РЕШЕНИЕ
№1663
гр.
Пловдив, 29 септември, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора от ОП Пловдив Йорданка Тилова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно-наказателно дело
№ 1561 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Държавна комисия по хазарта /към момента на депозиране на жалбата/,
обжалва Решение № 26 от 12.03.2020 г., постановено по АНД № 916/2019 г. по
описа на Районен съд Асеновград, с което е отменено Наказателно постановление № 58/25.10.2019
г. на Председателя на Държавната комисия
по хазарта. С посоченото наказателно постановление на „Ив-Гет“ ЕООД гр. Асеновград
за две административни нарушения са наложени две имуществени санкции от по 300
лева на основание чл.108, ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районния съд с доводи
за постановяването му в противоречие с материалния закон, както и произнасяне
на касационния съд по същество с потвърждаване на наказателното постановление.
Твърди се отсъствие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на НАП юрисконсулт М.,
съобразно с настъпилите в Закона за хазарта изменения по закриването на ДКХ и
продължаване на производствата, по които тя е страна от НАП /§81, ал.1 и §85,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗХ/. Прави се искане за отмяна на решението на РС Асеновград
и потвърждаване на наказателното постановление, или връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с оглед непроведения от първоинстанционния съд разпит на актосъставителя.
Поддържа се искането за присъждане юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната по жалбата страна „Ив - Гет“
ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.Х., моли
за отхвърляне на касационната жалба. Претендира разноските, направени за
адвокатско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Тилова, изразява становище за неоснователност
на жалбата, като моли решението на районния съд да се остави в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, както и във връзка с касационните основания по чл.348,
ал.1 от НПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, направени от първоинстанционния
съд, като счита, че същите са основани на правилен анализ на събраните в хода
на проведеното съдебно дирене доказателства.
Не
се възприема като основателно възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено по характера му нарушение на процесуалните правила поради
непровеждане на разпит на актосъставителя по делото
пред районния съд, свързано конкретно със събирането на доказателства досежно
броя на проверените от страна на контролните органи дневни отчети с оглед
преценка на тази база тежестта на всяко от установените нарушения. Следва да се
има предвид, че първоинстанционният съд е направил опит служебно за призоваване
на актосъставителя по месторабота при жалбоподателя,
откъдето призовката му е върната в цялост с отразяване, че лицето е напуснало адреса
и без посочване на нов адрес от страна на административния орган. Касационният
жалбоподателят не е направил необходимото за осигуряване присъствието на
длъжностното лице при него, съставило акта, пред съда, като не е направил и
искане за разпита му като свидетел по делото.
Впрочем, такова искане не е било направено и от страна на ответника –
санкционираното дружество. Районният съд не е допуснал нарушение на
процесуалните правила като не е постановил служебно издирване и разпит като
свидетел на актосъставителя, доколкото това не е било
абсолютно задължително за изясняване на делото от фактическа страна, като се
има предвид, че обстоятелствата касателно извършената проверка се съдържат в
писмено доказателство - събрания по административната преписка констативен
протокол, който е приет от съда и обсъден заедно с останалите доказателства.
Съдът правилно е констатирал, че във въпросния протокол не се съдържат данни
относно броя на общо проверените дневни отчети, като е дал и конкретен коментар
по този въпрос в мотивите към решението си.
Ето защо и не е основателно искането за връщане на делото за ново
разглеждане на друг съдебен състав, тъй като не е налице съществено нарушение
на съдопроизводствените правила.
Не се
възприема от настоящия съдебен състав правния извод на първоинстанционния съд
относно липсата на осъществен от обективна страна състав на административно
нарушение, като в тази връзка касационният съд счита, че дадената от
административния орган в наказателното постановление правна квалификация е
достатъчно точна и съответна на установеното поведение на санкционираното
дружество, изразило се в неподписване на всеки от двата конкретно посочени
дневни отчети за игралните автомати, което е изискване по чл.6, ал.1 от Общите правила за организацията на работата и
финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати.
Първоинстанционният съд е коментирал в решението си само нормата на чл.4, ал.1,
т.1 от посочените Правила, която иначе е дадена във връзка с чл.6, ал.1 от
Правилата, поради което и е направил неточен и непълен анализ от правна страна
и е достигнал до неправилен извод за липса на осъществен състав на нарушение,
както и за непосочване на всички белези от обективната му страна.
Независимо
от посоченото обаче, крайният извод на Районен съд Асеновград за отмяна на
наказателното постановление се явява законосъобразен, доколкото действително в
случая се установява, че всяко от двете описани в наказателното постановление
нарушения съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Вярно е в тази насока, че сред задължителните реквизити на
проверените дневни отчети са и два подписа – на управител на игралната зала и
на крупието, а е установено, че подписи са положени само за крупие. Съгласно
изискването на чл.4, ал.1, т.1 от Правилата отчетите следва да са попълнени,
съгласно утвърдения образец, който съдържа и подпис на управителя на игралната
зала, и подпис на крупието. В тази връзка и е установено, че само отчасти не е
спазено изискването на чл.6, ал.1 от Общите правила, като отчетите не са
представени на проверяващите напълно неподписани, доколкото все пак е налице
положен, макар и само един подпис, върху процесните дневни отчети. Сиреч,
налице е надлежно удостоверяване от конкретно отговорно за това лице на снетите
данни относно игралните автомати в игралната зала, съставляващи самото
съдържание на дневните отчети. Ето защо и в случая не е налице пълно
неизпълнение на изискването на чл.6, ал.1 от Правилата, а само частично такова
и именно поради това всяко от установените нарушения може да бъде определено
само по себе си като такова, което разкрива белезите на маловажен случай на
нарушението. Доводът, изтъкнат от жалбоподателя относно това, че щом са налице
две еднотипни нарушения, то не е приложим институтът на маловажния случай на
нарушение, не се възприема като основателен, доколкото за всяко от нарушенията
се преценява поотделно неговата обществена опасност, което пък е във връзка с
принципа по чл.18 от ЗАНН. С оглед наличието на всички останали реквизити по
процесните дневни отчети, както и наличието все пак на един подпис на лице,
което е удостоверило данните в отчетите, то и според настоящия съдебен състав
може да се счете, че нарушението не засяга особено съществено защитените с
нарушената норма обществени отношения. Изтъкнатият от страна на жалбоподателя
довод, че със ЗХ са въведени завишени регулаторни и контролни изисквания към
специфичната дейност, предмет на уредба от закона, която се осъществява по
занятие от конкретния субект, не може да доведе до извод за неприложимост на
института на маловажния случай по отношение административните нарушения по този
специален закон, доколкото същият не го изключва изрично. С оглед размера на
предвидената минимална имуществена санкция по чл.108, ал.1 от ЗХ, преценката на
Районен съд Асеновград за това, че тя се явява несъразмерно тежка спрямо
тежестта на конкретното административно нарушение е напълно законосъобразна и
се споделя и от настоящия съдебен състав.
С оглед на обстоятелството, че районният съд в
крайна сметка е достигнал до законосъобразен и мотивиран извод за отмяна на
наказателното постановление и като намери, че не са налице възведените в
жалбата касационни основания, както и че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон в посочената му част, съдът счете,
че същото следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
При този изход на делото и при направено
искане за присъждане на разноски за ответника, то съобразно с нормата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК на ответника по
жалбата ще следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение, които се установява да са в размер от 500 лева.
Затова и
Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 12.03.2020 г., постановено по АНД № 916/2019
г. на Районен съд – Асеновград.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати
на „Ив-Гет“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Козановско шосе“ № 8, сума в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, съставляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.