Р Е Ш Е
Н И Е № 81
гр. Пловдив, 20.05.2019 г.
Пловдивски
Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесети май
две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Мария Петрова
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева въззивно гр. д. № 299/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 247 от ГПК, образувано по депозирана от „ Е.– Г. „ АД, ЕИК ....... молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото въззивно решение № 224/4.12.2018 г. – влязло в сила като необжалвано, изразяваща се в осъждането на молителя и на „ ....... „ ЕАД / в несъстоятелност /, ЕИК ....... да заплатят на въззивника – ищец Т. „ М.И.2 „ ЕАД, ЕИК ...... разноски по делото в размер на 452 610,56 лева. Искането е за поправка на допуснатата от съда явна фактическа грешка, като текстът в абзац трети от диспозитива на съдебния акт „ както и разноски по делото в размер на 452 610, 56 лв./ четиристотин петдесет и два лева шестстотин и десет лева и 56 ст. / „ да бъде заличен.
Съдът установи следното:
Производството по гр.д. № 299/2018 г. по описа на Апелативен Съд – П. е образувано по въззивна жалба на ищеца по спора Т. „ М.И.2 „ ЕАД *** срещу постановеното по първоинстанционното дело № 87/2015 г. по описа на Окръжен Съд – С. З. Решение № 285/11.08.2017 г., с което предявените от „ Т.М.И.2 „ ЕАД, ЕИК ...... срещу „ М. „ АД, ЕИК ......, „ Е.– Г. „ АД, ЕИК ......., „ ....... „ ЕАД / в несъстоятелност /, ЕИК ....... и ЕТ „ Д.К.– И. „, ЕИК ....... искове за солидарното им осъждане да му заплатят парично вземане – обезщетение за имуществени вреди, са отхвърлени изцяло.
С постановеното въззивно решение № 224/4.12.2018 г. – влязло в сила, първоинстанционното решение е частично обезсилено и отменено и като краен резултат е постановено заплащане на главница в размер на 1 388 105,68 лв. и начислена върху нея лихва в размер на 475 232, 01 лв. на ишеца само от ответниците „ Е.– Г. „ АД и „ ....... „ ЕАД / в несъстоятелност /- поравно всеки от тях, както и разноски по делото в размер на 452 610, 56 лева. Отделно е постановен втори диспозитив относно дължимите от осъдените ответници „ Е.– Г. „ АД и „ ....... „ ЕАД / в несъстоятелност / на ищеца Т.М.И.2 „ ЕАД деловодни разноски, като е постановено те да заплатят на ищеца разноски по съразмерност в размер на 334 931, 81 лв. – поравно всеки от тях. Същевременно в мотивната част на решението, в която се определят дължимите от и на страните разноски, е посочено че съобразно постановения инстанционен резултат по спора ответниците „ Е.– Г. „ АД и „ ....... „ ЕАД / в несъстоятелност /дължат на ищеца Т.М.И.2“ ЕАД сумата 334 931, 81 лв., представляваща 74% от разноските, направени от ищеца, които са посочени като размер за всяка една от съдебните инстанции, през които е преминал спора – първоинстанционното дело, първото въззивно дело № 704/2013 г. на АС – П., касационното дело № 2357/2014 г. на ВКС и настоящото второ въззивно № 299/2018 година.
В молбата, предмет на настоящото производство по делото се твърди че действително формираната от съда воля - изразена в мотивната част на решението е че молителят и ответникът „ ....... „ ЕАД / в несъстоятелност / следва да заплатят поравно на ищеца Т. „ М.И.2 „ ЕАД разноски в размер на 334 931, 81 лв. – представляващи 74% от общо направените от него разноски в размер на 452 610, 56 лв. – съответно на постановения инстационнен резултат, респ. съдът не е формирал воля наред с тези 74% от направените от ищеца разноски на последният да се дължат и всички направени от него разноски. Ето защо ответниците са недължимо осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 452 610,56 лв. и това им осъждане съставлява очевидна фактическа грешка.
Отговор по чл. 247 ал. 2 от ГПК е депозиран само от „ М. „ АД, ЕИК ......, в който се поддържа че молбата е основателна.
Молбата е допустима, разгледана по същество е и основателна.
С въззивното решение исковете са частично уважени – както по отношение на ответните страни, така и по размер и съобразно този резултат в мотивната част на решението си съдът е приел че на ищеца се дължат 74% от направените от него разноски за производството пред всички съдебни инстанции. Така е определил като дължими от ответниците „ Е.– Г. „ АД и „ ....... „ ЕАД / в несъстоятелност / на ищеца разноски по съразмерност в общ размер 334 931, 81 лв., който съставлява 74% от 452 610, 56 лв. и това е действително формираната воля на съда досежно размера на дължимите се на ищеца деловодни разноски. Но с диспозитива на съдебния акт е осъдил горепосочените ответници да заплатят на Т.М.И.2 „ ЕАД разноски в размер и на двете суми, което действително съставлява очевидна фактическа грешка. Същата следва да бъде поправена – не само по отношение на молителя, но и по отношение на ответника „ ....... „ ЕАД / в несъстоятелност /, тъй като очевидните фактически грешки на съда могат да се поправят не само по искане на страната, но и по почин на съда. Ето защо с настоящото решение по чл. 247 от ГПК ще се постанови заличаване в абзац трети от диспозитива на основното решение на текста „ както и разноски по делото в размер на 452 610, 56 лв./ четиристотин петдесет и два лева шестстотин и десет лева и 56 ст. /.
Предвид изложеното съдът
Р
Е Ш И
Допуска
поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 224 от 04.12.2018 г., постановено по въззивно гр.д. № 299/2018 г. по
описа на Апелативен Съд – П., като в абзац трети от диспозитива на съдебното
решение текстът „ както и разноски по
делото в размер на 452 610,56 лв. / четиристотит петдесет и два лева
шестстотин и десет лева 56 ст. / да се счита заличен.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: