Р Е Ш Е Н И Е
№ 1107/27.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1091 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г.А. срещу Наказателно постановление № 028 от 10.02.2020 г., издадено
от Т.В.И. ***, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Жалбоподателят
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради
допуснати съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправя искане за неговата отмяна.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. М.Г. *** излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Поддържа искането за неговата отмяна.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна се
представлява от юрисконсулт П.К., която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като излага съображения за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и
доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
24.01.2020 г. св. Д.В.Р.(инспектор „Репатрьор“ в
Община Варна) изпълнявал служебните си задължения в гр. Варна. По време на
патрулиране забелязал лек автомобил „Субаро“ с рег. №
В 4561 ВС, който бил паркиран на улица без име - на кръстовището с ул.
„Александър Дякович“.
За установеното
от св. Р.бил съставен констативен протокол, а автомобилът репатриран.
На същата
дата св. К.Б.И. (полицай в група „Общинска полиция“ при ОДМВР – Варна) съставил
фиш за налагане на глоба срещу въззивника за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, с който на последния на основание чл. 183, чл. 4, пр. 8 от ЗДвП била
наложена глоба в размер на 50 лв. Въззивникът отказал да подпише съставения
фиш, поради което св. И. съставил срещу него акт за установяване на
административно нарушение за същото нарушение. АУАН бил връчен лично на
жалбоподателя, който бланкетно написал, че има възражения.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е депозирано от
въззивника писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 10.02.2020
г. Т.В.И. ***, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите К.Б.И. и Д.В.Р.; писмени доказателства: 2 бр.
заповеди на кмета на Община Варна и констативен протокол, както и веществени
доказателства – 3 броя снимки.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. К.Б.И. и св. Д.В.Р.като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и такива
помежду им, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните
по делото писмени и веществени доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи
факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото
са налице доказателства, които опровергават констатациите на контролните органи
в АУАН - св. Д.Р.при проведения разпит посочва, че автомобилът е бил паркиран
на улица без име, а не на ул. „Александър Дякович“, съдът намира, че същият не
би могъл да служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира посочените писмени доказателства и веществените доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че
АУАН е съставен от компетентен орган, доколкото съгласно заповед №
4129/05.11.2018 г. на кмета на Община Варна група „Общинска полиция“ е
определена като служба за контрол по чл. 167, ал. 2 ЗДвП. Същият е надлежно
връчен по реда на чл. 43 ЗАНН.
НП също е издадено от
компетентен орган предвид упълномощаването на зам. кмета на Община Варна Т.В.И.
със заповед № 0506/07.02.2020 г., издадена от кмета на Община Варна, да
подписва наказателни постановления по актове, съставени за установени
административни нарушения по ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на
по-малко от 5 метра от тях. Т.е. законодателят е предвидил две алтернативни
хипотези, за които е въведено и правилото за поведение (диспозицията –
забраната за паркиране).
На първо място съдът намира,
че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като паркираното МПС е непълно индивидуализирано - с рег. № В 456 ВС
- пропуснато е едно число.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от
фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при
които е извършено, са задължителен реквизит на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Непълното описание на обстоятелствата
(в конкретния случай непълното индивидуализиране на паркираното МПС), при които
е извършено нарушението, представлява съществено нарушение на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е довело до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за
което наказващият орган е наложил административно наказание.
На следващо място - в АУАН
актосъставителят е посочил, че на процесната дата на ул. „Александър Дякович“ с улица без име към ул. „Девня“ привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е паркирало собственото си МПС с
рег. № В 456 ВС на кръстовище. В НП мястото на извършване на нарушението е
посочено като ул. „Александър Дякович“ към ул.
„Девня“ – на кръстовище.
От събраните по делото
доказателства и по – конкретно показанията на св. Р.се установява, че
автомобилът е бил паркиран на улица без име – на кръстовището с ул. „Александър
Дякович“. Доколкото въззивникът не е паркирал на ул.
„Александър Дякович“ в гр. Варна, съдът намира, че
същият не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, поради което и
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон.
Нито в АУАН, нито в НП е
посочено, че автомобилът е бил паркиран на улица без име. Следователно не
следва да бъде обсъждано от съда дали на улица без име е извършено нарушение.
Дори и да е извършено нарушение, то съдът не може едва във въззивното
производство да установява нови факти за нарушение, което не е било вменено на
наказаното лице. Приемайки друго място на извършване на нарушението, съдът би
нарушил правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, тъй като същото ще бъде санкционирано за напълно различно
нарушение.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материални закон и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 028
от 10.02.2020 г., издадено от Т.В.И. ***, с което на А.Г.А. на основание чл. 183,
ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: