Решение по дело №158/2020 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 189

                                                 гр.Кюстендил, 21.09.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

          НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при  секретаря  А. Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 158 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Началникът на Районно управление – Дупница  при ОД на МВР - Кюстендил  обжалва решението на Районен съд – Дупница от 01.06.2020год. по НАХД № 1332/2019год., с което е отменено Наказателно постановление № 19-0348-000693/24.10.2019г.   Жалбата  съдържа  бланкетни  доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – касационни  основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че  релевираните  деяния са извършени от нарушителя и надлежно доказани. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът  П.В.П. ***,  чрез пълномощника си  адв. А.В., изразява  становище за неоснователност на  касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 19-0348-000693/24.10.2019г.,  издадено от началника на РУ - Дупница при ОД на МВР - гр.Кюстендил.  С оспореното НП, на П.В.П. за две административни нарушения са наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 20,00лв.  на осн. чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП вр. с чл.40, ал.1 от ЗДвП;  „глоба“ в размер на 50,00лв.  и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с  чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за  това, че на 05.10.2019год., около 10,12 часа  като водач на лек автомобил “Ауди 80“  с рег. № КН2705АМ,  в гр. Дупница  по ул. “Саморанска“ към ул. „Орлинска“ , извършва маневра движение назад без да се  убеди, че няма да създаде опасност за други участници в движението, при което отнема предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № КН1436ВР, вследствие на което  реализира пътнотранспортно произшествие  с материални щети, както и че  като участник в ПТП не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието.  

Във въззивното производство са разпитани актосъставителят  и  свидетелят по АУАН, които заявяват, че поддържат констатациите в акта, за твърдят, че е съставен на мястото на нарушенията, изразяващи  се в извършена маневра на заден ход, при която е настъпило ПТП с материални щети, а нарушителят е напуснал местопроизшествието.  

Районният съд отменя наказателното постановление изцяло. Приема се, че са налице процесуални нарушения при описание на съставомерните деяния. По същество съдът счита административните нарушения за недоказани.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

     Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.  Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя  е ангажирана за две деяния, както следва: за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.11 вр. с чл.40, ал.1 от ЗДвП и за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл. 175, ал.1, т.5 вр. с чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.

По отношение на първото нарушение, касационната инстанция възприема изцяло решаващите мотиви на въззивния съд  за недоказаност на съставомерно деяние. По делото не са  събрани доказателства, които да установяват  движение назад на процесния автомобил, извършено в нарушение на правилото по чл.40, ал.1 от ЗДвП, каквото е предявеното обвинение.  Неясен е останал механизма на настъпилото пътнотранспортното произшествие поради липса на надлежни и обективни гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели не съдържат конкретни данни, относими към състава на деянието, вкл. за това, въз основа на какви обстоятелства са констатирали, че е предприета  маневра  движение назад от нарушителя  П. без да бъде съобразено изискването по чл.40, ал.1 от закона. Липсва съставен протокол за настъпилото ПТП,  данните  който биха могли да съдържат информация за релевантните факти.   Отсъствието на доказателствени средства води до невъзможност да се установят безспорно и категорично относимите към състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП обстоятелства.   В този смисъл,  обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон са изводите на въззивния съд за недоказаност на релевираното деяние.   Липсват предпоставките за ангажиране  на административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което  издаденото НП  в тази част е незаконосъобразно. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение, което  настоящатна инстанция  оставя  в сила.

 

По отношение на второто  релевирано с НП  деяние по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с  чл.123, ал.1, т.2, б.“б“  от ЗДвП, следва да се посочи, че от формална страна се установява несъответствие в АУАН и НП при формулиране на предявеното обвинение и при квалифициране на нарушението. Поведението на нарушителя  е описано като нарушение  на  задълженията  като участник  в ПТП,  при което са настъпили материални щети, поради това, че не е останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи. Съпоставката между визираните нормативни разпоредби и описаните факти, сочи на  несъответствие между фактическите обстоятелства относно релевираното деяние и правната му квалификация. От друга страна, нарушението  не е доказано, доколкото  задължението по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП,  възниква когато при ПТП има  пострадали хора,  а такива в случая липсват. Изводите са за незаконосъобразност на наказателното постановление и в тази му част, респ. за  правилност на оспореното въззивно решение. Същото следва да се остави в сила.  

Предвид  изхода по делото, както и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, съдът присъжда в полза на ответника деловодните  разноски, направени в настоящото производство  в размер на 200,00лв. за адвокатско възнаграждение,  платими  от  ОД на МВР – Кюстендил / арг. чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК вр. с §1, т.6 от ДР на АПК/. Разноски за адвокатско  възнаграждение  за въззивното  производство не се следват  поради  това, че страната  не е поискала  да  й  бъдат  присъдени до приключване на съдебното следствие  в тази инстанция. 

Водим  от  горното и на осн. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 169 на Дупнишкия районен съд от 01.06.2020год., постановено по НАХД № 1332/2019год.

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати на П.В.  П. ***, ЕГН **********, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

           Председател:                                       Членове: 1.                                  2.