Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.11.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 156/21
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от Сдружение „М.“,
с която е предявен срещу „Ц.К.к.“ ООД иск с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че има качеството на организация
за колективно управление на авторски и някои продуцентски права по чл.94а ал.2 ЗАПСП и на 14.02.2020 г. е сключил с ответника договор, по който е отстъпил
правото да препредава по електронна
съобщителна мрежа /жичен и/или безжичен път/ авторски произведения, а
ответникът е поел задължението да заплати авторски възнаграждения, които по
размер се определят въз основа на деклариран брой абонати, ползващи съответен
телевизионен пакет и предоставена информационна карта относно радио и
телевизионните програми, общ брой абонати и съотношение на тези абонати по
пакети. С този договор ответникът е поел и задължение да плати компенсационно
възнаграждение за минал период - преди неговото сключване. Сочи се от ищеца, че
ответникът не е предоставил информационна карта за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., поради което ищецът се е
снабдил от Комисия за регулиране на съобщенията със справка за броя на абонати,
а от публикуваната информация на сайта на ответника се установява, че неговите
абонати ползват пакети от над 120 програми. Иска се от ищеца ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 5377,32 лв. – компенсационно възнаграждение за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., частично от
11 671,78 лв.
Ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове с възражението, че претенцията за „компенсационно
лицензионно възнаграждение“ не намира основание в ЗАПСП. Прави възражение за
нищожност на клаузата на чл.10 от договора. Сочи се, че единственият орган,
който има права да изисква информация за
сключените лицензионни договори и отстъпените права е СЕМ, но не и ищецът, с
който ответникът не е бил в договорни отношения, поради което и няма основание
за понасяне на санкционни последици. Поддържа се, че всяка радио-телевизионна
организация има право директно да договоря с ползвател на нейното съдържание. Процесната клауза е противоречие с нормата на чл.125в ЗРТ.
Освен това нищожно е съглашение за скъсяване или продължаване на давностни срокове и за уговаряне на основание за спирането
и прекъсването им – чл.113 ЗЗД, поради което е нищожен договора, който
позволява на ищеца да претендира „компенсационни лицензионни възнаграждения“
със задна дата. Дължимите вземания преди 2016 г. са погасени по давност, а за
останалия период се сочи, че ответникът е имал конкретни правоотношения с правопритежатели на конкретното съдържание, на които е
платил възнаграждение. Неприложими са нормите на чл.24 ал.1 и на чл.25 ал.1 ЗАПСП.
Представено е удостоверение N 11/19.01.94 г. на Министерство
на културата, от което се установява, че ищецът е регистриран в регистъра на
сдружения по чл.40 ЗАПСП.
Представено е удостоверение за регистрация
на дейност по колективно управление на права N 62-00-0152/27.10.2011 г., че ищецът е регистриран по
реда на чл.40б ал.1 ЗАПСП като организация за колективно управление на следните
категории права: възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни
произведения, свързани с музика – чл.18 ал.2, т.1 ЗАПСП; разпространение на
записи, съдържащи такива произведения – чл.18 ал.2, т.2 ЗАПСП; публично
изпълнение на такива произведения – чл.18 ал.2, т.3 ЗАПСП; излъчване на такива
произведения по безжичен път – чл.18 ал.2, т.4 ЗАПСП; предаване и препредаване
на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа – чл.18
ал.2, т.5 ЗАПСП; предлагане по безжичен път или кабел на неограничен брой лица
до такива произведения -чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП; преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други
произведения; разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни
членове за възпроизвеждане на произведенията от физически лица за лично
ползване – чл.18 ал.2, т.8 ЗАПСП;
С удостоверение N У-62/05.09.2014 г. се потвърждават правата на ищеца по
предходното удостоверение и е добавено правото на внос и износ в трети държави
на екземпляри от произведението в търговско количество – чл.18 ал.2, т.11 ЗАПСП.
Представен е договор от 14.02.2020 г. за
разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и
свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на
територията на Република България, от който се установява, че ищецът в
качеството на организация за колективно управление на авторски права е
предоставил на ответника правото да препредава произведения по електронна
съобщителна мрежа – по жичен или безжичен път едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло в непроменен
вид, а ответникът в качеството на ползвател е поел задължението да плаща
възнаграждение за отстъпеното му право, определено на база телевизионен пакет.
В клаузата на чл.10 страните са постигнали съгласие ответникът да предостави на
ищеца информационна карта за периода от 01.01.2014
г., на база на която ищецът ще го уведоми за размера на компенсационното
възнаграждение за минал период, изчислено по действащата тарифа за
препредаване.
Представено е писмо на Комисия за регулиране
на съобщенията изх.N 12-01-448 от 02.11.20 г., в което се сочи, че ответникът за 2014 г. е декларирал за услуга за
разпространение на радио и телевизионни програми 2633 брой абонати; за 2015 г.
2443 бр.абонати; за 2016 г. – 2283 бр.абонати; за 2017 г. 1978 бр.абонати и за
2018 г. – 2049 бр.абонати.
Представени са справки по чл.125в ЗРТ
относно разпространяваните телевизионни програми към 24.08.2014 г., 24.02.2015
г., 24.08.2015 г., 24.02.2016 г., 24.08.2016 г., 24.08.2017 г., 23.02.2018 г.,
23.08.2018 г., 25.02.2019 г., 23.08.2019 г.
Представени са подадени от ответника до Комисия за регулиране на съобщенията
въпросници за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и за 2019 г., в които е
деклариран броят на абонати на ответника и реализираните приходи.
Установява се от заключението на ССЕ, че
декларираните от ответника абонати за 2014 г. са 2633 броя; за 2015 г. 2443
бр.абонати; за 2016 г. – 2283 бр.абонати; за 2017 г. 1978 бр.абонати и за 2018
г. – 2049 бр.абонати; за 2019 г. – 2123 бр.абонати. Реализираните от ответника
приходи за 2014 г. са в размер на 3154 хил.лв., за 2015 г. – 3216 хил.лв; за 2018 г. – 3280 хил.лв, за
2019 г. – 2720 хил.лв., а за 2016 г. и за 2017 г. няма данни. Според в.лице за процесния период се дължи възнаграждение в размер на
5267,16 лв.
Представени са сключените от ответника договори
с „Т.Г.“ ЕООД от 01.02.2014 г., от 01.02.2015 г., 01.02.2016 г., 01.02.2017 г.,
01.02.2018 г., 01.02.2019 г.; сключени договори с „БТВ М.Г.“ ЕАД от 24.01.2012
г., 09.09.2014 г.; сключен договор с „О.Ф.“ ООД от
01.01.2014 г.; сключен договор с „Н.Б.Г.“ АД от 01.01.2011 г., 01.01.2012 г., 01.01.2015 г., 29.01.2018 г., 27.04.2015 г., 01.01.2017 г.; сключен договори с „П.” ЕООД от 17.02.2011 г. и анекси от 11.11.2014
г., от 18.11.2015 г., сключен договор с „Б.В.**“ ЕООД от 08.03.2017 г. с анекс
от 03.12.2018 г.; сключен договор с „Телевизия Е.“ АД от 12.10.2010 г. с анекс
от 01.04.2015 г.; сключени договори с „Б.Ф.В.“ ЕООД от 01.01.2014
г., от 01.01.2015 г.; договор с „Б1Б“ ООД от 15.01.2019
г.; договор от 03.10.2014 г. с „В.Л.“ ЕООД; договор с „Е.Д.Ч.“ ЕООД от
01.11.2015 г.; договор с „Б.К.ТВ“ ЕООД от 20.10.2014 г.; договор с „Б.А.Т.“ ООД
от 20.11.2015 г. , които са депозирани от ищеца в СЕМ.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за
разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и
свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на
територията на Република България от 14.02.2020 г., че между ищеца и ответника
е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът в качеството на
организация за колективно управление на авторски права е предоставил на
ответника правото да препредава музикални произведения и литературни
произведения, свързани с музика, по електронна съобщителна мрежа – по жичен или
безжичен път едновременно с излъчването
и/или предаването им, изцяло в непроменен вид, а ответникът в качеството
на ползвател е поел задължението да плаща възнаграждение за отстъпеното му
право, определено на база телевизионен пакет. В клаузата на чл.10 ал.2 страните
са постигнали съгласие, че ответникът се задължава да плати компенсационно възнаграждение
за „минал период“, което съгласно чл.10 ал.1 се определя по размер на база
предоставена от ответника информационна карта, касаеща
периода от 01.01.2014 г. до сключване на договора.
Доколкото предмет на иска е вземане за „минал
период“ - 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., за
отношенията между страните следва да се прилагат клаузите на чл.10 ал.1 и ал.2
от процесния договор. Според съда в тази част процесният договор има качеството на договор за
извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД. Това е така, защото тези договорни клаузи обективират постигнато между страните съгласие за начина,
по който се уреждат отношенията им във връзка с извършени от ответника действия
по използване на музикални и свързани с тях литературни произведения за „минал
период“ от 01.01.2014 г. до сключване на договора,
през който период няма данни и не се твърди на ответника да е било отстъпено от
ищеца правото да използва авторски музикални произведения чрез тяхното „препредаване“.
В тази част договорът притежава присъщото за спогодбата установително
/“декларативно“/ и регулиращо действие.
В този случай съдът на основание чл.20а ал.1 ЗЗД е длъжен да приеме, че
правното положение между страните към 14.02.2020 г. е било такова, каквото е
прогласено в обективираната в договора спогодба.
Систематично тълкуване на клаузите
на чл.10 ал.1 и ал.2, чл.1 и чл.2 от договора обуславя извода, че дължимото по
чл.10 ал.2 от договора „компенсационно възнаграждение“ има обезщетителен
характер, защото то е породено от факта на извършено от ответника за „минал период“ използване на авторски
музикални произведения, изразяващо се в „препредаване“ по смисъла на чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП чрез неговата
електронна съобщителна
мрежа, но без да му
е било отстъпено това право от ищеца. Ответникът за „минал период“ е
извършил действия по чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП, но без да има отстъпено право,
поради което е налице нарушение на авторски права, за което се дължи обезщетение
по чл.95 ал.2 ЗАПСП. Страните са наименовали това
обезщетение като „компенсационно възнаграждение“, но това не променя неговия обезщетителен характер.
От момента на сключване на
договора ищецът е отстъпил на ответника занапред правото да препредава по електронна
съобщителна мрежа музикални и свързани с тях литературни произведения и
доколкото не се спори, че за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2019 г. между страните не е бил сключен договор за отстъпване на право по
чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП, съдът намира, че задължението по чл.10 ал.2 от договора за
плащане на „компенсационно възнаграждение“ има за цел да възмезди ищеца за
извършеното от ответника за „минал период“ използване по чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП
на авторски произведения, но без да му е било е отстъпено това право. В този
случай правоимащият и ползващият без разрешение
авторски произведения по договорен път са уредили отношенията си във връзка с изплащане
на обезщетението, което се дължи за неправомено използване
от ответника на авторски произведения за периода преди сключване на договора.
Ищецът има качеството на организация за колективно управление на права, която
в нормата чл. 94с ал. 2 ЗАПСП е предвидено, че за защитата
на поверените за управление права
може и от свое име да
предприема всякакви юридически действия, включително да предявява искове по чл. 94, чл.
94а и чл. 95 и да иска налагане на
мерки по чл. 95в, чл. 95г, чл. 96а, чл. 96б и чл. 96 г. /с новата номерация на същите
разпоредба от 29.03.2018 г.
- чл. 95, 95а и 95б, чл.
95д, 95е, 96б и 96г/. В този смисъл е и нормата на чл.95в ЗАПСП. Следователно ищецът
разполага и с правото да сключи договор за извънсъдебна спогодба, с който да се
уредят отношенията в хипотеза на извършено неправомерно ползване на авторски
права, за да се избегне воденето на съдебен процес за присъждане на обезщетение
по чл.95 ал.2 ЗАПСП.
За материалноправната
легитимация на ищеца като носител на накърненото материалното право, уредено
чрез спогодбата, не следва да се преценя дали са му били отстъпени индивидуални права на управление по
чл. 18 ал. 2, т. 5 ЗАПСП. В подкрепа на този извод е нормата на чл. 95в ал. 2, изр.
2 ЗАПСП, според която организациите, когато предявяват искове или искат налагането
на мерки, не следва да
установяват индивидуални права на управление,
съответно за защита, поверени им от техни
членове и от сродни организации от чужбина, с които
са сключили договори за взаимно
представителство на техни членове. Със сключване на спогодбата ответникът е признал, че именно ищецът е
носител на авторските права върху музикалните произведения и че в това си
качество е носител и на вземането за компенсационно възнаграждение, което има обезщетителен характер.
Според съда съществуването на
вземането на ищеца по процесната спогодба не е
обусловено от извършване на проверка дали обективираната
в клаузите на чл.10 ал.1 и ал.2 от договора спогодба отговаря на действителното
фактическо и правно положение, т.е дали в действителност ответникът е извършил
неправомерни действия по ползване без разрешение на авторски произведения,
които да водят до пораждане на насрещни права в полза на ищеца /решение № 134 от 21.06.2019 г. по гр.д. № 4255/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/. Договорът има сила на закон
за страните
по него - чл. 20а, ал.
1 ЗЗД, поради което съдът е длъжен
да се съобрази
с постигнатите между
страните уговорки и да
приеме, че отношенията между тях са такива,
каквито спогодбата ги прогласява. Договорът за извънсъдебна спогодба е начин за
доброволно уреждане на възникнал между страните по материалното правоотношение
спор и след като
страните извънсъдебно са признали във формата на сключения договор, че за ответника съществува задължение за „компенсационно
възнаграждение“ за минал период, съдът е длъжен да зачете този договор.
Волята на страните сочи, че
„компенсационното възнаграждение“ за „минал период“ има обезщетителен
характер и че неговата цел е да репарира
претърпяната от ищеца вреда – да се получи от ищеца имущественото благо, което
той би получил за процесния период, ако бе сключен с
ответника договор за предоставяне на право за „препредаване“ на авторски
музикални произведения. С поемане от ответника на задължението да плати „компенсационното
възнаграждение“ се цели избягване на съдебен процес по иск за присъждане в
полза на ищеца на обезщетение по чл.95 ал.2 ЗАПСП за извършеното от ответника
неправомерно ползване за „минал период“, през който ответникът не е притежавал
правото на „препредаване“ , отстъпено му занапред с процесния
договор.
Извън предмета на спора е дали през процесния „минал период“ между ищеца
и лицата, с които ответникът е
сключил договорите, депозирани по реда на чл.125в ЗРТ в СЕМ, са уредени
отношенията. С оглед на сключената спогодба, с която ответникът
е поел задължението да плати „компенсационно възнаграждение“, следва да се
приема за установен фактът, че през времето на „минал период“ ответникът е използвал музикални произведения, но без да има отстъпено
право, на което носител е ищецът.
Повдигнатото от ответника
възражение за нищожност на клаузата на чл.10 от процесния
договор поради противоречие с нормата на чл.125в ЗРТ е неоснователно. Нормата
на чл.366 ЗЗД предвижда, че спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако
страните са се спогодили относно
неговата нищожност, от което следва изводът, че нищожността на
спогодбата е обусловена от нищожност на договора, породил материалноправния
спор. В случая обаче със спогодбата не са уредени отношения по предходно
сключен договор, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.366 ЗЗД.
Със спогодбата са уредени
отношенията по спор, породен от неправомерно ползване от ответника на авторски
музикални произведения за „минал период“, а правото на обезщетение по чл.95
ал.2 ЗАПСП представлява законно предвидено право на носителя на авторски права,
т.е признатото със спогодбата право на „компенсационно възнаграждение“ не е право,
което да е непозволено от правния ред.
Предвиденото в договора задължение за предоставяне
от ответника на информационна карта за периода от 01.01.2014
г. до сключване на договора не е в
противоречие с нормата на чл.125в ЗРТ и по никакъв начин не засяга изпълнението
от ответника на законовото задължение да предоставя на СЕМ списък на разпространяваните програми. Договорното задължение касае
предоставяне от ответника на информация за броя програми, което е необходимо за
изчисление на дължимото под формата на „компенсационно възнаграждение“
обезщетение. Изпълнението от ответника на договорното задължение не засяга
изпълнението на неговото законово задължение по чл.125в ЗРТ.
Не е налице и противоречие с нормата на
чл.113 ЗЗД, доколкото клаузата на чл.10 ал.2 от договора няма за предмет давностния срок за защита на накърнено авторско право. Дори
и да се приеме, че към сключване на спогодбата е изтекъл давностният
срок, то това не води до нищожност на договора, а до прекъсване на давностния срок – чл.116 б.“а“ ЗЗД. Изпълнението на
погасено по давност вземане е действително – чл.118 ЗЗД, поради което
действителен е и договор, с който длъжникът признава погасеното по давност
задължение, което се задължава да изпълни на нов падеж.
Доводът,
че ответникът е плащал през процесния период лицензионно
възнаграждение по чл.91 ал.5 ЗАПСП, е неотносим към
действителността на сключения договор за извънсъдебна спогодба. Спогодбата има
освен декларативно и регулиращо действие, но и конститутивно
/правопораждащо/, изразяващо се във възникване на
едно ново задължение, което преди сключването би могло и да не е съществувало.
Фактът, че ответникът е сключил спогодбата и е поел задължение да плати
„компенсационно възнаграждение“ за „минал период“, обаче сочи, че ответникът е
ползвал авторските музикални произведения без разрешение, което е довело до
пропуснати ползи за ищеца, който не е получил възнаграждение, което би получил
при наличие на сключен договор с ответника. Обстоятелството, че ответникът е
плащал възнаграждение на други лица – по договорите, които е депозирал в СЕМ, не
води до погасяване вземането с обезщетителен
характер, което ответникът е признал със спогодбата, че съществува в полза на ищеца.
Предоставените по чл.91 ал.5 ЗАПСП от телевизионните организации разрешения на ответника да извършва „препредаване“ на програмите им включва
и правото за „препредаване“ на авторските музикални произведения, които са включени в техните програми, но само
ако правата за „препредаване“ на тези авторски произведения са били надлежно отстъпени преди
това на телевизионните организации. Сключването на договора за спогодба сочи, че на
ответника за времето на „минал период“ не му е било отстъпено правото на
„препредаване“. След като ответникът е признал задължението си за „компенсационно
възнаграждение“, следва да се приеме, че през времето на „минал период“ на телевизионните организации, с които е сключил ответникът договори, не е било надлежно отстъпено правото на „препредаване“ на музикалните произведения, включени в телевизионните им програми. От тук следва и
изводът, че на ответника не е отстъпено това право.
При тези факти съдът намира, че искът е
доказан по основание.
В заключението
на ССЕ се сочи, че размерът на дължимото от ответника обезщетение възлиза на
сумата от 5267,16 лв. Съдът не кредитира заключението на ССЕ в тази част, макар
и определеният от в.лице размер да е съобразен с посочените в писмо на Комисия
за регулиране на съобщенията изх.N 12-01-448 от 02.11.20 г. деклариран от ответника брой на абонати за годините от процесния
период. Вещото лице е приложило ставка от 0,06
лв., но видно от представените от ответника справки по чл.125в ЗРТ, които не са оспорени от ищеца, че през процесния минал период ответникът е предлагал на свои
абонати пакети, в които са включени под
120 на брой програми. В информационната
карта за 2020 г. е посочено, че в предоставените от ответника пакети са
включени над 120 програми, но тази информационна карта касае период след
сключване на договора, т.е. не се отнася до процесния
минал период. В този случай следва да се приложи на основание т.II от Правилата за определяне на
възнагражденията ставка от 0,05 лв., която се дължи за пакети, в които са
включени от 81 до 120 програми – съобразно броя на програми, посочен в
подадените от ответника справки по чл.125в ЗРТ за процесния
период. На основание чл.162 ГПК при приложение на ставка от 0,05 лв. съдът
определя размер на компенсационното възнаграждение от 4389,30 лв. До пълния
предявен размер искът е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 4389,30 лв. и да бъде
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ц.К.к.“ ООД, ***, да заплати на Сдружение „М.“, ЕИК *****, гр.София, ул.“*****, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД сумата от 4389,30 лв. – компенсационно възнаграждение за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. по договор N 20-365 за разрешаване на
препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях
литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на
Република България от 14.02.2020 г., ведно със законната лихва от 25.01.2021 г.
до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 910,13 лв., като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 5377,32 лв. – частично от 11 671,78 лв.
ОСЪЖДА Сдружение
„М.“, ЕИК *****, гр.София, ул.“*****, да
заплати на „Ц.К.к.“ ООД, ***, съдебни разноски от 165,32
лв.
Решението може да
се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: