договор бе посочен, така както е
описан първоначално с предвидената уговорка за изпитателен срок в полза на
работодателя. При посочване в допълнителното споразумение като изменения на
трудовото правоотношение относно място на работа, длъжност и работно време,
които условия реално не са променени, то условията, които са записани в
допълнителното споразумение по различен от първоначално уговорения начин следва
да се приемат за променени – размер на трудовото възнаграждение и отпадане на
уговорен в полза на работодателя изпитателен срок. След като работодателят е
решил, че в допълнителното споразумение след фразата „се споразумяха за
следните изменения на трудовия договор“ следва да
възпроизведе всички съществени условия по трудовия договор, то
невъзпроизвеждането на уговорен в полза на работодателя изпитателен срок следва
да се тълкува като воля на страните за отпадане на тази уговорка по трудовия
договор от 23.08.2017г.
При
направен извод за изменение на първоначално сключения трудов договор между
страните и прекратяване на предвидения в полза на работодателя изпитателен срок
по постигнато съгласие на страните с подписаното допълнително споразумение от
04.10.2017г., то исковите претенции за признаване уволнението за незаконно,
неговата отмяна и възстановяване на предишната работа се явяват основателни и
следва да бъдат уважени. Към датата на издаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят не е разполагал с потестативното право
по чл.71 КТ да прекрати трудовото правоотношение на основание уговорен в негова
полза изпитателен срок, което прави уволнението незаконно. При извод за
незаконност на уволнението, предпоставки за неговата отмяна и липса на пречки
за възстановяване на ищцата на предишната работа, то исковата претенция по
чл.344, ал.1, т.2 КТ също се явява основателен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в
общ размер на 300 лв., съобразно представеният списък на разноските и
доказателствата към същият. Разноските в този размер следва да се присъдят в
тежест на ответника.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК и чл.1 и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в общ размер на 100 лева – по 50 лева за всеки от двата неоценяеми
иска.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес ***
извършено със Заповед № ***г. на управителя на „Т.“ ООД, на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯ П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** на заеманата до
уволнението длъжност „***“ с място на работа „***“ в ответното дружество „Т.“
ООД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 300
/триста/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 100 лева, представляваща
дължими в производството такси, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок, считано от 02.07.2018г. – датата посочена за обявяване
на решението, на основание чл.315, ал.2 ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: