Р Е
Ш Е Н
И Е № ....
Гр. София, 29.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
Съдия : Мария Малоселска
при секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 6520/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 15854/18.01.2019 г. на СГС, 88 с-в, по гр. д. №
51990/2017 г. е признато за установено, по предявения иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, от П.Х.А., ЕГН: ********** и И.С.А., ЕГН: **********
срещу В.Н.Л., ЕГН: ********** и В.А.Л., ЕГН: **********, че ищците са
собственици на имот с площ от 7 кв. м., който погрешно е бил заснет като част
от имота на ответниците с идентификатор 35239.6107.1840, който имот с площ от 7
кв. м. е ограден със зелен цвят на скицата - част от мотивираното предложение
за изменение на ПУП, приложена под л. № 13 от делото - неразделна част от това
решение. Ответниците са осъдени за разноски.
Въззивното
производство е образувано по жалба на ответниците В.Н.Л. (починал в хода на
въззивното производство - на 10.07.2019 г. и заместен от наследниците си по
закон – В.А.Л. – съпруга и деца - Е.В.Н. и П..В.Г., с определение от о. с. з.
29.09.2020 г.) и В.А.Л., чрез процесуалният им представител. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост на решението и
постановяването му при неправилно възприета от СРС фактическа обстановка по
делото. Поддържа се, че с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се цели установяване на
право на собственост върху определена площ към минал момент - на изработване и
одобряване на КП, за отстраняване на допуснати в него грешки и непълноти. Според
ответниците, спорът касае допусната при изработването на плана непълнота или
грешка в кадастралната основа на регулационния план. Излагат се доводи, че
ищците не са ангажирали доказателства пред СРС, че са налице кумулативните
предпоставки за предявяване на иска - че са собственици на неправилно попълнен
имот, чиято граница е невярно отразена, както и към кой момент и в кой план имотът
не е нанесен с правилните имотни граници. Твърдят, че според заключението на
СТЕ границата на двата ПИ по одобрената КККР със заповед № РД-18-77/21.12.2010 г.
на изпълнителния директор на АГКК по линия АБВД от заключението, е идентична с
границата на УПИ V – 846 и ХХ-846 от кв.
53 на действащия регулационен план от 2001 г. и не е налице грешка в данните по
КККР в с. Казичене по отношение на двата имота. Тричленната СТЕ също е
установила съвпадане на границите на двата имота по РП от 2001 г. с тези по КК.
Неправилно СРС е приел, че при постановяване на решението по гр. д. № 8538/2002
г. на 54 с - в СРС, делбеният съд е допуснал нарушение на материалния закон и не
е съобразил разпоредбите на чл. 63, ал. 1 ЗС и чл. 201, ал. 1 ЗУТ като е създал
недопустимо по закон разположение на съществуващите гради. Делбеният съд е
поставил в дял двата имота на двете страни в настоящият спор, като в решението
му границите на имотите са посочени съгласно действащия регулационен план от
2001 г. на м. Казичене. Следователно границата между двата имота е вече
определена с влизането в сила на този регулационен план и и е посочена във
влязлото в сила решение на СРС, 54 с - в по делбата. Неоснователно СРС не е
кредитирал експертизата относно обстоятелството, че изменението на ПУП е
изработено върху невярна извадка от РП. Поддържат, че след като не е спазена
процедурата по изработване на проект за изменение на ПУП съгласно изискванията
на Наредба № 8 на МРРБ, е недопустимо това предложение да бъде кредитирано и
прието като неразделна част от съдебното решение и да е задължително за
страните. Според ответниците не е допустимо да се пререшава спора за
собствеността на претендираните от ищците квадратни метри, след като вече е налице
влязло в сила съдебно решение в делбеното производство, което не е оспорено от
страните. Молят да се отмени оспореното решение и да се отхвърли изцяло иска.
Претендират разноски за двете инстанции. Не правят възражение по разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата
страна - ищците П.Х.А. и И.С.А., чрез представителя си, оспорват жалбата в
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е съобразено със
събраните доказателства и е обосновано, а жалбата е неоснователна. Ищците са
собственици на имот с идентификатор 35239.6107.1841 по КККР на с. Казичене, с
площ от 447 кв. м., въз основа на решението от 02.11.2006 г. за делба, влязло в
сила на 12.03.2009 г., по гр. д. № 8538/2002 г. от СРС, 54 с - в. При снабдяване
със скица на имота, ищците са установили несъответствие между кадастралните
граници на техния имот и този на ответниците с идентификатор 35239.6107.1840 и
регулационните им граници съгласно действащия РП. Поддържат, че кадастърът има
само констативно действие и следва да отразява действителното фактическо
състояние на обектите на място. При неотразяването му е налице грешка или
непълнота в ККР. Основателно СРС е приел, че са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Всяка констатирана грешка или
непълнота на ККР, свързана със спор за материално право, се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред.
Влязлото в сила решение, придружено с проект за изменение от правоспособно лице
по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53
а, ал. 1 ЗКИР. След като е налице спор в отразяването на границите на двата
имота и страните не могат да го решат, той следва да се разреши от гражданския
съд. Решението обвързва АГКК да извърши съответната поправка. Основателно СРС е
приел, че е налице грешка в КККР на границата на двата имота, като част от
имота на ищците от 7 кв. м. е погрешно заснета като част от имота на
ответниците. Съдът е изследвал в съвкупност всички събрани по делото
доказателства и е установил по категоричен начин грешката в КККР. Обосновано е
прието, че при извършване на делбата и при подялба на имотите по чл. 201, ал. 3
ЗУДТ, делбеният съд е допуснал да се обособят два отделни УПИ, чиято обща
граница пресича съществуващата в имота сграда на едни от съделителите. Поддържа
се освен това, че при подялбата на имотите е допуснато прокарване на границата
между тях през границата на съществуващата жилищна сграда на ищците, като
делбеният съд не е съобразил нормата на чл. 63, ал. 1 ЗС и чл. 201, ал. 2 ЗУТ.
Моли да се потвърди решението, както е постановено. Претендира разноски за
въззивната инстанция. Не правят възражение по разноските на насрещната страна.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съобразно
твърденията на ищците в исковата молба, СРС е разгледал иск с правна
квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР - за поправка на грешка в КК, одобрената КККР
със заповед № РД-18-77/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, при нанасяне
на границата между имотите на двете страни, която преминава през съществуващата
в двата имота сграда - близнак.
Съгласно § 1, т. 16 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ, "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР въз основа на писмени доказателства и
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти, като искането може да бъде подадено от всяко едно от
заинтересованите лица, т. е. от всяко лице, посочено в
регистъра към одобрената кадастрална карта като носител на вещни права върху
имота, вкл. един от съсобствениците. Когато грешката или непълнотата е свързана
със спор за материално право, тя се отстранява след решаването на спора по
съдебен ред (чл. 54, ал. 2 ЗКИР).
Съдът следва първо да се
произнесе по въпроса кому принадлежи правото на собственост върху погрешно
нанесената част, като отрази тази
своя констатация на изготвена от вещо лице скица чрез нейното приподписване,
което именно ще послужи като основание за отстраняване на грешката в
кадастралната карта. Всяко заинтересовано лице, което може да иска отстраняване
на грешката по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР следователно може да иска
отстраняването и по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като предяви иск с цел
разрешаване на съществуващия спор за материално право, защитавайки по този
начин своя правен интерес. (в този смисъл - решение
№ 73 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 3789/2019 г., г. к., І г. о.
на ВКС).
Както се прие в т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г.
по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС,
този иск по своя характер е установителен иск за собственост на реална част от
имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника
(грешка в кадастралната карта) или че въобще не е заснета като самостоятелен имот (непълнота на кадастралната карта). Като установителен иск, условие за неговата допустимост
е наличието на правен интерес на ищеца за предявяването му. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на
имота на ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху
тази част от имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54,
ал. 1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен
ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред. (в този смисъл решение
№ 92 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3321/2017 г., г. к., І г. о.
на ВКС).
С ТР № 8/2014 г. на ОСГК - т. 5 се прие
освен това, че правото на собственост по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се установява към
настоящия момент, тъй като само така може да се изпълни изискването на чл. 51 ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото на собственост. Искът по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР е установителен иск за собственост и цели разрешаване спора
за принадлежността и пространствените предели на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта, като в производството съдът изследва въпросът за
наличието на непълнота или грешка във вече одобрената КК.
В случая анализа на доказателствата сочи, че между страните съществува спор
за собственост, основан на грешно отразяване на кадастралната основа на
имотите, респ. в нанасянето на границата между имота на ищците с
идентификатор 35239.6107.1841 по КККР и съседният на него имот на ответниците с
идентификатор 35239.6107.1840, която минава по калкана на сградата построена в
двата имота.
Не е спорно и видно от съдебно решение от 02.11.2006
г. по гр. д. № 8538/2002 г. по описа на СРС, 54-ти с-в, влязло в сила на 12.03.2009 г., между двете страни в производството
е извършена съдебна делба, като в дял на ищците и при режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) е поставен УПИ V-846 с идентификатор -
35239.6107.1841 КККР с площ от 447 кв. м., а в дял на ответниците и при режим
на СИО е поставен УПИ XX-846 с идентификатор 35239.6107.1840, по КККР, с площ
от 408 кв. м., одобрени със заповед РД-18- 77/21.12.2010 г.
Неоснователно е възражението на ответниците, че с
предявения иск се цели пререшаване на въпроса за принадлежността на правото на
собственост върху двата имота, тъй като по този въпрос вече е налице влязло в
сила решение по първата фаза на делбата, което е задължително за двете страни и
за съда - арг. от чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.), сега чл. 298, ал. 1 ГПК.
Не е спорно, че преди тази делба на дворното място е
извършена подялба на построената в мястото сграда - къща близнак, отново при
дялове в режим на СИО, която попада в съдебно поделените (в последствие) поземлени
имоти. Според приложените по делото кадастрални скици и приетите основна и
тричленна СТЕ, частта от къщата, собствена на ищците, е с идентификатор
35239.6107.1841.1, а тази, собствена на ответниците - с идентификатор
35239.6107.1840.1.
Основният спор касае въпроса налице ли е погрешно
нанасяне на границата между двата имота, която преминава по калканната стена на
сградата.
От заключенията на приетите пред СРС съдебно - технически
експертизи (основна и тричленна) се установява, че процесните поземлени имоти,
с идентификатори по действаща кадастрална карта и регистри 35239.6107.1841 и
35239.6107.1840 са идентични на имотите, предмет на съдебната делба по гр. д. №
8538/2002 г. на СРС, 54 - ти с - в, които имоти са идентифицирани в делбеното
решение съответно като УПИ V
-
846 и УПИ ХХ - 846.
От заключенията на експертизите се установява, че с РП
от 2001 г. за имот № 846 са отредели два самостоятелни УПИ - V - 846 и ХХ-846, по които е
извършена делбата между страните. Вещите лица са направили извод, че границите
на възложените имоти с решението по извършването на делбата съвпадат с
границите на имотите по действаща кадастрална карта и регистри, които
обособяват имотите с идентификатори 35239.6107.1841 и 35239.6107.1840.
В съдебно заседание от 21.11.2018 г. вещите лица са уточнили,
че разделянето на две на имот № 846 е станало със самия план. Разделянето на
къщата е станало в по – ранен момент.
Експертите обаче са на мнение (според разпита в
съдебно заседание на 21.11.2018 г. пред СРС), че при изготвяне на РП е
допусната грешка, пренесена впоследствие и при изготвяне на КК, в нанасянето на
регулационната линия, която минава през къщата - близнак, като е допусната
чупка върху самата сграда, каквато е недопустимо да се прави съгласно
устройствените правила и норми. Според всички вещи лица, регулационната линия
между двата имота, според тези правила, трябва да следва калканната стена на
сградата и не може д се отклонява от нея.
При липсата на конкретна скица към тричленната съдебно
- техническа
експертиза, въззивният съд възприема констатацията на единичната СТЕ, която се
потвърждава и от тази на тричленната такава, че понастоящем и по КК, границата
между двата имота, с идентификатори 35239.6107.1841 и 35239.6107.1840, по
одобрената КККР със заповед № РД-18-77/21.12.2010 г., преминава по линия А - Б - В - Д, на скицата на страница 49 от делото
на СРС, (стр. 2 от единичната СТЕ). Тази линия е идентична с границата
между УПИ V-846 и УПИ ХХ-846 от кв. 53 по действащия РП на м. Казичене, приет с
решение № 82 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС.
Според тричленната СТЕ, по искане на ответника В.Л.,
след издадено разрешение на строеж № 29/01.02.2010 г. (на л. 59 от делото на
СРС) е изградена масивна ограда между двата имота. Съгласно контролно
геодезическо измерване по скица на стр. 41 от делото на СРС към която препращат
вещите лица, оградата е изпълнена на място по пунктираната линия 7 - 8 и се
намира изцяло в УПИ – ХХ 846, собствено на ответниците. На място вещите лица са
установили, че е реализирана масивна ограда от към лицето - улица, която
съвпада с линия АБ по скицата към единичната СТЕ.
Съдът констатира, че съгласно скицата към единичната
СТЕ (на стр. 2 от същата), линията между двете сгради, която следва калканната стена на сградите, е по
букви Б-В-Г.
Според експертите обаче, линията на регулацията (и според
РП и според КК) се „чупи“ върху сградата, находяща се в УПИ V - 846, собствено
на ищците, в б. В и от там продължава до южната граница на процесните имоти до
б. Д от скицата. За да следва линията на калканната стена, линията БВ следва да
се продължи до буква Г и от там по линия ГД - до южната граница на имотите - т. е. регулационната граница, съобразено с
калканната стена на сградите, би следвало да е върви по б. А- Б - В - Г - Д от
скицата към единичната СТЕ –стр. 2 (съответно - стр. 49 от делото на СРС).
При тези констатации на експертизите, в съвкупност с
останалите писмени доказателства по делото, настоящият състав споделя изводите
на СРС, че при изготвяне на действащата кадастрална карта и регистри през 2010
г. с посочените по - горе идентификатори на имотите, имотната граница на
собствения на ответниците ПИ 35239.6107.1840 се изнася към собствения на ищците
ПИ 35239.6107.1841, при което границата пресича в единия ъгъл (по б. В - Д от
скицата на единичната СТЕ на стр. 49) собствена на ищците сграда, която е с
идентификатор 35239.6107.1841.1.
Основателно е възражението на ответниците, че СРС е препратил към скицата
от контролното заснемане на имота, която не е изготвена от вещите лица по приетите
пред този съд експертизи.
Този факт обаче не влияе на правния извод, до
който достига и настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по
делото в съвкупност, че по кадастралната карта границата между двата процесни имота навлиза в имота на ищеца по описания по - горе начин.
В случая съдът приема, че общата имотна граница на двата имота, с
идентификатори 35239.6107.1841 и 35239.6107.1840, която преминава по калканната
стена между двете сгради - собствена на ищците с идентификатор
35239.6107.1841.1 и тази на ответниците - с идентификатор 35239.6107.1840.1, следва да преминава по линия А - Б – В – Г
– Д от скицата на единичната СТЕ на стр. 49 от делото на СРС, неразделна част
от решението на въззивния съд.
Тъй като крайните решаващи изводи на СГС съвпадат с тези на СРС, съдът
приема, че решението е постановено - в съответствие с материалния и процесуален
закон и следва да бъде потвърдено, като обаче за индивидуализация на границата
между двата имота се препрати към скицата на единичната СТЕ, приета пред СРС (лист 49 от
делото на този съд), а не към тази, по контролното заснемане по предложението
за изменение на ПУП, както е приел СРС, понеже последното не е извършено в
рамките на съдебното производство.
Предвид липсата на промяна в изхода от спора, решението
следва да се потвърди и в частта по присъдените разноски в тежест на
ответниците.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемите страни -
ищците. В тяхна полза съдът присъжда разноски за въззивното производство в
размер на 400 лв., съобразно доказателствата за направени разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
15854/18.01.2019 г. на СГС, 88 с-в, по гр. д. № 51990/2017 г., с което е признато за установено, по предявения от П.Х.А., ЕГН: ********** и И.С.А.,
ЕГН: ********** срещу В.Н.Л., ЕГН: ********** (починал
в хода на въззивното производство - на 10.07.2019 г. и заместен от наследниците
си по закон – В.А.Л. – съпруга и деца - Е.В.Н. и П..В.Г.) и В.А.Л., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че имотната
граница между имоти с
идентификатори 35239.6107.1841 и 35239.6107.1840, пресича
имота на ищците с идентификатор 35239.6107.1841, с площ от около 7 кв. м., погрешно заснета като част от имота
на ответниците - с идентификатор 35239.6107.1840, като границата между двата имота следва
да преминава по линия А - Б – В – Г – Д
по скицата на единичната СТЕ на стр. 49 от делото на СРС, неразделна част от
решението - по калканната стена между двете сгради - собствена на ищците с идентификатор 35239.6107.1841.1 и тази
на ответниците с идентификатор
35239.6107.1840.1.
ОСЪЖДА В.А.Л., ЕГН: **********, Е.В.Н. и П..В.Г. с адрес по делото : бул. „*********, чрез адв. Д. да заплатят на П.Х.А., ЕГН: ********** и И.С.А., ЕГН: **********, с адрес ***,
Търговски дом, вх. *********чрез адв. И. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски пред СГС в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.