Р Е Ш Е Н И Е № 1012
29.05.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1516/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.М.Х., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-010130/11.12.2018 г., издадено от М.В.М. – Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174,
ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са
наложени административно наказание „глоба“
в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е
допуснато съществено процесуално нарушение при описанието на нарушението, като
поддържа с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП да са уредени два отделни
състава на административни нарушения, но при конкретно направеното в случая
описание да не ставало ясно за какво деяние от фактическа страна е бил наказан
жалбоподателят Х.. Взема становище по този начин правото му на защита да е било
нарушено. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. К.Д., който поддържа жалбата и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. №16101/08.03.2019 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.М.Х., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 05.02.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 12.02.2019 г., установено от датата на
пощенското клеймо върху пощенски плик, с който е изпратена жалбата, поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 22.11.2018 г. около 04:20 часа в град Пловдив, на
кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Освобождение“ жалбоподателят С.М.Х.
управлявал лек автомобил „Санг Йонг“ с рег. № *****, когато бил спрян за
проверка от служители на Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив. Последните предвид
липсата си на правомощие да съставят актове за установяване на административни
нарушения потърсили съдействие от Сектор „Пътна полиция“, като на място бил
изпратен свидетелят К.Г.И., изпълняващ длъжността ** ***. Свидетелят И. поканил
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с
фабричен № ARSM 0024 за
установяване на употреба на алкохол в кръвта, но жалбоподателят Х. отказал да
му бъде извършена проверка, като казал на св. И.: „Не, няма да духам.“. И.
усетил, че жалбоподателят миришел на алкохол и го видял, че залита при
движението си. След това св. И. съставил Талон за медицинско изследване с бл. №
0015965, който връчил на Х., но последният не се явил в посоченото в Талона
лечебно заведение – УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, и не дал кръвна проба. Същият ден
свидетелят К.И. съставил акт за установяване на административно нарушение с бл.
№ 0632417 в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя С.М.Х., на
когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и на останалите материали по административната
преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. К.Г.И. се установяват датата и
мястото на извършената проверка, както и че свидетелят е поканил жалбоподателя
да му извърши проверка с техническо средство за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта му. Изяснява се и конкретното поведение на жалбоподателя при
отправената му покана, като той чрез думи е казал: „Не, няма да духам.“, както
и е останал пасивен в поведението си и не е предприел никакво насрещно действие
за извършване на разпоредената му от полицейския служител проверка. Съдът дава
вяра на показанията на св. И., в тях той възпроизвежда свои непосредствени
възприятия като очевидец. Показанията му се подкрепят и от събраните по делото
писмени доказателства. Същите се оценяват от настоящия състав като последователни,
вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел,
който е възприел посочените обстоятелства при изпълнение на служебните си
задължения.
От писмо с № 1089/20.03.2019 г. от изпълнителния
директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД (лист 11 от делото) се изяснява, че
жалбоподателят Х. не се е явявал в лечебното заведение на дата 22.11.2018 г.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя от съдържанието на наказателното постановление да
не ставало ясно за какво извършено от фактическа страна деяние той е бил
наказан с обжалваното НП. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление еднозначно и без противоречие е
посочено, че нарушението за което се ангажира административнонаказателната
отговорност на водача, е отказът му да му бъде извършена проба с техническо
средство за употреба на алкохол. По делото категорично се доказа и нарушителят
да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване в указания му срок.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя
възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с
техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в
случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде
тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в
закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно
от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния
случай безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката
не е била постигната по друг начин, тъй като жалбоподателят не се е явил в
определеното лечебно заведение и не му е извършено медицинско изследване.
Следователно тази му деятелност правилно е квалифицирана като нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение –
отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества, който отказ може да има различни форми, като в настоящия случай в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното
поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с
фактите, срещу които трябва да се защитава и е била обезпечена възможността му
да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита (така Решение № 2340 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д.
№ 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на Административен съд –
Пловдив).
При изписване текстово на правната квалификация в
наказателното постановление действително е бил възпроизведен пълният текст на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който включва две алтернативи на незаконосъобразно
поведение. Фактът на изписване на пълния текст на разпоредбата при посочване
правната квалификация обаче по никакъв начин не променя установените фактически
констатации, с които нарушителят се е запознал още при съставянето на АУАН, а
именно че е отказал да му бъде извършена проба с техническо средство. По тези
съображения съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не
е могъл да разбере за какво нарушение му е наложено наказание и да организира
защитата си (така Решение № 1149 от
17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 847/2018 г. на Административен съд – Пловдив).
По делото по категоричен начин се доказа, че
жалбоподателят е осъществил административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан с обжалваното НП. От обективна страна датата и мястото на извършване на нарушението – 22.11.2018
г. около 04:20 часа в град Пловдив, на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“
и бул. „Освобождение“, се установиха от показанията на свидетеля очевидец К.И.,
на които съдът изцяло даде вяра, като тези обстоятелства се изясняват и от
писмените доказателства по делото. Доказа се и авторството на деянието от
страна на жалбоподателя, което обстоятелство не е и спорно по делото. Същият е
годен субект на нарушението, тъй като е бил водач по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, като към момента на спирането му за проверка
от полицейски служители на 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив е управлявал лек
автомобил „Санг Йонг“ с рег. № *****. Изпълнителното деяние на нарушението се е
изразило в поведението на жалбоподателя, който с думи е заявил на св. И.: „Не,
няма да духам.“ при поканата да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, след което не е проявил необходимото съдействие
от изпробвания за извършването на пробата, а е останал пасивен и безучастен.
При тези факти съдът намира, че правилно поведението на жалбоподателя е било
квалифицирано от наказващия орган като отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта. С осъществяването на изпълнителното деяние нарушението е
било довършено, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен
резултат.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е извършено виновно и при форма на вината
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че към момента на спирането му за
проверка от полицейските служители той е управлявал моторно превозно средство,
поради което е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП, съзнавал е и че св.
И. като полицейски служител, имащ правомощия да извършва контрол за спазване на
правилата за движение, го е поканил да бъде изпробван с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол, формирал е и съзнание за това, че с
поведението си препятства извършването на проверката и прави отказ от това да
бъде изпробван с техническото средство. Следователно в съзнанието си жалбоподателят
Х. е формирал представа относно всички елементи от състава на нарушението, но
въпреки това го е осъществил, с което нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
било довършено, а охраняваните обществени отношения – увредени.
Процесното деяние на представлява хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. По делото не се доказаха никакви
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на
жалбоподателя Х. разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, разкриващо
типичната степен на обществена опасност на този вид административни нарушения. Тук
следва да се съобрази и завишената степен на обществена опасност на дееца,
който е лице с множество предходни нарушения на правилата за движение, което се
установява от справката му за нарушител/водач. По делото е налице индиция и че
жалбоподателят е бил употребил алкохол към момента на управлението на МПС
предвид показанията на свидетеля очевидец И., че жалбоподателят силно е миришел
на алкохол и е залитал при ходене, макар и такъв факт да не е категорично
доказан по делото.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 174, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП едновременно съдържа
хипотезата и санкцията за нарушението. Видът и размерът на приложимите в случая
наказания са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не
констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на
наказанията, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-010130
от 11.12.2018 г., издадено от М.В.М. – Началник група към ОД на МВР - Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, с което на С.М.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оргинила!Й.Т.