№ 2879
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110138411 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на П. Г. Б. против ОТВЕТНИК, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата 6000.00 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, ведно със законна лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба в съда- 30.06.2021 г., до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищцата излага твърдения, че по силата на трудов договор № 4/10.05.2017 г. и
Допълнителни споразумения от 01.07.2017 г. и 15.06.2018 г. е полагала труд при ответника
при уговорено трудовото възнаграждение в размер на сумата 2000 лева, платимо до 10-то
число на следващия месец. Поддържа, че поради неплащане на дължимите трудови
възнаграждения от страна на работодателя е депозирала заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
на 12.07.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, получено от счетоводителя
на ответника. Сочи, че на 23.07.2018 г. ответникът е връчил заповед за прекратяване на
ТПО, с което й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от
18.07.2018 г. Посочва наличието на влязло в сила съдебно решение по гр. д. №61484/2018 г.
по описа на СРС, 87 състав, в което съдът е заключил, че уведомлението за прекратяване на
ТПО от служителя е достигнало до работодателя преди издаване на заповедта за
дисциплинарно уволнение и последното съдът счита за незаконосъобразно, тъй като не е
съществувало валидно ТПО към онзи момент. Поддържа, че ответникът й дължи
обезщетение в размер на три брутни месечни заплати за срока на предизвестието, всяка в
размер на 2000 лева. В съдебно заседание конкретизира, че трудовите възнаграждения,
чието заплащане работодателят е забавил са за м. февруари, март, май и юни 2018 г., както и
за месец ноември 2017 г. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с което оспорва
иска по основание и размер. Посочва, че при постановяване на решението, с което съдът
отменя заповедта на работодателя за прекратяване на трудовия договор поради наложено
дисциплинарно наказание като незаконосъобразно, съдът не е изследвал дали фактически е
налице соченото от служителя основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за едностранно
прекратяване на ТПО без предизвестие. Поддържа, че е заплащал трудовото възнаграждение
на ищцата в уговорения между страните срок, както и че е внасял осигуровките на
1
служителя в законоустановения срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на трудовото правоотношение между страните,
законосъобразното му прекратяване му поради забава в плащането на трудовото
възнаграждение или обезщетение по КТ от страна на работодателя и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец. В тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение, респ. че е заплатил
трудовите възнаграждения и или обезщетение по КТ.
Страните не спорят, че са били обвързани от сключения по между им трудов договор
№04/10.05.2017 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „организатор на
конференции и събития“, при договорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1800.00 лева, увеличено със заповед на работодателя от 13.11.2017 г. на 2000.00
лева, платимо до 10-то число на следващия месец по банков път.
С влезли в сила съдебни решения по гр. д. №61484/2018 г. по описа на СРС, 87 състав
и по в.гр.д. №4473/2020 г. по описа на СГС, II въззивен състав е прието за установено между
страните, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника с
получаването от работодателя на изявлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ като въпросът дали
преобразуващото право по чл. 327, ал. 1 ,т. 2 КТ е съществувало в полза на слубителя, т.е.
дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали с оглед
на това то е надлежно упражнено, не са били предмет на преценка. И това е така, тъй като
съдът, разглеждащ спора за законността на последващо прекратяване на трудовото
правоотношение, извършено от работодателя, няма право на преценка дали основанието,
послужило на работника за едностранното прекратяване без предизвестие действително е
съществувало (Решение № 59 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3418/2019 г. на ВКС, 3-то ГО,
Решение № 34 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 3010/2016 г. на ВКС, 3-то ГО)
В настоящото производство обаче, в което се претендира присъждане на обезщетение,
следващо се при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 КТ
и при направеното от работодателя възражение, че не са били налице предпоставките на
използваното от работника прекратително основание, работникът или служителят, който
претендира обезщетението, ще трябва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си
да прекрати трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ като установи, че към
момента на упражняване на преобразуващото му право работодателят е забавил
изплащането на трудовите му възнаграждения. Това разрешение следва от принципната
недопустимост да се черпят права от собствени незаконосъобразни действия. В този смисъл
е и съдебната практика, обективиране в Решение № 234 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1708 /
2019 г. на ВКС, 3-то ГО и Решение № 59 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3418 / 2019 г. на ВКС,
3-то ГО, която настоящия съдебен състав споделя.
Установява се по делото, че съгласно трудовия договор страните са уговорили
изплащането на трудовото възнаграждение на служителя да бъде до десето число на
следващия месец по банков път. Според прието по делото без оспорвания от страните
заключение на съдебно – счетоводната експертиза трудовите възнаграждения на ищцата за
периода 09.06.2017 г. до 09.06.2018 г. са били изплатени от работодателя и същите са
постъпили по банковата сметка на ищцата в срока за това. Посочените от ищеца забавяния
при постъпване на трудовото възнаграждение за месеците февруари, март, май и юни 2018
г., както и за месец ноември 2017 г по банковата му сметка в рамките на 1-2 дни след
падежа, не обуславя извод за забава на работодателя при изплащане на трудовите
възнаграждения на служителя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са били налице предпоставките на
използваното от работника прекратително основание, поради което в негова полза не е
2
възникнало вземане за обезщетение при едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника, който
претендира такива за депозит за вещо лице. Независимо, че с нормата на чл.359 КТ
законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, от
заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство,
независимо от изхода на делото, същите не са освободени от репариране разноските на
ответника, при отхвърляне на исковете, поради което на ответника следва да се присъди
сумата 200.00 лева за депозит за вещо лице.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на иска следва
да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. Б. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС против
ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС осъдителен иск с
правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 6000.00 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със
законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.06.2021 г.,
до окончателното изплащане на задълженията като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Г. Б. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на против
ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 200.00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3