Решение по дело №9297/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                          10.06.2019г.                          Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На двадесет и седми май                                                           Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №09297 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу В.Н.Г., с адрес: ***,  с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 297,10лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Бл. Гебрев“, бл.36, вх.А, ап.19, за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2017г., сумата от 91,36лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2013г. до 24.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4418/27.08.2018г., издадена по ч.г.д.№05990/2018г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът В.Н.Г., чрез процесуалния си представител- адв. К., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че не е собственик или носител на вещното право на ползване върху процесния имот. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Ответникът твърди, че не е потребил топлоенергия на претендираната стойност. Ответникът оспорва всички приложени към исковата молба документи. Ответникът възразява, че част от вземанията са погасени по давност.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №4418/27.08.2018г., издадена по ч.г.д.№05990/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1, т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129, ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите, реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 22.04.2019г.

По делото обаче няма никакви доказателства относно собствеността, респективно вещното право на ползване върху процесния имот. Представено е удостоверение от Община Перник, Дирекция “Местни приходи и такси”, видно от което за процесния имот в информационния масив на Дирекцията не е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител  на вещното право на ползване на процесния имот за процесния период.

С оглед на изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендираните лихви.

Предвид гореизложеното съдът намира за ненужно да обсъжда направеното възражение за давност.

            По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответникът е доказал разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, които в съответствие с изхода на делото следва да му бъдат присъдени.      

С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  срещу В.Н.Г., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 297,10лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Бл. Гебрев“, бл.36, вх.А, ап.19, за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2017г., сумата от 91,36лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2013г. до 24.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4418/27.08.2018г., издадена по ч.г.д.№05990/2018г. на ПРС.

ОСЪЖДА  “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  да заплати на  В.Н.Г., с адрес: ***, сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№05990/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: