РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Дряново , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на осми февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20204220200175 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 35-0000949/ 12.11.2020г. на
Директора на Регионална дирекция „***“ – Плевен.
Жалбоподателят М. М. Х. обжалва издаденото НП, като твърди, че както във
фазата на установяване на нарушението, така и при издаването на постановлението не
били спазени разпоредбите на процесуалния закон и не бил приложен правилно
материалния закон. Посочва, че към момента на проверката притежавал и представил
на проверяващите органи карта за квалификация на водач, издадена от съответните
органи в ***, която доколкото разбирал в България не се признавала. От друга страна
представил Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз
на товари № 150-013209/ 29.09.2020г., валидно до 29.10.2020г. Посочва, че ако е
извършено някакво нарушение, то съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.
28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Моли съда да
отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение
на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В писмено
становище поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган Регионална дирекция «***» гр. Плевен,
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, е направено искане за
потвърждаване на НП.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
На 26.10.2020 г. около 13,30 ч., на главен път I-5, км. 125 + 905, до Вагонен
завод Дряново, св. М.Г. и св. И.К. – инспектори в РД „***“ – Плевен, спрели за
проверка жалбоподателя М. М. Х., като водач на влекач ДАФ с рег. № *** от кат. N3 и
полуремарке с рег. № *** от кат. О4, собственост на “***“ ЕООД, с който извършвал
международен превоз на товари (дъски) по маршрут Истамбул – Габрово - ***. При
проверката от направена справка в ИС на ИА „АА“ се установило, че водачът не
притежава карта за квалификация. Придобита категория С, С+Е/ 05.08.1996г.
На място св. М.Г., в присъствието на св. И.К., съставил против жалбоподателя
Х. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 278490/ 26.10.2020
г. за това, че на 26.10.2020 г. около 13,30 ч., на главен път I-5, км. 125 + 905, до
Вагонен завод Дряново, извършва международен превоз на товар /дъски/ по маршрут
Истамбул – Габрово – *** с влекач ДАФ с рег. № *** от кат. N3 и полуремарке с рег.
№ *** от кат. О4, собственост на “***“ ЕООД без да притежава карта за квалификация
на водача - нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари на министъра на транспорта и
съобщенията (по-нататък Наредба № 11/ 2002г.).
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 35-0000949/ 12.12.2020 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „***“ – Плевен, в което административно-наказващият орган е възприел
изцяло констатациите на актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 58, ал. 1, т.
4 от Наредба № 11/ 2002г. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАП), наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 2000 лв.
По делото е приложена международна товарителница № 404/ 16.10.2020г., от
която е видно, че жалбоподателят е извършвал превоз на товари от Истамбул, *** до
Сливен.
Жалбоподателят е представил по делото свидетелство за управление на МПС
рег. № ***, издадено на 05.08.1996г. в Република *** на турски език с превод на
български език и удостоверение за професионална компетентност за извършване на
превоз на товари № 150-013209/ 29.09.2020г.
От представената карта за квалификация на водач на МПС, издадена на
12.11.2020г. се установи, че същият притежава категории С1, С1 С1Е и СЕ с дата на
валидност 27.09.2025г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител). По делото са налице данни, че НП е
получено от жалбоподателя на 08.12.2020г., а жалбата е регистрирана в деловодството
на Регионална дирекция „***“ Плевен на 14.01.2021г. Поради което съдът приема, че
жалбата е подадена в установения от закона 7- дневен срок (от връчване на НП) и до
надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Разгледана по същество е основателна.
Процесното НП е издадено от директора на Регионална дирекция „***“ Плевен.
2
Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от
него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл. 93а и чл.
96, ал. 4, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните
постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават
от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. Процесното НП е
издадено на основание чл. 93 от закона, поради което компетентен
административнонаказващ орган е министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или определено от него длъжностно лице. В тази връзка
към административно-наказателната преписка е приложена Заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, според която са определени
длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения на регламенти
на ЕС, ЗАП, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, като в т. 6
са определени директорите на регионални дирекции „***“. НП е издадено от
директора на Регионална дирекция „***“ Плевен, като изрично е посочено, че същият
е определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП.
По същество съгласно посочения за нарушен чл. 58, ал. т. 4 от Наредба № 11/
2002г. международен автомобилен превоз на пътници и товари водачът на превозно
средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.
7б, ал. 5 от ЗАП, а именно Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
От описаната по-горе фактическа обстановка се констатира, че на посочените в акта и
НП дата, час и място жалбоподателят, като водач на товарен автомобил и ремарке е
осъществявал превоз на товари по маршрут Република *** – Република България,
който е международен превоз по смисъла на §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби
на ЗАП. Установи се по непротиворечив начин, че към датата на проверката
26.10.2020г. жалбоподателят не е притежавал карта за квалификация, изискуема
съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/ 2008г. Такава му е издадена на
12.11.2020г. и е приета като доказателство по делото.
Жалбоподателят представя удостоверение за професионална компетентност за
извършване превоз на товари № 150-013209 от 29.09.2020 г., т. е. издадено преди
датата на осъществената проверка. От този официален и неоспорен документ е видно,
че преди проверката същият е преминал периодично обучение по чл. 18 на Наредба №
41/2008 г. в периода от 24.09.2020 г. до 29.09.2020 г. (преди проверката). Целта на
процесната наредба е регламентирана в чл. 1 от нея. С нея се определят условията и
редът за провеждане на курсове за начална квалификация на кандидатите за
придобиване на карта за квалификация на водача; провеждане на курсове за
периодично обучение на кандидатите за придобиване на карта за квалификация на
водача; извършване на регистрация и издаване на удостоверение за регистрация на
лицата, организиращи и провеждащи курсове за обучение на кандидатите за
придобиване на карта за квалификация на водача; организиране и провеждане на
изпитите на кандидатите за придобиване на начална квалификация. Несъмнено не са
нарушени изисквания, свързани с тези основни функции на наредбата.
Съдът съобрази, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 41/ 2008г. министърът на
транспорта или оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача на
3
лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо
началната квалификация или периодичното обучение на водача. Всъщност за разлика
от удостоверението тази карта не е първичен документ, с който се признава и
удостоверява квалификацията и преминатото обучение. Не следва да се прилагат едни
и същи санкции за липса на удостоверение и за липса на такава карта, още по-малко
при наличие на издадена карта само 14 дни след проверката, с която това е установено.
Санкцията, предвидена в ЗАП е фиксирана в размер на 2000 лв., поради което не може
да се индивидуализира наказанието съобразно неговата тежест. Не е справедливо
обаче, а от там се явява и незаконосъобразно, с една и съща тежест да се третират
нарушения, като управление на МПС, превозващо товари, без лиценз, разрешение,
регистрация, удостоверение за квалификация и липса на карта на водача. Тя не създава
и не доказва наличието на правнорелевантни факти и обстоятелства, които не биха
могли да се установят с удостоверението. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата
изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. В случая това изискване е спазено.
В настоящия случай по-важното условие, което е от значение за упражняване на
съответния вид дейност и за безопасността на пътниците, е притежаването на познания
и квалифицирани умения, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит.
Това условие е изпълнено. Картата за квалификация по същество представлява
официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факти с правно значение, а
именно, че водачът е преминал началната квалификация или задължителното
периодично обучение. С други думи конкретният водач може да извършва превоз,
когато притежава познания, придобити чрез посещение в курсова за обучение, и е
положил успешно изпит или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на
познанията. Видно от вписаното в представеното Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари, то е достатъчно доказателство за
придобито периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41 на
МТ и Директива 2003/59. Съдът счита, че картата за квалификация е необходима, още
повече, че е изискуема по закон и директива, но доколкото се касае за първо нарушение
и тя се явява само едно обективиране на изпълнението на условията за нейното
притежаване, органът е следвало да предупреди водача, че при следващо констатиране
на нарушение ще понесе съответната санкция. Предвидената по закон санкция е висока
и затова следва да бъде преценявано много конкретно и аналитично нейното
прилагане. В този случай процесното нарушение излиза извън рамките на този вид
обществено опасни деяния и настоящият състав счита, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В обективното право липсва легална дефиниция на понятието "маловажен
случай" по чл. 28 то ЗАНН. По силата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата
изключващи отговорността следва да се приложи общата част на НК, конкретно
легалното определение по чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно тази разпоредба "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Законодателят изрично не е
изключил преценката за "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН за нарушения като
процесното. Следва да се съблюдава принципът за пропорционалност между деянието,
последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл. 35, ал. 3 от НК -
наказанието да бъде съответно на престъплението и да постига целта му по чл. 36 от
същия кодекс, както и от легалното определение по чл. 93, т. 3 от НК - да бъде
4
съобразена липсата или незначителността на вредните последици. Безспорно в
настоящият казус, е че водачът има необходимите познания за да управлява товарен
автомобил, не са налице вредни последици и самото деяние представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите деяния по ЗАП и другите
подзаконови нормативни актове. Наложената санкция е несъразмерно с извършеното,
макар и да е предвидено като формално нарушение от законодателя и е несъответна на
принципа на пропорционалност. С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното НП
следва да бъде отменено, като незоконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000949/ 12.11.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция „***“ – Плевен, издадено против М. М. Х., ЕГН **********,
от гр. ***, ул. ***, с което за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5