Разпореждане по дело №41/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 207/14.07.2010 г. по Г. д. № 380/2010 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявеният от С. Б. Х. от Г. С., против „.-К” Е. Г. С. иск за признаване уволнението със Заповед № 25/10.02.2010 г. за незаконно и неговата отмяна – като неоснователен.

Със същото решение е отхвърлен иска на С. Б. Х. за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението със Заповед № 25/10.02.2010 г. – като неоснователен; отхвърлен е иска на С. Б. Х. за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконно уволнение със Заповед № 25/10.02.2010 г. в размер на 1000 лева за период от шест месеца, считано от 10.02.2010 г. и за законна лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска – 09.04.2010 г., до окончателното изплащане – като неоснователни.

С посоченото решение са отхвърлени исковете на С. Б. Х. за заплащане на трудови възнаграждения за периода 27.11.2009 г. – 10.02.2010 г. в размер на 1 345. 20 лева, както и за заплащане на законната лихва в размер на 51. 76 лева за периода от 30.11.2009 г. до 09.04.2010 г. върху претендираната сума за трудови възнаграждения, както и за заплащане на възнаграждения за положен извънреден труд, както следва: за периода 01.12.2009 – 31.12.2009 г. в размер на 719. 82 лева, за периода 01.01.2010 г. – 31.01.2010 г. в размер на 1 415. 30 лева и за периода 01.02.2010 г. – 10.02.2010 г. в размер на 379. 28 лева – като неоснователни.

Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ищцата с оплаквания, че е незаконосъобразно и неправилно постановено поради неспазване нормите на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат уважени. Във въззивната жалба се излагат доводи, че противно на собствените си указания с доклада по делото районният съд е постановил, че трудовото правоотношение и съдържанието на трудовия договор, визирано в чл. 66 от КТ не може да се приеме за доказано от съда по реда на чл. 190, във вр. с чл. 161 от ГПК чрез ангажиране отговорността на ответника с последиците от непредставянето на личното трудово досие на ищцата, в което би следвало да се съдържа и трудовия договор; незаконосъобразен е извода на районния съд, че съгласно текста на чл. 63 от КТ, ищцата, в чиято тежест е доказване наличието на сключен трудов договор, следва да разполага с екземпляр от сключения писмен трудов договор и да го представи по делото. Излагат се в жалбата доводи, че е налице регистриран трудов договор; писмените доказателства установяват, че за процесния период от работодателя са начислявани осигуровки за ищцата, като са подавани съответни декларации в НАП; самият ответник в отговора си на исковата молба посочва, че ищцата е подписала трудов договор, но не се е явявала работа. Сочи се също, че след като на 08.12.2009 г. от работодателят е изпратено уведомление до ТД на НАП, то към този момент е имало трудов договор, чийто съществени условия са били нанесени в това уведомление, а неподписването на уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ не следва да е в ущърб на работника, след като предоставянето му за подпис е задължение на работодателя. Излагат се доводи, че от свидетелските показания се установява, че ищцата през посочения период от време е полагала труд в ответното дружество, както и че от тези показания се установява договорено възнаграждение в размер на 500 лева, а не вписаното в договора възнаграждение в размер на 80 лева; твърди се, че след като работникът е престирал труд в полза на работодателя при създадените от него условия, то работодателят дължи заплащане на договореното възнаграждение. Излагат се твърдения за доказаност на претенцията за заплащане на положен извънреден труд. Във въззивната жалба се излагат твърдения за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения поради оставяне без уважение искането за откриване на производство по оспорване на истинността на представеното като писмено доказателство от ответника "Утвърдено работно време на ресторант „., в частта му като удостоверително изявление за работните смени и работното време, както и поради недопускане от районния съд на доказателства за наличие на регистрирани от ответника трудови договори за периода от 01.01.2010 г. до 10.02.2010 г. за лицата М.Б. и Б.О..

Писмен отговор по въззивната жалба от другата страна не е депозиран.

В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът й А. Р. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок, от надлежна страна, ДТ не се дължи, а по същество съобрази следното:

Иска се да бъде отменена Заповед № 25/10.02.2010 г., с която „.-К” Е. Г. С. прекратява трудовото правоотношение с ищцата С. Х., считано от 10.02.2010 г., за длъжността продавач в К. „П. на основание чл. 330 ал. 6, във вр. с чл. 187 т. 1 от КТ, в която като причини за прекратяване на трудовия договор се сочи: неявяване на работа.

Районният съд е отхвърлил иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на заповедта, отхвърлил е и исковете по чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ, както и исковете по чл. 128 т. 2, във вр. с чл. 142 от КТ и по чл. 150, във вр. с чл. 262 от КТ, като е приел, че тези искове предпоставят съществувало между страните трудово правоотношение, каквото е приел, че не е установено да е възникнало между страните.

Както законосъобразно е посочил и районният съд в мотивите си, в тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение. Ищцата не представя сключен между страните писмен трудов договор. Тази доказателствена тежест не може да бъде изместена по реда на чл. 190, във вр. с чл. 161 от ГПК. Дори и да се приеме, че в отговора на исковата молба ответникът говори за сключен между страните договор, не би могло едно такова изявление да елиминира липсата на представен от ищцата писмен трудов договор. Разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ има императивен характер – трудовият договор се сключва в писмена форма. След отмяна разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от КТ /ДВ бр. 120/2002 г./ писмената форма на трудовия договор е императивно условие за неговата действителност.

Именно поради императивното изискване на разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ за писмена форма на трудовия договор, установяването на трудово правоотношение не е допустимо да се извършва с други доказателствени средства, каквато възможност е давала отменената разпоредба на чл. 62 ал. 2 от КТ. Поради това не би могло въз основа на депозирано от ответника уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ, дори и да бе подписано от ищцата /Справка от НАП – л. 11/ и изплащани от ответника осигуровки за ищцата /Справка от НАП – л. 87/ да се приеме, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Уведомления от НАП и изплащането на осигуровки не могат да заместят писмената форма на трудовия договор. Ищцата е сезирала Инспекция по труда – Г. С. с оплаквания за незаконно уволнение и неизплатени трудови възнаграждения с жалба от 07.02.2010 г., по която е извършена проверка, за резултатите от която ищцата е уведомена с писмо № 339/08.03.2010 г., видно от което липсва произнасяне на Дирекция „Инспекция по труда” Г. С. по реда на чл. 405а от КТ. Именно по реда на чл. 405а от КТ Инспекцията по труда обявява с постановление съществуването на трудово правоотношение при наличие на условията на чл. 405а ал. 1 от КТ. При тази процедура по чл. 405а от КТ съществуването на трудово правоотношение може да се установява с всички доказателствена средства. Тази процедура е в компетенциите единствено на контролните органи на инспекцията по труда и е недопустимо в съдебното производство с други доказателствени средства, извън писмен трудов договор, да се установява съществуването на трудово правоотношение между страните. Поради това не би могло да се ценят показанията на разпитаните пред районния съд свидетели в частта им, с която се цели да се установи съществувало между страните трудово правоотношение.

Що се касае и до сочените във въззивната жалба редица нарушения на трудовото законодателство от ответната страна, следва да се посочи, че тези нарушения не могат да бъдат предмет на настоящото производство, но и наличието на такива нарушения не могат да обосноват в съдебното производство извод за съществувало трудово правоотношение при липса на писмен трудов договор. Такива нарушения на трудовото законодателство могат да бъдат основание за търсене на предвидената за това отговорност на работодателя. Видно от представените Протоколи за извършена проверка на ответното дружество от 24.02. и 02.03.2010 г. и от 15.04.2010 г. от Дирекция „Инспекция по труда” Г. С. /л. 73 – 78/, Инспекция по труда е констатирала такива нарушения на трудовото законодателство, но както се посочи по-горе, липсва произнасяне по чл. 405а от КТ, с което да се обяви за съществуващо трудово правоотношение между страните. Независимо дали е бил престиран някакъв трудов резултат, при липса на писмена форма на трудов договор, не може да се приеме, че между страните е съществувало трудово правоотношение, а претенциите си за положен труд в полза на ответника ищцата би могла да реализира на друго основание.

Следва да се отбележи, че издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата от страна на ответното дружество не може да обоснове валидност на трудово правоотношение. Без значение е дали работодателят смята, че престиращият работните си сила при нещо ищец е негов работник, след като работодателят и работникът не са подписали писмен трудов договор.

При липса на валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника, исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3от КТ, както и обусловените от тях по чл. 86 от ЗЗД правилно са отхвърлени като неоснователни с обжалваното решение, защото не е съществувало редовно трудово правоотношение, което да е прекратено от работодателя неправомерно със Заповед № 25/10.02.2010 г. По същата причина следва да се потвърди и решението в частите, с които са отхвърлени исковете по чл. 128 ал. 2, във вр. С чл. 242 от КТ и свързаните с тях искове по чл. 86 от ЗЗД, както и тези за заплащане на положен от ищцата извънреден труд. Тези претенции на ищцата за положен труд /в работно или извънработно време/, при липса на установено трудово правоотношение, не могат да се реализират чрез предявяване на искове по реда на КТ, а по друг ред.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 207/14.07.2010 г. по Г. д. № 380/2010 г. на Смолянски районен съд.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от обявената в съдебно заседание дата 01.01.2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.