№ 169
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника - „Ликата България“ ООД, чрез управителя И.
С. срещу решение № 1469 от 22.12.2022, постановено по т.д. № 20221100901376, по описа
на СГС за 2022г., т.о., VI-18 състав, с което са уважени предявените обективно и
кумулативно съединени искове на ищеца – С. Р. К. за отмяна на всички решения на общо
събрание на съдружниците от 22.07.2022г., както следва: по т. 1 доклад на управителя
относно действия и бездействия на съдружника С. Р. К. в съответствие с отправени
предупреждения за изключването му; т. 2 – изключване на С. Р. К.; т.3 – преразпределяне на
дяловете на С. Р. К. и записването им от другите съдружници; т.4 освобождаване на С. Р. К.
като управител; т.5 –приемане на нов дружествен договор и т. 6 разни и е осъден да заплати
на ищеца 1 330 лева разноски.
Въззивникът/ответникът – „Ликата България“ ООД счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Според него, първоинстанционният съд неправилно не
бил допуснал исканата техническа експертиза, чрез която ще се установяло изпращане на
покана за общо събрание на съдружниците/ОСС/ в приложение Vibеr. На следващо място
твърди, че процедурата за свикване на ОСС е спазена. Според въззивника, било невярно
твърдението на ищеца, че не е получил предупреждение за изключване по чл. 126 ТЗ, тъй
като му било изпратено по Vibеr. На последно място твърди, че решението за изключване на
ищеца било взето единодушно от всички присъствали на събранието съдружници, съгласно
1
чл. 13, ал. 2 от Дружествения договор и чл. 137, ал. 3 ТЗ. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения установителен иск като неоснователен,
включително и в осъдителната му част за разноски. Не претендира разноски за
производството по делото.
Въззиваемият/ищецът – С. Р. К. е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. Д.. В
съдебно заседание представя писмени бележки. Счита въззивната жалба за недопустима, тъй
като дружеството се представлявало и управлявало от двамата управители само заедно, а
жалбата била подписана само от единия управител и следвало да се прекрати
производството по нея. В условията на евентуалност счита въззивната жалба за
неоснователна и моли да се остави без уважение. Счита за голословни твърденията на
въззивника за изпращане чрез вайбър на покана за свикване ОСС. Освен това, дружеството
имало и четвърти съдружник –„Ликата“ АД, регистрирано в Република Италия, който също
не бил поканен и не участвал в приемането на решенията. Счита за голословно и
твърденията за единодушно гласуване на всички присъствали съдружници. Моли въззивния
съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото, против
подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно, но частично недопустимо в обжалваната част.
Като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и извърши проверка
на основанията за въззивна проверка на обжалваното решение, въззивният съд приема,
следното:
Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че към
22.07.2022г. С. Р. К., И. К. С., П. К. С. и „Ликата“ АД, регистрирано в Република Италия са
съдружници в „Ликата България“ ООД. Всеки един от съдружниците притежава 48 150 дяла
по 1 лев или по 25% от капитала на ответното търговско дружество. В чл. 13, ал. 2 от
дружествения договор е предвидено, че решенията за изменение и допълване на
дружествения договор и изключване на съдружник се приемат с единодушие. В ал. 3 е
уредено, че всеки съдружник има толкова гласа в ОСС, колкото дяла има в капитала на
дружеството и в ал. 5 е уредено, че изключеният съдружник не гласува. В чл. 14 и чл. 15 е
предвидено, че общото събрани се свиква от управителя с писмена покана до всеки
съдружник, най-малко 7-дни преди събранието. В чл. 16, ал. 2 е уредено че за всички
решения на ОСС се съставя протокол в писмена форма и не е необходимо нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието му. Видно от протокол от общо събрание на
съдружниците се установява, че на 22.07.2022г. от 9.00 часа във Viber група се е провело
2
ОСС на “Ликата България” ООД, на което са присъствали само съдружниците И. К. С. и П.
К. С.. Общото събрание на дружеството е изслушало доклад на управителя относно
действия и бездействия на съдружника С. Р. К. и приело да се направи ново предупреждение
до С. Р. К./т. 1 и т. 6/, но липсват решения за тяхното приемане. С гласовете на
присъствалите съдружници с 96 300 дяла, са приети следните решения: т. 2. Изключва С. Р.
К.; т. 3. Преразпределя дяловете на изключения съдружник, като всеки един от оставащите
трима съдружници записват по 16 050 дяла по 1 лев; т. 4. Освобождава С. Р. К. като
управител на дружеството, като занапред дружеството ще се представлява от досегашния
управител И. К. С. и т. 5. Приема изменение на чл. 6 от дружествения договор, съобразно
записване на новите дружествени дялове – И. К. С. 64 200 дяла по 1 лев, П. К. С. 64 200
дяла по 1 лев и „Ликата Италия“ АД 64 200 дяла по 1 лев. Видно от справка в Търговския
регистър се установява, че ответното дружество се представлява и управлява заедно от С. Р.
К. и И. К. С..
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че
ищецът не бил надлежно уведомен за свиканото на 22.07.2022г. ОСС на „Ликата България“
ООД и не му е връчено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като представените
доказателства за това са представени след изтичането на срока за отговор на исковата молба
и са преклудирани. Приел, че ищецът не е доказал изпращането на писмена покана до
изключения съдружник, поради което всички приети решения са незаконосъобразни. Приел
за основателни и останалите наведени от ищеца основания за незаконосъобразност на
процесните решения на ОСС, че съгласно чл. 13, ал. 1 от дружествения договор решенията
за изключване и промяна на дружествения договор се приемат с единодушие от всички
съдружници. В процесния случай, при четирима съдружници са гласували само двама от
съдружниците, независимо, че изключеният съдружник не гласувал. На последно място
приел, че липсва надлежно връчено писмено предупреждение до изключения съдружник.
Дори и да имало такова предупреждение до изключения съдружник, същото не отговаряло
на изискванията на чл. 126, ал. 3 ТЗ – нарушенията били общо формулирани и
некокретизирании, а определения срок от седем дни бил крайно недостатъчен. Като
допълнителни аргументи за незаконосъобразност на взетите решения приел, че е
недопустимо да бъде изключен съдружник за нарушения, които представляват неизпълнение
на задълженията му като управител на търговското дружество, а можело да се ангажира
договорната му отговорност за вреди на дружеството. По тези съображения направил извод,
че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Неоснователно е възражението за недопустимост на въззивната жалба, тъй като била
подписана само от единия управител, а дружеството се представлявало и управлявало от
двамата управители само заедно.
Решението на ОСС за изключване на ищеца С. Р. и освобождаването му като управител от
22.07.2022г., има незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците и е
породило своите правни последици, на основание чл. 140, ал. 4 ТЗ. Още повече, че ищецът
3
няма как да представлява едновременно себе си и ответното търговско дружество, което ще
се представлява от другия управител и не налага назначаването на особен представител. В
този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата,
включително и на ВКС – определение № 284/22.06.2018г. по ч.т.д. № 1602/2018г. на ВКС, І
т.о. и определение № 110/16.03.2022г. по ч.т.д. № 2581/2021г. на ВКС, І т.о.
Видно от протокола от 22.07.2022г. на проведеното общо събрание на съдружниците на
„Ликата България“ ООД, се установява, че липсват решения за приемане доклада на
управителя относно действия и бездействия на съдружника С. Р. К. и отправяне на ново
предупреждение за изключване до него /т. 1 и т. 6/. За разлика от останалите решения по т. 2
- т. 5, в протокола има извършено гласуване и е удостоверено тяхното приемане, каквото
няма приети решения по т. 1 и т. 6. Исковете за отмяна на невзети решения на ОСС са
недопустими поради липса на предмет и правен интерес от защита. Искът за отправяне на
ново предупреждение за изключване на С. К. е недопустимо и поради липса на правен
интерес, тъй като ищецът вече е изключен като съдружник и няма как да бъде изключен
отново, и да се отправя ново предупреждение за повторното му изключване. В тази част,
обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по тези
искове следва да се прекрати от въззивния съд, на основание чл. 130 вр. с чл. 270, ал. 3, изр.
първо ГПК.
Ищецът е надлежно процесуално и материално легитимиран да иска отмяна на останалите
четири решения на общото събрание на съдружниците на ответното търговско дружество,
проведено в 9.00 часа на 22.07.2022г. Първоинстанционният съд е уважил исковете на всяко
едно от петте основания за незаконосъобразност – общото събрание е свикано в нарушение
на чл. 138, ал. 1 ТЗ, липса на надлежно предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ,
липсата на кворум за единодушие при приемане на решения за изключване на съдружник, за
изменение на дружествения договор, за освобождаване на управител, за незаконно поемане
дялове на изключен съдружник, поради противоречие с ТЗ и дружествения договор.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че общото събрание било редовно и надлежно
свикано от управителя И. С. чрез съобщение във вайбър.
Видно от съобщения за връчване на препис от исковата молба/л. 32/ се установява нейното
редовно връчване на управителя И. С. на 10.08.2022г. Срокът за отговор на исковата молба е
изтекъл на 24.08.2022г. – сряда работен ден. Отговорът на исковата молба е подаден на
26.08.2022г. и е настъпила преклузията на процесуалните права на ответника по чл. 370
ГПК. Ето защо, приложените писмени доказателства правилно не са приети и не следва да
се обсъждат нито от първоинстанционния съд, нито от въззивния съд. Освен това, преди
22.07.2022г. дружеството се представлява от двамата управители само заедно, поради което
и на това основание ОСС не е свикано надлежно. Още повече, че писмената покана в
социална мрежа не съдържа подпис на управителя на ответното търговско дружество и не
отговаря на изискванията за документ, досежно установяване на неговото авторство.
По същите съображения е неоснователно твърдението на въззивника, че е изпратил и връчил
писмено предупреждение до съдружника за изключване по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
4
Неоснователно е твърдението на въззивника, че решението за изключване на ищеца било
взето единодушно от всички присъствали на събранието съдружници, съгласно чл. 13, ал. 2
от Дружествения договор и чл. 137, ал. 3 ТЗ. Цитираната правна норма предвижда
мнозинство за вземане на решения от целия капитал на дружеството, а не от гласовете на
присъствалите, както неоснователно счита въззивника. Обстоятелството, че изключеният
съдружник не гласува не променя факта, че решението не е взето с гласовете на
неприсъствалия съдружник –„Ликата“ АД, регистрирано в Република Италия. Цитираната
материално правна норма е императивна и не може да се тълкува и прилага разширително.
По същите съображения е основателно и възражението на ищеца, че решението за
изменение на дружествения договор, в частта за изменение на дружествените дялове е
незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изискванията за квалифицирано мнозинство за
неговото приемане.
Основателно е възражението на ищеца, че решението за разпределяне на дружествените
дялове е незаконосъобразно, тъй като липсва решение за едновременно намаляване и
увеличаване на капитала, досежно дяловете на изключения съдружник.
Процесното общо събрание не е свикано с писмена покана от двамата управители, няма
покана до ищеца за свикано ОСС и няма предупреждение за неговото изключване,
решенията за изключване на ищеца, за разпределяне на дружествените дялове и за
изменение на дружествения договор не са приети с единодушие, с което са нарушени
процесуални изисквания за законосъобразност за свикване, провеждане и приемане на
процесните решения, на основание чл. 126, ал. 3, чл. 137, ал. 3 ТЗ вр. с чл. 13., ал. 2 от др.
договор и чл. 139, ал. 1 ТЗ. Следователно, предявените искове за отмяна на решенията на
общо събрание на съдружниците по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 са доказани и основателни, поради
което законосъобразно и правилно са отменение от първоинстанционният съд.
По размера на държавната такса:
Първоинстанционният съд е сезиран с шест иска, но е определил и е събрал държавна такса
само за един иск в размер на 80 лева. Според настоящия съдебен състав, ищецът може да
иска отмяна на всяко едно решение на общо събрание на съдружниците и няма как размерът
на държавната такса за един и за шест иска да е един и същ. Отмяната на всяко едно
решение на общо събрание на съдружниците е отделен иск и за всеки един иск се дължи
отделна държавна такса, на основание чл. 72, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд определя държавна такса в размер на 80 лева за всеки един от предявените
искове, на основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата. Ето
защо, предвид изхода на правния спор ответникът следва да се осъди да внесе държавна
такса в размер на още 640 лева за двете инстанции по сметка на САС, от който 400 лева за
производството пред СГС/480-80/ + 200 за производството пред САС/240-40/, на основание
чл. 77 ГПК.
По искането за разноски:
5
Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, въззиваемият/ищецът има
право на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
********** от 19.02.2024г., с отбелязване, че възнаграждението от 900 лева е реално
заплатено в брой, поради което следва да се осъди ответникът за неговото заплащане.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1469 от 22.12.2022, постановено по т.д. № 20221100901376, по
описа на СГС за 2022г., т.о., VI-18 състав, в частта, с която са уважени исковете на С. Р. К.
срещу „Ликата България“ ООД, ЕИК *********, за отмяна на решения на общо събрание на
съдружниците от 22.07.2022г., по т. 1 доклад на управителя относно действия и бездействия
на съдружника С. Р. К. в съответствие с отправени предупреждения за изключването му и
по т. 6 разни И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА исковата молба на С. Р. К. срещу „Ликата България“ ООД, ЕИК *********, за
отмяна на решения на общо събрание на съдружниците от 22.07.2022г., по т. 1 доклад на
управителя относно действия и бездействия на съдружника С. Р. К. в съответствие с
отправени предупреждения за изключването му и т. 6 разни и прекратява производството по
тях като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1469 от 22.12.2022, постановено по т.д. № 20221100901376,
по описа на СГС за 2022г., т.о., VI-18 състав, в частта, с която са уважени исковете на С. Р.
К. срещу „Ликата България“ ООД, ЕИК *********, за отмяна решения на общо събрание на
съдружниците от 22.07.2022г., както следва: по т. 2 за изключване на С. Р. К.; по т. 3 за
преразпределяне на дяловете на С. Р. К. и записването им от другите съдружници; по т. 4 за
освобождаване на С. Р. К. като управител и по т. 5 за приемане на нов дружествен договор.
ОСЪЖДА „Ликата България“ ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд град София, сумата от 600 лева, представляваща дължим остатък от
държавна такса за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Ликата България“ ООД, ЕИК ********* да заплати на С. Р. К., ЕГН
**********, сумата от 900 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването
на препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7