Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Враца, 11.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при
секретаря М. Б., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 692 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че ищците не му дължат сума за начислена ел. енергия и обезщетение
за забава.
В исковата молба и в допълнителната такава от 14.07.2020г. ищците Л.Й.И. и А.П.Ч.,***, твърдят, че са наследници на П. К. И., ЕГН: **********,
починал на 08.03.2012г., който е имал открита партида в ответното дружество „ЧЕЗ Електро България” АД, гр.София - ИТН **********,
по която има просрочени задължения към дружеството за консумирана електрическа
енергия по фактури, както следва: по Фактура № 37157016/17.09.2008г. - главница
- 44.93 лв., лихва за забава - 54.08 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 30.09.2008г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 38593562/17.10.2008г. - главница - 44.93 лв., лихва за забава - 53.52
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 30.10.2008г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 40326808/19.11.2008г. - главница
- 61.98 лв., лихва за забава - 72.95 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 12.12.2008г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 41788234/17.12.2008г. - главница - 99.74 лв., лихва за забава -
115.87 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 06.01.2009г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
43230309/20.01.2009г. - главница - 99.74 лв., лихва за забава - 114.74 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 02.02.2009г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 44944874/18.02.2009г. - главница -
95.05 лв., лихва за забава - 108.24 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 05.03.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 46390231/19.03.2009г. - главница - 72.86 лв., лихва за забава - 82.24
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 01.04.2009г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 47806844/17.04.2009г. - главница
- 72.86 лв., лихва за забава - 81.35 ли., считало от деня следващ падежа на
фактурата - 04.05.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 49497983/22.05.2009г. - главница - 92.62 лв., лихва за забава -
102.39 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 04.06.2009г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
50935733/17.06.2009г. - главница - 39.88 лв., лихва за забава - 43.77 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 30.06.2009г. до предявяване на исковата
молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 52481456/17.07.2009г. - главница - 39.88
лв., лихва за забава - 43.36 лв., считало от деня следващ падежа на фактурата -
30.07.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
54196576/19.08.2009г. - главница - 73.45 лв., лихва за забава - 78.96 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 01.09.2009г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 55555151/17.09.2009г. - главница -
49.73 лв., лихва за забава - 53.05 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 01.10.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.0З.2020г.; по
Фактура № 57159537/19.10.2009г. - главница - 49.73 лв., лихва за забава - 52.55
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 02.11.2009г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 58808158/18.11.2009г. - главница
- 93.64 лв., лихва за забава - 98.10 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 01.12.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 60271765/17.12.2009г. - главница - 97.68 лв., лихва за забава -
101.37 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 05.01.2010г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
61707330/20.01.2010г. - главница - 97.68 лв., лихва за забава - 100.58 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 02.02.2010г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 63283056/17.02.2010г. - главница -
103.80 лв., лихва за забава - 106.02 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 02.03.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 64801979/18.03.2010г. - главница - 135.97 лв., лихва за забава -
137.76 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 31.03.2010г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
66355991/19.04.2010г. - главница - 97.00 лв., лихва за забава - 98.18 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 30.04.2010г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 67972898/28.05.2010г. - главница -
42.04 лв., лихва за забава - 41.79 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 10.06.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 69618980/16.06.2010г. - главница - 63.98 лв., лихва за забава — 63.11
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 02.07.2010г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 71316396/18.07.2010г. - главница
- 47.10 лв., лихва за забава - 46.02 лв., считало от деня следващ падежа на
фактурата - 04.08.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 73024034/17.08.2010г. - главница - 53.72 лв., лихва за забава - 52.07
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 03.09.2010г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 74599573/18.09.2010г. - главница
- 50.59 лв, лихва за забава - 48.54 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 06.10.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 76150571/19.10.2010г. - главница - 58.90 лв., лихва за забава - 56.07
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 04.11.2010г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 77745338/17.11.2010г. - главница
- 124.55 лв., лихва за забава - 117.51 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 03.12.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 79316133/16.12.2010г. - главница - 92.03 лв., лихва за забава - 85.97
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 04.01.2011г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 80865773/19.01.2011г. - главница
- 162.86 лв., лихва за забава - 150.73 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 04.02.2011г. до предявяване на исковата молба — 05.03.2020г.; по
Фактура № 82411708/17.02.2011г. - главница - 146.75 лв., лихва за забава -
134.55 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 07.03.2011г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
83970959/19.03.2011г. - главница - 146.05 лв., лихва за забава - 132.68 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 05.04.2011г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 85574337/19.04.2011г. - главница -
128.87 лв., лихва за забава - 116.01 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 05.05.2011г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 88681159/17.06.2011г. - главница - 57.05 лв., лихва за забава - 50.36
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 05.07.2011г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 90322411/19.07.2011 г. -
главница - 67.92 лв., лихва за забава - 59.38 лв., считано от деня следващ
падежа на фактурата - 04.08.2011г. до предявяване на исковата молба -
05.03.2020г. Поддържат, че като законни наследници на Петко Кънев Илиев са
наследили тези задължения. Посочват, че като задължения за периодични плащания,
по смисъла на чл. 111, б. в) от ЗЗД, имайки предвид датите на съставяне на
фактурите, е изтекла тригодишната давност по чл. 111, б. в) от ЗЗД досежно тези
вземания. Изтъкват, че в тази връзка са депозирали молба до ответното дружество,
с която, предвид факта, че вземанията по ИТН ********** за консумирана и
незаплатена електрическа енергия са погасени по давност и предвид направеното
възражение от тяхна страна за изтекла давност, са поискали да бъде разпоредено
да се считат погасени по давност на основание чл. 111, б. в) от ЗЗД начислените
просрочени задължения за обект с партиден № ИТН *********. В отговор на това са
получили писмо изх. № **********, в което ответникът е заявил, че погасителната
давност не се прилага служебно и не настъпва по право, поради което длъжника не
може да приложи погасителната давност извънсъдебно, а може да го направи само
съда. В заключение на това ответникът ги уведомил, че към момента на
изпращане на писмото задължението по посочения договор за продажба на
електрическа енергия с клиентски номер 300234805817, за обект на потребление на
адрес: гр. *******, ул. „************
е в размер на 4 902.33 лв. Молят съда, като установи изложеното, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на "ЧЕЗ Електро
България" АД, гр. София, че те, като наследници на П. К. И., починал на
08.03.2012г., не дължат сумата от общо 5 659.43 лв. /пет хиляди шестстотин петдесет и
девет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща просрочени задължения,
начислени за обект с клиентски номер ********** по следните фактури: Фактура №
37157016/17.09.2008г. /с падеж 30.09.008г./, Фактура № 38593562/17.10.2008г. /с
падеж 30.10.2008г./, Фактура № 40326808/19.11.2008г. /с падеж 02.12.2008г./, Фактура
№ 41788234/17.12.2008г. /с падеж 06.01.2009г./, Фактура № 43230309/20.01.2009г.
/с падеж 02.02.2009г./, Фактура № 44944874/18.02.2009г. /с падеж 05.03.2009г./,
Фактура № 46390231/19.03.2009г. /с падеж 01.04.2009г./, Фактура №
47806844/17.04.2009г. /с падеж 04.05.2009г./, Фактура № 49497983/22.05.2009г.
/с падеж 04.06.2009г./, Фактура № 50935733/17.06.2009г. /с падеж 30.06.2009г./,
Фактура № 52481456/17.07.2009г. /с падеж 30.07.2009г./, Фактура №
54196576/19.08.2009г. /с падеж 01.09.2009г./, Фактура № 55555151/17.09.2009г.
/с падеж 01.10.2009г./, Фактура № 57159537/19.10.2009г. /с падеж 02.11.2009г./,
Фактура № 58808158/18.11.2009г. /с падеж 01.12.2009г./, Фактура №
60271765/17.12.2009г. /с падеж 05.01.2010г./, Фактура № 61707330/20.01.2010г.
/с падеж 02.02.2010г./, Фактура № 63283056/17.02.2010г. /с падеж 02.03.2010г./,
Фактура № 64801979/18.03.2010г. /с падеж 31.03.2010г./, Фактура №
66355991/19.04.2010г. /с падеж 30.04.2010г./, Фактура № 67972898/28.05.2010г.
/с падеж 10.06.2010г./, Фактура № 69618980/16.06.2010г. /с падеж 02.07.2010г./,
Фактура № 71316396/18.07.2010г. /с падеж 04.08.2010г./, Фактура №
73024034/17.08.2010г. /с падеж 03.09.2010г./, Фактура № 74599573/18.09.2010г.
/с падеж 06.10.2010г./, Фактура № 76150571/19.10.2010г. /с падеж 04.11.2010г./,
Фактура № 77745338/17.11.2010г. /с падеж 03.12.2010г./, Фактура №
79316133/16.12.2010г. /с падеж 04.01.2011г./, Фактура № 80865773/19.01.2011г.
/с падеж 04.02.2011г./, Фактура № 82411708/17.02.2011г. /с падеж 07.03.2011г./,
Фактура № 83970959/19.03.2011г. /с падеж 05.04.2011г./, Фактура №
85574337/19.04.2011г. /с падеж 05.05.2011г./, Фактура № 88681159/17.06.2011г.
/с падеж 05.07.2011г./ и Фактура № 90322411/19.07.2011г. /с падеж
04.08.2011г./, от която сума 2 805.56 лв. /две хиляди осемстотин и пет лева и
петдесет и шест стотинки/ - главница по фактурите и 2 853.87 лв. /две хиляди
осемстотин петдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ - лихви за
забавено плащане, считано от деня следващ падежа на всяка фактура до
предявяване на исковата молба, поради погасяване по давност на задълженията, както и да им присъди направените пред настоящата инстанция съдебни и
деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество „ЧЕЗ Електро България” АД, гр.София в
писмения отговор по делото и в съдебното заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан
и моли съда да го отхвърли и да му присъди направените по делото разноски. На
първо място, счита отрицателния установителен иск за недопустим и моли съда да
прекрати производството, тъй като липсва правен интерес от самостоятелното
установяване погасяването по давност на вземанията му поради липсата на спор между страните относно това дали вземането е
действително погасено по давност. На второ място,
твърди, че искът е изцяло, алтернативно частично неоснователен. Поддържа, че за периода май
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намери за установено следното:
Между страните не се спори и се установи от представеното
удостоверение за наследници изх. № 9369 от 04.07.2018г., издадено от Община
Враца, и удостоверение изх. № 72 от 21.08.2015г. за отказ от наследство,
издадено от РС-Враца, че ищците Л.Й.И. и А.П.Ч.,***, са единствени
наследници на П.К. И., б.ж. на гр.Враца, ЕГН: **********, починал на
08.03.2012г.
Установи се също и не е спорно, че П.К. И.е бил битов потребител на ел. енергия за
адрес на потребление гр.******, ул. "**************** и е имал открита партида в ответното
дружество „ЧЕЗ Електро България”
АД, гр.София с клиентски № 300234805817, ИТН **********.
От представените от ответното дружество 28 бр. фактури
и справка за дължими суми от П. И., се установи, че наследодателят на ищците има
просрочени задължения към „ЧЕЗ
Електро България” АД за консумирана електрическа енергия по
фактури, както следва: по Фактура № 37157016/17.09.2008г. - главница - 44.93
лв., лихва за забава - 54.08 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата -
30.09.2008г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
38593562/17.10.2008г. - главница - 44.93 лв., лихва за забава - 53.52 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 30.10.2008г. до предявяване на исковата
молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 40326808/19.11.2008г. - главница - 61.98
лв., лихва за забава - 72.95 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата -
12.12.2008г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
41788234/17.12.2008г. - главница - 99.74 лв., лихва за забава - 115.87 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 06.01.2009г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 43230309/20.01.2009г. - главница -
99.74 лв., лихва за забава - 114.74 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 02.02.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 44944874/18.02.2009г. - главница - 95.05 лв., лихва за забава -
108.24 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 05.03.2009г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
46390231/19.03.2009г. - главница - 72.86 лв., лихва за забава - 82.24 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 01.04.2009г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 47806844/17.04.2009г. - главница -
72.86 лв., лихва за забава - 81.35 ли., считало от деня следващ падежа на
фактурата - 04.05.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 49497983/22.05.2009г. - главница - 92.62 лв., лихва за забава -
102.39 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 04.06.2009г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
50935733/17.06.2009г. - главница - 39.88 лв., лихва за забава - 43.77 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 30.06.2009г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 52481456/17.07.2009г. - главница -
39.88 лв., лихва за забава - 43.36 лв., считало от деня следващ падежа на
фактурата - 30.07.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 54196576/19.08.2009г. - главница - 73.45 лв., лихва за забава - 78.96
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 01.09.2009г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 55555151/17.09.2009г. - главница
- 49.73 лв., лихва за забава - 53.05 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 01.10.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.0З.2020г.; по
Фактура № 57159537/19.10.2009г. - главница - 49.73 лв., лихва за забава - 52.55
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 02.11.2009г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 58808158/18.11.2009г. - главница
- 93.64 лв., лихва за забава - 98.10 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 01.12.2009г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 60271765/17.12.2009г. - главница - 97.68 лв., лихва за забава -
101.37 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 05.01.2010г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
61707330/20.01.2010г. - главница - 97.68 лв., лихва за забава - 100.58 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 02.02.2010г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 63283056/17.02.2010г. - главница -
103.80 лв., лихва за забава - 106.02 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 02.03.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 64801979/18.03.2010г. - главница - 135.97 лв., лихва за забава -
137.76 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 31.03.2010г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
66355991/19.04.2010г. - главница - 97.00 лв., лихва за забава - 98.18 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 30.04.2010г. до предявяване на
исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 67972898/28.05.2010г. - главница -
42.04 лв., лихва за забава - 41.79 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 10.06.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 69618980/16.06.2010г. - главница - 63.98 лв., лихва за забава — 63.11
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 02.07.2010г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 71316396/18.07.2010г. - главница
- 47.10 лв., лихва за забава - 46.02 лв., считало от деня следващ падежа на
фактурата - 04.08.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 73024034/17.08.2010г. - главница - 53.72 лв., лихва за забава - 52.07
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 03.09.2010г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 74599573/18.09.2010г. - главница
- 50.59 лв, лихва за забава - 48.54 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 06.10.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 76150571/19.10.2010г. - главница - 58.90 лв., лихва за забава - 56.07
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 04.11.2010г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 77745338/17.11.2010г. - главница
- 124.55 лв., лихва за забава - 117.51 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 03.12.2010г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 79316133/16.12.2010г. - главница - 92.03 лв., лихва за забава - 85.97
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 04.01.2011г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 80865773/19.01.2011г. - главница
- 162.86 лв., лихва за забава - 150.73 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 04.02.2011г. до предявяване на исковата молба — 05.03.2020г.; по
Фактура № 82411708/17.02.2011г. - главница - 146.75 лв., лихва за забава -
134.55 лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 07.03.2011г. до
предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура №
83970959/19.03.2011г. - главница - 146.05 лв., лихва за забава - 132.68 лв.,
считано от деня следващ падежа на фактурата - 05.04.2011г. до предявяване на
исковата молба — 05.03.2020г.; по Фактура № 85574337/19.04.2011г. - главница -
128.87 лв., лихва за забава - 116.01 лв., считано от деня следващ падежа на
фактурата - 05.05.2011г. до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г.; по
Фактура № 88681159/17.06.2011г. - главница - 57.05 лв., лихва за забава - 50.36
лв., считано от деня следващ падежа на фактурата - 05.07.2011г. до предявяване
на исковата молба - 05.03.2020г.; по Фактура № 90322411/19.07.2011 г. -
главница - 67.92 лв., лихва за забава - 59.38 лв., считано от деня следващ
падежа на фактурата - 04.08.2011г. до предявяване на исковата молба -
05.03.2020г.
С определение в съдебното заседание съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че посоченото във фактурите
количество ел. енергия е отчетено от СТИ на наследодателя на ищците и че са
спазени предвидените законови процедури по отчитането на потребената ел.
енергия, както и размера на отричаното вземане.
Не е спорно обстоятелството, че начислената сума по
фактурите и дължимите лихви не са заплатени на ответното дружество от П.К. И.и от ищците.
Установи се също, че двете ищци са депозирали молба вх.
№ **********/15.08.2018г. до ответното дружество, с която, предвид факта, че
вземанията по ИТН ********** за консумирана и незаплатена електрическа енергия
са погасени по давност и предвид направеното възражение от тяхна страна за
изтекла давност, са поискали да бъде разпоредено да се считат погасени по
давност на основание чл. 111, б. в) от ЗЗД начислените просрочени задължения за
обект с партиден № ИТН *********. Към молбата ищците са приложили представените по делото удостоверение за наследници изх.
№ 9369 от 04.07.2018г., издадено от Община Враца, и удостоверение изх. № 72 от
21.08.2015г. за отказ от наследство, издадено от РС-Враца.
В отговор на молбата, с писмо изх. № **********/14.09.2018г.
„ЧЕЗ Електро България” АД е заявил, че погасителната давност не се прилага служебно и не
настъпва по право, поради което длъжника не може да приложи погасителната
давност извънсъдебно, а може да го направи само съда. В
заключение на това ответникът е уведомил ищците, че към момента на изпращане на
писмото задължението по посочения договор за продажба на електрическа енергия с
клиентски номер 300234805817, за обект на потребление на адрес: гр. ********************* е в размер на 4 902.33 лв.
По делото са приложени Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г.,
изм. и доп. с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР, както и доказателства
за публикуването им във в-к "Телеграф". Съгласно чл. 19 от Общите
условия, потребителите са задължени да заплащат на продавача стойността на
електрическата енергия и сумите за пренос на същата веднъж месечно, по
утвърдени цени от ДКЕВР, като продължителността на срока за плащане е 10 дни от
фактурирането.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК
предвижда, че установителен иск може да се предяви само тогава, когато ищецът
има интерес да установи съществуването или несъществуването на едно
правоотношение спрямо конкретно лице.
При отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан единствено на възражение за изтичане на
погасителна давност за вземането, предмет на иска е съществуването или
несъществуването на изпълняемо по съдебен ред право (притезание) за кредитора,
а не съществуването на материалното право. Целта на иска е да се пресече именно
принудителното удовлетворяване на кредитора, след като възможността за това е
изчерпана. При уважаване на иска се формира сила на пресъдено нещо по въпроса
относно дължимостта на кредиторовото вземане, поради което кредиторът не може
повече да претендира това вземане по съдебен ред в исково или заповедно
производство. Именно от тази забрана се извежда интересът на ищеца от предявяването
на иска, като законът не провежда разграничение между вземанията, установени по
съдебен ред и тези, които не са установени по този ред. В този смисъл е Решение
№ 262 от 5.08.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 331/2019 г.
В настоящия случай правният интерес
на ищците от предявения иск следва от безспорно установеното обстоятелство, че
ответното дружество е начислило процесните суми като задължение на техния
наследодател, което те са наследили. При наличието на такова вземане у
кредитора, за длъжника е налице правен интерес от установяване на неговата
недължимост. Достатъчно за преценката дали е налице правен интерес от иска са
удостоверяването на качеството на ищците на наследници на бившия абонат на
ответното дружество Петко Кънев Илиев и фактът на издадени
от ответното дружество фактури, удостоверяващи задължения на наследодателя на
ищците към дружеството. Издаването
на фактурите обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване на
задължения на наследодателя, респ. на неговите наследници. Ищците, като
наследници по закон на горното лице винаги имат правен интерес от отричане
съществуването на обременяващи наследството задължения. Без значение за правния
интерес е дали дружеството-кредитор е предприело съдебна защита по исков ред на
вземанията си или принудително изпълнение за събиране на вземанията въз основа
на влязло в сила съдебно решение. Достатъчно е за мотивиране на правен интерес
от иска наличието на издадени фактури, обективиращи такива задължения на
наследодателя, които са потенциална основа за бъдещи извънсъдебни и съдебни
спорове.
Следва да се има предвид и
обстоятелството, че дори и да не е имало твърдения за дължимост на суми от
страна на ответника по един отрицателен установителен иск преди започването на
съдебния процес, интересът на ищеца да предяви такъв иск може да се установи и
в хода на самия процес. Това е така, тъй като интерес от завеждане на
отрицателен установителен иск съществува винаги, когато едно лице твърди, че
ищецът му дължи пари. Оспорването на иска с отговора на исковата молба
представлява именно въвеждане на такова твърдение от страна на ответника и при
това положение, дори и да липсват всякакви други доказателства, процесът би
станал допустим, защото страните ще потвърдят наличието на спор помежду си с
изявленията си пред съда. В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът
е оспорил предявения иск, посочвайки включително и правни доводи за
отхвърлянето му – че вземането съществува, макар и не като такова, което може
да се упражни пред съд, а като естествено право (чл. 118 ЗЗД).
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че е налице правен интерес от водене на отрицателен
установителен иск, поради което предявеният иск е процесуално допустим, а възражението
на ответника за липса на интерес от отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане, като погасено по давност, е неоснователно.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск:
Със смъртта на наследодателя се открива и неговото
наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения (чл.1 от ЗН). С откриване на наследството на наследодателя, лицата, които имат право да
наследяват (наследниците), се призовават към наследяване. Съгласно чл. 48 от ЗН
придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и
има обратно действие - от датата на откриване на наследството. Съгласно чл.60,
ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
С оглед на изложеното и съобразно доказателствата, по
делото безспорно се установи, че ищците Л.Й.И. и А.П.Ч., в качеството на наследници на Петко Кънев Илиев, б.ж. на гр.Враца, носят
отговорността по чл.60 ЗН за задълженията на наследодателя си към
ответното дружество.
Спорът между
страните е относно погасяването по давност на вземанията на ответника и относно
прекъсването на давностния срок от ответника.
Съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД с тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания.
Според Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС понятието "периодично плащане" по смисъла на горецитираната норма
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Задължението за заплащане на ел. енергия на
длъжника има точно характеристиките на определено периодично плащане - дължат
се повтарящи се престации, породени от един правен факт (договор за доставка на
ел. енергия), падежът на плащанията по фактурите настъпва на определени
интервали от време (на определена дата от месеца), без значение дали периодите
са равни или плащанията еднакви. В случая се касае именно за периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с
определяем размер на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на
по-кратката тригодишна давност.
Съответно вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те са
капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато главното
вземане е погасено по давност - арг. от чл. 119 от ЗЗД. Вън от тези случаи
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по силата
на чл. 111, б."в" от ГПК - именно тази разпоредба е приложима в
разглеждания случай.
Според
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза
на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност
задълженията на наследодателя на ищците за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни. Следователно за всяка една от начислените
по фактурите суми за главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане, посочен във
фактурите. Тригодишната погасителна давност за акцесорните вземания за лихви
също се отброява от датата, на която настъпва изискуемостта на съответната
главница, т.е. падежа на всяка една от главниците. Съгласно чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва: а) с признаване на
вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за
почване на помирително производство; в) с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
В
настоящия случай, вземанията е следвало да се изплатят до датата, посочена за
краен срок за плащане (падеж) във всяка от фактурите, а именно: до 30.09.2008г. по Фактура № 37157016/17.09.2008г.
(първата издадена фактура) и до 04.08.2011г. по Фактура № 90322411/19.07.2011 г. (последната издадена такава). Следователно,
от началния момент на давността, считан от настъпване на изискуемостта на
вземанията, до предявяване на иска е изтекъл срок по-голям от три години.
Не
се установи по делото в този период ответното дружество да е предприело някакви
действия по съдебно установяване или събиране на тези вземания, нито
принудително такова по реда на заповедното производство, които да са прекъснали
теченето на давностния срок по смисъла на чл. 116 ЗЗД. Не се доказа и
възражението на ответника за признание на дълга от наследодателя на ищците - в
тази насока не се представиха никакви доказателства.
Не може да бъде споделен от настоящия
състав и довода на ответното дружество, че предвиденото в чл. 35 от Общите му
условия задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден, има характера на неустойка по договора,
поради което спрямо нея се прилага нормата на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД. Посочената клауза от Общите условия ясно и недвусмислено регламентира
задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава, а не на неустойка.
С предявяването на отрицателния установителен иск
длъжниците-ищци се позовават на действието на погасителната давност в
настоящото производство (арг. от чл.120 от ЗЗД), поради което погасителната
давност е произвела своето правно действие.
С оглед на изложеното съдът приема, че вземанията на „ЧЕЗ
Електро България“ АД спрямо ищците по процесните фактури за
главници и за обезщетение за забава са погасени по давност.
В обобщение,
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, се явява основателен и като такъв следва да се уважи, като се признае за
установено по отношение на ответника "ЧЕЗ Електро България" АД, че
ищците, като наследници на П.К. И., починал на 08.03.2012г., не му дължат поради погасяването й по давност сумата 5 659.43 лв., представляваща просрочени задължения,
начислени за обект с клиентски номер 300234805817 по процесните
фактури, от които 2 805.56 лв. - главница по фактурите и 2 853.87 лв. - лихви
за забавено плащане, считано от деня следващ падежа на всяка фактура до
предявяване на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата Л.Й.И. направените
разноски за държавна такса в размер 233, 48 лв. съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК.
Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищците в настоящото производство. При интерес по настоящото
дело от 5 659.43 лева е приложима нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е 612, 97 лева.
Претендираното от ищците адвокатско възнаграждение в настоящото производство е
в размер 600, 00 лв., което е под минималния размер на адвокатското
възнаграждение, предвидено в Наредбата. Поради това ответното дружество следва
да се осъди да заплати на ищцата Л.Й.И. направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв., съобразно представения
договор за правна защита и съдействие от 23.01.2020г.
По
изложените съображения и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ,,ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул.
,,Цариградско шосе” № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес център, че Л.Й.И.,
ЕГН ********** с адрес *** и А.П.Ч., ЕГН ********** с адрес ***,
в качеството им на наследници на П.К. И., б.ж. на гр.Враца, ЕГН: **********,
починал на 08.03.2012г., НЕ ДЪЛЖАТ
сумата от общо 5 659.43 лв. /пет хиляди шестстотин
петдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща просрочени
задължения по 34 броя фактури, издадени в периода от 17.09.2008г. до
19.07.2011г., от които 2 805.56 лв. /две хиляди осемстотин и пет лева и
петдесет и шест стотинки/ - главница по фактурите за потребена ел. енергия,
начислена за обект с адрес на потребление: гр. ***************** с клиентски номер 300234805817, и
2 853.87 лв. /две хиляди осемстотин петдесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки/ - лихви за забавено плащане, считано от деня следващ падежа на всяка
фактура до предявяване на исковата молба - 05.03.2020г., поради погасяване по
давност на задълженията.
ОСЪЖДА ,,ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. ,,Цариградско
шосе” № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес център, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Й.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, направените разноски за държавна
такса в размер 233, 48 лв. и за адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: