РЕШЕНИЕ
№ 228
Сливен, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен -
VII състав, в съдебно заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ |
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ БОЗУКОВ административно дело № 130 / 2023 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Д. Н. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***, чрез адв. М. Д.,
АК-Сливен, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1670-000144 от 22.03.23 г., издадена от В. Й. Г., на длъжност Н. с. в РУ-С.
към ОД на МВР-С., упълномощен със заповед № 343з-3031/31.12.21 г. на Директора
на ОД на МВР-С., с която на основание чл.
171, т. 2а, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на МПС, за срок от 6 месеца.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност
на заповедта, издадена при липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби
и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Р. от АК –
Сливен, надлежно преупълномощен от адв. Д.. Адв. Р. моли, съдът да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ на жалбоподателя, по съображения, посочени в жалбата до съда.
Счита, че не е спазен реда установен в чл. 5, ал.1 и ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г., за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта или
употреба на наркотични вещества или техни аналози. При извършената проверка не
е посочено от полицейските служители, че е налице хипотезата на ал.1, тоест
външни признаци, поведение или реакция на жалбоподателя, като водач на МПС,
които да дадат основания на проверяващите да извършат тест за употреба на н.
в.. Твърди, че жалбоподателят е бил във в. з. с., което е наложило по с. да
посети а. за закупуване на м., което се установява и от приложената р. към
административната преписка. В този смисъл моли съдът да постанови съдебен акт,
с който да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото
разноски.
За ответната страна, редовно призован, не се явява
представител.
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не
се явява представител.
Административен
съд - Сливен намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 147
от АПК, имаща право и интерес от обжалването, но разгледана по същество е
неоснователна.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
На
22.03.23 г., около 01:00 часа, в [населено място], в [жк]
до блок № ..., с посока на движение Новоселски мост, като водач на МПС - АЛФА
РОМЕО 156 с peг. № [рег. номер], негова собственост, жалбоподателят
управлявал гореописания автомобил и при извършена проверка от органите на МВР,
същият отказал да бъде изпробван за употреба на у. в. с техническо средство
ДРУГ ЧЕК-5000 с фабричен номер ARME-0068 в 01:25ч. на 22.03.2023 г. Издаден му
е талон за медицинско изследване № 098962/2023 г. в 02:20ч. на 22.03.2023
г.-жалбоподателят не е дал кръвна проба за изследване, с което виновно е
нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП-водачът отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употреба на н. в. или техните аналози и не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на н. в. или техните аналози. Същият е уведомен за
започване на ПАМ.
При
така установената фактическа обстановка В. Й. Г., на длъжност Н. с. в РУ-С. към
ОД на МВР-С. е издал процесната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-1670-000144 от 22.03.23 г., с която
на основание чл.
171, т. 2а, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на МПС, за срок от 6 месеца. В мотивната част на заповедта фактическа обстановка е описана
чрез препращане към съставения за установеното нарушение АУАН № АД
472890/22.03.23 г., за нарушение по чл.
174, ал. 3, изречение второ от ЗДвП, в който водачът е посочил, че няма
възражения. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 22.03.2023 г.
Към
административната преписка е представена Справка картон на водача.
Недоволен
от така постановената заповед, жалбоподателят оспорва същата в настоящото
производство с доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност.
Твърди, че е бил във в. з. с., по тази причина е приел а. и към момента на
проверката е отивал да търси денонощна а., за да се снабди с п. за п. на т.
Ответникът
е представил административната преписка, намира обжалваната заповед за
законосъобразна и моли съдът да я потвърди. Прави възражение за прекомерност.
Не са претендирани разноски.
При
така изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, изречение
първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Във връзка с компетентността на административния орган, по
делото са ангажирани нужните доказателства.
В
този смисъл не се потвърди неподкрепеното с факти твърдение в жалбата, че
заповедта е издадена от некомпетентен орган. Съдът, като съобрази ангажираните
доказателства, приема, че ЗППАМ е издадена от материално и териториално
компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта
отговаря на изискванията за форма. Жалбоподателят излага противоречиви
твърдения. Всички посочени твърдения и изложените в тази връзка разсъждения са
с единствената цел да се обоснове защитна теза, че К. не е отказал тестване с
техническо средство в момента на проверката. Не се споделя от съда твърдението,
че е налице липса на мотиви. Посочени са фактическите основания, които
обосновават налагането на ПАМ в конкретния случай. На следващо място, в частта
относно мотивите е приложимо ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС, съгласно което
мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в
съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване. Обратно на изложените
възражения, съдът намира, че обжалваната заповед е надлежно мотивирана, като
същата е издадена при съответствие на правните основания спрямо фактите,
установени в хода на административното производство.
В
жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да се
конкретизират същите. Според съда в хода на административното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
самостоятелно основание за нейната отмяна.
При
извършената проверка за законосъобразност съдът намира, че заповедта е издадена
при правилно приложение на материалния закон.
Според
изложените разсъждения в жалбата относно приложението на чл.
171, т. 2а, буква Б, във връзка с чл.
174, ал. 4 от ЗДвП и посочената в тази връзка Наредба № 1/19.07.2017
г., за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, в частта по чл. 5, ал. 1, че
административният орган не е изяснил фактическата обстановка, защото се е
позовал само на отказа на К. да бъде тестван с техническо средство. Според съда
жалбоподателя тълкува неправилно посочените от него норми. Нормата на чл.
171, т. 2а, буква Б от ЗДвП въвежда императивно задължение, т. е. при
обвързана компетентност административният орган следва да издаде ЗППАМ когато
са налице фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезата на тази правна
норма.
В
процесната заповед е вписано правното основание за
издаването – чл.
171, т. 2а, буква Б от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. Цитираната норма, предвижда, че
За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В
случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният
орган се е позовал на една от хипотезите – водачът на МПС отказва да му бъде
извършена проверка за наличие на н. в. или техните аналози. Административният
орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта,
че със съставения АУАН е установено, че на посочените дата и място
жалбоподателят управлява лек автомобил марка АЛФА РОМЕО 156 с peг. № [рег. номер], негова собственост и отказва да бъде
тестван за употреба наличие на н. в. или техните аналози с посочено техническо
средство. Това описание от фактическа страна е достатъчно да обоснове
налагането на ПАМ, на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на
приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото правно основание в
заповедта за прилагане на ПАМ. С факта на отказа е изпълнена хипотезата
на чл.
171, т. 2а, буква Б от ЗДвП.
Оспорената
ПАМ е приложена законосъобразно, тъй като се установява по безспорен начин наличието
на изискуемите от нормативната уредба предпоставки за налагането й. Като
писмено доказателство по делото е приет, без оспорване от страните, АУАН № АД
472890/22.03.23 г., съставен от Ж. Й. С. на длъжност к. на о. към РУ-С. Актът е
издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения
ред и форма, като в частта на установяването на отказа да бъде извършен тест за
употреба на н. в. с техническо средство от страна на жалбоподателя, на
посочените в акта дата и място, материализира удостоверително изявление на
издателя си, т. е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от
длъжностно лице – издател. Същият е официален удостоверителен документ по
смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144
от АПК, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
оспорва презумптивната сила на разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, без да е в състояние да посочи каквато и да е конкретика. Основната цел на посочените твърдения, въведени
от жалбоподателя, е да защити тезата, че доказателствената
тежест е на ответника. Сочи се, че ответникът е този, който следва да докаже,
че К. действително е отказал тестване с техническо средство.
В
цялата жалба непрекъснато се твърди, че К. е поискал да му бъде предоставено
време да проведе консултация, защото преди това е у. л. и се притеснява, че
пробата може да е п., а също и за да се запознае с правата си. Според
посоченото в жалбата, такава възможност не му е предоставена и незабавно, почти
веднага срещу него е съставен АУАН и издадена процесната
заповед.
Съдът
не приема като основателни така направените възражения. Твърдението на
жалбоподателя, за доказателствената сила на АУАН,
противоречи на изричната законова разпоредба, като доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в АУАН,
е на жалбоподателя. По делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които
да дадат основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка,
различна от посочената в съставения АУАН. Въпреки предоставената възможност за
ангажиране на свидетелски показания, процесуалния представител на жалбоподателя
по собствено желание оттегли направеното от него доказателствено
искане. На първо място за административният орган не е предвидено задължение за
предоставяне на време за консултации. На следващо място не отговаря на
действителността твърдението, че незабавно е пристъпено
към съставяне на АУАН и към издаване на заповедта. Видно от съдържанието на
съставения АУАН, К. е спрян за проверка на 22.03.2023 г., в 01:00 часа, а
талона за изследване е издаден в 02:20 часа. И двата документа са подписани от
К. без възражения. Налице са само твърдения в жалбата, които не са подкрепени
от доказателства, като при това органа, постановил процесната
ЗППАМ правилно е определил релевантния за спора факт - отказ за тестване за
употреба на н. в. или техните аналози с техническо средство.
Налице
е хипотезата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1, при която лицето е отказало тест с
техническо средство и следва да проведе медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на н. в. или техните аналози. Съгласно чл.
6, ал. 6 от Наредба № 1 Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона
за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2.
срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи.
Нормативното
изискване за даване на биологична проба съдържа кумулативно три изисквания – да
се яви посоченото лице, в посоченото лечебно заведение и в определеното време
за явяване. Условията следва да са налични кумулативно, и в случая при К. не е
изпълнено нито едно от тях. В този смисъл, жалбоподателят не е дал надлежно
биологична проба и е налице посочения в обжалваната ЗППАМ отказ, поради което
заповедта има фактическо основание, което е съответно на вписаното в нея правно
основание за налагане на ПАМ.
Съдът
намира, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. При
наличие на законоустановените предпоставки, както е в
случая, административният орган действа при обвързана компетентност и няма
право на самостоятелна преценка относно издаването на ЗППАМ. Според нормата
на чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, ПАМ се налага за срок от 6 месеца до
една година. На административния орган е предоставена възможността да прецени
само срока на наложната мярка и той е наложил минималния срок от 6 месеца.
Заповедта
отговаря на целта на закона. Целта на закона е да не се допуска водачите, като
участници в движението, да шофират под въздействието на н. в. и/или техните
аналози, тъй като подобни действия са с изключително висока степен на
обществена опасност. И тук въведеното в жалбата твърдение, че заповедта не
отговаря на целта на закона, не е скрепено с конкретни твърдения в какво се
изразява несъответствието. С оглед фактите по делото и тълкуването на закона,
съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната
от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
При
така изложените мотиви съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна,
поради което жалбата срещу нея като неоснователна и недоказана, следва да се
отхвърли.
По
делото искане за присъждане на разноски е направено от процесуалния
представител на жалбоподателя. Предвид обаче изхода на спора, разноски следва
да бъдат присъдени на ответната страна, но такива не са претендирани.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д. Н. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***, чрез адв. М. Д.,
АК-Сливен, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1670-000144 от 22.03.23 г., издадена от В. Й. Г., на длъжност Н. с. в РУ-С.
към ОД на МВР-С., с която на основание чл.
171, т. 2а, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на МПС, за срок от 6 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП
СЪДИЯ: