Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … януари 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав, в публичното заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 8143 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от „О.– СТ“ ЕООД, ЕИК *******, срещу З. „Б.В.И.Г.“ с ЕИК *******, в която се
твърди, че е обвързан с ответника от застрахователно правоотношение,
представляващо договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на описания в
исковата молба автомобил; договорът е обективиран в застрахователна полица №
4704121210000097/ 23.11. 2011г., със срок на действие от 23.11. 2012г. до
23.11.2013г., при определена от страните застрахователна сума в размер на 100
000 лв. и застрахователна премия от 3 688, 96лв. с включен ДДС, дължима на 4-ри
вноски, които са платени в брой. Твърди, че на 10.11.2013 г., оправомощен да управлява,
застрахования при ответника автомобил, И.С., е шофирал по път 4, клас № 50025,
5 км., в посока север - юг, в участъка между гр. Бузлуджа и гр. Казанлък след
като се блъска в камъни, попаднали случайно на пътното платно, водачът е
загубил контрол на управляваното от него МПС, излиза на ляв завой вдясно, извън
пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. В резултат на това е настъпило
ПТП с материални щети по застрахованата вещ и е налице тотална щета. Съставен е
констативен протокол за ПТП № 1436661 от посоченото длъжностно лице, а
ответникът - застраховател е своевременно уведомен за настъпилото
застрахователно събитие. В тази връзка е съставил опис на претенция под
посочения номер и на 23.02. 2016 г. е издал възлагателно писмо до автосервиз за
извършване на ремонт на застрахования автомобил. Този ремонт
е следвало да се извърши на основание претенция по застрахователна полица „Каско
стандарт“ № 50-05010-0009913 и щета на
ответника с № 470412131329197. След преценката на сервиз тази щета е оценена
като пълна, което е основание да се дири заплащане на застрахователно
обезщетение. Ответникът е постановил отказ да
заплати такова, който отказ ищецът твърди за неоснователен. Претендира вземане
в размер на 100 000лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение.
Тъй като е налице срочно задължение по смисъла на закона, липса на неговото
точно изпълнение, за периода на забава ( от 30.11.2013г. до 08.11.2016г.), с
допълнително уточнение от ищцовата страна от 15.12.2016г., страната претендира
и обезвреда, в размер на съдебно заявената сума от 29 908,58лв.
В срока за
отговор ответникът“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *******, не спори, относно сключване на застрахователен
договор, обективиран в цитираната полица; относно заплащане на застрахователната
премия от страна на ищеца; относно това, че последният е предявил за заплащане
пред него претенция за застрахователно обезщетение, във връзка, с което е
образувана щета под цитирания номер. Не спори и
че е отказал заплащане на претендирането обезщетение. Прави следните възражения
във връзка с основателността на претенцията: оспорва наличие на активна
материално- правна легитимация у ищеца да дири заплащане на претендираната
сума, тъй като липсват доказателства същият да е собственик на застрахованата
вещ, правоимащ да получи обезщетението, поради което поставя въпрос за
действителност на застрахователния договор; оспорва твърдението, че събитието е
настъпило по описания в исковата молба начин, както и че твърдените като
претърпени от него вреди са получени при тези обстоятелства. Твърди, че
описаният механизъм не отговаря на начина, по който са получени уврежданията на
автомобила и в тази връзка оспорва представения констативен протокол за ПТП,
касателно неговата вярност; оспорва твърденията на ищеца, че е налице тотална
щета по смисъла на закона; твърди, че процесиите вещ не е дерегистрирана. При условия
на евентуалност твърди, че водачът е действал при груба небрежност, което е
довело и до настъпване на събитието. Твърди, че са допуснати нарушения на
задължението за вземане на обичайни, разумни, предохранителни мерки по
отношение на застрахованото имущество. Твърди, че автомобилът е управляван със
скорост, несъобразена с условията за пътя, поради което е настъпило и ПТП.
Твърди, че са налице условия предвидени в т.1 от подраздел охранителни мерки и
т.1.4. от подраздел на общи изключения от общите условия на застрахователя. При
условия на евентуалност твърди, че са заявени вреди, които не произтичат от
процесното ПТП, а също така, че автомобилът е имал предходни увреждания, които
не се намират във връзка с твърдяното събитие. Оспорва част
от фактите, въведени в предмета на спора от ищеца, а именно, че ПТП е настъпило
при условия и начин посочен от него и че ответникът е издавал възлагателно
писмо, както и твърдението за наличие на тотална щета. Страната не спори, че тя е автор на възлагателното писмо, а оспорва, че документът е издаден с цел извършване на ремонт на застрахованата вещ. Оспорва
размерът на предявените искове, тъй като те не са действително претърпяна
вреда, съобразно нормата от закона. Твърди, че не е в състояние на забава.
В
допълнителната искова молба и допълнителния отговор, страните поддържат съдебно
заявените тези.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По делото е
изготвена съдебна поръчка въз основа на чл. 14 и 16 от Регламент (ЕО) №
1206/2001 на Съвета от 28.05.2011 г. от Районен съд Халберщат, Германия, който
посочил като приложимо право, уреждащо придобиването и прехвърлянето на
собствеността на МПС, разпоредбата на § 929 от ГК (във версията му от
02.01.2002 г.). Съгласно цитираната норма за прехвърляне на собствеността върху
движима вещ е необходимо собственикът на вещта да предаде същата на получателя
и двамата да декларират съгласието си за преминаване на собствеността от
предишния собственик към получателя. Относими норми към поставените на
Германския съд въпроси са и §19, 20 и 21 от Правилника за допускане до уличното
движение, съгласно които се предоставя разрешително за експлоатация на всяко
МПС, отговарящо на изискванията му, като МПС следва да бъде технически
характеризирано съобразно предварително типови одобрения или съобразно
експертиза от признато вещо лице. Със същата съдебна поръчка е изготвена
справка от Местния регистър на МПС на окръг Харц, от която се установява, че
техен орган е издал свидетелства за регистрация I и II за лек
автомобил БМВ с идентификационен номер WBASN4C59AC208643 на лицето Й.Б.на 03.12.2012 г. Изпратено е
представено пред органа по регистрация споразумение от 14.09.2011 г., съгласно
което „И.“ ЕООД поема всички права и задължения във връзка с покупко-продажбата
на БМВ 550 I GT с ид. № WBASN4C59AC208643 съгласно от фактура от 13.09.2011 г. за сумата от
32 745 щ.д. от „Д.А.“ Й. Б. А., представлявано от Й.Б.. Съгласно
представената от Районен съд Халберщад справка именно Й.Б.е заявил
регистрацията на процесното МПС БМВ 550 I GT.
Видно от
договор от 03.05.2012 г. „Р.С.“ ЕООД продава на „С.И.“ ЕООД БМВ 550 I GT с шаси № WBASN4C59AC208643, като продавача се задължава да достави на купувача
МПС в срок на 10 работни дни. За покупко-продажбата е издадена данъчна фактура.
По делото са
приложени и изпратени от МВР – Сектор ПП документи, касаещи регистрацията на БМВ 5 Е.Г.Т.Р..
Заявлението за регистрация от 03.12.2010 г. е подадено от Ц.Ц.като представител
на „С.И.“ ЕООД, а като документ за собственост е представена фактура № 85 от
03.05.2012 г., издадена от „Р.С.“ ЕООД. Съгласно служебна бележка от официалния
дилър на БМВ за България „М Кар“ ООД процесното МПС е произведено с двигател №
20334620.
По делото е
представена и справка – удостоверение от нотариус Станка Ранджева, затова че
чрез договор за покупко-продажба на БМВ 550 I GT с шаси № WBASN4C59AC208643, двигател № 20334620, „С.И.“ ЕООД е прехвърлил
собствеността на процесното МПС на ищеца в настоящото производство.
Безспорно е
между страните, а се установява и от представените по делото доказателства, че
на 23.11.2012 г. във формата на застрахователна полица ищецът и ответникът са
сключили застраховка КАСКО, по силата на която застрахователят се задължава да
осигури застрахователно покритие за периода от 23.11.2012 г. до 23.11.2013 г.
на МПС БМВ 550 I GT, с шаси № WBASN4C59AC208643, двигател № 20334620, за застрахователна сума от
100000 лв. срещу заплащане на застрахователна премия в размер на 3 688,32
лв. Застраховката покрива щети настъпили вследствие на пожар, природни
бедствия, ПТП и за умишлени действия. На същата дата е сключена между същите
лица и застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за същото МПС с
период на покритие 23.11.2012 г. до 22.11.2013 г. срещу заплащане на
застрахователна премия в размер на 275 лв.
Представени
са по делото свидетелство за регистрация на МПС БМВ 550 I GT, с шаси № WBASN4C59AC208643, двигател № 20334620, в което като негов собственик е
вписано дружеството-ищец на 17.05.2012 г.
Съгласно
пълномощно от 25.01.2013 г. И. С.С. е упълномощен от собственика на
дружеството-ищец да управлява и стопанисва процесното МПС БМВ.
В общите
условия, приети от дружеството-ответник и в сила от 12.12.2011 г., е предвидено
в раздел VIII “Предохранителни
мерки“, че застрахователят не дължи обезщетение на застрахования, когато
последният не е предприел всички обичайни и разумни предохранителни мерки за
избягване на повредата, както и съгласно раздел IX „Общи
изключения“ вредата е резултат на умишлени действия.
На
10.11.2013 г. е съставен протокол за ПТП от органите на реда, съгласно който на
същата дата в 18:40 часа на път IV клас, №
50025, 5 км, в територията на община Казанлък, И.С., управлявайки БМВ 5 ЕР Гран
Туризмо с рег. № 7427РК, с несъобразена с пътните условия скорост блъска камъни
на пътното платно, губи контрол над МПС и се блъска в крайпътно дърво.
Установени са множество увреждания на МПС – преден ляв калник, преден ляв фар и
мигач, предна броня – маска и др.
На
10.11.2013 г. е съставен акт № 455311 за установяване на административно
нарушение на И.С., който е отменен от Казанлъшкия районен съд, НО, 4 с-в, с
решение, постановено в производството по а.н.д. № 818/2014 г. , който е влязъл
в сила на 22.12.2014 година.
На
18.11.2013 г. И.С. е дал обяснения пред дружеството-ответник, съгласно които
към 18:45 часа на връщане от гр. Габрово, минавайки през Бузлуджа при десен
завой е забелязал коне на пътя, които при приближаване до тях са се отместили.
На пътното платно е имало камъни, през които е минал с управляваното от него
МПС, след което автомобилът е станала неуправляем и това е довело до удар в
дърво.
По делото е
представен опис на претенцията на ищеца към ответника от 14.11.2013 г., в който
са описани подлежащи на смяна или боядисване 67 елемента на увреденото МПС.
На
19.02.2016 г. ищецът е депозирал пред ответника молба да му бъде издадено
възлагателно писмо за извършване на ремонт в посочен от него конкретен сервиз –
„Автосервиз Ангелов“.
На
23.02.2016 г. ответникът е издал възлагателно писмо до посочения сервиз за
извършване на ремонт съобразно заведена от ищеца претенция от 14.11.2013 г.,
към което е приложен и опис на увредените елементи.
По делото е
приложена справка, изготвена от „Тандер корпорация“ по искане на „Автосервиз
Ангелов“, според която общата стойност на резервни части за ремонт на
увреденото МПС е 31 893,64 лв.
Безспорно е
между страните по делото, че с писмо от 30.03.2013 г. ответникът е уведомил
ищеца за постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по
заведената претенция по застраховка КАСКО, тъй като констатираните от
застрахователя увреждания на процесното МПС не са в причинно-следствена връзка
с механизма на ПТП, описан в протокола от 10.11.2013 г.
От
показанията на свидетеля И.С., участник в процесното ПТП, се установява, че
при управление на застрахованото МПС, марка БМВ, на обратен завой, коне се
спуснали от склона и за да ги избегне водачът на МПС-то влязъл в дясно и минал
върху свлечените от тях камъни. Това се случва на прав участък, излизайки от
обратния завой от дясната му страна е стръмно. За да избегне още първия кон,
свил леко в дясно, преди конете имало пясък с камъни и дървета, камъните влезли
под колата и той продължил с предницата напред и се ударил в дървото. След
дървото имало дере. При сблъсъка му изскочил аербега, колата била изгаснала
вече. Звъннал на 112 и дошла патрулна кола, която не могла да премине от
конете, които задънили пътя там. Направили снимки, оглед на мястото, взели му
кръвна проба, която била отрицателна, и звъннал на ответника. Дошла пътна помощ
и го закарала в най-близкия доверен сервиз. Колата от тогава не е вадена от
сервиза. Полицаите са му написали акт за превишена скорост, но поради обратния
завой няма как да е превишил скоростта. След конете са падали камъни. Спечелил
делото в съда и му отменили акта. При огледа с полицаите констатирали, че
предна лява гума е била спукана, а ударът е бил във фара. В дясната част не
видял щети, но е възможно да не ги е забелязал, защото било тъмно. Твърди, че
разстоянието от вземане на завоя до дървото е 100 м. Конете са слизали от
дясната му страна. Скоростта му в завоя не е била повече от 40 км/ч, като след
излизане от него е пуснал газта и след
20 м. са излезли конете. При попадане на камъните по предната част на
автомобила предницата е била във въздуха.
Съгласно
заключението на вещото лице Й.Й. по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че всички
увреждания по лек автомобил „БМВ ЕР 5 Гранд Туризмо Реихе”, с рег.№ *****,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице е заключило, че всички увреждания
по процесния лек автомобил, отразени в описа на застрахователя, могат да бъдат
получени по механизма на процесното събитие.
Според
експертизата стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ ЕР 5
Гранд Туризмо Реихе”, с рег.№ *****, изчислена на база пазарни цени към датата
на ПТП е 58 416,13 лв. Действителната стойност на процесния лек автомобил,
определена към датата на настъпване на произшествието е 95 984 лв. Стойността
на вредите, определени по средни пазарни цени (58 416,13), представлява 60,86 %
от действителната стойност на процесния лек автомобил (95984 лв.), като вещото
лице е дало становище, че в този случай не е налице тотална щета.
Съобразно
заключението по експертизата е възможно отварянето на дясна въздушна възглавница,
ако има поставен багаж или предмет на предна дясна седалка.
Вещото
лице е изразило становище, че запазени части се определят тогава, когато е
налице тотална щета на превозното средство. В случая такава не е налице.
Според
заключението по допълнението на експертизата стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „БМВ ЕР 5 Гранд Туризмо Реихе”, с рег.№ *****,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 72 006,20 лв.
Стойността на вредите, определени по средни пазарни цени представлява 75% от
действителната стойност на процесния лек автомобил (95 984 лв.) и в този
случай, от техническа гледна точка не е налице тотална щета. Вещото лице е
направило преценка, че съгласно КЗ (отм.), за процесният лек автомобил е налице
тотална щета и стойността на дължимото обезщетение е 67 188 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.208 КЗ/
отм./.
Спорът между страните е съсредоточен относно това дали застрахователят
дължи обезщетение и ако дължи такова- в какъв размер.
Относно това дали ищецът е собственик на вещта и дали е
налице основание да се приеме възражението на ответника, че ищецът не е
оправомощено лице да дири обезщетение, тъй като не установява правото си на
собственост върху автомобила.
