№ 7448
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙГ
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ЙГ Гражданско дело № 20221110148622 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от Б. И. Г., ЕТН **********, с адрес гр. ххх, съдебен адрес гр.
ххх, чрез пълномощника адв. Б. З., срещу Ф Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
5 лева – частично предявена от общия размер на иска от 600 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022г., до
окончателното плащане, представляваща платена от ищеца при начална липса на
основание сума по договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2021г.,
сключен между страните.
Ищцата твърди, че на 08.07.2021г. сключила договор за предоставяне на
паричен заем №4196483 с „И А М“ АД, като в изпълнение на чл.4 от договора
сключила с ответното дружество договор за предоставяне на поръчителство
№4196483/08.07.2021г., по силата на който заплатила на ответника сумата в
размер на 600 лева, представляваща възнаграждение по договора. Счита
процесния договор за предоставяне на гаранция за нищожен поради липса на
основание, както и поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че договорът е
недействителен и поради обстоятелството, че бил сключен между длъжника и
поръчителя, а не както изисква законът между кредитора и поръчителя. Ето защо
предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5
1
лева, частично предявена от общия размер на иска от 600 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022г. до
погасяването, представляваща платена от ищеца при начална липса на основание
сума по договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2021г., сключен
между страните. Претендира разноски.
Ответникът Ф Б“ ЕООД оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че
процесният договор за предоставяне на гаранция е действителен, поради което е
налице основание за задържане на получената от дружеството сума,
представляваща възнаграждение по договора. Ето защо моли предявените искове
да бъдат отхвърлени и да бъде осъден ищецът да му заплати направените по
делото разноски.
С определение от 08.03.2023г. е допуснато изменение на размера на
предявения осъдителен иск, като същият да се счита предявен за сумата в размер
на 598,18 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
С определения от 17.11.2022г. 08.03.2023г. са обявени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за предоставяне на гаранция №4196483/08.07.2021г., по който
ищецът е заплатил на ответника възнаграждение в размер на 598,18 лева. С
посочения договор ответникът се е задължил да издаде гаранция за изплащане в
полза на „И А М“ АД с наредител потребителят, с цел гарантиране на
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договор за паричен заем №4196483, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че процесният договор за гаранция е сключен въз основа на клауза
от договор за паричен заем №4196483, сключен между ищеца и „И А М“ АД,
поради което двата договора следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка.
Съдът намира, че са налице поддържаните от ищеца основания за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение, както и за нищожност на сключения въз основа на
нея между страните по настоящото дело договор за предоставяне на гаранция
№4196483/08.07.2021г.
2
Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1
от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Видно от представения по делото договор за паричен заем
№4196483/06.07.2021г., чл.4, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, отговарящи на
посочените в договора условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Съдът намира, че
въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за
предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създават значителни
затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В
случая договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени
едновременно и двете дружества „И А М“ АД и Ф Б“ ЕООД са били
представлявани от едно и също лице при сключването им – И Т Й, като съгласно
договора за предоставяне на гаранция възнаграждението по този договор е в
размер на 598,18 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
54,38 лева, на „И А М“ АД, което е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението по този договор.
Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е
следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото
сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са
пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да
плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Видно от представения договор за
предоставяне на гаранция от 06.07.2021г., между страните е уговорено
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се дължи,
3
независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
неизпълнение на длъжника или не, като заплащането на възнаграждението е
уговорено във фиксиран размер от 598,18 лева, разсрочено съобразно
погасителния план към договора за кредит. Поради това следва да се приеме, че
така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно договорът за предоставяне на поръчителство между Ф Б“
ЕООД и Б. И. Г., който е сключен на основание клауза от договор за
потребителски кредит, която противоречи на императивна законова норма, се
явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, поради което платеното
по този договор възнаграждение подлежи на връщане като платено при начална
липса на основание.
Не е спорно между страните по делото, че ищцата е платила на ответника
възнаграждение по договора в размер на 598,18 лева, поради което предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, съгласно
увеличението на иска, допуснато с определение от 08.03.2023г.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
По делото е постъпила справка от извършена проверка от отдел „Финанси и
счетоводство“ при СРС, при която е констатирано, че дължимата по делото
държавна такса в размер на 50 лева, за която с исковата молба е представен
платежен документ от 05.09.2022г., не е постъпила по сметката на съда, поради
което и с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД Ф Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на Б. И. Г., ЕТН **********, с
адрес гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. Б. З., сумата в
размер на 598,18 лева, представляваща платена при начална липса на основание
сума по договор за предоставяне на гаранция №4196483/08.07.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 05.09.2022г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 350 лева.
ОСЪЖДА Ф Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 50
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5