Р Е Ш Е Н И Е
№ 564 27.04.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети
март, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Ирина Ламбова
прокурор: Д.Х.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАД дело № 168 по описа за
Производството
е по реда на чл.208 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
чрез пълномощника юрисконсулт Тодор Чанев, против решение № 2276 от 02.12.2018г. по адм. дело № 1633/2018г. на Административен
съд – Бургас в частта, в която се ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на Д.Л.Л.
сумата 650.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в Затвора гр.Бургас, за периода от 16.06.2016г. до 17.03.2017г., заедно
със законната лихва за забава върху тази сума от 25.06.2018г. до окончателното
й изплащане, както и в частта, с която съдът ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на Д.Л.Л.
разноски по делото в размер на 10.00 лева.
В касационната
жалба са изложени възражения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение в осъдителната му част поради нарушение на материалния
закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до
формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебното решение в
обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира допълнително доказателства.
Ответникът
по касация Д.Л.Л., редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. Не взема отношение по жалбата.
Представителят
на ОП - Бургас изразява становище за основателност на жалбата и моли да бъде
уважена изцяло.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционното
производство пред Административен съд – Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във
вр. с чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, по искова молба на Д.Л.Л., против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр.София, с която бил предявен иск за присъждане
на обезщетение в размер на 1000.00 лева, представляващи
претърпени неимуществени вреди от действията и/или бездействията на съответните
административни органи и длъжностни лица за времето на престоя в Затвора –
Бургас за периода от 05.04.2016г. до 17.03.2017г., причинени от действията на
този служител на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. С решението си
съдът осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 650.00 лева
за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, за периода от
16.06.2016г. до 17.03.2017г., заедно със законната лихва за забава върху тази
сума от 25.06.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част за сумата до 1000.00 лева. Съдът
е препкатил производството по делото по отношение на предявения иск, в частта
му касаеща периода от 05.04.2016г. до 15.06.2016г.
За
да постанови решението съдът приел, че битовите условия в Затвора – Бургас са
лоши, тъй като хигиенните условия са на ниско ниво и като цяло не е осигурена
нормална жизнена среда за ищеца. Помещенията, в които е пребивавал Л. са били
пренаселени, поради което на лишения от свобода се е полагала по-малка от
минимално необходимата жилищна площ. Съща така съдът е посочил, че килиите в
които е бил ищеца са били без санитарен възел, поради което му се е налагало
вечер да използва кофа. Освен това лишеният от свобода не е имал постоянен
достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. С оглед така
направените констатации и на основание чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд е
определил присъденото обезщетение в размер на 650.00 лева, съобразявайки се с
тълкуванието на закона дадено в т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на Върховния съд на РБ.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от
АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на
съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне.
Касационната
инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно
касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е
установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав.
Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата
администрация, изразяващо се в не осигуряване на достатъчно жилищна площ и
хигиенни условия.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Предявеният
иск се основава на твърдяно неосигуряване на минимална жилищна площ при
изтърпяването на наказанията. При правилна преценка на събраните в хода на
съдебното производство доказателства, съдът е приел наличието на предпоставките
за ангажирането на отговорността на касатора, като е определил правилно
претендираният период, през който не е осигурена минимална жилищна площ на Л.,
а при определяне на размера на обезщетение се е ръководител от критериите
по чл.52 от ЗЗД. Наличието на вреди се презюмира от закона,
поради което и оборването на тази законова презумпция е в тежест на ответника.
В хода на производството пред Административен съд Бургас, не са събрани
категорични и безспорни доказателства за осигуряването на минимална жилищна
площ за посоченият в решението период, поради което са правилни изводите на
съда за наличието на предпоставките за постановяването на осъдителното решение.
Обезщетението е определено при преценка на вида и характера на
вредите, периода, в течение на който са търпени на основание чл.52 от ЗЗД. При
определяне на дължимото обезщетение е съобразен характера, степента,
интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, и
отражението им върху интензитета на вредните последици.
Конкретният размер на обезщетението решаващият съд е определил по вътрешно
убеждение, изхождайки от установените факти и разбирането си за справедливост. В този смисъл
настоящата инстанция счита, че правилно е определен размерът на обезщетението
от 650лв.
Съдът не е допуснал нарушение и при възлагане на разноските по
делото. Законосъобразно е прието, че разпоредбата на 286, ал.3 от ЗИНЗС не
предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска. Посочената разпоредба се явява специална по
отношение на чл.78 от ГПК и чл.143 от АПК, законодателят не е предвидил
изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на
ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт.
Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва
да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл.78, ал.3 или чл.78,
ал.8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този
въпрос в чл.286, ал.3 от ЗИНЗС за едната страна по спора - ищеца.
Съгласно последната посочена разпоредба, когато искът е уважен частично се
дължи възстановяване на внесената държавна такса от ищеца, поради което и в
тази част решението на първоинстанционния съд е правилно.
При отсъствието на сочените отменителни основания решението е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице
касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2276
от 02.12.2018г. по адм. дело № 1633/2018г. на
Административен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.