Събраните по реда на Регламент (ЕО) №1206/2001 доказателства
водят до извод, че праводателят на ищеца е придобил собствеността върху
процесната вещ, съобразно действащото на територията на ФРГ законодателство,
като на свой ред е прехвърлил в изискуемата от българския закон форма правото
на собственост върху тази вещ на настоящия ищец. След като ищецът е собственик на
застрахованата вещ, то за него е налице установен застрахователен интерес от
сключване на договор за имуществена застраховка, следователно застрахователното
правоотношение е валидно възникнало. Следва изрично да бъде посочено и
обстоятелството, че правото на собственост се установява и от представеното от
ищеца свидетелство за регистрация, част първа (лист 16 от делото). Ето защо
възражението на ответника, че ищецът не е оправомощен да дири обезщетение и че
застрахователният договор не е валидна сделка не намира опора в събраните по
делото доказателства.
По отношение на възражението, че настъпилите вреди не са
получени при описаните от ищеца обстоятелства; че част от тях са в резултат на
друго въздействие върху вещта и че събитието не е настъпило по описания от
ищеца начин.
С оглед указаното му доказателствена тежест ищецът е поискал
събиране на гласни доказателствени средства относно механизма на причиняване на
увредата и във връзка с това съдът е допуснал изслушване на свидетелските
показания на водача на автомобила. Тези показания, съобразени с представеното
по делото решение на РС- Казанлък, с което е отменен акта за установяване на
административното нарушение, водят съда до извод, че показанията следва да
бъдат кредитирани и се подкрепят от писменото доказателства. Тези
доказателствени средства, съобразени със заключението на вещото лице, логически
подкрепят тезата на ищеца, че вредите са в резултата на осъщественото ПТП. Ето
защо и това възражение на ответника следва да се отхвърли като несъстоятелно.
От заключението на вещото лице се установява, че нанесената
увреда на автомобила представлява тотална щета по смисъла на закона, поради
което подлежи на обезщетение, което застрахователят е поел задължение да
заплати със сключване на застрахователния договор. Твърдението на ответника, че
част от вредите не са резултат от това ПТП не следва да бъде споделяно, тъй
като страната не е посочила кои от всички увреждания на вещта са в резултат на
друга причина, поради което възражението относно обема на вредата се явява
голословно.
По отношение на възражението за изключване отговорността на
застрахователя, на основание неговите
ОУ. Позовава се на т.1 от Предохранителни мерки, съгласно която разпоредба
застрахованият е длъжен да поддържа застрахованото МПС в добро състояние, като
полага грижата на добър стопанин, да спазва техническите и технологични правила
за експлоатация на производителя, да предприема всички разумни и обичайни
предохранителни мерки за избягване на загубата и повредата на застрахованото
МПС, както и да спазва направените от застрахователя и компетентните органи предписания
за отстраняване на източниците на опасност. Другото основание, което ответникът
сочи, за да се освободи от имуществена отговорност е нормата на т.1.4 от Общите
изключения , посочени в ОУ, а именно- умишлени действия на застрахования, на
членовете на неговото семейство или упълномощения водач, както и на лицата на
работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за
послужване, на лизинг и други.
Обемът на застрахователна отговорност
при имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката „Каско на
МПС“, се определя от закона - чл. 183, ал. 1 КЗ и от съдържанието на конкретния
застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 186, ал. 1 КЗ -
и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните
по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят, както основанията
за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на
застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата
на чл. 211 КЗ(отм.). В чл. 211 КЗ (отм.) е закрепено правилото, че основанията,
при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже
изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са
посочени изрично две от допустимите основания за отказ - умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице /т.
1/ и неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор /т. 2/ - съдебната
практика е последователна, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение по чл.
208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования,
предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от
такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с
възможността те да бъдат доказани и т.3/. в
други случаи, предвидени в закон. В настоящия случай
ответникът твърде общо се позовава на разпоредбите на ОУ, действали към момента
на настъпване на застрахователното събитие, от една страна, от друга страна не
установява никой от съставите на двете хипотеза, за да се приеме, че със свои
действия, някое лице от кръга, очертан с цитираните норми, чрез своите
бездействия не е изпълнило задължение, което произтича от застрахователния
договор и което са намира в пряка причинна връзка с настъпилите вреди или е
способствало да увеличение на размера им. Ето защо и това възражение не се
установява в процеса и поради това съдът приема, че е налице състава на нормата
на чл.208 КЗ(отм.) - наличие на застрахователен договор, настъпване на събитие,
представляващо покрит риск, по време на действието му и настъпила увреда от
това.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение.
Уговорената
застрахователната сума съставлява максималната горна граница на дължимото
обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане
в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е
необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на
събитието, като доказването на размера на вредата е в тежест на застрахования
по имуществената застраховка.
Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ / отм./ при настъпила тотална щета обезщетението следва да е в размер на
действителната стойност на вещта, съобразно разума на закона – т.е. стойност,
която позволя на застрахованото лице да се сдобие с друга вещ от същия вид с
качествените характеристики на увредената. Приетото от съда заключение сочи, че
дължимата обезщетение при установеното по смисъла на закона тотална щета е в
размер на 67 188лв, в който размер главната претенция следва да бъде
уважена.
По отношение на възражението на
ответника, че липсата на дерегистрация на автомобила, поради наличие на тотална
щета е основанието искът да не бъде уважена, то това възражение се явява
неоснователно, тъй като липсата на доказателства, че е налице дерегистрация на
автомобила е основание да се приеме, че главницата е недължима, тъй като
представяне на доказателства за дерегистрация на автомобила има значение за
началния срок на забавата, но не и за основателността на главната претенция
(както и сам ответникът заявява в условията на евентуалност на своето оспорване
на исковете, позовавайки се на решение №44/02.06.2015г., постановено по
т.д.№775/2014г. на ВКС, ТО, Първо т.о).
Ето
защо настоящият състав на съда приема искът с правно основание чл.208 КЗ(отм.)
за основателно предявен и доказан до размер на сумата от 67 188лв, а
претенцията за заплащане на обезщетение за забава – неоснователно предявена,
тъй като не е възникнало акцесорното вземане на ищеца. Ето защо този иск следва
да се отхвърли.
По разноските.
И двете страни са представили списък по
чл.80 ГПК.
Ищецът претендира разноски в размер на
13 097,95лв, за които съществуват доказателства, че са реално извършени от
страната.
Ответникът претендира разноски в размер
на 1 452,60лв.
Разноските следва да бъдат разпредели
между страните съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК за ищеца и съобразно
нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 6 774,19лв, а ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 701,32лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА,
на основание чл.208 КЗ (отм.), З. „Б. В.И.Г.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, площад „*****, да заплати на „О.- СТ“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 67 188лв
(шестдесет и седем хиляди сто осемдесет и осем лева), представляваща
застрахователно обезщетение за настъпили от ПТП на 10.11.2013 година, в
резултат, на което на застрахован автомобил, марка БМВ 550 I GT, с шаси № WBASN4C59AC208643 и двигател № 20334620, са причинени вреди,
представляващи тотална щета, съгласно полица № 4704121210000097/23.11.2012
година, сключена договор между страните, със срок на покритие от 23.11.2012
година до 23.11.2013 година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 10.11.2016 година до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до
предявения размер от 100 000лв, поради неоснователността му.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „О.- СТ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
срещу З. „Б. В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, площад „*****, иск с правно основание чл.86 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 29 908,58лв, за периода на забава от
30.11.2013г. до 08.11.2016 година, на дължимото застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 67 188лв, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, З. „Б. В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, площад „*****, да заплати на „О.- СТ“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 6 774,19лв,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „О.- СТ“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З. „Б. В.И.Г.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, площад „*****, сумата
от 701,32лв,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: