РЕШЕНИЕ
№ 1039
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330118443 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС,
предявен от Г. Б. срещу Ф. Т..
Ищецът твърди, че е собственик на 748.18/1039 идеални части от поземлен
имот с ид. №******, в който има построена жилищна кооперация с два входа. Твърди
се, че ответницата притежава гараж в кооперацията, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П., чийто вход е във вътрешността на двора. Излага, че въпреки че не притежава
идеални части от дворното място, същата непрекъснато паркира срещу гаража си,
вместо да прибира автомобила си. Сочи, че мястото пред гаража на ответницата е
удобно за обръщане на автомобилите, които влизат в двора, но паркирайки пред гаража
си, ответницата пречи на всички собственици на дворното място и на гаражи да
обърнат автомобилите си. Твърди, че с поведението си ответницата му пречи да ползва
собствения си двор по предназначение, включително не може да стига до дъното на
двора, за да обръща колата си.
Предвид горното се иска ответницата да бъдат осъдена да преустанови
неоснователните си действия по паркиране на автомобила си в поземлен имот с ид.
**** с които пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост
върху имота. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва
1
иска. Твърди, че често се налага да паркира автомобила си не в гаража, а извън него,
тъй като мястото от двора, което е предвидено за преминаване на автомобилите за да
стигнат до гаражите е обособено от ищеца като паркоместа. Твърди, че ищецът
поставил скоби, с които обособил паркоместа и по този начин заел ивицата земя, по
която автомобилите могат да стигнат до гаражите. Често гаражите били
неизползваеми, тъй като било невъзможно да се извърши маневра за паркиране на
колите в тях. Твърди, че срещу заплащане ищецът раздавал ключове за скобите и така,
хора които нямат гаражи паркират автомобили върху земята, предназначена за
обслужване на сградата и гаражите. Заявява, че не тя, а ищецът й пречи да упражнява
правото си на собственост. Моли да се отхвърли предявения иск, като неоснователен.
В срока по чл. 131 ГПК Ф. В. Т., е предявила срещу Г. Д. Б. насрещна
искова молба.
Ищцата по насрещния иск твърди, че притежава собствеността на жилище и
гараж, находящи се в*****. Притежаваният от нея гараж, съставлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П. Ответникът бил собственик на жилище, находящо се в същата сграда, както и
на 748.18/1039 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата и което дворно
място, съставлява поземлен имот с ид. ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П. Твърди, че почти винаги е невъзможно да паркира автомобила си в
гаража, тъй като ответникът заел част от двора, монтирал е метални скоби и е обособил
„паркоместа“. Тези паркоместа, ответникът предоставял за ползване срещу заплащане.
Твърди, че почти винаги срещу входа на гаража й има спрели автомобили на
паркоместата и ползването на гаража й било невъзможно, тъй като мястото за маневра
не било достатъчно. Излага, че срещу гаража й има монтирани 5 броя скоби, по схема,
като скобите, които й пречат да ползва гаража си са под номера 2, 3, 4 и 5. Сочи, че с
действията си ответникът й пречи да упражнява пълноценно правото си на
собственост.
Предвид изложеното моли ответникът да бъде осъден да преустанови
неоснователните си действия като премахне за своя сметка металните скоби, поставени
от него срещу притежавания от нея гараж с ид. № *****, отбелязани под номера 2, 3, 4
и 5 на схема, неразделна част от исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с
който се оспорва иска, счита същия за неоснователен.
Не оспорва твърдението, че Ф. Т. е собственик на жилище и гараж, находящи се
в ****. Не оспорва твърдението, че гаражът, представлява самостоятелен обект в
сграда с ид. № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с
административен адрес:******.
Оспорва изложената в насрещната искова молба фактическа обстановка в
2
останалата й част. Ответникът и другите съсобственици на поземления имот,
поставили скоби с цел преустановяване на безразборното паркиране в дворното място
от лица извън неговите съсобственици, като към настоящия момент тези скоби винаги
стоят свалени. Единствено Ф. Т. не се съобразява с правото на собственост и
продължава да паркира автомобила си в пространството срещу своя гараж. Право да
паркират в дворното място имат само неговите съсобственици. Ищцата не притежава
идеални части от поземления имот и няма право да паркира автомобила си в имота.
Въпреки това, същата всяка вечер паркира автомобила си в поземления имот, вместо в
гаража си. Липсват каквито и да било пречки същата да ползва гаража си. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване
на вещта от собственика според нейното предназначение. Съгласно Решение № 60098
от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 812/2021 г., II г. о. по отношение на иска по чл. 109
ЗС липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното участие на
всички съсобственици (както на страната на ищеца, така и на страната на ответника) в
производството по тези претенции. По тази причина другарството в случая е
факултативно. Искът по чл. 109 ЗС може да бъде предявен не срещу всички, а само
срещу част от съсобствениците, поддържащи нарушението.
Относно общите факти:
С доклада на делото обективиран в определение от 24.03.2022 г. като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени правото на собственост на ищеца по
главния иск на 748.18/1039 идеални части от поземлен имот с ид. *****; че Ф. Т. е
собственик на жилище и гараж, находящи се в **** и че гаражът, представлява
самостоятелен обект в сграда с ид. ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив. Правата на страните се установяват и от представените по
делото нотариални актове.
Установява се и поставянето на общо 5 антипаркинг елемента тип „скоба“ в
южната част на дворното място, както и че ответницата по първоначалния иск ползва
дворното място за паркиране на притежавания от нея лек автомобил. В тази насока са
показанията и на двамата разпитани по делото свидетели- по един за всяка от страните.
По делото са приети три технически експертизи- основна и две допълнителни,
3
които изследват възможностите за ползване на гаража от притежавания от ответницата
автомобил и какви пречки се създават от разположените пред гаражите антипаркинг
скоби. Заключенията са изготвени след огледи на място и извършени проби,
обосновани са и следва да бъдат кредитирани.
По първоначалния иск по чл. 109 ЗС:
Предмет на прехвърлителната сделка, от която черпи права ответницата по
първоначалния иск, е отделен апартамент и гараж в жилищната сграда.
Самостоятелните обекти в сградата са продадени без да е описано право на
собственост върху земята. Поради това следва да се приеме, че правата върху земята не
са били предмет на договора за продажба.
Съгласно чл. 38 ЗС дворното място е обща част към етажната собственост. Това
е така обаче само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното
място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Това разбиране
произтича от възможността, предвидена в чл. 63 ЗС, сграда или самостоятелен обект на
гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно от правото на
собственост върху терена. Възможно е част от съсобствениците на терена да не
притежават обекти от етажната собственост, защото са учредили само право на строеж.
В този случай след построяването на сградата-етажна собственост, те не
изгубват правото на собственост върху терена или идеална част от него, защото
съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост не се изгубва освен ако друг не го
придобие. Притежателят на правото на строеж придобива сградата или самостоятелен
обект от нея, но той не придобива с изграждането й право на собственост върху терена.
Нормата на чл. 40 ЗС определя начина на разпределение на дяловете на
съсобствениците в общите части, но тя няма отчуждително действие по отношение на
собствениците на терена. Щом собствеността върху сградата или част от нея може да
принадлежи на лица, различни от собствениците на терена, то и дворното място
придобива статут на обща част на етажната собственост само по волята на
собственика. В този случай собственикът на отделен обект от етажната собственост
притежава правото на строеж за него, без да притежава идеална част от терена. В този
смисъл Решение № 661/02.11.2010 г. по гр. д. № 1437/2009 г. на І ГО на ВКС.
Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройка, респ. самостоятелен обект в нея,
може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използване на
постройката /респ. отделните обекти в нея/ по предназначение, а собственикът на
земята е длъжен да му осигури тази възможност и да търпи горното ограничение на
своето право, като се въздържа от действия, които препятстват това право на
суперфициара. Ползването на притежавания от ответницата обект в сградата по
предназначението му включва различни права в зависимост от неговия вид, но целта на
закона при разделна собственост на земята и постройките върху нея, е да се защити и
4
възможността за ползване на земята от нейния собственик. Ползването й от
суперфициарния собственик не може да бъде неограничено, а следва да се простира
единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на
земята да я използва. В този смисъл е Решение № 538 от 9.07.2010 г. по гр. д. №
519/2009 г. на ВКС, IV г. о.
Това обаче не означава, че собственикът на сградата може да ползва тази площ
за всякакви нужди, без да се съобразява с правата на собственика на земята, както и че
всяко действие на собственика на земята засяга правата на собствениците в сградата.
Ползването на тази площ, следва да се осъществява само доколкото е необходимо да се
ползва обекта. Правата на ответницата върху апартамент и гараж не включват и
възможността да използва поземления имот за паркиране, защото такова право не се
включва в разпоредбата на чл. 64 ЗС. В този смисъл Определение № 200 от 17.03.2009
г. на ВКС по гр. д. № 4449/2008 г., II г. о. Тези действия на ответницата засягат правата
на собственика на поземления имот, защото фактически отнемат неговите правомощия
да си служи със земята както намери за добре, без да засяга правата на собствениците
на обекти в сградата.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.
Въведеното в тази насока възражение, че паркирането е предизвикано от
създадена от самия ищец ситуация, при която било невъзможно ползването на гаража,
не могат да обосноват отхвърляне на иска. Едно такова поведение в действителност се
явява неправомерно, защото ограничава правата на суперфициарния собствени, но не
оправдава насрещно незаконосъобразно поведение чрез неоснователно ползване на
земята. След като собственикът на мястото пречи да се упражнява правото върху
гаража, ответницата следва на основание чл. 64 ЗС да предяви иск за определяне
правото на ползване или, както в настоящия случай за преустановяване на
неправомерното поведение по чл. 109 ЗС. (Решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. №
131/88 г., IV г. о.)
По насрещния иск по чл. 109 ЗС:
Насрещната претенция е предявена за премахването на 4 антипаркинг елемента
тип „скоба“ отбелязани с номера 2, 3, 4 и 5 на приложената към уточнението схема и
съответстващи на тези с номера 4, 3, 2 и 1 на схемата на вещото лице към ДСТЕ на
лист 111 от делото. В следващото изложение ще бъде използвана номерацията, дадена
от вещото лице при изготвяне на заключението.
От показанията на свидетелката Л. М. се установява, че съществуващите в имота
антипаркинг елементи са били поставени от двамата от съсобствениците на дворното
място. Заявява, че първите две били поставени от трето за спора лице- К. Д., а
следващите три били поставени от ответника по насрещния иск, след разговор с
останалите съсобственици. Показанията на свидетеля, преценени на основание чл. 172
5
ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите са
конкретни и последователни, като не противоречат на останалите ангажирани
доказателства. Изводът се подкрепя и от показанията на свидетелката на Е. П., която
заявява, че знае за монтирането на скоби, както от ответника, така и от третото лице К.
Д. Показанията й не могат да бъдат кредитирани в частта, относно поставянето на
всички скоби от ответника, защото не пресъздава свои лични възприятия, а
информация получена от трети лица- „Лично не съм виждала, но от съседи
научавам…“. В тази част показанията й противоречат и на изложените от самата нея
факти, че знае, че К. Д. също е монтирал скоби.
Материалноправната легитимация на ответника, по иск по чл. 109 ЗС предполага
установяване на фактическо действие от негова страна /или поддържане на състояние/,
надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен
режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия собственик.
Следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС-
Решение № 33 от 6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о. Доколкото две от
скобите не са поставени от ответника по насрещния иск, той не е материалноправно
легитимиран да отговаря за премахването им.
Ето защо искът се явява неоснователен по отношение на скоби с номера 1 и 2 от
схемата на вещото лице на лист 111.
От приетите по делото СТЕ се установява, че антипаркинг елементите тип
„скоба“, разположени на места с номера 3 и 4 от схемата пречат на ответницата да
упражнява правото си на собственост върху гаража. От последната приета по делото
ДСТЕ и приложените към нея схеми, се доказва, че за да може ищцата по насрещния
иск да паркира автомобила си в притежавания от нея гараж е необходимо да бъдат
извършени две маневри на площ попадаща в места за паркиране с номера 3 и 4. За
извършването на тези маневри се използва почти цялата площ на обособените на
схемата места за паркиране, поради което и разположените в тях антипаркинг
елементи се явяват пречка за ползването на гаража по предназначение.
Тук следва да се отбележи, че от приетите експертизи се установява, че
съществуват и други възможности за осъществяване на паркирането на автомобила в
гаража, при които пречка представлява скобата на място номер 5 от схемата към
ДСТЕ. Същите са неотносими, защото тя не е предмет на предявения насрещен иск и
ищцата няма определени конкретни предели на правото по чл. 64 ЗС. Предвид
посочената норма, ищцата има право да ползва такава част от мястото, върху което е
построена сградата, която й осигурява нормален достъп до гаража в сградата. При тази
ситуация е напълно естествено маневрите за паркирането на автомобила да се
извършват пред самия гараж (схема на лист 112), а не пред съседен обект в сградата
(схема на лист 114).
6
При така събраните доказателства насрещният иск по чл. 109 ЗС се явява
частично основателен, като адекватна защита на правото на собственост на ищцата ще
се осигури, чрез премахването на двата антипаркинг елемента, попадащи в места за
паркиране с номера 3 и 4 на схемата към ДСТЕ.
Възражението на ответника, че същите не пречат за упражняването на правата
на ищцата при спуснато положение е неоснователно. Оставянето им в дворното място
и евентуална забрана за ползването им не биха могли да гарантират правата на ищцата
в достатъчна степен. При такава хипотеза винаги ще съществува възможност за
тяхното ползване по предназначение, като това може да бъде направено от всяко лице,
включително трето за настоящия спор. Този извод се подкрепя и от показанията на
свидетелката Л. М., която заявява, че след поредно неразбирателство между страните
анипаркинг скобата на място № 4 е била вдигната, а след това било констатирано, че
поставеният на нея катинар не може да бъде отключен с ключа, притежаван от
ответника по насрещния иск.
Възражението на ответника, че не разполага с възможност да използва
антипаркинг скобата на място номер 4 не обосновава неоснователност на иска в тази
му част. Както бе посочено по-горе, правата на ищцата се засягат от самото поставяне
на антипаркинг елементите, което относно номера 3 и 4 е било извършено от ответника
и той отговаря за премахването им. Следва да се посочи и признанието на ответника, че
ги е премахнал хода на процеса.
Неоснователно е и възражение, че притежаваният от ищцата автомобил не може
да бъде паркиран в процессния гараж. В тази насока бе допусната допълнителна задача
на СТЕ и от представеното заключение, след направени експеримент на място, се
установява, че е технически възможно автомобилът да бъде паркиран в гаража. Това,
че след паркирането остават малки разстояния от трите му страни е без значение за
делото. Размерите на автомобила се явяват максималните, при които гаражът може да
бъде използван по предназначение, поради което именно с тези параметри трябва да се
използват при изследването на въпроса за неговото паркиране и изваждане. Тези
размери представляват обективен критерии за преценка на пречките за упражняване на
правото на собственост върху гаража. Извършване на изследването с по-малък или по-
голям автомобил би предоставило субективни резултати, защото няма законово
изискване за ползването на такъв от ищцата. Ползването на гаража и пречките за това
са предопределени единствено от размерите на недвижимия имот, а не от размерите на
притежавания от страната автомобил.
В последното о.с.з. бяха отделни като безспорни обстоятелствата, че двата
антипаркинг елемента на места номер 3 и 4 са премахнати от ищеца по делото-
ответник по насрещния иск. Поради това искът следва да бъде отхвърлен и в тази част
поради изпълнение в хода на процеса.
7
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по първоначалния иск следва
да бъде присъдена сумата от 85.80 лева за д.т. и банкови такси и адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да бъде
присъдена и сумата от 51.45 лева за СТЕ и половината от платеното адвокатско
възнаграждение по насрещния иск, съразмерно на отхвърлената част. По отношение на
възнаграждението е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява
основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като са
приети 3 СТЕ по отношение на вариантите за маневриране и паркиране и са разпитани
двама свидетели. Следва да се съобрази, че експертизите са относими само към
предявения насрещен иск, за който е уговорено и платено отделно възнаграждение,
като защитата е осъществявана общо в о.с.з. Ето защо платените адвокатски
възнаграждения следва да бъдат намалени до предвидения минимум от 600 лева. По
отношение на възнагражденията по чл. 7, ал. 9 НМРАВ възражението е неоснователно,
защото възнаграждението отговаря на минималния предвиден размер.
Така общата стойност на дължимите разноски е в размер на 1412.25 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата по насрещния иска следва да
бъде присъдена сумата от 25 лева за д.т., 217.90 лева за СТЕ и банкови такси и 300 лева
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Общият размер
на разноските е 542.90 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. В. Т., ЕГН **********, да преустанови неоснователните си
деяния, с които пречи на Г. Д. Б., ЕГН **********, да упражнява правото си на
собственост върху 748.18/1039 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, като
преустанови паркирането на собствения си автомобил в незастроената част от
поземления имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. В. Т., ЕГН **********, срещу Г. Д. Б., ЕГН
**********, иск по чл. 109 ЗС за осъждането на Г. Д. Б. да преустанови
неоснователните си деяния, с които пречи на Ф. В. Т. да упражнява правото си на
собственост върху СОС с идентификатор **** по КК на гр. П., като премахне 2 броя
антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени в поземлен имот с
идентификатор**** в места с номера 1 и 2 на схема към ДСТЕ на лист 111 от делото,
като неоснователен и като премахне 2 броя антипаркинг елементи тип „скоба“,
разположени в поземлен имот с идентификатор **** в места с номера 3 и 4 на схема
към ДСТЕ на лист 111 от делото, поради изпълнение в хода на процеса.
8
Схема към ДСТЕ на лист 111 от делото, подписана от съдията, да се счита
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Ф. В. Т., ЕГН **********, да заплати на Г. Д. Б., ЕГН **********
сумата от 1412.25 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Ф. В. Т., ЕГН **********
сумата от 542.90 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
9