№ 747
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20253110200609 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/. Образувано е по жалба на А. В. Н.
ЕГН ********** чрез адвокат Н. А. от Адвокатско колегия Варна, срещу наказателно
постановление № 24-8703-001866/09.01.2025 г., издадено от Е. В. Р. - началник на
Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна, с което на
жалбоподателя на основание чл.175а ал.1 пр.3 от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство/МПС/ за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят счита наказателното
постановление за незаконосъобразно, сочи аргументи за това и моли съда за отмяната
му.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Н. А., която
поддържа въззивната жалба. Твърди, че на налице съществени противоречия между
свидетелските показания, които поставят под съмнение достоверността им, а оттам и
върху фактите, отразени в АУАН и наказателното постановление, смята наказателното
постановление за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна и
присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от
началника на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна чрез
главен юрисконсулт К.Л.-А. със становище по хода на делото, по същество, с искане за
1
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства, като взе предвид доводите на страните и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за
установено от фактическа страна следното:
На 25.12.2024 г. в гр. Варна свидетелите К. Б. И., Н. Д. Н., В. В. В. и В. П. П. –
полицейски служители в Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР
Варна, били на работа и осъществявали контрол, включително и по Закона за
движението по пътищата. Те се намирали в служебен микробус, спрян на паркинга на
мол Варна с предна част обърната към платното на бул. Христо Смирненски. Всички
полицейски служители били седнали с лице също към бул. Христо Смирненски и
имали ясна видимост към автомобилите, което се движат по него. Около 16:20 часа
полицейските служители чули шум от форсиране на автомобилен двигател и видели
лек автомобил Ауди РС 6 Авант с рег.№ СВ 0150 НР, който се движел по бул. Христо
Смирненски и след кръстовището с ул. Гео Милев по посока бул. Сливница, в един
момент се загубило сцеплението на задните гумите с асфалтовото покритие на пътя,
задната част на автомобила поднесла наляво-надясно, при което автомобилът излязъл
извън контрол, след което водачът го овладял и продължил движението си към
кръстовището с бул. Сливница. Полицейските служители с микробуса последвали
автомобила, той спрял на червен светофар на кръстовището, тогава водачът на
полицейския автомобил пуснал звуков и светлинен сигнал и го спрели автомобила за
проверка, като установили самоличността на водача, а именно жалбоподателя А. В. Н..
Казали на водача да премести автомобила след кръстовището встрани на платното,
където му била извършена пълна проверка. Проверките за употреба на алкохол и
наркотици на водача дали отрицателни резултати.
На 25.12.2024 г. К. Б. И., старши полицай в Сектор Специализирани
полицейски сили при ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ бл. № 449197/25.12.2024 г./приложен оригинал/
против А. В. Н. за това, че 25.12.2024 г. в 16:20 часа в гр.Варна, на кръстовището на
бул. Христо Смирненски и ул. Гео Милев в посока бул. Сливница управлява лек
автомобил Ауди РС 6 Авант с рег.№ СВ 0150 НР, собственост на Терра лизинг АД,
като водачът използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено
форсира автомобила и контролирано поднася задната му част наляво и надясно и
довежда до загуба на сцеплението на задните гуми, с което застрашава останалите
участници в движението, като създава предпоставки за ПТП. В АУАН е посочено, че е
иззето като доказателство свидетелство за регистрация на МПС, част II, на лекия
автомобил. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.104б т.2 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/. В АУАН Н. записал, че има възражения, същият го
подписал и получил копие от него на същата дата.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 24-8703-
001866/09.01.2025 г. от Е. В. Р. - началник на Сектор Специализирани полицейски сили
при ОД на МВР Варна/приложено заверено копие/. Наказващият орган е възприел
изцяло обстановката, отразена в АУАН, приел, че е извършено нарушение на чл.104б
2
т.2 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложил на Н. наказания глоба в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 месеца.
Според приложената към преписката разпечатка от информационната система
на Пътна полиция е видно, че лек автомобил Ауди РС 6 Авант с рег.№ СВ 0150 НР от
09.06.2023 г. е собственост на Терра лизинг АД и е с ползвател А. В. Н..
Според приложената писмена справка за наложените наказания на А. В. Н.
като водач на МПС е видно, че същият притежава свидетелство за управление на МПС
от 2014 година за категории А1,В,М и А, до настоящия случай има издадени 6 броя
наказателни постановления и 15 броя фишове за наложени наказания за извършени
нарушения на ЗДвП.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели полицейските
служители К. Б. И., Н. Д. Н., В. В. В. и В. П. П. и Х.Х.Г. и В. В. Н., които се намирали
в лекия автомобил, управляван от А. Н..
От съда бяха изискани от управителя на Градски транспорт ЕАД Варна записи
от камери на спирката и от кръстовището на бул. Христо Смирненски и ул. Гео Милев
от 25.12.2024 г. след обяд 15:30 - 16:30 часа и от директора на Общинско предприятие
„Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ Варна
копие от записи от камери на кръстовището на бул. Христо Смирненски и ул. Гео
Милев от 25.12.2024 г. след обяд от 15:30 - 16:30 часа. От изпълнителния директор на
Градски транспорт ЕАД бе отговорено, че тяхното дружество не е собственик и не
стопанисва видеокамерите, разположени по спирките от масовия обществен градски
транспорт на територията на Община Варна и по кръстовищата и светофарните
уредби. От директора на ОП „ТАСРУД“ бе отговорено, че на кръстовището на бул.
Христо Смирненски и ул. Гео Милев няма монтирани камери на ОП „ТАСРУД“.
От съда бяха изискани от началника на Сектор „Специализирани полицейски
сили“ при ОД на МВР Варна копие от записи от 25.12.2024 г., ако са били изготвени
такива от полицейските служители при установяване на нарушението, но с писмо на
директора на ОД на МВР Варна бе отговорено, че записи от боди-камерите на
служителите на Сектор СПС от дата 25.12.2024 г. не могат да бъдат предоставени
поради изтичане на едномесечния срок, определен за съхранението им.
От процесуалния представител на въззивника бе представена и приета флаш-
памет с видеофайлове на извършената проверка от полицейските органи.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на К. Б. И., Н. Д. Н., В. В.
В. и В. П. П., Х.Х.Г. и В. В. Н., писмените доказателствени средства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка, приложените към въззивната жалба,
служебно изготвените и представените в съдебно заседание, подробно изброени по-
горе, приети и приложени към делото на основание чл.283 от НПК и вещественото
доказателствено средство флаш-памет.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателствени средства:
По свидетелските показания:
Свидетелят В. В. В. посочва, че водачът на автомоибла извършил рязка
маневра, подал доста газ и извел автомобила извън контрол, така нареченият дрифт,
3
автомобилът поднесъл. В. видял движение на автомобила не с нормална траектория, а
задната му част се опитвала да изравни и изпревари предната част. Създал се доста
голям ъгъл не веднага, а постепенно при вземане на целия завой. Поднасянето не било
еднократно. Според В. действията на водача били умишлени – подаване на прекалено
много газ, извеждане на автомобила извън контрол, с презавиване на гумите,
преднамерени действия, които нарицателно се определят като „дрифт“. Времето било
дъждовно, а пътното платно мокро.
В хода на разпита си по отношение на релевантните факти, Н. Д. Н., който е
бил водач на служебния полицейски автомобил, свидетелства, че е бил на място, от
където има най-добра видимост зад волана. Чул шум от форсиране на двигател от
мощен автомобил, чул се доста силен рев. Видял как автомобилът, управляван от
жалбоподателя, просто захождал по пътя, завъртял се и криволичил по пътя. Веднага
тръгнал със служебния автомобил, защото не толерирали такова отношение на пътя,
изравнил се с автомобила на А. Н., тогава включил светлинни и звукови сигнали,
минал пред автомобила и спрял пред него. Тъй като бил най-близо до водача, слязъл
първи, отишъл до водача и се представил, видял, че срещу него има насочени няколко
мобилни телефона. Извикали за съдействие друг екип, в който имало зачислен
алкотест дрегер, както и драг тест, с които били извършени проверки на водача за
употреба на алкохол и наркотични вещества, оказало се, че не е употребил.
Проверките били извършени в микробуса. Водачът обяснил, че е подал по-рязко газ.
Времето било влажно, но имало добро сцеплението между гумите и асфалта и по-
скоро приплъзването на гумите станало умишлено, а не е случайно. За Н. това било
умишлено форсиране на двигателя, с поведението си водачът не се съобразявал с
останалите участници в движението, защото в насрещната лента се движели
автомобили. Извършили обиск на автомобила и обиск на двете момчета, на жената не
е извършен обиск на място, тъй като в техния екип не е имало жени.
Според показанията на свидетеля К. Б. И. след запознаване с АУАН №
449197/25.12.2024 г. си спомня, водачът на автомобила подал много рязко газ и
автомобилът започна да прави необичайни движения, водачът го извеждал извън
контрол преднамерено и започнал да прави лупинги, като змиорка се разхождал
автомобилът из платната лявото и дясното, а водачът продължавал да дава газ. При
проверката водачът се държал предизвикателно. След приключване на проверката, при
оттеглянето си водачът отново подал рязко газ и автомобилът отново се поднесъл
между платната. Като водач на автомобил преценява, че действията на жалбоподателя
са били умишлени, тъй като през цялото време подавал газ и колата извършвала тези
движения. След проверката водачът отново повторил тези действия с даване рязко газ
и поднасяне на автомобила. Водачът потвърдил сам тези негови действия. Извършили
проверка на автомобила, за което съставили протокол за обиск на лицата и на
автомобила.
В. П. П. свидетелства, че въпросното Ауди взело завоя нагоре по булеварда с
така наречената мръсна газ и на автомобила поднесла задната част. След приключване
на проверката си спомня, че водачът демонстративно пак тръгнал с мръсна газ. Според
П. водачът осъществил дрифтинг, в което понятие за него се включва превъртане на
гумите и поднасяне на задната част на автомобила, действия, които не се налагат от
пътната обстановка, умишлено, целенасочено управление по арогантен начин на
автомобила без пътната обстановка да го налага. Времето тогава било мрачно.
Съдът кредитира свидетелските показания на полицейските служители в тези
им части като обективни, достоверни и взаимнодопълващи се, като съобрази, че тези
4
показания са дадени от длъжностни лица, възприели непосредствено движението на
процесния автомобил, като с оглед близкото разстояние, на което са се намирали
същите, са имали възможност да възприемат ясно и обективно извършваните
движения от лекия автомобил. Налице е последователност и безпротиворечивост
между показанията на тези свидетели, които се подкрепят от писмените
доказателствени средства. Същевременно съдът оцени като неоснователни доводите
на процесуалния представител на жалбоподателя за необходимостта от игнориране на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на полицейските служители поради
съществени противоречия в показанията им, доколкото такива не са установени
досежно релевантните факти, свързани с извършената маневра от въззивника и
последващото му поведение. Служебната функция на свидетелят не може а priori да
обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели
възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и
обстоятелства, свързани с извършеното от въззивника.
В тази връзка като косвено доказателство относно субективната и обективна
съставомерност на деянието следва да се съобрази и заявеното от самия жалбоподател
и записано на представената от неговия процесуален представител флаш-памет
изявление, че действително е подал газ и е поднесъл автомобилът.
Според свидетелката Х.Х.Г., която била приятелка на А. Н. и се намирала на
предна дясна седалка на управлявания от него автомобил, след спирането им от
полицаите, тя изкарала мобилния си телефон, за да заснема какво се случва, снимала
без да слиза от колата. Съдът кредитира показанията на св.Горелска, но в тях не се
съдържат данни по същество на спора.
Свидетелят В. В. Н. като брат на жалбоподателя бе запознат с правото му по
чл.119 от НПК да откаже да дава показания. Според неговите показания брат му А.
управлява автомобила съвсем нормално, не карал безотговорно. Познавал този
автомобил и го е управлявал. Съдът се отнася критично към показанията на този
свидетел, отчитайки факта, че като брат на жалбоподателя е напълно логично да се
старае да характеризира поведението на брат си като водач на лекия автомобил като
напълно нормално и законосъобразно. Поради тази причина съдът не кредитира
показанията на В. Н. в частта им, че автомобилът имал антиблокиращи системи, които
били включени към него момент, че тези системи за безопасност на автомобила в
новите автомобили били задължителни и не можели да се изключат механично и че
при спирането и потеглянето на междинния светофар преди Мола не е имало
особеност в потеглянето и превъртане на гуми, предвид близките му отношения с
въззивника, които компрометират достоверността на заявеното от него, както и с оглед
противоречието на тези твърдения с със свидетелските показания на полицейските
служители.
Съдът кредитира изцяло и подробно изброените по-горе и приобщени писмени
доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
представящи в хронологичен ред събитията.
Съдът кредитира и представената флаш-памет като годно веществено
доказателствено средство за отразяване на намиращите се в него фактически данни за
обстоятелствата по делото, отчитайки факта, че във видеофайловете е фиксиран
периода от време при извършване на проверката от полицейските служители и не
касаят момента на извършеното нарушение. Но дори и на тези записи при разговор с
полицейските служители жалбоподателят А. Н. потвърждава, че е дал газ и
5
автомобилът занесъл.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на Н. на 28.01.2025 г. по реда на
чл.186 ал.3 от ЗДвП, видно от отбелязването върху него от полицейски инспектор П.
П./л.8 от АНД/, който не е редът за връчване на наказателното постановление, но
съдът не отчита това като съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване
на правото на защита на наказаното лице, тъй като взе пак екземпляр от наказателното
постановление е достигнал до него. Жалбата срещу него е входирана на 31.01.2025 г.,
видно от печата върху нея.
Жалбата е подадена чрез адвокат Н. А. от Адвокатска колегия Варна. Към
въззивната жалба е приложено пълномощно от А. В. Н. за адвокат Н. А. от Адвокатско
колегия Варна да обжалва наказателно постановление № 24-8703-001866/09.01.2025 г.,
издадено от Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна пред
компетентния съд, да заведе и води дело до окончателното му приключване. При
служебна проверка в регистри на българската адвокатура се установи, че Н. Б. А. е
действащ адвокат с личен номер **********, регистриран в Адвокатска колегия
Варна.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП министъра на вътрешните работи определя
служби, които да контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението.
Със Заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи/приложено заверено копие/ в т.1.3.2. от заповедта са определени звената Сигма
в ОД на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.
Според писмо рег.№ 365000-13431/25.02.2025 г. на директора на ОД на МВР
Варна група Сигма е в Сектор Специализирани полицейски сили към Отдел
Охранителна полиция в ОД на МВР Варна.
От удостоверение рег.№ 365000-14310/28.02.2025 г. на началника на Сектор
Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че К. Б. И. към датата на съставяне
на АУАН 25.12.2024 г. е заемал длъжността „старши полицай в група 01 Сигма“ на
Сектор Специализирани полицейски сили към Отдел Охранителна полиция в ОД на
6
МВР Варна.
АУАН е съставен от компетентен орган - К. Б. И., старши полицай в Сектор
Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от
служба за контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните
работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП, Заповед № 8121-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи и удостоверение рег.№ 365000-14310/28.02.2025
г. на началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна.
Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи или от определени от него длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
в т.3.7. са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на
Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР.
От удостоверение рег.№ 365000-14307/28.02.2025 г. на началника на Сектор
Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че Е. В. Р. към датата на издаване на
наказателното постановление 09.01.2025 г. е заемал длъжността началник на Сектор
Специализирани полицейски сили към Отдел Охранителна полиция в ОД на МВР
Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Е. В. Р. -
началник на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна съгласно
чл.189 ал.12 от ЗДвП, Заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи и удостоверение рег.№ 365000-14307/28.02.2025 г. на началника на Сектор
Човешки ресурси при ОД на МВР Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното
постановление), счете, че правилата за компетентност са спазени.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при установяване на
нарушението и при съставянето на акта, в присъствие на нарушителя, като препис от
АУАН е връчен по законоустановения ред. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от
ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на наказателно постановление.
Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя. Както АУАН,
така и наказателното постановление отговарят на чл.42 и респективно чл.57 от ЗАНН,
в тях се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на
извършване, както и нарушените законови норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето,
което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от
7
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари.
Дефиницията за път, отворен за обществено ползване, се съдържа в чл. 2 ал.1
от ЗДвП, съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението.
По силата на § 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, улиците са
приравнени на пътищата, като е безспорно, че към това понятие се отнася и процесния
пътен участък.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че пътят се използва за
други цели, различни от предназначението му, когато с МПС се извършват такива
действия, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което
извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на
използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване
на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на
кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;
преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение
на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и
необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху
него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.нар. "дрифт",
като еманация на използването на пътищата не по предназначение.
"Дрифт"-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е
типичната хипотеза на приложното поле на чл.104б т.2 от ЗДвП, но практиката е също
така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя
не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо дали са
изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и
професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за
дрифтиране.
8
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и на свидетелите при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателствени средства.
Съдът намира, че събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя и другите полицейски служители
следва да бъдат кредитирани, доколкото са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондират помежду си. Не са установени и факти, сочещи за възможна
пристрастност и предубеденост на разпитаните полицейски служители, поради което
съдът кредитира показанията им като обективни и достоверни.
В разпита си полицейски служители еднопосочно и непротиворечиво излагат
възприятията си, че на процесната дата, в посоченото в акта време, въззивникът е
управлявал процесния автомобил, като след кръстовището с ул. Гео Милев същият е
форсирал двигателя на превозното средство и рязко е подавал газ, последвано от
умишлено въртене на гуми, съответно занасяне на автомобила. Видно е, че вследствие
на наблюдението над поведението на водача и начина на придвижване на автомобила у
полицейските служители се е създало обоснованото убеждение, че констатираното
поднасяне на автомобила не е вследствие на обективни факти, а е резултат от
умишленото управление на превозното средство по описания начин, който създава
пряка опасност за останалите участници в движението.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти
се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на полицейските служители подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи за основа на направените от съда
фактически изводи. Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото
писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви. По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на
същите своите фактически изводи.
По възраженията на въззивника:
1. Съдът намира, че са неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника, посочени в писмените бележки, че причините за поднасянето на
автомобила, ако евентуално е имало такова, са били в пътната обстановка,
метеорологичната обстановка и мощността на автомобила, което изключва
9
умисъла от страна на водача на автомобила. В случая не е установено условията
на пътната обстановка да предполагат подобна възможност с оглед и на
показанията на полицейските служители, които отричат да са възприели наличие
на прах или разлив на течности на пътя и че валежът на дъжд в съответния
времеви период не е бил интензивен. Същите са категорични, че изнасянето на
задните автомобилни гуми е било видим резултат от рязка маневра и умишлено
форсиране на двигателя на превозното средство.
Марката, моделът, мощността, цената и външният вид на един автомобил не
може да бъде причина, основание или право за неговия водач да не спазва правилата
за движение, които важат за всички участници в движението.
2. Съдът не приема възражението на процесуалния представител на въззивника от
писмените бележки, че са налице ключови различия в показанията на
полицейските служители относно местоположението на процесното МПС, което
нарушавало правото на лицето да организира правото си на защита.
Действително според свидетеля В. В. В. жалбоподателят Н. е излязъл с
автомобила от ул. Гео Милев и направил ляв завой по бул. Христо Смирненски, според
свидетеля Н. Д. Н. той видял автомобила, когато вече се движил по бул. Христо
Смирненски в посока Сливница, според свидетеля К. Б. И. те били спрели с
полицейския автомобил на светофара на кръстовището между бул. Христо
Смирненски и ул. Гео Милев, а автомобилът на Н. бил пред тях на същото
кръстовището и след светване на зелен сигнал на светофара продължил движението си
към бул. Сливница, а според свидетеля В. П. П. автомобилът излязъл от мол-а, завил
нагоре по бул. Христо Смирненски към кръстовището със Сливница. Съдът отчита, че
от датата на инцидента до момента на разпита на свидетелите в съдебно заседание са
изминали четири-пет месеца и с оглед на факта, че те при всяко излизане на работа
установяват такива нарушения и вземат отношение, е нормално да не помнят точно
детайлите за всеки отделен случай или да ги смесват с такива от други случаи. Но това
в случая не е с толкова голяма значение, тъй като основния факт на доказване е
поведението на въззивника Н. след преминаване на кръстовището с ул. Гео Милев до
придвижването му до кръстовището с бул. Сливница, за което поведение показанията
на всички полицейски служители са идентични. Поради това съдът счита, че това не е
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото
на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като наказващият орган
не е проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост
съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съгласно тази разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият
10
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва
и разследване на спорните обстоятелства. Наказващият орган е преценил
законосъобразността и обосноваността на АУАН, тъй като срещу АУАН няма
направени от нарушителя възражения при съставянето на АУАН и в законния срок за
подаване на писмени възражения в случая не са били налице спорни обстоятелства и
не е било необходимо допълнително разследване.
4. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
в наказателното постановление липсва съществен реквизит съгласно изискването
на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, а именно мотиви. В чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН е посочено,
че АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, там не е посочено, че АУАН следва да съдържа мотиви,
това не е елемент от задължителните атрибути на АУАН и липсата им не е
процесуално нарушение.
5. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
в АУАН и в наказателното постановление липсва описание на действията и
механизмът на извършване на самото нарушение. И в АУАН, и в наказателното
постановление нарушението е описано достатъчно точно и ясно като време,
място, конкретните действия на водача на автомобила и последствията, до които
те са довели, нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, за да бъде
разбрано от нарушителя и същият да може да организира адекватна защита си
срещу обвинението.
6. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
не са събрани доказателства за вината. Вината е юридическо понятие,
представлява психическото отношение на дееца към извършеното деяние и към
неговите последици и за нея се изхожда от събраните гласни и писмени
доказателствени средства, което в случая е било извършено от наказващият
орган.
7. Съдът счита, че не следва да обсъжда направените в писмените бележки
възражения от процесуалния представител на въззивника за противоречие на
свидетелските показания на полицейските служители относно използването на
звуков и светлинен сигнал за спирането на въззивника и за изготвяне на
протоколи за извършените от тях действия при проверката, защото тези
обстоятелства касаят времеви период след извършване на нарушението и са
ирелевантни относно основния предмет на разследване по настоящето дело.
Поради изложеното, съдът намира, че въз основа на събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установяват фактите, посочени в съставения
АУАН, съответно в обжалваното наказателно постановление.
11
С техниката на шофиране, при която водачът довежда до загуба на сцепление
на автомобилните задни гуми като контролирано изнася задната му част, т. е. извежда
моторното превозно средство извън контрол, се създават предпоставки за пътно-
транспортно произшествие, съответно същата не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и
товари като подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
С оглед на изложеното, съдът изцяло споделя извода на наказващия орган, че
водачът е допуснал виновно опасно шофиране, чрез ненужно и демонстративно
поднасяне на автомобила, като по този начин е създал потенциална опасност за други
участници в движението.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва
пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от
материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а
именно - задната част на автомобила му да занесе и едва след това с необходимата
маневра да го овладее, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
За субективната страна на деянието свидетелства и поведението на
жалбоподателя непосредствено след приключване на полицейската проверка и
съставянето на АУАН, като при потегляне от мястото на проверката той отново подал
ненужно голяма газ и превъртял гумите на автомобила.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата
на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл,
какъвто в случая е налице.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят, като е
използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.104б т.2 от
ЗДвП.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, въз основа на санкционната разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП,
която предвижда нарушението в диспозицията си.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което не може приложение в
случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По делото липсват данни за многобройни или
12
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия
вид, а такива не се сочат и от жалбоподателя. Напротив, за формиране извод за липса
на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на
§ 1 ал.1 т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, следва да се вземе предвид не
само обстоятелствата по така извършеното нарушение, но и представената по
административната преписка справка за нарушител/водач. Видно от същата
процесното деяние не е изолиран случай на нарушаване на правилата на ЗДвП от
жалбоподателя, спрямо когото има издадени и влезли в сила 6 броя наказателни
постановления и 15 броя фиша, което е индиция за лице с висока степен на
обществена опасност. Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е
източник на повишена опасност, а извеждането на моторно превозно средство извън
контрол благоприятства настъпването на инциденти със значителни общественоопасни
последици, поради което и процесното нарушение не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП за нарушения на същия закон е неприложим чл.28 от ЗАНН, а именно
института на маловажния случай.
Като взе предвид, че кумулативно предвидените в посочената норма санкции
са определени във фиксиран размер, съдът счита, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същите.
По разноските:
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени наказателни постановления пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/. Разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били представлявани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПрП/.
Съгласно чл.37 ал. 1 от ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ. Като
взе предвид, че са представени само писмени бележки по делото, че производството
по делото е приключило в три съдебни заседания, в които процесуалният представител
13
на въззивника не е взел участие, съответно същото не представлява фактическа и
правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80 лева на ОД на МВР Варна
като юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от Закона за МВР.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
въззивника за присъждане на направените от него разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно № 24-8703-001866/09.01.2025 г., издадено от Е. В. Р.
- началник на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна, с което
на А. В. Н. ЕГН ********** от с.Лозен, ул.Д.че № 5, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от
Закона за движението по пътищата са му наложени административни наказания глоба
в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда А. В. Н. ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР Варна
сумата от 80/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.4
вр.ал.1 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПрП вр.чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Оставя без уважение искането на въззивника за присъждане на направените
от същия разноски по делото.
Да се изпратят съобщения на началник на Сектор Специализирани
полицейски сили при ОД на МВР Варна, на А. В. Н. и на адвокат Н. А., че решението е
изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14