Решение по дело №545/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 295
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20225610100545
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. гр. Димитровград, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря С. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100545 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „АПС Бета България“ЕООД твърди, че на 31.01.2016г.
между „Кредисимо“ЕАД и ответника Г. Д. Е. бил сключен Договор за потребителски кредит
№604547 по електронен път по силата на ЗПФУР. При сключване на този договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за
потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на
сключения между страните договор, Г. Е. получила сумата от 500 лева, срещу което се
съгласила да върне 13бр.вноски по 48,34 лева в срок до 20.02.2017г., съгласно изготвен
погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%. Страните се договорили, че при
забава на плащането на погасителна вноска ответникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, ведно с всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране
на вземането, направени от кредитора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г. „Кредисимо“АД прехвърлил своите вземания към ответника по процесния
договор в полза на ищеца „АПС Бета България“ЕООД. Ответникът била уведомена за
цесията на посочената от нея в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г.
Поддържа, че ответникът не изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит до
изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. Към момента задължението все още не
било погасено, като нямало извършено нито едно плащане от страна на Г. Е.. На
13.01.2022г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано било ч.гр.д.№49/2022г., по
което на 18.01.2022г. съдът издал Заповед №22 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева-
главница по Договор за потребителски кредит от 31.01.2016г., сключен между
„Кредисимо“АД и Г. Е., 128,42 лева- договорна лихва за периода от 20.02.2016г. до
20.02.2017г., 283,15 лева- лихва за забава за периода от 20.02.2016г. до 23.02.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2022г. до окончателното изплащане
1
на сумата, както и 25 лева деловодни разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на
ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумите посочени в Заповед
№22/18.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№49/2022г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените
по настоящото дело разноски.
Ответникът Г. Д. Е., чрез назначения й от съда особен представител адв.Б. Т.,
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и
недоказан, като оспорва същия по основание и размер. При условията на евентуалност
прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на
всички искови претенции. Оспорва обстоятелството, че ответника е сключила процесния
договор за кредит. Твърди, че от нейна страна липсва волеизявление за сключване на такъв
договор, било то по електронен път, както се твърди в исковата молба. Същата не била
приела условията по договора и общите условия към него. Не била получила и усвоила
сумата по кредита от 500 лева, за което обстоятелство не били представени никакви
доказателства. Дори да се допуснело, че ответника е сключила процесния договор за кредит,
то същата не била уведомена за извършената цесия на вземането от страна на кредитора в
полза на ищеца. Липсвали доказателства до нея да е изпращан имейл за уведомяване на
цесията. На последно място, счита, че всички искови претенции са погасени по давност,
която в случая била три години. Предвид това, иска съдът да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приетия като доказателство по делото препис от Договор за потребителски
кредит №604547/31.01.2016г., сключен между „Кредисимо“АД и Г. Д. Е., първото
дружество се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размера и
при условията, посочени в Договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя
Заявление е одобрено от кредитора. В чл.5 от Договора е предвидено, че сумата по
одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението на кредитополучателя начин.
Съгласно чл.12 от Договора кредитополучателят е дал съгласието си кредитора да използва
конкретно посочени телефони и адреси за кореспонденция във връзка със сключването,
изпълнението и прекратяването на настоящия договор. От Приложение №1 към Договора се
установява, че размера на предоставения кредит е 500 лева, като той е трябвало да бъде
върнат на 13 погасителни вноски, всяка в размер от 48,34 лева, при лихвен процент 41,24%
и ГПР 50%. Общият размер на всички плащания е 628,42 лева, като от представения
погасителен план е видно, че първата погасителна вноска се дължи на 20.02.2016г., а
последната на 20.02.2017г. Във всяка от погасителните вноски освен дължима главница е
включена и договорна лихва.
Видно от представения с исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021г., „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са прехвърлили в полза на
ищеца „АПС Бета България“ЕООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица. От представения по делото списък с
имена на длъжници и размер на задължения, вземанията за които са били прехвърлени в
полза на ищеца се установява, че сред тя е и това по отношение на ответника Г. Д. Е. на
стойност 911,57 лева.
Съгласно Пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от
24.03.2021г., „Кредисимо“АД упълномощава „АПС Бета България“ЕООД да уведоми от
негово име длъжниците по всички вземания, които дружеството е прехвърлило, съгласно
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., за извършената цесия.
С исковата молба по делото е представено Уведомление за цесия от 30.03.2021г.
адресирано до Г. Д. Е. с посочен постоянен и настоящ адрес, като същото вероятно е било
изпратено на e-mail: ***************@***.**. С въпросното уведомление ответника се
2
уведомява за извършената цесия на вземането, което „Кредисимо“АД има по отношение на
нея, както и за нейния нов кредитор „АПС Бета България“ЕООД. Посочен й е срок и
банкова сметка, по която тя да изпълни задължението си към новия кредитор.
На 14.01.2022г. в РС-Димитровград ищецът е депозирал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано е било ч.гр.д.
№49/2022г., по което на 18.01.2022г. съдът издал Заповед №22 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на
ищеца-кредитор сумата в размер на 500 лева главница – задължение по Договор за
потребителски кредит от 31.01.2016г., сключен между „Кредисимо“АД и длъжника,
договорна лихва за периода от 20.02.2016г. до 20.02.2017г. в размер на 128,42 лева, лихва за
забава за периода от 20.02.2016г. до 23.02.2021г. в размер на 283,15 лева, законна лихва
върху главницата, считано от 13.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението и
деловодни разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса. Тази заповед за
изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано, че може да предяви установителен
иск за вземането си против ответника.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Спорно по делото е дължи ли ответника на ищцовото дружество по процесния
Договор за потребителски кредит №604547 от 31.06.2016г., със страни „Кредисимо“АД и Г.
Е. посочените суми в издадената от РС-Димитровград заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№49/2022г., сключван ли е такъв договор от страна на Е., предоставена ли е
била на кредитополучателя, кога и по какъв начин посочената в договора сума от 500 лева,
уведомена ли е била надлежно кредитополучателя за извършената цесия и встъпил ли е в
правата на кредитор по отношение на нея ищеца, погасено ли е поради изтичане на
предвидената в закона давност задължението на Е..
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Вземането по процесния договор е било валидно цедирано от заемодателя на
ищцовото дружество, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
от 02.03.2021г.
При постановяване на настоящото решение съдът взе предвид, че производството по
делото се проведе в отсъствието на ответника Г. Д. Е., която беше представлявана от особен
представител- адв.Б. Т., посочен от АК-Хасково и назначен от съда. Издадената по ч.гр.д.
№49/2022г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК не е била връчена на ответника-длъжник лично, доколкото тя не е била
открита на постоянния си и настоящ адрес, нито е установена нейната актуална месторабота
от извършената справка в регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на уведомление
по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на Е., съдът е приел, че съобщението за
издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК. След депозиране на исковата молба против Г. Е. в РС-Димитровград съдът отново е
изпратил препис от нея на постоянния и настоящ адрес на ответника. Исковата молба и
приложенията към нея обаче са останали невръчени на адресата, която не е била открита на
тези адреси. По същия начин, от извършена справка в НАП не е била установена и
актуалната месторабота на Е., за да бъдат изпратени въпросните документи за връчване там.
В тази връзка и на основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е бил назначен особен
представител, който да я представлява по настоящото дело.
Доколкото по делото се твърди, че вземането на «Кредисимо»АД към ответника е
било прехвърлено в полза на ищеца, следва да се има предвид, че с договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, без за това да е необходимо съгласие на
3
длъжника. За да произведе действието си спрямо последния, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с
оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с
който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е
налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 год. по
гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. Видно от съдържанието на приложеното по делото
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на
всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД,
доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. Относно последната предпоставка
за уважаване на претенциите на ищеца изискваща уведомлението за цесията да е достигнало
до длъжника, съдът установи от представените по делото писмени доказателства, че до
предявяване на исковата молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било
връчвано уведомление в тази насока. Действително в исковата си молба «АПС Бета
България»ЕООД посочва, че до длъжника е било изпратено уведомление за цесията на
посочена от него електронна поща. От приложеното по делото Уведомление за цесия обаче
не се установява такъв имейл да е получаван и съответно да е достигнал до знанието на
ответника. В представения по делото Договор за потребителски кредит от 31.01.2016г. са
посочени адрес и телефонен номер за кореспонденция с длъжника, но не се установява
въпросното Уведомление за цесия да е изпращано на посочения адрес или ответника да е
търсена и уведомявана за него по телефона. По делото въобще липсва заявление от Е. с
искане за отпускане на кредит и с посочване на адрес, телефон или имейл за връзка с нея, за
да се приеме, че същата действително е титуляр на посочената в неподписания от нея
Договор за потребителски кредит електронна поща. От друга страна, в исковата молба се
съдържа Особено искане, с което ищецът иска съдът да разпореди приложеното по делото
уведомление за цесия да бъде връчено на ответника. Въпреки положените усилия от съда,
ответника не е открита на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да
бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на
ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС
приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния
е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера уведомление, достигнало до него / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09
г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В настоящото
производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би
могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител
по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. Съдът счита, че в хода
на производството по делото ищецът не проведе пълно и главно доказване на последната
предпоставка за уважаването на иска, а именно надлежно уведомяване на ответника за
цедираното вземане. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито
на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради изложеното съдът счита, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо
4
ответника. Безспорно се установи, че волеизявлението на цесионера, извършено в
изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне
на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото
връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на заповедното и
исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното от страна на
кредитора поведение, явяващо се в противоречие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент ищцовото дружество не се
явява кредитор на ответника /такъв продължава да бъде „Кредисимо“АД/, поради което
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Не на последно място, съдът намира за основателно възражението на особения
представител на ответника, че от представените от ищеца доказателства не може да се
установи по категоричен начин, че Г. Е. е сключила с «Кредисимо»АД процесния Договор
за потребителски кредит №604547/31.01.2016г. Въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест и дадените указания на ищеца, че негово е задължението да докаже
наличието на сключен с ответника договор за кредит, същият не представи доказателства в
тази насока. Видно от приетия като доказателство препис от Договор за потребителски
кредит №604547/31.01.2016г. е, че той не е подписан от кредитополучателя. Не е
представено също така заявление, попълнено и подписано от Е., с което тя първоначално е
поискала от «Кредисимо»АД да й бъде предоставен потребителски кредит, както и където
да е посочила размера на искания кредит и начина по който да й бъде преведен. Липсват
доказателства такова заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора,
като всички тези действия е следвало да бъдат извършени още преди сключване на
процесния договор.
Следва да се има предвид също така, че въпреки дадените от съда указания, до
приключване на производството пред РС-Димитровград, ищецът не представи никакви
доказателства кога и по какъв начин «Кредисимо»АД е превело в полза на ответника
уговорената заемна сума от 500 лева, за да възникне задължението на Е. да върне същата на
своя кредитор при условията, визирани в Приложение №1 към Договора.
С оглед изложеното, така предявения иск за установяване на задължение за плащане
от ответника в полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№49/2022г. по описа на РС-Димитровград следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, като на същия не трябва да бъдат присъждани и
направените в заповедното производство деловодни разноски.
Поради това, че ответника по делото беше представляван в настоящото производство
от особен представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски по чл.78
ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81В,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Б.Т., против Г. Д. Е., с ЕГН **********, от
Димитровград, *****************************, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на Г. Д. Е., с ЕГН **********, че дължи на „АПС
5
Бета България“ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 911,57 лева /деветстотин и единадесет
лева и петдесет и седем стотинки/ по Договор за потребителски кредит №604547 от
31.01.2016г., сключен между „Кредисимо“АД и Г. Д. Е., от която 500 /петстотин/ лева-
главница, 128,42 лева /сто двадесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/- договорна
лихва за периода от 20.02.2016г. до 20.02.2017г., 283,15 лева /двеста осемдесет и три лева и
петнадесет стотинки/- лихва за забава за периода от 20.02.2016г. до 23.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед №22/18.01.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№49/2022г. по описа на РС-Димитровград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6