№ 218
гр. Велико Т. , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Станислав Стефански
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500945 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, ЕИК:
********, гр. В., бул. "В. В." № 258, В. тауърс Г срещу решение № 787 от
19.11.2020г., постановено по гр.д. № 1940 по описа за 2020г. на Районен съд –
В. Т., с което е прието за установено в отношенията между страните, че А.
Г. Ш., ЕГН: **********, гр. Г., ул. „П. М.”, № 59, ет.2 не дължи на
дружеството сума в размер на 5 174.81 лв. /пет хиляди сто седемдесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща начислена
корекционна сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с клиентски №
********** и абонатен № ********** за електроенергия на адрес в гр. Г., ул.
„С. л.” , № 27 за която е издадена фактура № ********** от 28.07.2020
година, както и е осъдено „Е. С.“ АД да заплати на А. Г. Ш. сумата 811.99
лв. /осемстотин и единадесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща направените разноски по делото.
1
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че е налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик. Ето защо
предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С оглед вида на
търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1
ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от
ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи
основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да
докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е начислил
сумата, предмет на иска за посочения период, в правилен размер.
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
Налице е начисляването на допълнително количество електроенергия в
определен размер за определен период. Въз основа на това становище по
партидата на абоната е било начислено допълнително количество
2
електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване
на която е издадена фактура за определена сумата.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническа
експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание се установява, че СТИ е от одобрен
тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи
началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия
по невизуализираните тарифи.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за
установяване недължимостта на процесната сума на ответното
дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже
дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер,
като количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
От приложения по дело Протокол метрологична експертиза на
средство за измерване № 288 от 25.06.2020 година на БИМ се установява, че
при процесното СТИ отсъстват механични дефекти на кутията, на
клемите и клеменния блок, като същевременно са налични всички необходими
обозначения на табелката на електромера, включително наличие на пломба
против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера.
При софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на Т3
– 26947.830 квтч, която не е визуализирана на дисплея, както и че СТИ не
съответства на техническите характеристики. Следва да се има предвид,
че съставеният констативен протокол за метрологична експертиза е
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно посочените погоре факти и обстоятелства. От заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза обаче се установява,
че СТИ тип "АСЕ 2000" не е "SMRT" тип и софтуерно не притежава 6
възможност за извличане на информация за така наречения "товарен
график", поради което не може да се установи причината за регистрирани
показания в тарифа Т3. Освен това от представените по делото
3
доказателства, се установява, че СТИ не е монтирано като ново на адреса
на потребление на ищеца, а след преминала метрологична проверка, като
видно от представения протокол за монтаж № М60491** от 17.05.2017г. /л.
50/, в него са посочени само показанията на дневна и нощна тарифа.В тази
връзка в проведеното на 04.11.2020 година съдебно заседание вещото лице
допълва, че действително електромерът е бил използван за отчитане на
електроенергия на друг абонат, като при последващата метрологична
проверка не са записани показанията по Т3 и по общата тарифа, поради
което не може да се определи първоначалният момент и натрупването на
тези показания.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е
провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило
правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на
сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е
основателен и следва да се уважи.
Съдът приема, че за ответното дружество не е възникнало правото до
преизчисли количеството електрическа енергия на ползвателя за минал
период от време, доколкото по делото не се установява по безспорен и
категоричен начин, че показанията в невизуалзирания регистър са
натрупани след монтажа на процесното СТИ. В тази връзка в чл. 55 ПИКЕЕ
изрично е посочено, че операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в
невизуализираните регистри. Ето защо и доколкото при монтирането на
същото не са записани показанията на ненастроените за отчет тарифи, а
от техническа гледна точка не съществува възможност да се установи кога
и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията по тарифа Т3,
не може да се обоснове извод, че по нея е отчетено реално потребление на
26 947 квтч ел. енергия именно в имота на ищеца.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 въззивният съд препраща и към мотивите на
първата съдебна инстанция.
4
По разноските:
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член
78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените
пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 650,00 лева,
заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 787 от 19.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 1940 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Т. .
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК: ********, гр. В., бул. "В. В." № 258, В.
тауърс Г да заплати на А. Г. Ш., ЕГН: **********, гр. Г., ул. „П. М.”, № 59,
ет.2 сумата от 650,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5