Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 21.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА
2. Мл.
съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Петър П., като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванова в.гр.д.
№762 по описа за 2018г. на Окръжен съд-П., на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК
С
Решение №1451 от 01.10.2018г., постановено по гр.д.№1195/2018г. по описа на
Районен съд – П., съдът признал на основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника АД „***“ гр.П., ул. „***“№***, ет.***, ап.***, ЕИК***, че дължи на Г.П.П., ЕГН**********, следните
суми: сумата от 24687,56лв, представляваща главница -остатък
от вноска за закупуване на акции, по проведена процедура през 2008г. за
увеличаване капитала на дружеството, сумата от 3037,15лв., представляваща лихва
за периода от 15.06.2016г. до
30.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№43/05.01.2018г. по ч.гр.д.№6737/2017г.
на РС-П..
Със
същото решение е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК АД „***“ гр.П., ул. „***“№***, ет.***,ап.***,
ЕИК***, да заплати на Г.П.П., ЕГН**********, сумата общо 1554,49лв., направени
деловодни разноски.
Със същият съдебен акт е осъдил АД „***“ гр.П., ул. „***“№***, ет.***,ап.***,
ЕИК***, да заплати на Г.П.П., ЕГН**********, сумата 554,49лв.- разноски по ч.гр.д.№6737/2017г. по описа на РС-П..
Срещу така постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от „***“ АД, чрез пълномощник адвокат С.М. ***, в която са
наведени доводи, че същото е недопустимо, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се, че при произнасянето си съдът
е нарушил съществени процесуални
правила. Изложени са съображения, че РС-П.
се е произнесъл по иск, по който е направено възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Релевират се
доводи, че актът на частично плащане не
може да бъде приравнен на признание по
смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД. Развиват се съображения, че всеки от двата банкови превода представлява
самостоятелно правно основание. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният от Г.П. иск да бъде
отхвърлен, Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от
въззивната жалба е връчен на въззиваемия Г.П.П., който в законоустановения срок
чрез адвокат Л.Т. *** е депозирал писмен
отговор. Наведени са доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените
съображения във въззивната жалба за
изтекла давност касаят правилността на обжалваното решение, а не неговата
допустимост. Излагат се аргументи, че вземането е неделимо, както и че
ответната страна е признала вземането. Посочва се, че изписването на „Г. П.“ като вносител на банковия превод за сумата от
17550 лева е техническа грешка, което е било изяснено. Акцентира се, че никога не е имало съмнение, че Г.П. е превел
тази сума по сметка на „***“ АД
именно за да участва в увеличение на капитала на дружеството. Твърди се,
че дружеството е усвоило сума в общ
размер на 39840 лева, внесена от Г.П. за
записване на акции във връзка с увеличение на капитала, без намерение да връща сумата при отпадане
основанието за получаване. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, като се претендират и сторените разноски.
В проведеното
пред въззивния съд заседание на 21.11.2018г., дружеството въззивник „***“ АД се
представлява от адвокат С.М. ***, който поддържа изложените във въззивната
жалба доводи за незаконосъобразност на решението на РС-П.. Уточнява, че в банковата сметка на дружеството са получени процесните суми, и
това е неоспорен факт. По същество
твърди, че тези суми, по двата банкови превода, представляват две вземания и
счита, че РС-П. неправилно е приложил материалния закон, като е приел единство
на тези суми. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като
предявеният иск бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
В приложената писмена
защита адвокат С.М. *** поддържа въззивната жалба по изложените доводи, като
моли атакуваното решение да бъде
отменено. Алтернативно се сочи, че при преценка за основателност на изводите на
първоинстанционния съд, определеният размер на дължимата сума следва да е 17550
лева, доколкото в първоинстанционното
производство е установено, че по банков път дружеството е превело общо 15152,
44 лева на Г.П., а върху 7137,56 лева е наложен запор от ЧСИ И. М., рег. №*** КЧСИ, район на действие ОС-П.,
по изп.дело №2010170400168. Алтернативно
сочи, че претенцията за мораторна лихва би била основателна само
върху неиздължената главница от 17550 лева за времето от
датата на връчване на нотариалната покана до завеждане на делото пред
РС-П..
П.ски
окръжен съд, след като прецени
посочените във въззивната жалба
оплаквания, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
следното:
Пред Районен съд – П. е предявен иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №6737/2017г. по описа на Районен
съд-П., че същото е образувано на 31.08.2017г. на основание депозирано от Г.П.П. „Заявление“, оформено като свободен текст, не по утвърдения образец по чл.425, ал.1 от ГПК с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника „***“-АД със седалище и адрес на управление в
гр.П., ул. „***“№***. С
Разпореждане от 01.09.2017г. на РС-П. заявлението е оставено без движение, с указания
за уточняване на претенцията. На 17.09.2017г. е постъпило Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Г.П.П., оформено по образец
съгласно чл.425 от ГПК, регистрирано с Вх.№*** от същата дата. С последното се претендира парично вземане от 24687,56лв.,
лихва от 15.06.2016г. до 30.08.2017г. и лихва от 01.09.2017г. до изплащане на
вземането; Посочено е също така, че
претендираната сума е част от „общо сумата от 39840лв. за връщане съгласно Реш.
на ВКС 139/06.07.2010г. Заявителят е подавал писмени изявления, в които е
излагал факти във връзка с произхода и размера на вземането. С Разпореждане №
16215/28.09.2017г. на РС-П. е отхвърлено изцяло заявлението като нередовно, неотговарящо на изискванията на
чл.410 от ГПК. С Определение №1242/21.11.2017г. по в.ч.гр.д. №808/2017г.
Окръжен съд –П. е отменил Разпореждане №
16215/28.09.2017г., постановено по гр.дело 6737/2017г. по описа на РС-П., с което е отказано издаването на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в полза на Г.П. *** срещу длъжника „***“ – АД
със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „***“№***, ет.***, ап.***. За претендираното вземане по
ч.гр.дело №6737/2017г. по описа на РС-П. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №*** от 05.01.2018г. на
основание чл. 410 ГПК за сумата от 24687,56лв., представляваща
главница за периода от 15.06.2016г. до 30.08.2017г., сумата от 3037,15 лв., представляваща лихва
за периода от 15.06.2016г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2017г. до
окончателното й изплащане. Посочено
е, че вземането произтича от участие в процедура на увеличаване на капитала на
„***“ АД, ЕИК ***. На 18.01.2018г., в законоустановения срок по чл.414 от ГПК,
е постъпило писмено възражение от длъжника „***“ АД. По реда на чл.414 ГПК е
постъпило възражение от „***“ АД.
С Разпореждане №236/18.01.2018г. на РС-П. е указано на заявителя Г.П., че може да
предяви иск относно вземането си. Съобщението е връчено на Г.П. на 22.01.2018г.
В
законоустановения едномесечен срок Г.П.П. е депозирал искова молба на основание
чл. 415, ал.1 ГПК, въз основа на която е образувано гр.дело №1195/2018г. по описа на РС-П..
От приложеното т.д. №130/2008г. по описа на ОС-П. се
установява, че Г.П.П. е предявил иск
с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 71 ТЗ против „***“
АД. С Решение №27/31.03.2009г. на ОС-П. исковете са отхвърлени като
неоснователни. С Решение №
46/14.07.2009г. по в.гр.д. №300/2009г.
по описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено изцяло Решение
№27/31.03.2009г. на ОС-П. по т.д. №130/2008г. по описа на ОС-П.. С Решение
№139/08.07.2010г. по т.д. №964/2009г. по описа на ВКС е отменено изцяло Решение № 46/14.07.2009г. по в.гр.д. №300/2009г. по описа на Апелативен
съд – Велико Търново, като са отхвърлени предявените от Г.П. *** против „***“
АД, ЕИК *** иск с правно основание чл.71 ТЗ- за отмяна на решение на Съвета на
директорите на „***“ АД по протокол №***., с което е одобрен списък вх. № ***. на акционерите, записали в срок акции от извършеното по решение на извънредното общо събрание от 06.01.2008г. увеличение на
капитала на дружеството, поради нарушаване правото на ищеца по чл. 194, ал.1 ТЗ, и иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК- за установяване, че в качеството на акционер Г.П. е
упражнил правото си по чл. 194,
ал.1 ТЗ като е записал и заплатил 30964
броя акции от проведеното увеличение на капитала,
като неоснователни. Решението на ВКС е окончателно.
От приложеното
заверено копие на изп.дело №201081704000168 по описа на ЧСИ И. М., рег. №*** КЧСИ,
район на действие ОС-П., се
установява, че същото е образувано на 22.07.2010г. по молба на „***“ АД, против
Г.П.П.. По това изпълнително дело е наложен запор върху вземането на длъжника Г.П., което той
има към „***“ АД, като на дата
30.09.2010г. са изпратени покана за доброволно изпълнение до Г.П. и запорно
съобщение до „***“ АД.
По гр.дело
№1195/2018г. по описа на РС-П. е
приложено заверено копие от Нотариална покана (Акт №***, т.***, рег.№***
по описа на нотариус И.И. №*** с район на действие РС-П.) от Г.П.П. до „***“
АД, от дата 26.05.2016г., както и
заверено копие на Разписка №63/26.05.2016г. за връчване на нотариалната покана лично на дата 27.05.2016г. на А. С. Л.- изпълнителен директор на „***“ АД.
Представено е заверено копие на писмо изх. № 21/20.06.2016г.
от „***“ АД до Г.П., представляващо
„отговор на нотариална покана“. В същото е отразено, че чрез вносна бележка
от 30.05.2008г. Г.П. е превел сумата
22290 лева за закупуване акции от увеличаване на капитала на
дружеството, като до 13.06.2016г.
дължимата вноска била намалена с
разходите по съдебни дела по
запорно съобщение №01402 и била
преведена.
По делото са
приложени също така: копие на преводно нареждане от 07.03.2016г. за сумата от 1000 лева; копие на преводно нареждане от
13.06.2016г. за сумата от 2152,44 лева;
копие на преводно нареждане от 09.10.2015г.
за сумата от 1000 лева; копие на преводно нареждане от 26.06.2015г. за сумата от 1000 лева; копие на преводно
нареждане от 22.04.2015г. за сумата от
10000 лева. Във всички преводни нареждания е
посочено да се плати на получателя Г.П.П., като основание за превод-информация
за получателя е вписано: „Върнат депозит-записване на акции“, в полето „Още
пояснения“ е вписано: „Съгл.решение ***.
на ВКС“, наредител е „***“ АД. Общия сбор на преведените суми по цитираните
парични преводи е 15152,44 лева. Между страните не се спори, че тази сума е
преведена от „***“ АД на Г.П..
По делото е представено копие на вносна бележка от дата
30.05.2008г.; 19:42:33; на „***“, в
която е отразено, че са внесени на каса „***“,
номерът на сметка е ***, под него е вписано „***“ АД, като основание е посочено „Закуп.на акции от
увелич.на капитала“, като клиент е вписан „Г.П.П.“, положен е подпис.За
осчетоводил е положен печат, подпис и
име „В. В.“.
По делото
е представено копие на вносна бележка в
различна валута от дата 30.05.2008г.; 20:00:10; на „***“, в която е отразено, че са внесени на каса 9000 евро,
общо „***”, номерът на
сметка е ***, под него е вписано „***“ АД,
като основание е посочено „Закуп.на акции от увелич.на капитала“, като
клиент е вписан „Г. П.“, положен е подпис. За осчетоводил е положен печат,
подпис и име „В. В.“.
При
така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Пред Районен
съд – П. е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно
правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Обжалваното
решение на РС-П. е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно
наведените във въззивната жалба доводи, същото е частично неправилно, поради
следните съображения:
Основното възражение, както
пред първата инстанция, така и във въззивната жалба касае изтичането на
давността по отношение на вземането и дали същото е делимо или е единно.
С оглед
наведените във въззивната жалба доводи не е спорно пред въззивния съд
обстоятелството, че Г.П. в качеството си на акционер е желаел да участва в процедура по увеличаване на капитала на „***“
АД. В тази връзка е превел парична сума по сметка на дружеството. Безспорно е, че с влязло в сила на 08.07.2010г. Решение
№139/08.07.2010г. по т.д. №964/2009г. по описа на ВКС, е прието, че предявените
от Г.П. искове по чл. 71 ТЗ и чл. 124 ТЗ срещу „***“ АД са неоснователни. Не се спори между страните, че с цитираните по-горе в изложението пет
парични превода, дружеството е връщало на Г.П. суми в общ размер на 15152,44 лева,
поради неосъщественото му участие в процедурата по увеличаване на капитала на
дружеството. Първият от тези парични преводи за връщане на суми е от дата
22.04.2015г. Настоящият въззивен състав споделя изводите на РС-П., че с това
плащане е прекъсната петгодишната давност. Погасителната
давност е започнала да тече от датата на
влизане в сила на Решение №139/08.07.2010г. по т.д. №964/2009г. по описа на ВКС,
а именно 08.07.2010г., тъй като от онзи момент окончателно е разрешен правния
спор между страните по повод упражняване на Г.П. на правото му да участва в проведено
увеличение на капитала на дружеството.
Настоящият въззивен състав счита,
че е налице признание, което е изрично и
недвусмислено и е за цялото вземане. Като основание за преводните нареждания е
посочено „Съгл.решение 139/08.07.10г. на ВКС“, като никъде не е отразено във
връзка с коя от двете вносни бележки за
закупуване на акции от увеличаване на капитала- едната за 22290 лева, а другата
за 9000 евро (17550 лева) са извършени
паричните преводи към Г.П. от страна на „***“ АД. Позоваването на
въззиваемото дружество на писмо №***. и че същото не поражда последиците по
прекъсване на давността, защото е изпратено след изтичането й, не се споделят
от настоящата инстанция. Видно от първия паричен превод, от дата 22.04.2015г.,
същият е преди изпращане и получаване на нотариалната покана от Г.П. до „***“
АД и от преди отговора с писмо №***. от страна на „***“ АД. Към дата
22.04.2015г. давността вече е била
прекъсната, именно със започване на изплащането на паричните суми.
В протокола от
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция от 21.11.2018г., адвокат С.М. е уточнил, че не се оспорва факта, че са извършени и получени в банковата сметка на дружеството процесните суми, но въпреки
това е посочил, че Г.П. не е изяснил
дали е същото лице, което е извършило единият паричен превод, поради
несъвпадение в имената. Въззивният съд намира, че действително в едната вносна бележка от 30.05.2008г. за
сумата от 22290 лева е посочен като
клиент „Г.П.П.“, а в другата вносна
бележка в различна валута – за 9000 евро
(17550 лева) е посочен като клиент „Г. П.“. Пред първоинстанционния съд „***“
не е оспорило документа по реда на
чл.193 ГПК или по реда на чл. 164 ГПК, не е поискано назначаване на
съдебно-графическа експертиза за установяване на не/идентичност на подписите лицата, извършили двата превода.
В този смисъл това възражение се явява преклудирано по смисъла на чл.266 ГПК. Освен това, видно от отговора на исковата
молба вх.№***., ***“ АД, в т. II е
посочило, че не оспорва факта, че във връзка с процедура по увеличаване на капитала на
дружеството през 2008г., ищецът чрез няколко банкови превода е превел общо 39840 лева, което обстоятелство
е поискано да бъде прието от РС-П. като
безспорно и ненуждаещо се от доказване. Поради гореизложеното,
настоящият въззивен състав намира, че Г.П.П.
е превел по сметка на дружеството
39840 лева ( с два парични превода- един от 22290 лева и един от 9000 евро,
равняващи се на 17550 лева, и двата превода от дата 30.05.2008г.). Настоящият
въззивен състав намира, че тези два парични превода имат едно и също основание
–участие в една процедура по увеличаване на капитала, не представляват
периодични, повтарящи се плащания и в тази връзка има единство между тях.
Въззивният съд счита, че банковите преводи са
в различни валути- единият е в
евро, а другият е в лева, което е
наложило оформянето документално на единия с
вносна бележка, а на другия с
вносна бележка в чужда валута. Видно от преводите, същите са на една и
съща дата, с разлика минути между тях, и вписан един и също служител за
осчетоводил операцията.
Във връзка с
гореизложеното, въззивният съд намира
крайните изводи на Районен съд – П., че давността не е изтекла, и че
вземането е неделимо, за правилни.
Настоящият
въззивен състав намира за неправилни изводите на РС-П., че е дължима цялата сума от 24687,56 лева
главница, поради следните съображения:
Част от
претендираната главница, а именно 7137,56 лева не е дължима от „***“ АД, тъй
като видно от запорно съобщение №***. е
наложен запор върху вземането на Г.П.П. към „***“ АД, именно до размера на тази
сума. Възраженията на Г.П. чрез адвокат Л.Т. в писмения отговор пред РС-П., че
действията на ЧСИ са нищожни, не могат да бъдат изследвани от настоящата
съдебна инстанция. Не е спорно обстоятелство, че по изпълнителното дело е удържана сумата от
7137,56 лева разноски и адвокатски хонорар, като това има характер на извънсъдебно
прихващане. Всички възражения по повод
изпълнителното дело, включително и за
включените в сумата от 7137,56 лева разноски за ЧСИ и адвокатски
хонорар, е следвало да бъдат направени
по реда на чл.435 ГПК. Настоящият
въззивен състав счита, че възраженията на Г.П. пред първата инстанция досежно
нижощност на действията на ЧСИ не могат да намерят отговор и в настоящото
производство. Чл.435 ГПК регламентира реда за защита срещу действия на
съдебните изпълнители, и Г.П. е следвало да атакува тези действия по съответния
ред, а в случая няма данни това да е
сторено.
Налага се
правния извод, че сумата от 7137,56 лева по изпълнителното дело неправилно е
приета за дължима като част от
главницата от 24687,56 лева от РС-П. и неправилно е присъдена цялата претендирана
сума от 24687,56 лева. Настоящият въззивен състав счита, по гореизложените
съображения, че сумата, която се дължи на Г.П. е в размер на 17550 лева.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му, с която Районен съд – П. е уважил предявения иск за
разликата над 17550 (седемнадесет хиляди
петстотин и петдесет) лева до 24687,56 ( двадесет и четири хиляди шестстотин
осемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки) лева, ведно със законната
лихва, считано от 01.09.2017г. до окончателното й изплащане, като вместо това да бъде постановено в тази му
част искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираната лихва за забава настоящият
въззивен състав намира за правилни изводите на РС-П. относно дължимостта й,
предвид получената на 27.05.2016г. покана от дружеството. Лихвата е
претендирана за периода 15.06.2016г.-30.08.2017г. и претенцията е основателна,
но не за пълния предявен размер от 3037,15 лева. Същият следва да бъде редуциран до сумата от 2159,06 (две хиляди сто петдесет
и девет лева и шест стотинки), предвид основателността на главния иск за сумата от 17550 лева.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал.1 ГПК „***“ АД следва да заплати на Г.П.П. разноски за първоинстанционното производство по
компенсация в размер на 610,10 (шестстотин и десет лева и
десет стотинки) лева.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК „***“ АД следва да заплати на Г.П.П. разноски за заповедното
производство в размер на 394,18 (триста деветдесет и четири лева и
осемнадесет стотинки ) лева.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК Г.П.П. следва да заплати на „***“ АД
разноски по компенсация за производството пред
въззивната инстанция в размер на 79,80 (седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки)
лева.
Настоящият въззивен състав
отбелязва, че в диспозитива на Решение №1451 от 01.10.2018г., постановено по гр.дело №1195/2018г. по описа на Районен
съд – П. е допусната техническа грешка, тъй като съдът е посочил в
проекто-доклада в Определение №2511/02.07.2018г., че приема за разглеждане
иск с правно основание чл. 422
вр. чл.415 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД, в
открито съдебно заседание на 11.09.2018г. този доклад е обявен за
окончателен, а в диспозитива на
решението е посочено правно основание на
чл.422 вр. чл.124 ГПК. Горепосочената техническа грешка подлежи на отстраняване
по реда на чл. 247 ГПК-Производство за поправка на ОФГ.
В останалата му обжалвана част, решението на Районен съд – П.
следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от горното, П.ски
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1451 от 01.10.2018г., постановено по гр.дело №1195/2018г. по описа на Районен
съд – П., В ЧАСТТА МУ, с която съдът
е уважил предявеният иск с правно основание чл. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК
вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на АД „***“, ЕИК ***, съществуването на
вземането на Г.П.П., ЕГН ********** в размер над 17550 (седемнадесет хиляди
петстотин и петдесет) лева до пълния
предявен размер 24687,56лв, представляваща главница -остатък от вноска
за закупуване на акции, по проведена процедура през 2008г. за увеличаване
капитала на дружеството,
ведно със
законната лихва, считано от 01.09.2017г. до окончателното й изплащане, лихва за забава за периода
от 15.06.2016г. до 30.08.2017г. за разликата над 2159,06 (две хиляди сто петдесет и девет лева и
шест стотинки) лева до пълния предявен
размер от 3037,15лв., за които суми е издадена Заповед №***. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№6737/2017г. на РС-П., както И В ЧАСТТА МУ ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ,
с която АД „***“, ЕИК***, е осъдено да заплати на Г.П.П., ЕГН**********, сумата
общо 1554,49лв., направени деловодни разноски, както и сумата 554,49лв.- разноски по ч.гр.д.№6737/2017г. по описа на РС-П.,
като вместо него
и на основание чл. 271 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.П.П., ЕГН ********** против АД
„***“, ЕИК *** иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 124 от ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на АД „***“,
ЕИК ***, съществуването на вземането на Г.П.П.,
ЕГН ********** в размер над 17550 (седемнадесет хиляди петстотин и
петдесет) лева до пълния предявен размер 24687,56лв,
представляваща главница -остатък от вноска за закупуване на акции, по проведена
процедура през 2008г. за увеличаване капитала на дружеството, с която сума дружеството се е обогатило без
основание, ведно
със законната лихва, считано от 01.09.2017г. до окончателното й изплащане, както и за разликата над 2159,06 (две хиляди сто
петдесет и девет лева и шест стотинки) лева до пълния предявен размер от 3037,15лв.,
представляваща лихва за забава за
периода от 15.06.2016г. до 30.08.2017г., за които суми е издадена Заповед №***. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№6737/2017г. на РС-П., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК АД „***“, ЕИК *** да заплати по компенсация на Г.П.П.
ЕГН ********** разноски за производството пред РС-П. по гр.дело №1195/2018г. по
описа на Районен съд – П. в размер на 610,10 (шестстотин и десет лева и десет стотинки) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК АД „***“, ЕИК *** да заплати на Г.П.П. ЕГН **********
разноски за производството пред РС-П. по ч.гр.д.№6737/2017г. на РС-П. по описа на Районен съд – П. в размер на 394,18 (триста
деветдесет и четири лева и осемнадесет стотинки ) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК Г.П.П. ЕГН ********** да заплати на АД „***“, ЕИК ***
разноски по компенсация за
производството пред настоящата инстанция в размер на 79,80 (седемдесет и девет
лева и осемдесет стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на осн. чл.
280, ал.3, т.1 ГПК пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.