Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 11.02.2021г.
Плевенският районен съд,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №2109 от 2020
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-002895 от
08.07.2020 година на ***“ към ***,
с което на М.Й.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.2 ,вр.ал.1 т.5
от ЗДвП е наложена Глоба в размер на
200,00 лева за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП .
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. ***.
В жалбата си моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното
наказателно постановление, като се излагат доводи в тази насока. Сочат
се допуснати процесуални нарушения,алтернативно се пледира за маловажност. В тази
насока са и съдебните прения на адв. ***.
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Отговорността на М. е ангажирана, за това, че на
съответната дата и място, управлявайки товарен автомобил ***, извършил маневра за
да излезе от паркинг и допуска пътно транспортно произшествие с минимални материални
щети . Нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, от с.з., на водача е наложено
административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева.
Съгласно нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например
да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на
паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие
надясно или
наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди,
че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. Наказващият орган е приложил санкционната
норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, който има 7 предложения ,а именно
наказва се с глоба този, който не
спазва (1)предписанието на пътните знаци, (2)пътната маркировка и (3)другите
средства за сигнализиране, (4)правилата за предимство, (5)за разминаване, (6)за
изпреварване или (7)за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението. В атакуваното
НП АНО се е въздържал да посочи коя снкционна правна
норма е приложил. В съдебно заседание беше посочено от актосъставителя,
че произшествието е настъпило в хипотезата на разминаване. Това е петото предложение
на чл.179, ал.1, т.5, То касае ангажиране отговорността на водач "който не
спазва....правилата за разминаване". Правилата за разминаване са
регламентирани в чл.44 и сл. от ЗДвП и касаят движението на автомобили в
срещуположни посоки, поради което тази хипотеза е неприложима в случая, предвид
обстоятелството, че двата автомобила, участници в ПТП-то не са се движили в
различни посоки, тъй като другият участник в ПТП-то -т.а. ***въобще не се е
движил. Обосновава се извод, че жалбоподателя М. е наказан за нарушение, което
не е описано в обстоятелствената част на АУАН и НП. Недопустимо е ангажиране на административно наказателната отговорност на
нарушителя при допуснато несъответствие между факти и правната норма под която
се подвеждат .Това се явява процесуално
нарушение, довело до нарушаване правото му на защита , т.к. М. е препятстван да
разбере за какво точно нарушение е санкциониран. В този смисъл НП следва да се
отмени като незаконосъобразно. Такава е и съдената практика, напр. Решение
№1027/27 май 2016г. на Адм.съд гр.Бургас по КНАХ дело № 572 по описа за 2016 год.
Другото допуснато нарушение е това, че акта бил
съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН. Видно от показанията на свидетеля-очевидец-В.С.
той видял какво се случва, но тъй като си имал работа влязъл в сградата. После
полицаите го накарали да подпише актовете, които те вече били съставили, включително
процесният. Тоест допуснато
е нарушение при съставяне на акта, тъй като той не бил съставен „в присъствието“
на нарушителя и свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението каквото е изискването на Закона.
Действително не всяко нарушение на изискванията за съставяне на АУАН или издаване
на НП е съществено и води до незаконосъобразност на НП, като съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН
във връзка с НПК, съществено е само това нарушение, което би довело до ограничаване
на процесуалните права на жалбоподателя , съществени са и онези нарушения на
процесуалните правила, които биха могли да доведат до различни констатации
относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, т.е.
следва да се преценява с оглед на това, доколко тези нарушения са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че има извършено деяние, какво е то и деецът е
известен.
В тази връзка следва да е отбележи, че Съдът не
споделя становището на адв.***, касаещи тезата му, че
АНО е допуснал съществено процесуално нарушение като не е съставил един АУАН и
съответно едно НП за трите нарушения, а е съставил три акта и три НП. Според чл.18
от ЗАНН когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях.Следователно крайният резултат от дейността на наказващият
орган е правилна -за всяко нарушение е са наложено отделно наказание.
Обстоятелството ,че не в един, а в три акта са описани трите нарушения не съставлява процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на НП.
Твърението че паркингът не е част от пътната мрежа и нарушенията
извършени на частен паркинг не подлежат на контрол и санкция от Пътна полиция
също не се споделя от съда. Правилата по ЗДП важат на посоченият паркинг пред
административния вход на сградата на ЧЕЗ. Според § 6 от преходните и заключителни разпоредби от ЗДвП "Път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата
се приравняват и улиците.“ Следованелно паркингите са място, което законодателя
приравнява на „път“, а там без съмнение важат правилата за движение по
пътищата. Законодателят няма за цел да осигури безопасност само на стопанисваните
или поддържаните от държавата и местните органи пътища, тъй като не от собствеността
им произтича нуждата да се осигури тази безопасност, а от факта че по тях се
движат пътни превозни средства и граждани и нарушаването на правилата създава
опасност за тях.
Правилно е твърдението на адв. ***, че ако между участниците е имало съгласие за
вината, то органите на ПП въобще не е трябвало да бъдат викани. Това е така според
чл. 123 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗДвП /“ Когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди,ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да
не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие./ Чл.125 урежда случаите когато органите на МВР посещават пътнотранспортните произшествия и според т.7 един от изброените
случаи е когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Това обаче не означава, че неправилно
органите на полицията са се намесили в произшествието, тъй като имало
неизяснено обстоятелство по въпроса платена ли била задължителната застраховка „ГО“,
за което те имат задължение да следят и съответно да съставят актове за такова
нарушение по чл.483 от КЗ.
Когато деянието представлява „маловажен” случай на административно
нарушение, АНО следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Изразът в закона „може” не
обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на
компетентност. Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол.
В настоящият случай коментираното нарушение не може
да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го
отличават от общите случаи на нарушения по посочената в АУАН и НП разпоредба.
Засегнатите в случая обществени отношения са значими и деянието не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
По делото е направено искане от адв.*** за
присъждане на разноски .Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. Разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. По делото е приложен
договор за правна помощ в който е
посочена сумата от
300 лв. Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнагражения,
издадена от ***: „За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият
случай“ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН
(Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) с чл. 38 ал. 2 вр. с
ал.1 от ЗА вр. с
8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, издадена от ***, съдът намира,че О.н.М. ***,
представляван от ****** следва да бъде
осъден да заплати на М. ***М. ***, ЕГН ********** сумата от 300,00 лева за направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение
.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-002895
от 08.07.2020 година на ***“ към ***,
с което на М.Й.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.2 ,вр.ал.1 т.5
от ЗДвП е наложена Глоба в размер на
200,00 лева за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР –Плевен , ***, да заплати на М. ***М. ***, ЕГН ********** сумата от 300,00 лева за направените по
делото разноски за адвокатско
възнаграждение .
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен в 14
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: