Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК във вр. с чл.269, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК. С Решение №120 от 13.11.2009 година, постановено по ГР.Д.№.... по описа за 2009 година на ПвРС, е: допусната да се извърши съдебна делба между съделителите /сънаследници/ - тримата ищци и първите двама ответници, върху всички делбени имоти, при права, посочени в исковата молба; оставен е без разглеждане предявения от Д. П. Р. с ЕГН * от гр. П., район „ж. и.-гара”, бл. , А. , Р. П. М. с ЕГН * от гр. Р., ул. „Ц. И. А.” № и П. П. В. с ЕГН * от гр. П., ул. „Ш.” № 57 и тримата с адрес за призоваване адвокатска кантора гр. П., пл. „С.” № – адв. Я., ВТАК против С. Г. И. с ЕГН * от гр. Р., бул. „Л.” № , В. „Б”, . , А. , Р. Г. Р. с ЕГН * от с. С., община П. и Т. И. М. с ЕГН * от гр. П., ул. „В.Л.” № , В. „..”, . , А. , ИСК с който на основание чл. 76 от ЗН търсят прогласяване нищожността на нотариален акт за дарение № , том. , рег. № , н.дело /2008 год. на нотариус Д. А. - рег. № с район на действие – РС гр. П., като процесуално недопустим. Постъпила е въззивна жалба от втория ответник. Обжалва решението изцяÙо. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. Моли да бъде обезсилено частично решението, като недопустимо; алтернативно да бъде отменено, като неправилно, и решавайки делото по същество въззивният съд да изключи от делбената маса недвижимия имот, описан в п.2 от исковата молба, както и да допусне делбата върху другите делбени имоти, при квоти, посочени във въззивната жалба. Изложени са доводи и съображения. От ищците, чрез процесуалния им представител, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който заемат становище по направените с въззивната жалба възражения и доказателствени искания. Ищците са подали чрез процесуалния си представител и насрещна въззивна жалба. Обжалват решението изцяло. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. Молят да бъде отменено решението, вместо което: да бъде уважен предявеният от тях иск с правно основание чл.76 от ЗН, като бъде обявена за недействителна процесната дарствена сделка и прогласена недействителността /нищожността/ на нотариалния акт, с който е оформена; да бъде допусната делба върху всички имоти, предмет на делбения иск, САМО между сънаследниците при права, посочени в насрещната въззивна жалба. Третият ответник, който е приобретател по процесната дарствена сделка, заявява, че не знае какво да спори, „термините са му неясни”. Преценявайки обжалваното решение с оглед разпоредбата на чл.269, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, но НЕДОПУСТИМО. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно процесуалната недопустимост на решението. Постановеното решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК. За този извод съдът е мотивиран от следното: Предявен е иск за делба на сънаследствени недвижими имоти. Първоинстанционният съд е сезиран и с иск, основан на чл.76 от ЗН. С каква искова претенция е сезиран съдът се определя от твърдяните факти и искането. Без значение са употребените изразни средства. Не е нужно ищцовата страна да използва точните правни и законови понятия. Съдът е длъжен да установи действителната воля, като има предвид твърдяните факти и искането. Изложените в исковата молба факти и твърдения и направеното искане - процесната дарствена сделка на основание чл.76 от ЗН да бъде прогласена за недействителна и делбата по отношение на имота, предмет на процесната дарствена сделка, да бъде извършена не с приобретателя по В.ГР.Д.№350/2010 г. ВТОС дарствената сделка, а с другите сънаследници, прехвърлители по сделката, са достатъчни за да се направи извод: Първоинстанционният съд надлежно е сезиран с инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск по чл.76 от ЗН. Прогласената в чл.76 ЗН недействителност по своята правна същност е относителна недействителност. При този вид недействителност актът на разпореждане е валиден, Поражда действие между страните по сделката. Валидно прехвърля притежаваните от разпоредилия се с наследствения си дял сънаследник. Актът на разпореждане е действителен и поражда действие и спрямо трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници на имуществото, част от което е предмет на разпореждане. Легитимирани в делбеното производство да се позоват на относителната недействителност на сделката са само сънаследници на имуществото, част от което е станало предмет на разпореждане. Последиците на обявяване относителната недействителност на сделката спрямо сънаследниците ще настъпят, само ако притежаващите това право сънаследници го упражнят. Това е тяхно право. Ако желаят имуществото, предмет на акта на разпореждане да бъде върнато в делбената маса /т.е. да се прекрати съсобствеността между тях и разпоредилия се сънаследник/ ще пристъпят към реализиране на право си. Ако предпочитат да са съсобственици с приобретателя на правата на разпоредилия се сънаследник, няма да упражнят право си. Когато е предявен иск за делба на сънаследствено имущество, част от което е предмет на разпореждане от сънаследник, сънаследниците, притежаващи право да се позоват на относителната недействителност на акта на разпореждане с дела от сънаследствено имущество, могат да го предявят до приключване на устните състезания в първа инстанция. Това е така защото с постановеното решение по допускане на делбата се решава кои лица притежават в съсобственост делбеното имущество и се преклудира непредявеното право да се иска обявяване относителната недействителност на акта на разпореждане на сънаследник със сънаследствено имущество. „При релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане на сънаследник, като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката – по заявения иск по чл.76 от ЗН.” В горния смисъл и цитат - ТР №1/2004 година на ОСГК на ВКС на РБ. Съгласно чл.86, ал.2 от ЗСВ тълкувателното решение е задължително за правоприлагащия съд. В настоящия казус сънаследниците-ищци са упражнили право си да се позоват на относителната недействителност на акта на разпореждане на другите сънаследници-ответници с дела им от процесния недвижим имот, предмет на процесната дарствена сделка, още с исковата молба. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Страни са всички лица, които имат право по закон да наследяват имущество, останало след смъртта на общия наследодател Р. Е. Р., включително и сънаследниците-прехвърлители по заявения иск за делба, страна е и приобретателят по сделката – по заявения иск по чл.76 от ЗН. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е задължен да се произнесе освен в мотиви и с отделен диспозитив по иска с правно основание чл.76 от ЗН. Искът е надлежно предявен. Изложени са юридическите факти, на които се основава претенцията, формулирано и изрично искането –търсената защита. Районният съд е разгледал в мотивите си претенцията, но изрично е отказал да се произнесе с диспозитив по предявения иск с правно основание чл.76 от ЗН. Процесуално недопустимо е съдът да се произнася по делбения иск, така както е сезиран за допускане на делба САМО между сънаследниците, без да се е произнесъл по искането с правно основание чл.76 от ЗН. Искът по чл.76 от ЗН е основанието /преюдициално, обуславящо/ предявяване на делбения иск. Само след прогласяване относителната недействителност на сделката със сила на присъдено нещо е допустимо делбата да бъде извършена САМО между сънаследниците. В противен случай ще е налице хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗН и ще се касае за нищожна делба. Като не е разгледал и не се е произнесъл и с диспозитив по предявения иск за обявяване относителната недействителност на сделката, което е основанието за предявяване на искането за делба САМО МЕЖДУ сънаследниците, районният съд е постановил процесуално недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по иска с правно основание чл.76 от ЗН освен в мотиви и с диспозитив, след което и произнасяне по иска за делба САМО между сънаследниците. За валидността и допустимостта на първоинстанционното решение въззивният съд следи служебно /ТР №1/2000 г. ОСГК на ВКС/. Въззивният съд не може да се произнесе за първи път по предявения иск с правно основание чл.76 от ЗН. Недопустимо е въззивният съд да се произнася за пръв път по въведено с исковата молба спорно право, по което районният съд не се е произнесъл. От друга страна при така изложените твърдения в исковата молба и направените искания съществува неяснота по отношение на искането да бъде прогласена освен недействителността на процесната дарствена сделка и недействителността на нотариалния акт за дарение, с който е оформена процесната дарствена сделка. В исковата молба е посочено въз основа на кои юридически факти се иска прогласяване недействителността на процесната дарствена сделка, както и вида на търсената защита – чл.76 от ЗН. Но, няма твърдения въз основа на кои юридически факти, се претендира прогласяване В.ГР.Д.№350/2010 г. ВТОС недействителността и на нотариалния акт за дарение, като за това искане отново е посочена правната норма на чл.76 от ЗН. С оглед на изложеното не е ясно, каква искова претенция е предявена /каква правна защита се търси/ с искането за прогласяване недействителността на нотариалния акт, с който е оформена дарствената сделка. При наличие на неяснота относно търсената защита претенцията е ненадлежно предявена и съдът служебно е задължен да проведе процедура за отстраняване на тази неяснота. За редовността на предявените претенции съдът следи служебно и е задължен да отстрани констатираните нередовности и във висящ процес. В противен случай се произнася по нередовно и ненадлежно предявена претенция и постановява процесуално недопустимо решение. Въззивният съд счита, че отстраняване на посочената неяснота във въззивното производство е недопустимо, с оглед на изложеното по-горе във връзка с предявения на основание чл.76 от ЗН иск. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено по реда на чл.270, ал.3, изречение последно ГПК и делото върнато на първоинстанционния съд за: провеждане процедура по отстраняване на посочената в мотивите на настоящото решение нередовност; разглеждане и произнасяне в мотиви и с диспозитив по иска с правно основание чл.76 от ЗН; след което и произнасяне и по иска за делба на процесните имоти САМО между всички сънаследници, от друг състав на същия съд. Водим от горното и по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ №... от 13.11.2009 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2009 година на ПвРС, ИЗЦЯЛО, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО. ВРЪЩА делото на ПвРС за: провеждане процедура по отстраняване на посочената в мотивите на настоящото решение нередовност; разглеждане и произнасяне в мотиви и с диспозитив по иска с правно основание чл.76 от ЗН; след което и произнасяне и по иска за делба на процесните имоти САМО между всички сънаследници, от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |