Р Е Ш Е Н И
Е № 269/18.4.2019г.
гр. Ямбол, 18.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
районен съд, ХV-ти граждански състав
На 09.04 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Й.П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 3818 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П.Д.Д. против С.Ж.Ж., с която
се претендира да бъде обявен за окончателен сключен
между страните на 30.03.2017 г. предварителен договор
за покупко – продажба на
недвижим имот, в условията
на евентуалност ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата
от 11 000 лв., след допуснато
по реда на чл.214 от ГПК изменение
на размера на иска – дадена на неосъществено
основание и сумата от 3000 лв.
- неустойка.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2017 год.
между страните бил сключен предварителен договор за покупко
– продажба на подробно описан недвижим имот. При сключване на договора ищецът
превел сумата от 20 000 лв. на ответника по банков път. Окончателния срок
за сключване на договора бил 30.06.2017 год. , в противен случай виновната
страна дължала неустойка и връщане на платената продажна цена. До сключване на
окончателен договор за прехвърляне на имота не се стигнало поради поведението
на ответника, за което се излагат подробни съображения.Иска се уважаване на
исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва исковете.
Твърди, че предварителния договор е сключен от негово име от пълномощник, лице
което не познава и никога не е
упълномощавал, както и не бил получавал каквато и да било сума от ищеца. Иска
се отхвърляне на исковете.
В с.з., исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния
му представител.
Ответника оспорва иска чрез упълномощен представител.
Съдът след, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено копие от предварителен договор
за покупко – продажба на недвижим имот,от 30.03.2017
год. , сключен между ответника , в качеството му на продавач, чрез пълномощника
си Ц. И. А. и ищеца в качеството му на купувач, по силата на който страните са
се задължили до 30.06.2017 год. да сключат окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот, находящ
се в гр. С., ул.“***.Уговорено е цената на имота от 20 000 лв. да бъде
платена на продавача, чрез неговия пълномощник в деня на подписване на
предварителния договор по банков път. В чл. 6 от договора е уговорено, че при
неизпълнение на задълженията по него,виновната страна дължи на другата страна
неустойка в размер на 3000 лв., а продавачът и връщане на цената от 20 000
лв.На същата дата подписите на лицата положени под договора са заверени
нотариално. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил представителната
власт на подписалото договора лице – А.
С писмо от 06.03.2019 год. *** Н. К. е уведомил съда,
че на 30.03.2017 год. под регистрационен № *** по служебния архив са
удостоверени подписите на лицата Ц. И. А. и П.Д.Д.
под предварителен договор. По така извършеното производство – заверка на
подписи не се образува преписка , поради което и не се съхраняват документи.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. К. посочва, че имотът за който се
води делото е къща с двор в гр. С.. Къщата била на Н., който я продал на ищеца. Продавачът Н.
имал сестра Ц., която живеела в С., а сега в чужбина. Познавал и ответника Ж..
Свидетелят твърди да е купил къщата от неговия баща – Ж.. Преди 10 години
свидетелят продал къщата на Н.. Нотариалния акт предал на Н.. Не знаел да е имало разговори по повод на имота.
Други доказателства страните не са ангажирали.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Правното
основание на предявените искове е чл. 19,ал.3 от ЗЗД и евентуални искове по чл. 55,ал.1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 19,ал.3 от
ЗЗД.
Успешното провеждане на иска предполага
положителното установяване на няколко предпоставки: наличието
на валиден предварителен договор, с който се поема задължение за
сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържане е възпроизведено
в клаузите на предварителния договор; качеството “изправна страна”, респ.
неизправността на ответника, т.е. неговото бездействие, с оглед на което
договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа на задължението за
сключване на окончателен договор; принадлежност на правото, предмет на договора
към патримониума на прехвърлителя,
както и наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне на
собствеността.
В процесния
случай страните спорят относно валидността на предварителния договор и
по-специално, в съответните процесуални срокове ответникът е оспорил
представителната власт на подписалото го от негово име лице – Ц. А., както и
спорят относно предаване на уговорената сума от 20 000 лв.
Както беше посочено
по-горе за окончателен по съдебен ред на основание чл.19 ал.3 ЗЗД може да
бъде обявен само валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот. Условията за негова действителност са постигнато съгласие между обещател
и купувач, с което се поема задължение за извършване на волеизявление с
проектираното в предварителния договор съдържание, което не страда от пороци и
което е облечено в писмена форма. Когато волеизявлението на някоя от страните е
направено чрез представител, той трябва да има валидно учредена представителна
власт. С ТР № 5/ 12.12.2016
г. по тълк.д.№ 5 /2014 г., ОСГТК, ВКС приема, че ако
договорът е сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, той е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. На тази недействителност може да се позове
лицето, от името на което е сключен договорът, с което отпада възможността за ратификацията
му по чл.42 ал.2 ЗЗД. Доказателствената
тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от
фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ. /Така Решение
№167/03.07.2018 по дело №4020/2017 на ВКС, ГК, IV г.о
В процесния
случай ищецът/въпреки, че в исковата молба не посочва, че договорът е сключен
от ответника чрез пълномощник/ претендира, че договорът е сключен от надлежно
упълномощено лице – молба – становище от 11.01.2019 год., той черпи права от
това твърдение, затова следваше да проведе главно доказване на твърдения факт.
От доказателствата по делото обаче съдът не може да изведе несъмнена фактическа
констатация , че е налице надлежно упълномощаване. Освен, че липсва представено
писмено пълномощно, в текста на договора такова не е описано, а е единствено
посочено, че А. е „надлежно упълномощена“. Извършилият заверка на подписите на
лицата *** е посочил, че при такъв вид
заверка, документи не се съхраняват. Следва да се има предвид, че в настоящия
случай не упълномощаването, а само подписите на лицата са удостоверени от ***.
При прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме за
установено от фактическа страна, че документът е подписан от лице без
представителна власт. Поради това сключеният от него предварителен договор е в
състояние на висяща недействителност, а понеже възражение за нищожността му е
направено от ответника още с отговора срещу исковата молба, договорът вече не
може да бъде потвърден. Недействителността е окончателна, предварителният
договор не е породил правни последици и не може да бъде обявен за окончателен
по съдебен ред.
На следващо място, за да бъде уважен иск с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е необходимо ищецът да установи, не само факта на
валидно сключване на такъв предварителен договор, но и по категоричен начин да
установи, че е изпълнил поетото задължение по договора и е изправна страна по
него. Голословно и непотвърдено с доказателства е твърдението на ищеца, че
е платил изцяло към момента на подписването на предварителния договор цената на
имота в размер на 20 000 лв. Още в доклада си по делото, в изпълнение на
задълженията си по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК, съдът е указал на ищеца, че
не сочи доказателства за този факт. До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са представени
доказателства за плащане на цената по твърдения начин – банков път.
Само за пълнота на настоящите мотиви следва да се има
предвид, че не са и ангажирани доказателства, че продавачът по предварителния
договор е собственик на процесния имот, към монета на сключването му.
С оглед на всичко изложено до тук , искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл.
55,ал.1, предл. 2 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД:
Тук съда намира за необходимо да посочи,
че при квалификацията на исковете неправилно е посочил предл.
1, вместо предл. 2 от горепосочената разпоредба,
въпреки, че в обстоятелствената част на определението по чл. 140 ГПК е
посочено, че се иска сумата от 20 000 лв. – дадена на неосъществено основание.
Съгласно
т. 1 ППВС № 1 от 28. 05. 1979г. по някои въпроси на неоснователното
обогатяване, по втория състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД на връщане подлежи даденото
с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено – при
двустранни договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се
сбъдне и др. Установената трайна практика на ВКС /решение № 1171 от 16. 10.
2008г. по гр. д. № 5324/2007г. на ВКС, 5 г.о., решение № 52 от 01. 09. 2015г.
по т. д. № 538/2014г. на ВКС, 2 т.о. и др./ приема за приложима хипотезата на
чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД при нереализиран окончателен договор за продажба с
купувача по предварителен договор за продажба .
В процесния
случай, както се посочи, ищецът твърди
да е превел по банков път на ответника сумата от 11 000 лв. /след
допуснато изменение на иска/ по предварителен договор от 30.03.2017 год., като
до сключване на окончателен такъв не се е стигнало по вина на ответника. Както
беше посочено в настоящите мотиви, освен че между страните не се доказа да е
бил сключен валиден предварителен договор за покупко
– продажба на имота, до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция доказателства, че сумата е предадена по какъвто и да е начин на
ответника не са релевирани, за да могат да бъдат
обсъждани и останалите предпоставки за уважаване на претенцията, поради което и
иска следва да бъде изцяло отхвърлен.
Неоснователна се явява и претенцията за
заплащане на сумата от 3000 лв. – уговорена в чл. 6 от договора неустойка за
неизпълнение, дължима от неизправната страна. В настоящия случай не се доказа
страните да са били обвързани от валиден предварителен договор за покупко –продажба, нито се установи ответникът да е
неизправна по него страна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 800 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Ето защо, ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Д.Д. , ЕГН ********** против С.Ж.Ж., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 19,ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на Предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот, находящ се в гр. С.,
ул.“*** , сключен на 30.03.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Д.Д. , ЕГН ********** против С.Ж.Ж., ЕГН ********** иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД иск за
заплащане на сумата от 11 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Д.Д. , ЕГН ********** против С.Ж.Ж., ЕГН ********** иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3000 лв., съгласно чл.6 от Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 30.03.2017 год.
ОСЪЖДА П.Д.Д. , ЕГН ********** да заплати на С.Ж.Ж.,
ЕГН ********** сумата от 800 лв. – разноски за настощата
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.
Районен съдия: