Определение по дело №304/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от Д. Н. Г. А. чрез представител по пълномощие срещу определение № 180/18.11.2013г., постановено по Г.д. № 121/2013г. по описа на Ардинския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК.

Определението се обжалва като неправилно. Излагат се подробни съображения. Поддържа се довод, че липсва пълен идентитет между страни, основание и петитум между предявените установителни искове и влезлите в сила съдебни решения, цитирани от съда, поради което не била налице забрана за провеждане на повторен процес. В настоящия случай, предявените искове не били за собственост и производството по делото не следвало да се прекрати. Неправилен бил изводът на съда, че за ищеца не бил налице правен интерес да иска повторно издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. В тази връзка следвало да бъде отречено правото на ответниците да черпят права в охранителното производство по чл. 9 ЗВСОНИ чрез предявяване на установителни искове. Поради изложените съображения, жалбодателят моли съда да отмени обжалваното прекратително определение на районния съд и върне делото за продължаване на производството по същото.

С отговор на частната жалба от ответниците "Р. П.-Е. З., Г. А. и А. Д. Ч. от с.П., О. А., подаден от представител по пълномощие, частната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на направените във въззивната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото във връзка с доводите, изложени в частната жалба, приема за установено следното:

При условията на обективно и субективно съединяване на искове, ищецът Д. Н. Г. А. чрез упълномощен представител е предявил срещу ответника А. Д. Ч. от с.П., О. А. установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че Д. Н.-Г. А. има право да поиска повторно да му бъде издаден нотариален акт чрез обстоятелствена проверка на правото му на собственост по реда на чл.9 ЗВСОНИ във вр. с чл.587,ал.2 ГПК върху следния недвижим имот, правото на собственост върху който се възстановява по реда на ЗВСОНИ, а именно: „Кафетерия", разположена на първи етаж на триетажна административна сграда с пл.№ 198, построена в УПИ III от кв.11 по плана на Г. А., одобрен със заповед №338 от 07.05.1984 г., находяща се в Г. А., област К., У. Р. №6, която „кафетерия" е с площ от 76 кв.м, при граници на обекта-ул. " Р., от северозапад - имот пл.№197, от югоизток - вход и стълбище за втори и трети етаж: от североизток-имот пл.№ 194,ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж: върху терена, върху който е построена сградата; че не съществува правото да иска спиране или прекратяване на нотариалното производство за издаване на нотариален акт по реда и при условията на чл.9 ЗВСОНИ във вр. с чл.587, ал.2 ГПК, образувано по молбата - декларация на Д. Н. - Г. А. за извършване на обстоятелствена проверка на правото му на собственост върху описания недвижим имот - „кафетерия", на основание чл.536, ал.1,т.2 ГПК и във връзка с правото на собственост, придобито от А. Д. Ч. в качеството му на "Д.-9-А. Ч.", седалище и адрес на управление: Г. С..Б." № с ЕИК,по нотариален акт №65,т.1,н. дело №74/2004 година, издаден от Районен съд-Г. А., и че Д. Н.-Г. А. има право да поиска повторно да му бъде издаден нотариален акт чрез обстоятелствена проверка на правото му на собственост по реда на чл.9 ЗВСОНИ във вр. с чл.587,ал.2 ГПК върху следния недвижим имот, правото на собственост върху който се възстановява по реда на ЗВСОНИ, а именно: „Магазин за промишлени стоки",разположен на първи етаж: на триетажна административна сграда с пл. № 198, построена в УПИ III от кв.11по плана на Г. А., одобрен със заповед №338 от 07.05.1984г., находящ се в Г. А., обл. К., У.Р. №6, който „магазин за промишлени стоки" е с площ от 52 кв.м, при граници на обекта-У. Р., от северозапад - обособен обект от триетажната административна сграда с пл. № 198, от югоизток - вътрешноквартално пространство от УПИ III в кв.11 по плана на Г. А., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж: върху терена, върху който е построена сградата. По отношение на ответника "Р. П.-Е. З., Г. А. ответникът претендира да се признае за установено, че не съществува правото да иска спиране или прекратяване на нотариалното производство за издаване на нотариален акт по реда и при условията на чл.9 ЗВСОНИ във вр. с чл.587,ал.2 ГПК, образувано по молбата - декларация на Джамийското Н. - Г. А. за извършване на обстоятелствена проверка на правото му на собственост върху описания недвижим имот - „магазин за промишлени стоки",на основание чл.536,ал.1,т.2 ГПК и във връзка с правото на собственост, придобито от Е. Е. З.-ЕГН * в качеството му на „Р.П.-Е. З., седалище: Г. А.,У.Х. С. №1, ЕИК, по нотариален акт №64, т.1, дело №73/2004 година, издаден от Районен съд-Г. А..

За да приеме, че предявените искове са недопустими и прекрати производството по делото, районният съд е приел, че спорът за собствеността на процесните имоти е решен с влязло в сила решение и е непререшаем съгласно разпоредбата на чл. 299 ГПК. На следващо място е приел, че ответниците по иска са ненадлежни страни по установителния иск, тъй като нотариалното производство е охранително и същото се развива между молителя и нотариуса. Също така е приел, че по отношение на ответниците за ищеца липсва правен интерес от водене на установителен иск, тъй като за последния не съществува ограничение повторно да подаде молба за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното прекратително определение е правилно и следва да се потвърди. Предявените искове по чл. 124 ГПК за признаване за установено съществуването/ несъществуването на права на ищеца/ответниците са недопустими до какъвто правилен извод е достигнал първоинстанционният съд. Изхождайки както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от формулираното искане, се налага изводът, че за ищеца липсва изобщо право на иск за търсене на такъв вид защита. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Търси се от ищеца не защита на материалното право на собственост, а защита на свое собствено и от трето лице /на ответниците/ процесуално поведение, която защита да предхожда решаването на спора за материалното право. Настоящият съдебен състав нито в теорията, нито в съдебната практика е срещал такъв вид иск. В тази връзка следва да се посочи, че правото на иск не е абстрактно понятие, а съществуването и надлежното му упражняване зависи от липсата на едни и наличието на други процесуални предпоставки. На първо място следва да е налице гражданскоправен спор. В настоящия случай, спорът относно материалното право на собственост на процесните имоти е решен с влезли в сила съдебни решения /Решение от 26.10.1995г., постановено по Г.д. № 274/1994г. на РС-Кърджали, с които съдът се е произнесъл по установителен иск за собственост с правно основание чл. 97 ГПК /отм./; решение № 525/08.01.2001г. по Г.д. № 101/2000г. на РС-А. по иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ и чл. 32, ал.1 т.2 ЗТСУ /отм./ и решение № 7/14.02.2007 г. по Г.д. № 17/2006г. на РС-А. па чл. 97 ГПК/отм./ и чл. 108 ЗС. Със същите, със сила на пресъдено нещо е постановено, че ищецът Д. Н., Г. А. /М. Н., Г. А./ не е собственик на процесните недвижими имоти. Освен от проведените искови производства, ищецът се е възползвал включително от дадената му специална възможност по чл.9 ЗВОСНИ да се снабди с документ за собственост чрез обстоятелствена проверка, приключила с прекратяване на нотариалното производство поради негово процесуално бездействие. От изложеното дотук следва извода, че липсва гражданскоправен спор за собствеността на процесните имоти /отделно от това стои въпроса дали ищецът признава решаването на спора по този начин/, т.е. липсва право на иск.

Следва да се посочи още, че не може също така да се приеме, че предявените установителни искове са такива за установяване на факти с правно значение, които са допустими само в случаите, предвидени от закона, тъй като признаването/разрешаването от съда на определено процесуално поведение /действие или бездействие/ на ищеца или ответниците не е идентично с понятието за факт с правно значение. Ищецът не се нуждае от съдебно признаване на правото да подаде повторно молба за снабдяване с документ за собственост по реда чл. 9 ЗВСОНИ, каквото ограничение не съществува по арг. от чл. 518, ал.3 ГПК /друг е въпросът дали би било основателно такова искане предвид наличието на влезли в сила съдебни решения по въпроса за собствеността/, нито по съдебен ред собствениците на имотите, чиято собственост ищецът претендира като своя, могат да бъдат лишени от правото да уведомят нотариуса, че същевременно притежават документи за собственост; нито нотариусът може да бъде задължен да не се съобрази при произнасянето си при постъпили такива възражения. Не се касае и за т.н. спорна администрация, т.е. за необходимост от намеса на съда в граждански правоотношения, тъй като такава е допустима само в изрично уредените от закона случаи, какъвто настоящият не е.

Ето защо и по изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно прекратително определение като правилно следва да се потвърди. На ответниците следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 180/18.11.2013г., постановено по Г.д. № 121/2013г. по описа на Районен съд-А., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от Д. Н. – Г. А., Г. А., У.Р. № искове по чл.124 ГПК.

ОСЪЖДА Д. Н. – Г. А., Г. А., ул. ”Р. № да заплати на А. Д. Ч., ЕГН * направените във въззивната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. и на „Р.П.-Е. З., Г. А., ул. „Х. С. № , ЕИК направените във въззивната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличие предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.