P Е Ш Е Н И
Е
№ ………
Гр. София, 29.07.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д. № 390 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „П.“ ЕООД,
ЕИК *******, твърди, че ответникът по спора „Б.“ ЕООД, ЕИК *******му е възложил
извършване на строително монтажни работи на обект БЛОК 959 Люлин, гр. София и
по специално по част ВиК на обекта, като всички извършени СМР са надлежно
приети, съставени са АКТ СМР №
1 от дата 13.01.2016 г. за завършени и подлежащи на изплащане видове СМР на
стойност 26873,70 лв. с вкл. ДДС, АКТ за СМР № 2 от дата 10.03.2016 г. за
завършени и подлежащи на изплащане видове СМР на стойност 24 150,76 лв. и АКТ
СМР 3 от дата 10.03.2016 г. за завършени и подлежащи на изплащане видове СМР на
стойност 11 315,79 лв. с вкл. ДДС. Въз основа на горното е издал фактура №
**********/03.06.2016г. за сумата от 62 340,24 лв. с вкл. ДДС с получател
ответното дружество, която твърди, че е надлежно осчетоводена, по която
ответникът му платил частично по описания начин и останала незаплатена
разликата от 17 340,00 лв., която претендира по иска. Твърди, че за тази сума
ответникът е изпаднал в забава от дата 17.06.2016 год. и му дължи мораторна
лихва в размер на 4 739,68 лв. изчислена върху главница в размер на 17 340,00
лв. за периода 17.06.2016г. до 25.02.2019 г. Поддържа, че освен това ответникът
му възложил и извършване на строително монтажни работи по изграждане на част
ВиК на обект Зоологическа градина, гр. София, като той е завършил и предал
договорените СМР на ответника и те са приети с протокол от ответника по спора
АКТ СМР 1 от дата 20.10.2015 г. за завършени и подлежащи на изплащане СМР на стойност 3 411,00 лв. с вкл. ДДС, АКТ СМР
2 от дата 21.11.2015 г. за завършени и
подлежащи на изплащане видове СМР на стойност 8
623,20 лв. с вкл. ДДС и АКТ СМР 3 от дата 12.12.2016 г. за СМР на стойност 2
995,20 лв. с вкл. ДДС, като за дължимите суми по трите акта е издал фактура №
**********/08.02.2017г. за сумата от 15 029,40 лв. с вкл. ДДС, която не е
платена, като изтъква, че ответникът е изпаднал в забава от дата 22.02.2017
год. и му дължи от горепосочената дата до 25.02.2019г. мораторна лихва в размер
на 3064.32 лева. С оглед горното претендира за присъждане на горепосочените
суми, представляващи неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР и лихва за
забава общо в размер на 40 173,40 лв. С уточняваща молба от 31.07.2019г.
ищецът е посочил, че е допуснал
техническа грешка и претендираната сума по първия договор за обекта бл. 959
Люлин, гр. София е 7340,24 лв., а не 17 340 лв., съответно и лихвата е в по-малък размер, като с е заявил
оттегляне на иска за разликата над търсената сума от 7 340,24 лв. и в
частта за лихва над сумата от 2006,31 лв. Предвид горното съдът е прекратил в
тази част производството, поради което общо търсените суми за главница и лихва
по двата договора за двата обекта възлизат на сумата от 27 440,03 лв. Към
тази молба всички СМР са уточнени в справка-приложение, описани по актове. В
съдебно заседание на 18.10.2019г. с оглед изслушаното заключение на ССЕ, ищецът
е заявил увеличение на иска за лихва по първото перо, като същият е предявен за
сумата от 3580,15 лв., така както е конкретизирано и в последваща писмена молба
от 29.10.2019г., като изменението е допуснато с протоколно определение от
25.02.2020г. В хода на съдебното производство ищецът поддържа претенциите си
чрез процесуалния си представител адв. В. и претендира уважаването им, както и
присъждането на разноски. Подробни доводи, включително и по възражението за
прихващане на ответника излага в писмени бележки.
Ответникът „Б.“ ЕООД оспорва иска по съображения, изложени в
писмения отговор от 10.04.2019г. и допълнителния отговор от 01.07.2019г., както
и в хода на делото чрез процесуалния си представител – адв. Т.. Оспорва
обстоятелството, че е възлагал на ищеца СМР на обект Зоологическата градина в
гр. София, като твърди, че такъв договор не е сключван нито писмено, нито устно
и липсва облигационно правоотношение между страните. Твърди, че на него са му
възложени по договор със Столична община от 27.01.2019г. преустройство на
външната дворна част на описания подробно обект, но е изпълнил всички СМР със
собствени ресурси и никакви СМР не били извършвани от ищеца. Твърди, че
сочените от ищеца два документа Акт СМР 1 и акт СМР 2 нямат характер на
документ за възлагане, не са подписани от лица, имащи представителна власт,
възлагането не е потвърдено, като ги оспорва и като автентичност. Оспорва и
твърденията за извършване и приемане на СМР на този обект, както и
осчетоводяването на фактура №100/08.02.2017г. За обекта – блок 959 гр. София
ответникът не оспорва наличието на облигационни правоотношения с предмет
изпълнение на СМР, но счита, че дължимата сума не е първоначално
претендираната, което показва простото изчисление между сумата по фактурата и
сумата на признаните плащания. Твърди, че изпълнителят не е изправна страна по
договора и не и извършил възложената му работа качествено, като прави
възражение за накачествено изпълнени СМР, за които твърди, че бил уведомяван
многократно, но не били отстранени недостатъците. Сочи, че представените
протоколи за приемане на работата били
подписани от М.М., който не бил оправомощен да приема работата от името на
възложителя, не е бил технически ръководител, не били потвърдени действията му.
Заявил е и възражение за прихващане със стойността на направените разноски за
отстраняване на некачествените СМР, което по отговора е изцяло неуточнено нито
като размер, нито като недостатъци. В допълнителния отговор и в отговор на
твърденията по ДИМ, ответникът сочи, че твърдяното от ищеца офериране не
представлявало възлагане на СМР с обект Зоологическата градина. Заявил е
възражение за прихващане, уточнено с молба от 12.09.2019г., като стойността на
претендираните суми е общо 10223 лв., уточнена по описаните констативни актове
и представената количествено-стойностна сметка на стр. 204 от делото. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
С исковата молба са представени три акта за СМР за обект Люлин 959, по
които възложител е ответника, а изпълнител – ищеца, като същите са двустранно
подписани, като за възложител подпис е положен от лицето М.М.. Сумата от сбора
на СМР по трите акта, възлиза на 51950.20 лв. без ДДС или 62340.24 лв. с ДДС за
същата е издадена представената на стр. 14 от делото фактура №
**********/03.06.2016г.
На стр. 23-37 са представени актове за СМР също с възложител е ответника,
а изпълнител – ищеца, за обект ЗОО градина, като този на стр. 24 е само с
описани СМР и количество и е подписан за възложител от А.Д., но
остойностяването на същите СМР с конкретни суми с акт от същата дата, стр. 25
от делото, не е подписан. Същото важи и за акта за СМР №2 от 21.11.2015г., в
първия такъв на стр. 26 от делото има подпис за възложител от А.И., а в
остойностения вече от същата дата – няма. Акт за СМР 3 от 12.12.2016г. изобщо
не е подписан от нито една от страните по него и е за сумата от 2995,20 лв. За
сумите по трите акта е издадена представената на стр. 22 от делото фактура
№**********/08.02.2017г. на стойност 15029,40 лв. с включен ДДС.
На стр. 32 от делото е представено писмо до „Одитконсулт“ относно
счетоводен отчет на „Б. п.“ ЕООД, от 15.03.2018г., подписано от гл.
счетоводител М. Иванова, както и от управителя на ищеца, в което се сочи, че
салдото към 31.12.2017г. е 2430,60 лв., като има и други условни вземания в
размер на 43 393,13 лв., но не са конкретизирани.
С отговора на исковата молба ответникът е представил договор от
25.07.2016г., сключен между него като изпълнител и Столична община като
възложител за извършване на СМР на обект: Преустройство на външната дворна част
с включване на допълнителни площи от алейната мрежа и парковата част в
Зоологическа градина – гр. София на сектор „Хищници – големи котки“. Съгласно
информацията по договора, същият е сключен по ЗОП и не участват подизпълнители,
но в чл.6, ал.2 от договора е уговорено, че когато изпълнителят е сключил
договори за подизпълнение, възложителят извършва окончателното плащане към
него, след като бъдат представени доказателства, че изпълнителят е заплатил на
подизпълнителя за изпълнените от него работи. За завършването на обекта е
представено на стр. 236 от делото разрешение за ползване от 09.06.2017г.
На стр. 82 и следващите от делото от ответника са представени констативни
протоколи за обект – блок 959 в ж.к.Люлин, с които са описани констатирани
дефекти. Протоколите са двустранно подписани, като за възложителя от К.Л.и И.Т.,
а за изпълнителя – от И.И. и М.Д.. Подписи за подизпълнителя по част „ВиК“, а
именно ищеца, не са поставени под протоколите. Съгласно констативен протокол №
1 от 10.06.2016 г. има некачествено изпълнени заварки по щранговете, като е
уговорено извършването на ремонт от „У.“ ЕООД с цел ненарушаване на графика на
изпълнителя като разходите бъдат за сметка на подизпълнителя, който в случая е
фирма „П.*“ ЕООД. По идентичен начин са оформени и останалите констативни
протоколи, като по констативен протокол от 10.02.2017 г. е записано, че в ап. №
30 има теч вследствие некачествени заварки; в протокола от 19.02.2017г. е за
течове и наводнения в апартаменти на 6,5,4 и 3 етажи в резултат на теч в
тоалетната под мивката на ап.33 вследствие некачествени заварки; протокола от
30.08.2017г. е за запушена тръба на тоалетната чиния в ап.31; този от
14.06.2017г. е за скъсана тръба в мазето вследствие на шупла в заварка.
Констативния протокол от 28.02.2018г. е за спукана тръба и наводнен коридор на
2ия етаж, протоколът от 29.11.2018г. – за запушване вертикален клон на канал в
ап.21, а протокола от 12.01.2017г. – за некачествено изпълнение на щранга в кухнята
на ап.28 и течове на 4 и 5ти етажи вследствие некачествени заварки.
На стр. 185 и следващите от ответника са представени констативни
протоколи за извършени ремонти на дефекти, в които е посочено, че същите са
отстрани от „У.“ ЕООД и е посочена стойността на ремонта, които са както
следва: констативен протокол № 1 от 10.06.2016 г. - течове по щрангове
вследствие некачествени заварки по тръби и връзки по водопроводни щрангове,
петна от вода по тавани, коридор на 6-и и 5-и ет., подкожушена мазилка стени
коридор на 6-и, 5-и и 2 ет., в който е записано, че към 14.06.2016 г. ремонтът
е извършен от У. ЕООД на стойност 1433 лв. Съгласно констативен протокол № 02
от 12.01.2017 г. е имало некачествено изпълнение на щранга в кухнята в ап.
28 и теч на 5-и, 4-и и 3-и ет. вследствие некачествени заварки, наводнени таван
и стени, подкожушена мазилка, като дата 19.01.2017 г. ремонтът е извършен от У.
ЕООД на стойност 1425 лв. В констативен протокол № 03 от 10.02.2017 г. е
записано, че в ап. № 30 вследствие некачествени заварки по хоризонтално
разклонение са наводнени таван и стени, подкожушена мазилка, подгизнал гипс
картон в апартамента под него, като към 15.02.2017 г. ремонтът е извършен от У.
ЕООД на стойност 1480 лв. Съгласно констативен протокол № 04 от 17.02.2017 г. е
установен теч и наводнение в ап. на 6, 5, 4, 3 ет. в резултат на теч в
тоалетната под мивката на ап. № 33, вследствие на некачествени заварки по
тавана в коридорите и тоалетните, подкожушени мазилки и погизнал гипс картон,
като към 24.02.2017 г. ремонтът е извършен от У. ЕООД на стойност 1695 лв. По
констативен протокол №05 от 30.08.2017 г. е установена запушена тръба, РУС 0100
след тоалетна чиния в ап. 31, като същата е прищипната и подгъната, поради
което отходните води не се оттичат в канализацията, наводнени от отпадъчните
води са таван, стени и кухненски шкафове в ап. № 31. Към дата 30.09.2017 г.
ремонтът е извършен от У. ЕООД, подменени са всички дефектирали кухненски
шкафове, като стойността на ремонта възлиза на 3209 лв. Според констативен
протокол № 06 от 08.11.2018 г. се установяват петна от вода по стени на
стълбищната площадка на ет. 1, вследствие теч от запушена канализация между ап.
№ 1 и № 6, разкрита е препъната тръба и утайник от некачествен монтаж, теч зад
смесителни батерии в бани на ап. №19 и № 24 и теч по канализационната тръба 050
под мивка на ап. № 23, като към 28.11.2018 г. ремонтът е извършен от У. ЕООД,
като стойността му възлиза на 981 лв. На стр. 204 е представена количествено –стойностна
сметка за СРР по отстраняване на дефекти, в която общата сума е 10 223,00
лв. Представен е констативен акт обр. 15 за блока в Люлин от 08.07.2016г. –
стр. 214 и следващите.
Представена е справка за трудовите договори на ответника от 17.10.2019г.,
видно от която М.Т.М.е бил служител в посочения период, с длъжност техник
гражданско строителство, а А.И. е ръководител отдел в строителството от
10.08.2015г. и без вписана дата на прекратяване на договора. За г-н И. е представена
и заповед от ответника за назначаването му на технически ръководител на обекта
–Зоологическа градина от 08.08.2016г.
На стр. 106 и следващите от делото е представено запитване до ищеца от
ответника за оферта във връзка с обекта Зоологическа градина, а на стр.120 и
следващите разменена на електронен път кореспонденция, като първото представено
писмо от 03.06.2017г. съдържа описание на неизплатени СМР за обект 33 ОДЗ,
обект Люлин 959, обект Елешница и Обект зоологическа градина, както и обект –
Манастирски ливади. С отговор от 21.02.2017г. от името на „Батпел“ е питано
дали анулираните фактури са включени в дневниците, за да ги включат и при тях.
– стр.123 от делото. Следва отговор, че фактурите са анулирани и не се
предприема нищо до издаване на нови, като са приложени и анулираните фактури №
89/02.01.2017г. за обект Зоологическа градина за сумата от 15029,40 лв. с ДДС.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, като е депозирано заключение от 19.09.2019г. от
вещото лице Р.Г., от което се установява, че вещото лице е извършило посещение
в описаната счетоводна къща, която обслужва счетоводно ищеца, и е установило,
че по справка хронология на сметка 411 – клиенти с аналитичност ответното
дружество за 2016г. е видно осчетоводяване на фактура 0 53/03.06.2016г., като
по същата са извършени следните частични плащания: на 26.06.2016г. –
20 000 лв., на 31.10.2016г. – 20 000 лв. и на 21.12.2016г. –
15 000 лв., или общо 55 000 лв. Вещото лице сочи, че главният счетоводител
на ответника – Н.А.му предоставил описаните документи, от които също се
установява, че фактурата под № 53/03.06.2016г. е осчетоводена по описания
начин, водят се извършени същите плащания, като тя е включена в дневника за
покупки за месец юли 2016г. Съгласно заключението размерът на задължението по
тази фактура възлиза на сумата от 7 340,24 лв., като в отговор на задача 4
се сочи, че законната лихва върху неизплатената сума по фактура №
53/03.06.2016г. за периода от 17.06.2016г. до 25.02.2019г. възлиза на 3580,15
лв., като конкретните изчисления са в таблица на стр.6 от експертизата. Фактура
№ 100/08.02.2017г. вещото лице сочи, че е осчетоводена при ищеца по описания
начин, но не се установява да е осчетоводена при ответника, а същата не е
включена и в дневника за продажби за февруари 2017г., фотокопие от който е
предоставен на вещото лице. По фактурата няма данни за извършено плащане, а
размерът на законната лихва върху претендираната сума от 15 029,40 лв. за
периода от 22.02.2017г. до 25.02.2019г. е 3064,32 лв.
По делото е изслушано единично
заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице М.М.,
което е оспорено. В заключението се посочва, че въз основа на ползвани като
сравнителни образци свободни и условно свободни от почерка и подписа на А.Ю.И.
в Акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените
изкопни работи от 25.10.2018г., Акт за приемане на извършените СМР по нива и
елементи на строителната конструкция от 26.10.2018г., Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 29.10.2018г.,
Трудов договор № 321/ 10.08.2015г., Справка с изх. № 22388153333962/
12.08.2015г. и Заявления за издаване на документи за самоличност на български
граждани, както свободни и условно свободни от почерка й подписа на А.А.Д. в
копие на Заявление ГЗ за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч,
копие на нотариално заверено съгласие с образец от подписа рег. № 12428 на
нотариус С.Т., копие на Декларация за отчетен период 01.01.2018г.-
31.12.2018г., копие на Решение на едноличния собственик, копие на преводно
нареждане от 08.06.2017г. и Заявления за издаване на документи за самоличност
на български граждани, се установява, че подписът в графа „Възложител“ на Акт
СМР 1 ЗОО градина от 20.10.2015г. има смесена транскрипция състояща се от един
начален овален елемент, примковидни елементи и примковиден параф. Същият е
положен със средно обработени, големи по размер, с десен наклон движения, а темпът
на изпълнение на подписа е умерен, с диференциран натиск на пишещия прибор,
като не се установява забавяне на движенията, необосновани спирания и
прекъсвания на щрихите на подписа. При сравняване на подписа с образците от
почерка и подписите на А.А.Д. се установят съвпадения по общи /транскрипцията,
степен на обработеност, размер, наклон/ и такива частни признаци, като:
сложност, форма, количество и направление на движение, относителен размер, вид
на свързването и относително разположение на точките за начало, край и
пресичане при изписването на елементите на подписите. Според експерта установените
съвпадения са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност,
достатъчна за извода че подписът е положен от А.А.Д.. Вещото лице сочи, че подписът
в графа „Възложител“ на Акт СМР 2 300 градина от 21.11.2015г. има смесена
транскрипция състояща се от един „Д“- образен елемент, примковидни елементи и
ъгловат параф. Същият е положен със средно обработени, големи по размер, с променлив
наклон движения. При сравняване на подписа с образците от почерка и подписите
на А.Ю.И. се установиха съвпадения по общи /транскрипцията, степен на
обработеност, размер, наклон/ и такива частни признаци, като: сложност, форма,
количество и направление на движение, относителен размер, вид на свързването и
относително разположение на точките за начало, край и пресичане при изписването
на елементите на подписите. Установените съвпадения са устойчиви, съществени
и достатъчни за извода че подписът е положен от А.Ю.И.. Във връзка с
оспорването е изслушана тройна съдебно почеркова експертиза, заключението на
която се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно.
От същата се установява, че представените за изследване документи са изготвени
на бели листа, канцеларски формат с помощта на принтерно устройство и с лого на
фирмата в горната част. Подписите са положени със синя химикална паста в графа
„Възложител“.При първоначалният визуален и с увеличение оглед на подписите-обекти
не се установи наличие на дописани щрихи и точки; на безцветни релефни щрихи,
които да са частично покрити с химикалната паста, или такива, които са
непокрити паралелни на химикалните контури на подписите; на точки на
необосновано спиране на пишещия прибор, чупливост или въднообразност на
щрихите, като горните констатации са достатъчни за извода, че не са налице
признаци за техническа подправка на подписите. Според тройната експертиза подписът
— обект в графа „Възложител“ на Акт СМР 1 300 градина от 20.10.2015г. е
обработен, със смесена транскрипция, състояща се от начален вертикален
праволинеен надредови елемент + дясноокръжен полуовален надредови елемент- 5
примковидни елементи и примковиден параф, със среден размер, десен наклон и
сварзан. Темпът на изпълнение е бърз с диференциран натиск. В средната част на
началния вертикален елемент е нанесен дъговиден хоризонтален елемент, които
оформя началната част под форма на буква „А“.Подписите-сравнителни
образци от А.А.Д. са обработени, със смесена транскрипция, състояща се от
начален надредови праволинеен елемент+дасноокръжен издължен по вертикала
полуовален елемент+5-8 щрихови и примковидни елементи+вертикален надредови
примковиден параф, със среден и над средния размер, с десен наклон и с висока
степен на свързаност. В средната част на началния вертикален елемент е нанесен
дъговиден хоризонтален елемент, които оформя началната част във вид на буква
„А”. При сравнителното графическо изследване на подписа - обект и подписите -
образци от А.А.Д. се установиха съвпадения в общите признаци - вид, съдържание
и структурна сложност на транскрипцията на подписите, степента на обработеност,
размер, наклон, а също и по-характерни частни признаци, подробно описани на
стр. 3 от заключението, които водят до извода, че подписът - обект е положен от
А.А.Д.. Според трите вещи лица подписът — обект на експертизата в графа
„Възложител“ на Акт СМР 2 300 градина от 21.11.2015г. е със степен на
обработеност над средната, с безбуквена транскрипция състояща се от начален
праволинеен елемент+лявоокръжен овален елемент+къса щрихова част с
„трионовидна” форма+къс подредови праволинеен параф, със среден размер, слаб
десен наклон, свързан и с бърз темп на изпълнение. Подписите-сравнителни
образни от А.Ю.И. са със средна степен на обработеност, с безбуквена
транскрипция, състояща се от начален праволинейно-възвратен или ъгловат елемент
+ лявоокръжен овален елемент+къса щрихова част с „трионовидна” форма+къс
подредови праволинеен параф, със среден размер, слаб десен наклон, свързан и с
бърз темп на изпълнение, (съгласно сн. 8- 12 в Приложението). При сравнителното
графическо изследване на подписа - обект и подписите - образци от А.Ю.И. се
установи съвпадение в общите признаци - вид, съдържание и структурна сложност
на транскрипцията, степен на обработеност, размер, наклон, а също и
по-характерни частни признаци, подробно описани на стр. 4 от заключението,
изразяващи се в парафа на подписите – праволинейна; началния елемент —
праволинейно-възвратна; горната и долната части на I щрихов елемент – ъгловата;
овалния елемент; форма на движение при
свързване на: овалния и началната част на I шрихов елемент – ъгловата; началния елемент и овалния -
дъговидна; посока на движение при
изписване и свързване на: -елементите от шриховата част — низходяща
надясно; продължителност на движение при изписване на: началния елемент -
намален по вертикала - отм. 8 -парафа на подписите - намален по вертикала —
отм, 9 разположение точката на начало
на движение при изписване на:
началния елемент и горната част на парафа. Установените съвпадения са
характерни, устойчиви, образуват индивидуализираща съвкупност и са достатъчни
за извода, че подписът - обект на експертизата е положен от А.Ю.И..
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Й.Н., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице е описало установените
актове и договори по делото, като сочи, че от данните по тях е видно, че жилищна
сграда бл. 959, находяща се в ж.к. Люлин, София, представляваща обект в УПИ П237,
кв.№31А по плана на ж.к. Люлин - 9 м.р., е завършена напълно и населена към
датата на огледа 18.06.2020 г., като всички дефекти са отстранени. Сочи, че е
съставен констативен акт обр. 15 от 08.07.2016 г. за установяване годността на
обекта, но по делото не е представен договор за извършване на СМР по част ВиК
между страните. Стойността на извършените СМР са обективирани в актове от 13.01.2016
г., 10.03.2016 г. и 10.03.2016 г., подписани двустранно, без печат, възлиза на 51950.20 лв. без ДДС (62340.24 лв. с ДДС). Вещото лице сочи,
че по време на огледа на обекта се явил Ц.А., който заявил, че е участвал в отстраняване
на течовете. Според експерта цялата ВиК инсталация е „скрити работи”, затова
какви видове СМР са извършвани за тяхното отстраняване може да се съди само по
съставените и приложени по делото констативни протоколи и не могат да се
установят при оглед към момента на място. Експертът сочи, че са съставени констативен
протокол № 1 от 10.06.2016 г. - течове по щрангове вследствие некачествени
заварки по тръби и връзки по водопроводни щрангове, петна от вода по тавани,
коридор на 6-и и 5-и ет., подкожушена мазилка стени коридор на 6-и, 5-и и 2
ет., в който е записано, че към 14.06.2016 г. ремонтът е извършен от У. ЕООД на
стойност 1433 лв. Съгласно констативен протокол № 02 от 12.01.2017 г. е имало
некачествено изпълнение на щранга в кухнята в; еп. 28 и теч на 5-и,
4-и и 3-и ет. вследствие некачествени заварки, наводнени тавани, подкожушена
мазилка, като към дата 19.01.2017 г. ремонтът е извършен от У. ЕООД на стойност
1425 лв. В констативен протокол № 03 от 10.02.2017 г. е записано, че в ап. № 30
вследствие некачествени заварки по хоризонтално разклонение са наводнени таван
и стени, подкожушена мазилка, подгизнал гипс картон в апартамента под него,
като към 15.02.2017 г. ремонтът е извършен от У. ЕООД на стойност 1480 лв.
Съгласно констативен протокол № 04 от 17.02.2017 г. е установен теч и
наводнение в ап. на 6, 5, 4, 3 ет. в резултат на теч в тоалетната под мивката
на ап. № 33, вследствие на некачествени заварки по тавана в коридорите и
тоалетните, подкожушени мазилки и погизнал гипс картон, като към 24.02.2017 г.
ремонтът е извършен от У. ЕООД на стойност 1695 лв. По констативен протокол №05
от 30.08.2017 г. е установена запушена тръба, РУС 0100 след тоалетна чиния в
ап. 31, като същата е прищипната и подгъната, поради което отходните води не се
оттичат в канализацията. Наводнени от отпадъчните води са таван, стени и
кухненски шкафове в ап. № 31. Към дата 30.09.2017 г. ремонтът е извършен от У.
ЕООД, подменени са всички дефектирали кухненски шкафове, като стойността на ремонта
възлиза на 3209 лв. Според заключението констативен протокол № 06 от 08.11.2018
г. установява петна от вода по стени на стълбищната площадка на ет. 1,
вследствие теч от запушена канализация между ап. № 1 и № 6, разкрита е препъната
тръба и утайник от некачествен монтаж, теч зад смесителни батерии в бани на ап.
№19 и № 24 и теч по канализационната тръба 050 под мивка на ап. № 23, като към
28.11.2018 г. ремонтът е извършен от У. ЕООД, като стойността му възлиза на 981
лв. Експертът сочи, че в представената КСС за СМР стойността е отбелязана като
сума от 10223 лв., но не са отбелязани единични цени. В т. 5 е отбелязано
брави, шпионка, патрон, които в констативните протоколи не фигурират, а в т.
6.1 - лира за баня, която също не фигурира в констативните протоколи няма данни
кое е наложило подмяната им, поради което сумата от 200 лв. би следвало да бъде
сторнирана. Според експерта с констативен акт обр. 15 от 08.07.2016 г. в част
ВиК е записано, че инсталацията е изпълнена по проект, като за канализационната
инсталация са проведени необходими проби за водоплътност, както и 72 часова проба
при експлоатационни условия, но възникналите впоследствие дефекти са при
експлоатацията в по- късен етап. За обект Зоологическа градина, вещото лице
сочи, че оглед бил извършен на 18.06.2020 г. в присъствие на представители на
ответника и ищеца А.Д., като към момента обектът функционира, за него е
издадено констативен акт за установяване годността на строежа образец 15 от
26.04.2017г. Вещото лице сочи, че в част ВиК е записано, че е изпълнена реконструкция
и реновиране на съществуваща ВиК мрежа и са изградени нови в съответствие с
одобрен проект: площадкови водопроводи, площадкова канализация, автоматизирана
поливна система, като А.Д. уточнил, че не е участвал в изграждане на поливната
система. Към делото не е представен договор за извършване на СМР между
страните, няма данни за изплащане на суми за извършени СМР. Представено е
Разрешение за ползване № СГ-05-667/09.06.2017г. на строеж преустройство на
външната дворна част в зоологическа градина, сектор Хищници - големи котки. Има
за СМР актове от 1 до 3, които не са подписани двустранно, на акт 2 има някакъв
подпис на възложител, но не се чете според вещото лице. Според експрета със
заповед № Р-63/08.08.2016 г. във връзка с договор № СОА 16-ДГ 55 - 442/25.07.2016
г., сключен между СО и Б. ЕООД, се назначава А.И. за технически ръководител на
обект преустройство на дворна част - Зоологическа градина сектор Хищници —
големи котки. Сочи, че към делото е приложено запитване за извършване на СМР на
обекта с количествена сметка (стр. 106 от делото). В актове СМР 1, 2 и 3 са
описани видовете СМР, количество, единични цени, стойност, които отговарят на
извършена дейност по ВиК част. По Акт 1 СМР стойността възлиза на 2842.50 лв.
без ДДС, или 3411.00 лв. с ДДС. По Акт 2 СМР стойността възлиза на 7186.00 лв.
без ДДС или 8623,20 лв. с ДДС. По Акт 3 СМР стойността възлиза на 2496.00 лв.
без ДДС или 2995,20 лв. с ДДС, като общата сума е в размер 15029.40 лв. с ДДС Към
делото не са приложени договори за извършване на СМР на процесиите обекти, няма
офертно предложение с единични цени към количествено- стойностната сметка,
които да са приети и подписани двустранно от възложителя и изпълнителя. Не е
ясно от приложените актове в единичните цени включена ли е печалбата на
изпълнителя, какъв е процентът.
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетели, като
свидетелят на ищцовата страна Г.Г.Я.сочи, че е работил 8-9 години във фирмата,
но не и към момента, а до 2018г. Твърди че бил работил на блок 959, в „Люлин“,
9-ти микрорайон, като първо бил в една Детска градина - друг обект към „Батпел“
и оттам го изместили на този блок. Сочи, че правел ВИК, канал - абсолютно
всичко от до, със свой колега. Сочи, че пред обекта имало един фургон отпред и
сутрин се разписвали. Имало технически ръководител, но не си спомня името, като
счита, че го е видял при снемане на самоличността сред другите свидетели. Сочи,
че проверявали, като свършели етажа, казвали готов е този етаж, актували го и
го описвали, като имало и проба задължително. Сочи, че тогава никакви проблеми
не е имало, тогава, щом са минали на друг обект, ако имало ги връщали. Свидетелят сочи, че работил и на
Зоологическата градина, пак към тази фирма
БАТПЕЛ, но за Елешница не си спомня.
Сочи, че в Зоологическата правел външен водопровод и канал за ПАЙП БГ.
Твърди, че не е имало забележки или течове към момента. Твърди, че в
Зоологическата имало представители на БАТПЕЛ - техник. Сочи, че след
Зоологическата правили блок на Манастирски ливади. Свидетелят сочи, че не е
имал достъп до фирмената кореспонденция.
В показанията си свидетелят на ищеца С.Й.С.сочи, че работи за ПАЙП БГ от 10
години и в момента. Твърди, че бил работил на обект блок 959, в „Люлин“ през 2016
г. Там пускали щрангове за водопровод и канал, разводки, всичко свързано с
водопровод и канал. Имало представител на БАТПЕЛ – техник, като не си спомня
името, но всяка сутрин при него първо се отивало. Сочи, че им правили проверка,
техникът одобрявал работата и им казвал да минават на друг етаж или нещо друго.
Твърди, че направили 72 часови проби и докато са били там по време на пробата
не е имало нищо. Сочи, че бил работил и на Зоологическата градина към БАТПЕЛ
чрез ПАЙП Бг, извикани от БАТПЕЛ. Всичко им било прието от техника на БАТПЕЛ. Уточнява,
че в Зоологическата градина правели заварки на черна тръба, за водопровод.
Свидетелят на ответника А.Ю.И. сочи, че работел в БАТПЕЛ от 2013 г. до февруари
2019г., като на обект „Зоологическа градина“ бил технически ръководител за
клетки за малките хищници, трябвало да изградят метални конструкции, да
разширят съществуващите. Сочи, че направили нови 6 клетки. Имало и водопровод за
доизграждане в един участък, както и поливна система, а също паваж, имаше и ел.
инсталации, осветление. Свидетелят твърди, че на този обект работници на ПАЙП
не са работили, като той бил отначало до края, контактувал с всички работници.
Сочи, че имало строителни машини, 7, 8 човека строителни работници, които правели
кофражи, бетони, армировка, както и общи работници. Твърди, че не познава
свидетелите на ищеца, не били идвали на обекта за Зоологическата градина, нито на
другите обекти, на които е бил. Не са идвали. Сочи, че фирма ПАЙП на обект
Зоологическата градина не е извършвана дейност и не бил подписвал актове.
Твърди, че ответника БАТПЕЛ направил водопровода на Зоологическата градина,
като наел частно лице отвън. Помни лицето Евгени, който е бил, но не и
фамилията му. За водопровода ползвали от общите работници и от строителните
работници хора. Сочи, че на обект блок 959 не е бил. За намиращия се на стр. 26
от делото Акт за СМР свидетелят твърди, че името е негово, но не бил неговия
подпис. Подписвал бил актове единствено към надзора и към инвеститора.
Свидетелят И.П.Т., доведен от ответника, твърди, че работил във фирма У.
и в ДЗЗД У.959, като ответника БАТПЕЛ бил един от подизпълнителите на обекта.
Свидетелят бил технически ръководител от УНИСТРОЙ, изпълнявал ВИК, дограмата и
други дейности по обекта. БАТПЕЛ довели от фирма ПАЙП двама работника, които в
продължение на около два месеца изградили водопроводна и канализационната
инсталация. Още при направа на пробите сочи, че се установили много дефекти.
Постоянно се оплаквали работниците, че не им се плаща, че нямат инструменти.
Според свидетеля имало много некачествени работи, които после те отстранявали,
но какво не можел да си спомни, защото било преди 4 години. След като предали обекта
на инвеститора, в рамките на три месеца ги викали непрекъснато, като първо за една
кухня, цялата, където махнали шкафовете, защото били подгизнали от водата, от
горния етаж. Имало гипсокартон, където минавали канализации и водопровод,
течове на вода, подкожушени стени, гипсокартона се деформирал. Твърди, че извършили
за над 12 хиляди лева дейности, подписани от главния инженер на община Люлин,
защото бил общински блок, за социално
слаби. Според свидетеля най-засегнати били 21, 27 апартамент, но почти нямало апартамент,
в който да не открили проблем. Тези апартаменти, които били в една вертикала –
те са 3,8,13, 18 и над него трябва да
е 23, сменили всички куфари по вертикала.
Имало запушена тръба на тоалетна чиния, силно сгъната, за да влезне. Сочи, че на
места имало според него и умишлени заварки на тръби, така направени, че вода да
не минава през тях, като отмъщение на работниците към техните шефове. Свидетелят твърди, че многократно уведомил И.И.,
управителя. Сочи, че от БАТПЕЛ имало един М.М., който по принцип отговарял за
тая фирма и следял тяхната работа. Ръководителите на фирмата идвали само за
актовете, а иначе имало само двама души работници на ПАЙП, които си тръгнали,
тъй като не им платили няколко месеца. Сочи, че не били свидетелите на ищеца, а
други работници - един И.и един Е., който е по-възрастен. Свидетелят сочи, че констативният
акт за приемане на строежа бил или от юли, или от август 2016 г., като правили проби.
След това 4 месеца в блока никой не живеел, а от общината взели ключовете.
Свидетелят сочи, че за допълнителните ремонтни работи уведомил ПАЙП по телефон,
докато го вдигали, казал на единия брат,
А.ли, А.ли не си спомнял, като бил идвал и на обекта. По представените
протоколи, свидетелят заяви, че ги бил подписал, не го бил писал той, бил
заедно с И.И., с К.Л., управителят на обединението и техническият от страна
на БАТПЕЛ М.Д., заедно ги били писали. Твърди,
че в момента на съставянето им течали ремонтни работи, но от ПАЙП БГ вече
нямало никой на обекта. Сочи, че съставили протокола в чернови вид, минавали, описвали нещата. По предявени на свидетеля протокол от
10.12.2017 г. , на стр. 84 от делото; на стр. 86 /от делото/ от 19.02.2017 г.;
стр. 88 от 30.08.2017 г., от делото; на стр.90 от делото от 17.06.2017 г.; на
стр. 92 от делото от дата 28.02.2018 г.; стр. 94 от 29.11.2018 г.; на стр. 96
от 12.01.2017 г., свидетелят заявява, че
подписът е негов, но не той го попълвал. Стр. 86 подписът под този протокол е негов. На стр.
88 от 30.08.2017 г. също Предполага, че ги е писал някой от БАТПЕЛ. Подписът
под 1.2 е негов, също и в в протоколът от 17.06.2017 г., както и на този на
стр. 92 от 28.02.2018 г. подписът под 1.2.
На стр. 94 от 29.11.2018 г. и стр. 96 от 12.01.2017 г. също били негови подписи. Свидетелят сочи, че ремонтите били извършени
от Ц.А., Ц.М.и други работници на У., главния изпълнител. Твърди, че ПАЙП БГ
абдикирали от обекта месец юни 2016 г.,
подписали един протокол за извършени работи, работниците им си заминали и не са
се повявали. За ремонтите сочи, че сменяли шкафове, куфари, гипсокартон, цели
вертикали демонтирали, монтирали наново, боядисвали, отстранявали течове и т.н.
В мазето подменяли и тръбите, и колената, като самата тръба имала някаква резка
като спукано, като не знае дали е умишлено, но сълзяло коляното, а другото
коляно било полузапушено. Сочи, че от юли до декември, в тези 4 месеца, нямало
хора в блока, никой не минавал там и някакъв малък теч да е, като не е
отстранен навреме, може да създаде големи проблеми. Сочи, че декември хората почнали да се
нанасят по етапно по апартаментите и почнали ремонтите за отстраняване на
повреди.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са две главни претенции
за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР с правно основание чл. 266 от ЗЗД и за лихва върху неизплатените суми за два обекта.
Между страните не се спори
относно наличието на облигационни отношения между ищеца като изпълнител и
ответника като възложител относно СМР по част ВиК на обект блок 959 в ж.к.Люлин,
макар да не е сключен писмен договор. За този обект са представени и приети
като неоспорени двустранно подписани три акта
за СМР за обект Люлин 959, като за възложител подпис е положен от лицето М.М..
Сумата от сбора на СМР по трите акта, възлиза на 51950.20 лв. без ДДС или
62340.24 лв. с ДДС, като за същата е издадена фактура № **********/03.06.2016г.
От неоспореното заключение на ССЕ се установи, че тази фактура е осчетоводена и
от ответника, включена в дневника за покупки за месец юли 2016г., като и при
двете страни са отразени частични плащания по същата в общ размер на сумата от
55 000 лв. Съгласно заключението
размерът на задължението по тази фактура възлиза на сумата от 7 340,24
лв., като в отговор на задача 4 се сочи, че законната лихва върху неизплатената
сума по фактура № 53/03.06.2016г. за периода от 17.06.2016г. до 25.02.2019г.
възлиза на 3580,15 лв. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че
приемането на изпълнените СМР на обект блок 959 в ж.к.Люлин било извършено от
лице без представителна власт. Установява се от представената справка относно
трудовите договори, че М.М. е бил служител на ответника, а горното се
потвърждава и от свидетеля на ответника Т., който сочи, че „БАТПЕЛ довели от
фирма ПАЙП двама работника, които в продължение на около два месеца изградили
водопроводна и канализационната инсталация“, а също и че „от БАТПЕЛ имало един М.М.,
който по принцип отговарял за тая фирма и следял тяхната работа“. Следователно изпълнението на СМР на този обект
от страна на ищеца се установява безспорно и от гласните доказателства, а и от
писмените такива. Доводите на ответника, че лицето, подписало протоколите за
СМР, не било законен представител на дружеството са ирелавантни, тъй като се
установи безспорно, че същите СМР са актувани с фактура, която е надлежно и
своевременно осчетоводена от ответника, като не се спори и че по нея са
извършени частични плащания от ответника. Налице е константна практика на ВКС,
че не се изисква специална форма и изрично упълномощаване за извършване на
действията по приемане на СМР, макар да се съставят протоколи за приемане на
изработеното съгласно чл.1, ал.2 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството /обн. в ДВ бр. 72/2003г./, а че и
дори извършената работа да не е приета
изрично /със съставянето на писмен акт, подписан от възложителя/, достатъчни са
конклудентни действия за това, каквото например е налице с подписването на
издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на такава, включването й
в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит / в този
смисъл Решение № 48 от 31.03.2011г. на ВКС по т.д. № 822/2010г., II т.о., ТК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК и др./. От доказателствата по делото се
установява безспорно, че в случая заявеното
противопоставяне от ответника по реда на чл. 301 от ТЗ, извършено едва с отговора на исковата молба, е
ирелевантно, тъй като той е осчетоводил фактурата още при издаването й и е
извършил частични плащания по същата. Процесната фактура е осчетоводена през месец юни 2016г., поради което съдът
намира за основателен довода на ищеца, че доколкото не се установява да е
уговорен друг срок за плащане, то съгласно изричната разпоредба на чл. 303а,
ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. В случая получаването на фактурата от ответника
е безспорно установено от вещото лице по изслушаната експертиза, в месеца на
издаването й, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Предвид горното съдът намира, че
исковата претенция за заплащане на изпълнени СМР на обект Люлин, бл. 959 е
основателен за сумата от 7 340,24 лв., както и за законната лихва върху
неизплатената сума по фактура № 53/03.06.2016г., изчислен от вещото лице с
приспадане на частичните плащания, в размер на сумата от 3580,15 лв. Общо за
двете претенции сумата възлиза на 10920,39 лв.
От ответника е заявено възражение за прихващане с вземане, представляващо
съгласно твърденията обезщетение за отстраняване на дефекти при извършените СМР
в обект бл. 959, ж.к.Люлин, като стойността на претендираните суми е общо 10223
лв., по молба от 12.09.2019г. и представената количествено-стойностна сметка на
стр. 204 от делото. С писмения отговор са представени констативни протоколи, че
са налице установени некачествени СМР в процесния обект, като допълнително са представени и втори констативни протоколи, вече
номерирани №01 до 06, които са между „У.“ ЕООД като партньор в ДЗЗД „У.с.“ и
възложителя СО – район Люлин. При съпоставка на протоколите от стр. 82 и
следващите и тези от стр. 185 и следващите се установява, че например в
протокола от 10.06.2016г. от описаната комисия е отразено само некачествено
изпълнени заварки на щранговете, но не е ясно къде точно е установено, къде са
възникнали щети, като само е отразено, че не се е явил представител на „Пайп
БГ“ ЕООД, а във втория протокол, вече със СО –район Люлин са конкретизирани
къде са течовете и че има петна от вода по коридор 5 и 6 етаж, подкожушена
мазилка стени коридор на същите етажи и др. В същия протокол е отразено, че към
14.06.2016г. ремонтът е извършен от „У.“ ЕООД и същият е на посочената стойност
от 1433 лв. За така извършения ремонт няма нито акт обр. 19, нито друг
протокол, от който са се установяват конкретните ремонтни работи, нито
доказателства за заплащане на сумата, посочена по-горе. По отношение на датите,
по констативен протокол от 10.02.2017г. за теч в апартамент 30, вторият такъв
протокол под № 03, съответстващ за ап.30 е с вписване, че към дата 15.02.2017г.
е извършен ремонт от „У.“ ЕООД на стойност 1480лв. За течът под мивката в ап.
33 са представени констативния протокол от 19.02.2017г., но и този под № 04,
който пък е от 17.02.2017г. и пише, че към дата 24.02.2017г. е извършен ремонт
от „У.“ ЕООД на стойност 1480лв. За
констативния протокол от 14.06.2017г. стр.90 от делото за скъсана тръба в
мазето, не е представен съответен друг протокол, както и за констативния
протокол от 28.02.2018г. – стр.92, тъй като представените протоколи на стр. 185
и следващите никъде не е отразено, че са в резултат на същите щети, а именно
протокол № 6 е чак от 08.11.2018г. и е за други апартаменти. Следователно за
теч в мазето няма никакви други данни и индикации. В представената КСС, която е
за довършване строителство и преустройство на процесната жилищна сграда, са
отразени в позиции 4.1-4.8 разходи за материали – водопроводни тръби, кранове,
водомери, фитинги и др., на стойност общо 660 лв., както и гипсокартон, лепило,
шпакловка, латекс, фаянс и терекота на стойност 571 лв., но също и кухненски
шкафове в ап. 19 и ламинат на стойност общо 1992 лв., а също така и брави,
патрони и шпионки на стойност 120 лв., както и лира за баня, итонг, фаянс,
лепило за плочки и преработка на смесителна батерия на стойност общо 500 лв.
Всички разходи за материали са 3843,00 лв., а са описани разходи за труд за 10
човека на стойност общо 6380 лв. при единична цена 50 и 60 лв. Общата сума по
КСС е 10 223,00 лв. Същевременно получените щети се установяват и от
свидетелските показания на И.Т., който описва възникналите проблеми, като сочи,
че най-засегнати били 21 и 27 апартамент, но почти нямало апартамент, в който
да нямало проблем. Според показанията на
свидетеля тези апартаменти, които били в една вертикала – те са 3,8,13, 18 и над него - 23, се наложило да
сменят всички куфари по вертикала, имало запушена тръба на тоалетна чиния,
силно сгъната, а на места имало заварки на тръби, така направени, че вода да не
минава през тях. Свидетелят твърди и че многократно уведомявал ответника по
телефона за възникналите проблеми чрез единия брат – А.или А., който от
октомври месец обаче си изключил телефона. Свидетелят Т. е присъствал на всички
констатирани щети, тъй като е подписал съставените протоколи и потвърди същите.
Няма пречка за кредитиране на показанията му, макар и при отчитане на неговата
заинтересованост, защото макар и служител на ответника, той носи наказателна
отговорност, за която е изрично предупреден и няма данни показанията му да са
неистински. Напротив, констативните протоколи, макар и съставени без участието
на ищеца, представляват документи, които са подписани и от представителя на
възложителя СО – район Люлин, което е индикация, че действително са възникнали
щети след предаването на обекта и че същите са отразени чрез ремонт, като е
посочена и стойност на същия, т.е. имат характер и на разписка за сумите.
Съгласно чл. 264 от ЗЗД възложителят следва да приеме работата, а по
силата на ал. 2 на чл. 264 при
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им, като това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел
недостатъците. Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД
установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно
изпълнение, работата
се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива
преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на
изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Горното очевидно касае само тези недостатъци, които са явни и могат да
се установят при приемането на обекта. Ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа е с
недостатъци, поръчващият може да иска поправянето на работата без заплащане,
заплащане на разходите, необходими за поправката или намаляване на
възнаграждението съгласно чл. 265, ал.
1 ЗЗД. Правата се погасяват в шест месеца, а за СМР – пет години по силата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Скритите недостатъци съгласно чл. 264, ал. 2 изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения
начин на приемане на изработеното или такива, които са се проявили по-късно, за
които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо само ако
изпълнителят е знаел недостатъците - чл. 264, ал. 2 изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако
поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно
чл. 264, ал. 3 ЗЗД и се преклудира възможността на възложителя да реализира по
чл. 265 ЗЗД отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение. В посочения
смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - например решение № 231/13.07.2011 г. по т.
д. № 1056/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. №
1938/2013 г., ВКС, ТК, І т. о. и други. Доказването на своевременното уведомяване за скрити недостатъци е в
тежест на възложителя, чиито права се преклудират като последица от
неуведомяването на изпълнителя. Пропускът на възложителя да
отправи навреме възражения за недостатъци /в размер на стойността на разходите
за поправка/ преклудира възможността му да реализира правата си по реда на чл.
265 ЗЗД. Както изрично
се приема в константната съдебна практика, като напр. решение №154/30.09.2013г.
по т.д.№1263/2011г., ІІ т.о. и др. и др., тежестта на доказване, че има
неизпълнени и лошо изпълнени СМР, е върху възложителя, чието е
възражението. По силата на чл. 264, ал.
2 ЗЗД изявлението за уведомяване за недостатъци се дължи незабавно, и при
отсъствието на данни, че проявилите се скрити недостатъци са били своевременно
рекламирани, то възложителят е предприел ремонта на свой риск и не може да
противопостави на изпълнителя довод за отговорността му, поради вече отстранен
дефект. Във връзка със спорния въпрос по делото дали изпълнителят е бил незабавно уведомен за
констатираните недостатъци, за да може да се ангажира отговорността му по чл.
265 ЗЗД, в съдебната практика, като напр. определение
№335/18.04.2016г. по т.д.№2934/2015г., І т.о. и мн.др., е прието, че при липса на предписана от закона писмена форма за
действителност, уведомяването може да бъде установено и със
свидетелски показания. В случая от събраните се установява фактът на своевременното
уведомяване. Свидетелят И.Т. описва
подробно, че при всеки проблем, констатиран в блока в ж.к.Люлин, е уведомявал
управителя по телефона, макар да сочи, че същият спрял да вдига телефона от
октомври месец. Следователно само за последните щети, констатирани по протокола
№ 6 от 08.11.2018г. не се установява
уведомяване по никакъв начин на ищеца като изпълнител, тъй като свидетелят Т.,
сочи, че е говорил с управителя на ищеца, единият от двамата братя, само до
октомври месец. Очевидно след това не е бил уведомяван ищеца, като извън
показанията на свидетеля Т. други данни и доказателства за уведомяване няма. Предвид
горното възраженията на ищеца, че отговорността му е погасена, защото не е
уведомен своевременно, важи само за последните щети по констативния протокол
№06/08.11.2018г., за които по никакъв начин не се установява уведомяването му.
По делото не се установи ищецът да е знаел за скритите недостатъци, поради
което уведомяване е необходимо, но както се посочи няма пречка да е по
телефона, а за другите такива, констатирани по-рано се установява устно
известяване по телефона от показанията на свидетеля И.Т..
По възражението на ищеца за изтекла погасителна давност на вземането, с
което е заявено прихващане, съгласно
постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 13 от 10.09.2010 г. по т.
д. № 242/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
общата отговорност за недостатъци по чл. 265 ЗЗД в строителството възниква от
датата на приемане на работата. Началният момент, от който започват да текат
сроковете по чл. 265 ЗЗД при липса на завършен и предаден обект с акт образец
15 е моментът на приемане на завършен подобект или етап от него, но когато той
не е бил завършен по вина на възложителя, изпълнителят не носи отговорност нито
по правилата на ЗЗД, нито гаранционно установената в ЗУТ. Протоколите образец
19 се съставят за установяване на количеството извършени строително-монтажни
работи и когато са двустранно подписани те се ценят като доказателство за
приета от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД работа. Следва да се прави
разграничение между общата отговорност на изпълнителя при извършване на
строително-монтажни работи по чл. 265, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗД и гаранционната
отговорност на строителя за недостатъци в резултат на некачествени строителни
работи, в който смисъл е постоянната практика на ВКС /решение № 13/10.09.2010
г. по т. д. № 242/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/16.09.2013 г. по т.
д. № 1075/2011 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 131/03.12.2010 г. по т. д. №
890/2009 г., ВКС, ТК, І т. о. и други/. Отговорността за недостатъци по чл. 265 ЗЗД в строителството възниква от датата на приемане на работата, респективно от
приемането на изпълнен подобект или етап. Гаранционната отговорност е уредена в
чл. 173 ЗУТ и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл. 20,
ал. 3 и чл. 21 от посочената наредба гаранционната отговорност за недостатъци
възниква за появили се скрити дефекти на строителния обект след издаване на
разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация. С ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС, се прие,
че гаранционната отговорност не се
покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват при
различен фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението
за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени
качества и свойства на вещта, през който период се носи материална отговорност за недостатъци и
повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване и
надлежната й употреба. За разлика
от отговорността по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, която предполага незабавно уведомяване
на изпълнителя за проявилите се недостатъци и пропускът за уведомяване
преклудира възможността за нейното ангажиране, при гаранционната отговорност
всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно
възникване на гаранционно задължение за изпълнителя. Задължителната практика е решение № 579/12.01.2011 г. по
гр. д. № 1932/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което са изяснени елементите от
фактическия състав на гаранционната отговорност по чл. 163, ал. 3 ЗУТ. В случая от ответника липсва позоваване на гаранционната отговорност,
поради което следва да се приеме, че възражението му за прихващане се основава
на отговорността на ищеца като изпълнител по реда на чл. 265 от ЗЗД. Началният момент, от който започват да текат
сроковете за отговорността за недостатъци по чл. 265 ЗЗД, е моментът на
приемане на завършените подобекти, т. е. приемането на строително-монтажните
работи, а при скрити
недостатъци, при които възложителят е длъжен да извести изпълнителя веднага, след откриването им. Въпросът за запазване правата на
възложителя при проявили се скрити недостатъци няма отношение към това какъв е погасителният
давностен срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, в който могат да се заявят вземания по чл.
265, ал. 3 ЗЗД за скрити дефекти. Без възложителят да уведоми изпълнителя за
появили се скрити недостатъци веднага след откриването им, съгласно чл. 264,
ал. 3 ЗЗД работата се счита приета и като е загубил правата за скрити
недостатъци, е без значение спазил ли е давностния срок по чл. 265 от ЗЗД.
С оглед гореизложените доводи, като се взе предвид, че най-късно с
връчването на отговора на ответника, подаден на 10.04.2019г., към който са
приложени констативни протоколи и е заявено възражението за прихващане, който
ищецът е получил на 20.05.2019г., и са предявени претенциите за скрити
недостатъци, констатирани с най-ранна дата – 10.06.2016г., съдът намира, че
възражението за изтекла давност е неоснователно, тъй като се касае за
недостатъци за СМР в строителството и същата е общата петгодишна давност.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че така представените
протоколи не установявали разходите за отстраняване на СМР. В действителност
няма изискване за форма по отношение на същите, а във всеки от констативните
протоколи, подписани двустранно между „У.“ ЕООД и възложителя СО-район Люлин е отразена
сума за ремонтните разходи, която е приета между тях. Това, че не са
представени фактури за плащане, не води до извод, че ремонт не е извършен, тъй
като самия протокол съдържа волеизявление за приемане на изпълнено отстранение
на щети и съставлява разписка за стойността им, която е подписана от
възложителя СО. Същевременно, доколкото ответникът се позовава на КСС за
ремонтите, следва да бъде съобразена същата, още повече че сумирани сумите по
отделните констативни протоколи съответстват на общо търсената от 10223 лв.,
която пък съответства на общата сума по КСС.
По отношение на конкретните вреди и недостатъци, такива както се посочи
по-горе се констатират, че са свързани с ВиК изпълнението, но съдът споделя
възраженията на ищеца, че част от СМР, които се претендират като изпълнени по
КСС за отстраняване на щетите по никакъв начин не са свързани с отговорността
на ищеца. Например цялото перо за сменени брави, патрони и шпионки в общ размер
на 120 лв. няма нищо общо с изпълнението на ВиК инсталацията на обекта. Същото
съставлява довършителна работа, но не се установява никаква връзка с
подизпълнителя по част ВиК – ищеца, за да се включват тези разходи. Същото
важи, както се посочва и от вещото лице Н., и за лирата за баня и преработката
на смесителна батерия по т.6.1-6.3 от КСС, както и за брави, шпионка и патрони,
каквито пък въобще не фигурират по протоколите, както сочи изрично и вещото
лице на стр.5 от заключението, тъй като същите не са свързани с отстраняване на
щети, това са довършителни елементи по обекта, които не се установява да са в
пряка връзка с изпълнените СМР от ищеца в процесния блок. Ответникът не е ангажирал доказателства, че извършените от трето на
процеса лице ремонтни работи по последния протокол
№06/08.11.2018г. са предприети за
отстраняване на проявили се скрити недостатъци, за
които изпълнителят е знаел и след като не ангажира и доказателства, че е
уведомил изпълнителя за тях, предвид отсъствието на двустранно съставен протокол и показанията на свидетеля Т., че след октомври месец не е говорил с
управителя, изобщо не се следва обезщетение за СМР по тях, поради което и в
частта относно перо по т.5 от КСС, което е за кухненски шкафове и ламинат в ап.
19, общо в размер на 1992лв. също следва да
се приеме за неоснователна претенцията за заплащане извършения ремонт.
Следователно и като взе предвид, че за отстраняване на недостатъците могат да
се съобразят само разходите по перо 4 – т.1-15, съдът намира, че за материали
се следва сумата от 1231 лв. В останалата част по перо 5, перо 6, а и за брави,
патрони и шпионки, съответно сумите от 1992лв., 120 лв. и 500 лв. или общо 2612
лв. изобщо не се следват, тъй като за щетите в ап. 19 ищецът не е надлежно и
своевременно уведомен предвид недоказването на това от ответника, а останалите
пера нямат никакво отношение и пряка връзка с изпълнените от ищеца СМР. По
отношение на перото за труд, съдът констатира, че същият не е уточнен за кои
точно от описаните по КСС дейности се отнася. Предвид горното и като взе предвид,
че изслушаната СТЕ всъщност не е извършила оглед на конкретните обекти в блок
959, поради това, че имотът вече е обитаван от трети лица, и че както и вещото
лице сочи, че цялата ВиК инсталация са „скрити работи“ и няма как да установи кой
и какво е изпълнил към един минал момент, то в тази част експертът само е
описал констативните актове, съдът намира, че по отношение на възражението за
прихващане няма как да кредитира същата и не може да се приеме, че разходите за
отстраняване на щетите са остойностени от вещото лице по изслушаната
експертиза. В случая вещото лице само е преписала съдържанието на констативните
протоколи и коментирала КСС, но заключението не представлява остойностяване на
щетите, за да бъде кредитирано в тази част от съда. При положение, че
претенцията за прихващане е частично установена като основателна и доказана, но
не е конкретно установена по размер, дори и със заключението на вещото лице, особено
в частта относно труда, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК
и да определи размера по своя преценка. Съдът намира, че следва да се приеме,
че за материали за ремонт на щетите има данни за разходи в размер на 1231 лв.,
а за труд предвид неоснователността на част от исканите суми за щети, които или
са преклудирани, или не са свързани с ВиК инсталацията, следва да се приеме за
основателно искането за 1/3 от стойността на труда, т.е. сумата от 2 126
лв. приблизително. По отношение на включената ставка от 50 лв. следва да се
отбележи, че в количеството не е отразено дали е за час или за ден по отношение
на описаните служители, като различието й е обяснимо с оглед различните
дейности по отстраняване на щетите, а именно част изискват ВиК майстор, а част
– общ работник в строитеството – шпакловане, боядисване и др. Предвид горните мотиви и при цялостна
преценка на доказателствата относно възражението за прихващане съдът намира, че
общо същото следва да бъде уважено съобразно чл. 162 от ГПК за сумата от
3 357 лв. включваща материали и труд по КСС, като се съобрази отпадането
на щети по последния констативен протокол №06/08.11.2018г., за който няма
доказателства за уведомяване. В
останалата част за разликата до 10223 лв. съдът намира, че възражението за
прихващане е неоснователно и недоказано. Доколкото прихващането е свързано с
обекта в ж.к.Люлин следва да се осъществи по това перо, като исковите претенции
са приети за основателни за сумата 7 340,24 лв., както и за законната
лихва върху неизплатената сума по фактура № 53/03.06.2016г. в размер на 3580,15
лв. и при положение, че прихващащия ответник не е заявил изрично какво точно
иска да погаси от тях, следва да се приложи чл. 76 от ЗЗД и в частност ал. 2,
като първо се прихване лихвата. Същата следва да се счита прихваната за
разликата между 3580,15 лв. и 3357 лв., т.е. остава дължима на ищеца 223,15 лв.
Следователно за обекта бл. 959 в ж.к. Люлин исковете следва да бъдат уважени за
главницата от 7 340,24 лв., представляваща неизплатената сума по фактура №
53/03.06.2016г. и за лихва частично за сумата от 223,15 лв., представляваща
непогасената част от лихвата, като за разликата до пълния предявен размер от 3580,15
лв. искът за лихва бъде отхвърлен поради прихващане със сумата 3357 лв.,
представляваща обезщетение за отстраняване на недостатъци по чл. 265 от ЗЗД,
констатирани по протоколи № 01 от 10.06.2016 г.; № 02 от 12.01.2017 г., № 03 от
10.02.2017 г.; № 04 от 17.02.2017 г. и №05 от 30.08.2017 г. и КСС на стр. 204
от делото.
По отношение на обекта Зоологическа градина в гр. София, съдът намира
следното:
Претенцията е за изплащане на възнаграждение за извършени СМР, като
ищецът следва да установи извършването им и тяхната стойност. От ответника се
възразява, че на ищеца в този обект не е възлагано нищо и той не е бил
подизпълнител. Обектът бил изпълнен от ответника, по възлагане от СО, но чрез
негови средства и работници. От ответника, обаче, не са представени актове
обр.19 за процесните СМР, които се твърдят от ищеца нито от него като
изпълнител, нито от друго лице. Същевременно са представени от ищеца три акта
за СМР, по които възложител е ответника, а изпълнител – ищеца, за обект ЗОО
градина, като този на стр. 24 е само с описани СМР и количество и е подписан за
възложител от името на ответника от А.Д., като остойностяването на същите СМР с
конкретни суми с акт от същата дата, стр. 25 от делото, не е подписан. Същото
важи и за акта за СМР №2 от 21.11.2015г., като в първия такъв на стр. 26 от
делото има подпис за възложител от А.И., а в остойностения вече от същата дата
– няма. Акт за СМР 3 от 12.12.2016г. изобщо не е подписан от нито една от
страните по него и е за сумата от 2995,20 лв. За сумите по трите акта е
издадена представената на стр. 22 от делото фактура №**********/08.02.2017г. на
стойност 15029,40 лв. с включен ДДС. Подписаните актове бяха оспорени от
ответната страна, включително и откъм истинност, но както от единичната, така и
от заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза се установи, че
подписите в графа „Възложител“ на в акт СМР 1 от 20.10.2015г. и в Акт СМР 2 от
21.11.2015г., двата за обект Зоо градина, са положени съответно от А.А.Д. и А.Ю.И..
Вторият свидетел при изслушването си отрича подписът да е негов, но и трите
вещи лица са категорични в извода си, че е положен от него, поради което съдът
не кредитира показанията му, които счита, че не съответстват на установеното по
делото, а свидетелят е очевидно повлиян от трудовите си взаимоотношения с
ответника. Безспорно е, че такъв вид СМР, каквито са актувани с тези актове, са
били извършени на процесния обект, като ответникът не е представил
доказателства за изпълнение на тези същите СМР от друго лице или от самия него,
съставени по съответния ред, а именно протоколи за установяване на въпросните
СМР. Фактът, че някакви СМР на обект Зоологическа градина са извършвани от
ищеца се потвърждава от показанията на двамата свидетели на ищеца Стоянов и
Янчев, които сочат категорично, че са работили там и правили заварки на черна
тръба за водопровод. Предвид горното, независимо от показанията на свидетеля И.,
съдът намира, че след той е служител на
ответника, тъй като не се спори и се установява от справката за актуалното
състояние на трудовите договори, че А.И., вписан под №84 в справката, е
служител на ответника с длъжност ръководител отдел в строителството от
10.08.2015г., без данни за прекратяване на трудовото му правоотношение, а и
същият е определен със заповед на управителя на ответника, представена на стр.
235 от делото за технически ръководител на процесния обект в Зоологическата
градина, то следва да се приеме, че ищецът е изпълнил актуваните СМР по акта,
който е подписан от господин И., а именно акт за СМР 2 от 21.11.2015г. за
описаните СМР, свързани с челна заварка на тръби и др., който акт е остойностен
за сумата от 8623,20 лв. с включен ДДС. Същото важи и за акт за СМР 1, който
също е подписан от името на възложител – ответника, чрез А.Д.. Третият акт за
СМР изобщо не е подписан от възложител, а фактурата е неосчетоводена, т.е. не
се установяват дори и конклудентни действия по отношение на тези СМР. Както се
приема в решение № 94 от 2.03.2012 г. по
т.д. № 133/2010 г. ВКС, ІІ т.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК за
доказателствената стойност на приемно-предавателния протокол като частен
свидетелстващ документ, по своята правна характеристика същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила. Следователно по отношение на неподписания от
страните акт за СМР 3, съдът намира, че същият не установява по надлежен ред
извършването на СМР на обекта. В конкретния случая не се установява
осчетоводяване на фактурата от 08.02.2017г. за стойността по трите акта при
ответника, поради което не може да се приеме, че е прието изпълненото по третия
акт с това конклудентно действие, но от представената електронна
кореспонденция, разменена между страните се установява, че с имейл от 21.02.2017г.,
изходящ от ответника е поставен въпроса за осчетоводяването на фактура № 88 и
89, като втората е от 02.01.2017г. и е за дейностите по трите акта за СМР на
обект Зоологическа градина. Същата е идентична по съдържание на последващата и
процесна фактура №100 от 08.02.2017г. Следователно от въпросния имейл може да
се направи извод, че към дата 21.02.2017г. ответникът е бил уведомен за
издаването на фактура за стойността на актовете за СМР за обект Зоологическа
градина, макар и анулирана. Следователно по отношение на тези СМР, които са
приети с двустранно подписани актове, а именно акт № 1 и акт №2, които са
включени в описаните по-горе фактури, независимо от това, че не се установява
надлежното им осчетоводяване, ответникът е уведомен още на 21.02.2017г. видно
от имейла на стр. 123 от делото. Следователно той не е се противопоставил
своевременно по реда на чл. 301 от ТЗ на приемането на процесните СМР от А.Д.,
като за А.И. с оглед представената заповед за определянето му за ръководител на
обекта и безспорното установяване на това, е спорен въпрос дали въобще има
действие без представителна власт. Следователно съдът намира, че по отношение
на двустранно подписаните акт №1 и акт № 2, за които оспорването на истинността
им от ответника остана недоказана, на ищеца се следва възнаграждение за СМР по
същите, тъй като по горепосочения начин с описаните конклудентни действия
същите са приети. По отношение на обекта Зоологическа градина няма възражение
за недостатъци, поради което съдът намира, че се следва сумата от 2842,50 лв.
по първия акт и сумата от 7186,00 лв. по втория, или общо 10028,50 лв., която е
без ДДС, а с ДДС същата възлиза на 12 034,20 лв. Съдът намира, че за тази
сума исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде отхвърлена за разликата
до пълния предявен размер от 15 029,40 лв. като недоказана.
За заплащане на стойностите за СМР по този обект ищецът претендира и
лихва за забава за периода от дата 22.02.2017 год. до 25.02.2019г. в размер на
3064.32 лева, като се позовава на разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, съгласно която ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. В случая не се установява
сключен договор, с който да е уговорен срок за плащане, но не се установява и
надлежно получаване и осчетоводяване от ответника на процесната фактура от
08.02.2017г., нито покана по друг начин, за да се установи изпадането на
ответника в забава от твърдяната дата. Предвид горното съдът намира, че по това
перо на ищеца не се следва лихва и искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Разноски се претендират и от
двете страните, включително и от ответника за прекратената част, а именно за
иска за главница за 10000 лв. по перото за първия обект. С оглед изхода на
спора на ищеца се следват разноски за уважения размер на исковите му претенции,
който възлиза на сумата от 7 340,24 лв.,
представляваща неизплатената сума по фактура № 53/03.06.2016г. и за лихва
частично за сумата от 223,15 лв., представляваща непогасената част от лихвата,
като за разликата до пълния предявен размер от 3580,15 лв. искът за лихва е отхвърлен
поради прихващане със сумата 3357 лв., както и за сумата от 12 034,20 лв.
– стойност на СМР за обекта Зоологическа градина. Общо исковите претенции на
ищеца се уважават за сумата от 19 597,59 лв. За разликата до останата част
от общо предявения първоначално размер от сумата от 40173,40 лв., включително и
за тази част от претенцията по фактура № 53/03.06.2016г., която погрешно е
заявена в по-висок размер от 17 340 лв., съдът намира, че разноски се
следват на ответника. Това е така, тъй като независимо от прекратяване в тази
част, то отговорността за разноски е на ищеца, тъй като не се установява
плащането да е след подаване на исковата молба, напротив платено е преди това.
Погрешното изчисляване на дължимата сума не води до извод, че не е дал повод за
делото. Предвид горното и в тази част разноските следва да се възложат на
ищеца. Следователно в процентно съотношение разноските са на ищеца за уважената
част от 19597,59 лв. или 48,8%, а на ответника – за отхвърлената разлика до
пълния предявен размер от 40173,40 лв., или 51,2%. По представения списък на
ищеца разноските са за ДТ в размер на 1606,93 лв., депозити за вещи лица общо
750 лв. и адвокатско възнаграждение, което е в размер на 3000 лв. Ответникът е
заявил възражение за прекомерност, а съдът констатира, че съгласно представения
на стр. 33 от делото договор за правна защита и съдействие внесената сума е
1500 лв., а не 3000 лв. Следователно за заплащане на сума от 3000 лв. няма
доказателства, поради което съдът намира, че разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца възлизат на сумата от 1500 лв. Това възнаграждение не е
прекомерно, още повече, че делото не е без фактическа сложност, а дори и да
беше, то минималното такова по Наредба №1/2004г. възлиза на 1735,20 лв. и то
без ДДС. Разноските на ищеца възлизат на сумата от 3856,93 лв. От тази сума
съобразно изхода на спора се следват 48,8% или сумата от 1882,18 лв. То
отношение на разноските на ответника, той също претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1750лв., което не е над минималния размер и не се
явява прекомерно, като претендира депозит за СТЕ в размер на 350 лв. и депозити
за СГЕ единична и тройна в общ размер на 1850 лв. Общо разноските на ответника
възлизат на 3950 лв., от които се следват 51,2% или сумата от 2022,40 лв. Не е
заявено искане за насрещна компенсация на разноските, поради което следва да се
присъдят поотделно.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. В.Т., да заплати на „П.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 266
от ЗЗД сумата от 7 340,24 лв. / седем
хиляди триста и четиридесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
неизплатената сума по фактура № 53/03.06.2016г. за СМР за обект бл. 959,
ж.к.Люлин, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 223,15 лв. / двеста двадесет и три лева и
петнадесет стотинки/, представляваща непогасената част от лихвата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 3580,15 лв.
поради прихващане със сумата 3357 лв., представляваща обезщетение за
отстраняване на недостатъци по чл. 265 от ЗЗД за обект бл. 959, ж.к.Люлин,
констатирани по протоколи № 01 от 10.06.2016 г.; № 02 от 12.01.2017 г., № 03 от
10.02.2017 г.; № 04 от 17.02.2017 г. и №05 от 30.08.2017 г. и КСС на стр. 204
от делото, като в останалата част до сумата от 10223 лв. възражението за
прихващане се явява неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. В.Т., да заплати на „П.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 266
от ЗЗД сумата от 12 034,20 лв. / дванадесет
хиляди и тридесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща възнаграждение
за СМР за обект Зоологическа градина, по фактура № 100/08.02.2017г., ведно със
законтата лихва върху сумата от датата на исковата молба – 27.02.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 15 029,40 лв., както и иска по чл. 86 от ЗЗД за периода от дата
22.02.2017 год. до 25.02.2019г. в размер на 3064.32 лева - лихва за забава
върху тази главница, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *******,със седалище и адрес
на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. В.Т., да заплати на „П.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78
от ГПК сумата от 1882,18 лв. / хиляда осемстотин
осемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски за
уважения размер на претенциите.
ОСЪЖДА „П.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******,със седалище и адрес
на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. В.Т., на основание чл. 78 от ГПК сумата от 2022,40 лв. / две хиляди
двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: