Определение по дело №380/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20197220700380
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Сливен, 19.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД – СЛИВЕН,  в закрито  заседание  на  деветнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,  в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

            Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 380/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази  следното:

 

Производството е по реда на чл. 103, ал.3 от АПК, във вр.с Глава Х, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.С.С., чрез адв. М. М. *** в качеството й на п. п., против Решение № 1040-02-91 от 12.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Бургас, с което е постановен отказ да бъде възобновено производството по влязло в сила Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ - Бургас, с което декларираната злополука с вх. № 5101-02-69 от 01.06.2018 г. от осигурителя ПОДЕЛЕНИЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ БУРГАС, станала със С.С.С. на 28.05.2018 г. не се приема за трудова. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, като намира, че неправилно Директорът на ТП на НОИ - Бургас е приел, че не е налице хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК, а именно открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Съображенията на жалбоподателя са, че: на първо място болничен лист с № Е20176307466, не е издаван на името на С.С.С., по който длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е приело, че диагнозата не кореспондира с представената декларация за ТЗ и съпътстващата документация; на второ място са наведени доводи, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, а именно : Експертно решение №1072/23.05.2019г. на НЕЛК „Специализиран състав по Хирургични и Ортопедични болести и Експертно решение №1073/23.05.19г. на НЕЛК „Специализиран състав по Хирургични и Ортопедични болести", както и Експертно решение №3451/19.08.2019г. на ТЕЛК „Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински"АД-С. и Експертно решение №3484/20.08.2019г. на ТЕЛК „Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински"АД-С., които са от съществено значение за издаването на административния акт и които не са съществували към момента на издаването на акта.  От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови възобновяване на административното производство по влязло в сила Разпореждане №51-02-87/26.07.2018г., на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на ТП на НОИ - Бургас, с което декларираната злополука с вх. № 5101-02-69 от 01.06.2018г. от осигурителя ПОДЕЛЕНИЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ БУРГАС, станала със С.С.С. на 28.05.2018г., не се приема за трудова злополука. Претендира за направените по делото разноски.

Директорът на ТП на НОИ-Бургас, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на  акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна ДП „НК Железопътна инфраструктура“ – Железопътна секция Бургас, чрез адв. Р. Г. Т., изразява становище, жалбата вх. № 1012-02-206/26.08.2019г. на С.С.С. против Решение №1040-02-91/12.08.2019г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на целта, която преследва жалбоподателят - чрез способа на възобновяване на административното производството да постигне отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт по съображения за пороци, които не е релевирал своевременно, евентуално да бъде оставена без уважение, тъй като липсват основания за възобновяване на производството по класифициране на злополуката като трудова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В настоящото производство се обжалва Решение № 1040-02-91 от 12.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Бургас, с което е постановен отказ да бъде възобновено производството по влязло в сила Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ - Бургас, с което декларираната злополука с вх. № 5101-02-69 от 01.06.2018 г. от осигурителя ПОДЕЛЕНИЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ БУРГАС, станала със С.С.С. на 28.05.2018 г. не се приема за трудова.  Следователно предмет на оспорването е законосъобразността на отказа да се допусне възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт.

С Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018г., на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на ТП на НОИ - Бургас, декларираната злополука с вх. № 5101-02-69 от 01.06.2018г. от осигурителя ПОДЕЛЕНИЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ БУРГАС, станала със С.С.С. на 28.05.2018г., не се приема за трудова злополука. В мотивите на разпореждането е посочено, че Диагнозата по болничен лист № Е20176307466 „други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан" не кореспондира с представената декларация за ТЗ и съпътстваща документация. С. е участвал в б., имаща за задача п. на р. по жп л. в междугарието Ш. – Г. на км 279+400. Около 10:35 ч. при р. на едно от с., тирфоногаечната машина отскача и пръта, крепящ машината към съседната р. нишка удря С. по л. к. Пострадалият е откаран в 11:45 ч в Спешна помощ – С., където е установена порезна рана на л. г. Само след един час - 12:40 ч. - той е приет за лечение в СХБАЛ „Амброаз Паре" г. С. с диагноза L08.8 „други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан" /флегмона крурис синистра/, като са извършвани оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани. В анамнезата, снета по данни от пациента в издадената епикриза е записано: „Постъпва за първи път в СХБАЛ „Амброаз Паре". Преди два дни наранил л. п. - над г. Раната и п. отекли и се зачервили, има постоянна б. трудно се п.".

Няма спор по делото, че разпореждането не е обжалвано по административен или съдебен ред и е влязло в сила.

С молба вх. № 5101-02-69#1/ 01.08.2019 г. от адв. М. М. – п. на С.С.С. е поискано преразглеждане на влязлото в сила разпореждане, като се посочват новонастъпили обстоятелства, които са основание за приемане на злополуката за трудова. Посочва се, че болничен лист № Е20176307466 и последващите болнични листове са обжалвани от лицето по отношение на посочената диагноза, като към момента административното производство не е приключило с влязъл в сила акт. Прилагат се доказателства за твърдените обстоятелства.

 Във връзка с образуваното по чл. 99, т. 2 от АПК административно производство, след като разгледал молбата и съставеното досие за трудова злополука, директорът на ТП на НОИ – Бургас намерил искането за възобновяване за неоснователно, поради липса на открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство и постановил процесният изричен отказ, обективиран в Решение № 1040-02-91/12.08.2019 г.

От наличното в административната преписка известие за доставяне се установява, че решението е получено от  адв. М. п. на С.С. на 14.08.2019 г.  Жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 26.08.2019 г- с вх. № 1012-02-206.

На основание чл. 198, ал. 1 от АПК, копие от жалбата, ведно с приложенията е изпратена на заинтересованата страна Поделение Железопътна секция Бургас, като е дадена възможност в 7-дневен срок за подаване на възражение до директора на ТП на НОИ – Бургас.

На 04.09.2019 г. е постъпило възражение от ДП „НК Железопътна инфраструктура“ – Железопътна секция Бургас, чрез адв. Р. Г. Т., ***.  

При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира следното:

Жалбата срещу процесния отказ за възобновяване на административно производство е подадена в регламентирания от чл. 197 от АПК, вр. чл. 103, ал.3 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта, от страна с активна процесуална легитимация-лицето направило искането за възобновяване, до компетентния съд чрез органа, който го е постановил.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е валиден акт, издаден при спазване на форма и реквизити. Същото е постановено от материално и териториално компетентен орган, директора на ТП на НОИ-Бургас, в качеството му на по-горестоящ административен орган.

Съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и е съобразена приложимата процедура по Дял ІІ, глава VІІ на АПК.

Както бе установено от фактическа страна, Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ - Бургас е влязло в сила, а по същество представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване, но не е било оспорено.

Нормативно предвиденото производството по възобновяване по смисъла на чл. 99 от АПК представлява извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от лимитативно изброените в чл. 99, т.1-7 от АПК основания. Доколкото отмяната по чл. 99 от АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи, предпоставките за възобновяване на производството по издаването им предполагат привеждане в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване.

Спорният въпрос по делото е налице ли е основанието по чл. 99, т. 2, предложение първо от АПК. Съгласно тази разпоредба влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Следователно предпоставките за отмяна в тази хипотеза са три: а) да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, б) които са от съществено значение за издаването на акта, и - в) които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Тези предпоставки трябва да са налице едновременно. Или с други думи казано: дори да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, ако те не са от съществено значение за издаването на административния акт, отмяна по чл. 99, т. 2 от АПК е недопустима. И още: дори да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на административния акт, ако те при решаването на въпроса от административния орган са били известни или са могли да бъдат известни на страната в административното производство, поисканата от тази страна отмяна по чл. 99, т. 2 от АПК е недопустима.

В настоящия случай, както правилно е приел административния орган не са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

Видно от жалбата на С.С. от 02.10.2018г. срещу ЕР № 3669/24.08.2018г. на ТЕЛК, с което са анулирани БЛ с № Е20176307466 и № Е20176307528 от 30.05.2018 и № Е20181485404 от 29.06.2018, НЕЛК с ЕР № 1073 от заседание № 094 на 23.05.2019г. е отменила решението на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване на С.С. с указание ТЕЛК да се произнесе по БЛ с причина: Общо заболяване, поради задължителната сила на Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018г. на ТП на НОИ, с което злополуката не е призната за трудова, че жалбоподателят е знаел за БЛ с № Е20176307466/30.05.2018г., но не е повдигнал възражение, че такъв не му е бил издаван. Твърдение за несъществуването на  БЛ с № Е20176307466/30.05.2018г. С. навежда с настоящата си жалба. Видно от приложената административна преписка по издаване на Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018г. на ДЛ по чл. 60, ал.1 КСО на ТП на НОИ, този болничен лист е бил издаден по решение на ЛКК № 142/30.05.2018г., Първичен, Диагноза L 08.8, Причина: 4 - трудова злополука; отпуск 33 дни от 28.05.2018г.-29.06.2018г. В мотивите на разпореждането ДЛ по чл. 60, ал.1 КСО на ТП на НОИ се е позовал на БЛ с № Е 20176307466, като приел, че диагнозата по него не кореспондира с декларацията за ТЗ и съпътстващата документация. Следователно БЛ с № Е20176307466/30.05.2018г. е бил съобразен в мотивите на Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018г. на ДЛ по чл. 60, ал.1 КСО на ТП на НОИ и не представлява ново писмено доказателство, което да не е било известно на страната и на административния орган.

Правилно Директорът на ТП на НОИ е приел, че след като лицето е обжалвало болничния лист, то това обстоятелство му е било известно, но в досието за трудова злополука няма данни и не се твърди, че за това обстоятелство е било уведомено длъжностното лице по чл. 60 от КСО до издаване на разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018 г.. С. е следвало да уведоми длъжностното лице за обжалването на болничния лист и евентуално да подаде жалба срещу разпореждането на чл. 117, ал. 2 от КСО, което не е направено.

Водим от горното, съдът намира, че по-горестоящият административен орган, като е отказал възобновяване на производството по издаването на влязлото в сила разпореждане е постановил правилно и законосъобразно решение.

С искането за възобновяване са представени Експертно решение №1072/23.05.2019г. на НЕЛК „Специализиран състав по Хирургични и Ортопедични болести и Експертно решение №1073/23.05.19г. на НЕЛК „Специализиран състав по Хирургични и Ортопедични болести", а с жалбата до съда Експертно решение №3451/19.08.2019г. на ТЕЛК „Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински"АД-С. и Експертно решение №3484/20.08.2019г. на ТЕЛК „Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински"АД-С., за които се твърди, че са нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

В правната доктрина под "нови обстоятелства от съществено значение" се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал (в случая при издаването на административния акт), но те не трябва да са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след издаването на административния акт.

 Тъй като, видно от представените решения, както ТЕЛК, така и НЕЛК приемат, че са обвързани от влязлото в сила Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018г. на ДЛ по чл. 60, ал.1 КСО на ТП на НОИ, то същите не попадат в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства, нито може да се възприеме като доказателство за такива.

По изложените съображения настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение като законосъобразно - издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на производствените правила и целите на закона, без да са допуснати нарушения на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото се явява неоснователно искането на оспорващия за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.С., подадена чрез адв. М. М. *** в качеството й на п. п., против Решение № 1040-02-91 от 12.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Бургас, с което е постановен отказ да бъде възобновено производството по влязло в сила Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: